Граф Игнатиево – реактивното начало

615 прочитания

Днешната 3-та авиобаза Граф Игнатиево празнува на 17 март, а датата е свързана с указа за създаването на 10-а изтребителна авиодивизия. Разбира се, летището има история и от преди това, за което може да прочетете тук. А, за това, как започва реактивният период на летището, може да прочетете в настоящия текст.

След Парижкия мирен договор от 1947 г. значителна част от българската военна авиация изпада в нелегалност, която продължава близо две години.  През 1949 г. на хоризонта изгрява реактивната ера. При най-строга секретност се подготвят списъците на групите летци, които трябва да усвоят новата материална част.

В края на 1949 г. на летище Марино поле, край Карлово, се сформира авиационен полк. В него влизат специално подбрани пилоти от новообучените в периода 1946-1950 г. Всеки от тях е внимателно подбран, прави се и проучване не само на неговото минало и политически възгледи, но и на техните семейства. Списъкът с имената е одобрен от Министерски съвет. Част от летателния състав има опит на витловите Як-9 и Bf 109, но повечето пилоти са съвсем млади, наскоро завършили летателното си обучение.

За командир е назначен майор Васил Величков, началник-щаб е капитан Йордан Миланов,  а ЗКПЧ (заместник-командир по политическата част) е капитан Димо Караангелов. Полкът, който съществува само на хартия, е изпратен на летище Багай-Барановка до град Саратов в Съветския Съюз през май 1950 г.

Там се преминава през теоретично обучение в рамките на около месец, след което се пристъпва към летателното обучение. Първоначално, българските пилоти летят със съветски инструктор на двуместния витлов учебен самолет Як-11. След натрупването на 10 – 15 часа на типа, след изпит за допускане до реактивната техника.

Първоначално се лети, отново с инструктор, на спарките Як-17УТИ. Някои от младите пилоти показват, че са готови да тръгнат самостоятелно на Як-23, но стриктната съветска система изисква първи на новата техника да полети командирът на полка.

Спарките Як-17УТИ спомага за бързото усвояване на реактивните изтребители Як-23

На 1 юли 1950 г. за първи път майор Величков със позивната „Сокол-21” излита самостоятелно с реактивен изтребител Як-23. Обучението продължава, като включва и стрелба по земни цели с бордните 23-mm оръдия. От заминалите 40 летци, 38 преминават през курса за приучаване успешно. И така, с нальот от 20 – 25 часа на Як-17 и Як-23, летците се завръщат в България през септември 1950 г.

Полкът, който междувременно получава официалното си име 15-и иап (изтребителен авиополк), е разположен на летище Граф Игнатиево, край Пловдив. По онова време, едно от двете летище у нас с бетонна полоса. В същото време, базираният там 26-и орап (отделен разузнавателен авиополк) с своите „разузнавателни” бомбардировачи Пе-2 е пребазиран в Горна Оряховица, а летище Граф Игнатиево се подготвя да приеме новата материална част от СССР.

alt

Як-23 е първия изтребител за летище Граф Игнатиево. Общо 120 такива машини са доставени на България в началото на 50-те години на миналия век, като това е повече от 1/3 от общото производство, което възлиза на едва 313 бройки

Реактивните самолети започват да пристигат между късната есен на 1950 г. и зимата на следващата година. Общо в сандъци са получени 40 броя Як-23 и пет спарки Як-17УТИ. С помощта на съветски техници машините са сглобени и подготвени за полети. Летците поддържат подготовката си на витловите учебно-тренировъчни самолети Bü 181.

На 23 март 1951 г. командващият ВВС, генерал-майор Захари Захариев, прочита пред личният състав заповедта за създаване 10-а изтребителна авиодивизия (иад) с командир майор Васил Величков. Това става на база Указ на Президиума на Народното събрание, датиран от 17 март 1951 г. По различни причини именно тази дата е взета за рождена за военното поделение (сега авиобаза) Граф Игнатиево.

Витловият Як-11 има важна роля в зората на реактивната ера у нас

В състава на дивизията влизат три изтребителни полка (иап). За командири на 15-иап е назначен старши лейтенант Стефан Ангелов, на 19-и иап – старши лейтант Симеон Симеонов и в 21-ви иап – старши лейтенант Атанас Атанасов. В следващите години полковете се пръсват из България, но 19-ти остава в Граф Игнатиево и е пряк предшсветеник на днешната 3-та авиобаза.

Изтребителите Як-23 и двуместните Як-17УТИ са подготвени за полети. Летците преминават опреснителна подготовка на витлов Як-11, след което започват полети на двуместните Як-ове. Инструктори са руснаците Елдишев и Дрекалов.

На 22 април 1951 г. командирът на дивизията излита за пръв път самостоятелно с Як-23 в небето над Граф Игнатиево. След полет по кръга, на глисадата за кацане, малко след пускането на колесника двигателят РД-500 спира. Летецът бързо прибира отново колесника и се приготвя за кацане по корем. То е успешно и изтребителят не получава повреди, а майор Величков се разминава без наранявания.

Напълно в духа на властващият тогава Сталинизъм, аварийното приключване на полета е отдадено на саботаж. В последствие се оказва, че Як-23 борд 30 има дефектна горивна помпа. Самолета е ремонтиран и още на следващия ден полетите продължават, като майор Величков облита още два Як-23. Постъпват нови попълнения от летци в очакване да преминат на новата реактивна техника.

Така приключва първия полет на реактивен едноместен изтребител в българското небе

Част от обучените в 19-и иап летци са изпратени в други полкове, за да предават своя опит. На 9 септември 1951 г. група от девет реактивни изтребителя прелитат на военният парад по случай годишнината от Деветосептемврийския преврат. Столичани и светът научават България има реактивна авиация.

Още на 1 октомври 1950 г. в СССР е изпратена втора група от масовите 70-и и 71-ви випуск на военното училище. 80 летци пристигат на летище Разбойщина за усвояване на Як-23. Общата подготовка на групата е сравнително ниска за реактивен самолет и тя остава за близо година в Съветския Съюз, като те летят продължително на Як-11.

От групата са подбрани около една трета от летците с най-добра подготовка, а останалите са върнати в България, където започват да се приучват на Як-23. Групата останала в СССР, всеобща изненада, започват да усвояват извънредно модерният за времето си изтребител със стреловидно крило МиГ-15. След като летателната програма е усвоена успешно, през октомври 1951 г. първите български летци усвоили МиГ-15 се завръщат в Граф Игнатиево.

Междувременно за командир на 10-та дивизия е назначен майор Симеон Симеонов, а майор Величков поема 1-ва иад. Първоначално се планира 10-та дивизия да замине за Толбухин (днес Добрич), а 1-ва да остане в Граф Игнатиево. В последният момент дивизиите са разменени и 10-та остава в Граф Игнатиево да чака новите МиГ-15, а 1-ва дивизия с част от наличните Як-23 и Як-17 заминава за Добруджа.

В края на 1951 г. в огромни сандъци по ЖП-транспорт в Граф Игнатиево пристигат общо 19 реактивни изтребителя МиГ-15. През януари 1952 г. самолетите са сглобени и облетяни в кратки срокове. Започва възстановяването на летателната подготовка на завърналите се от СССР летци. На 1 май 1952 г. за първи път новият боен самолет е показан публично, като девятка МиГ-15 прелитат над Първомайската манифестация в София. Решено е 10-а иад да се превъоръжи изцяло с МиГ-15, а Як-23 да се предадат на новосформираната в Добрич 1-а иад.

alt

Як-23 служи в Граф Игнатиево около година и бързо е сменен с по-модерните МиГ-15

Свързани теми

Предишна публикация
Герои
Следваща публикация
Германия ще предложи Eurofighter на „политическа цена”
615 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

САЩ поемат $46 до 60 млн. от цената на българските F-16

Съединените щати ще поемат между $45 и 60 млн. от цената за придобиване на осемте изтребителя F-16, но детайлите по тази военна помощ остават неясни. Това се разбра от думите на временно управляващия посолството на САЩ у нас Джъстин Фридман, по време на пресконференция проведена днес, 6 август 2019 г.

Правителството прие решение за откриване на ВВВУ

На свое заседание днес, 10 април 2019 г., Министерският съвет прие решение за откриване на Висшето военновъздушно училище (ВВВУ) „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия като национален устойчив образователен център за подготовка на високо професионални кадри за Военновъздушните сили (ВВС) на Република България, Европейската система за въздушен транспорт и свързаните с въздухоплаването сектори на икономиката. Това съобщиха от МО.

Су-25 в България – Началото

В средата на 80-те години бойната авиация на България се развива много динамично, като модернизацията…
Меню