Кръглата маса за новия изтребител мина и замина, но видими ефекти от нея няма „За успокоение на нас, ветераните” – това бяха едни от заключителните думи на генерал о.р. Евгени Манев в края на продължилата повече от шест часа дискусия за придобиването на нов боен самолет за ВВС на България. Волно или неволно, тези му думи точно илюстрираха провелото се на 17 януари 2013 г. в Централния военен клуб в София събитие, което сякаш по-скоро бе с цел ветераните от военната авиация и малцината представители на военната наука у нас да си кажат болката, а представителите на ВВС да се отчетат накратко какво са направили по проекта. Така или иначе, се получи интересно и информативно събитие, което за съжаление, трудно може да се каже, че ще промени нагласите по основните теми, свързани с покупката на нов изтребител.
Красимир ГРОЗЕВ посети събитието и разказва за него.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 53 (януари 2013 г.)
Зала „Тържествена” на Централния военен клуб се оказа точно по мярка, за да приеме участниците в кръглата маса на тема „Придобиване на нов тип основен боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка”. Форумът беше организиран от фондация „Български ВВС”, Българска авиационна асоциация, Асоциацията на учените в областта на сигурността и отбраната и Съюза на офицерите от резерва „Атлантик”.
За нещастие, сред около 100-те души, присъстващи на конференцията, се забелязваха притеснително малко представители на изпълнителната и законодателната власт в България. Президентството единствено присъстваше на ниво под формата на двама от президентските съветници – генерал о.р. Стоимен Стоименов, съветник по темите за националната сигурност, и комодор Георги Фиданов, съветник по военната сигурност. Политическото ръководство на Министерството на отбраната практически отсъстваше, тъй като нито министър Аню Ангелов, нито двамата му заместници сметнаха за нужно да присъстват на форума или дори да се появяват за протокола при откриването. Началникът на политическия кабинет Йордан Божилов – иначе влиятелна фигура във военното ведомство, която мълчаливо присъстваше на кръглата маса, но видимо показваше слаб интерес към дискусията и въобще не взе отношение по обсъжданите теми. Единственият представител на Народното събрание бе депутатът Венцислав Лаков от „Атака”, който присъства на първия час от дискусията, но трябваше да напусне поради заседание на парламента, свързано с „Дюнигейт”. Само може да се надяваме, че след няколко месеца там няма да има за обсъждане и „изтребител гейт”…
За съжаление, слабото политическо представяне на Кръглата маса засили усещането, че вълненията около новия изтребител са силна буря, но в малката чаша с вода, наречена ВВС и донякъде МО. От друга страна, е притеснителен и фактът, че министър Ангелов избягва да говори за новия изтребител пред широка публика, където може да получи редица неудобни въпроси за точното естество на процедурата и ловкото избягване на Закона за обществени поръчки. Вместо това той дава премерени интервюта пред проверени медии.
Полемики предизвика и самата същност на Кръглата маса, която според запознати е била организирана набързо в първите седмици на 2013 г. Според някои слухове основната цел на мероприятието е била да официализира процеса на избор на нов изтребител, който в момента страда от липса на обществена и медийна подкрепа. И тонът на това упражнение е бил зададен от министъра на отбраната. В същото време генерал Манев, председател на Управителния съвет на Фондация „Български ВВС”, се опита чистосърдечно да защити провеждането на Кръглата маса. Сянката на съмнение обаче остана. Още повече че на събитието демонстративно отсъстваше почетният председател на Фондация „Български ВВС”, генерал о.р. Михо Михов, който в последните месеци не пести критики към процеса на избор на нов боен самолет и се говореше, че именно неговото отношение към процеса е било причина той да не се появи. От този акт е трудно да се каже, че някой спечели нещо съществено – нито генерал Михов може да защити своята позиция пред Кръглата маса, нито пък форумът спечели от отсъствието на такава емблематична и уважавана фигура от българската военна авиация, който определено имаше какво да каже.
Така или иначе, Кръглата маса премина в нелош формат и беше доста информативна. В самото начало в рамките на три презентации ВВС и МО дадоха своето мнение по въпроса, включително за необходимостта от нов изтребител, процесите по избор и начина на оценяване. След това други участници в конференцията дадоха своите мнения по темата. На нашите читатели ще представим презентациите, дадени от страна на ВВС, и част от най-интересните изказвания на другите участници в конференцията.
Не знаем как се воюва без авиация
„ВВС е сложна национална система от голям мащаб, която изпълнява мисиите си и задачите си в условия на мир и военни и невоенни кризи, като основната е да се защитава въздушният суверенитет” – започна презентацията си генерал-майор Константин Попов. Според генерал Попов военновъздушните сили най-точно отговарят на съвременните изисквания за сигурност, защото те имат разгърната система за командване и управление, която работи 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата, като тази система непрекъснато приема и анализира информация и позволява взимане на решения в реално време. ВВС от своя страна могат да се задействат в реално време и на големи дистанции и да въздействат с високоточни оръжия. Всичко това намалява политическия и военния риск поради намаляване на собствените и страничните загуби.
„Ние просто не знаем как се воюва без авиация – заяви още генерал Попов, – именно затова и през последните 20 нелеки години ние продължаваме да полагаме сериозни усилия да се развиват и променят ВВС с цел да сме максимално адекватни на съвремието. Разработихме нови концепции, доктрини, тактики и процедури, положиха се основите на нова организационна структура, нова система на подготовка на кадрите с нови нива на тактическа подготовка, модернизираме инфраструктурата, придобихме нова авиационна техника. Но ние трябва да сме честни към обществото. Бъдещето на бойната ни авиация не е само цветя и рози. Предстои сериозен отход на значително количество бойна техника. Това ще намали способностите на бойната ни авиация. Това ще намали способността ни да оперираме заедно с другите видове въоръжени сили, защото всички знаят, че когато действаме заедно, всичко се мултиплицира.” Според командира на ВВС моментът е критичен и забавянето в модернизацията на бойната авиация може да се окаже пагубно поради загуба на способности и големите средства, които след това ще са нужни за тяхното възстановяване. „За мен лично изводът е категоричен. Необходимостта от нов тип боен самолет е безусловна, а реализацията на проекта е неотложна” – завърши генерал Попов.
Как си представяме новия изтребител
Презентацията, която изнесе бригаден генерал Румен Радев, който освен заместник-командир на ВВС е ръководител на интегрирания проектен екип, определящ изискванията към новия изтребител, се чакаше с огромен интерес. Очакванията останаха оправдани, защото той изнесе немалко детайли около процесите на избор, но най-важното щеше да даде по-ясна представа, как той и неговият екип си представят новия боен самолет на българските ВВС.
„Изключително трудно е да се избира една сложна система, която представлява съвременният многоцелеви изтребител, в една сложна и динамична среда, в която той трябва да оперира поне 30 години. За да стане всичко това, трябва да има стройна организация и ясна методика” – започна своята презентация генерал Радев.
Той продължи, споменавайки, че работата е започнала със заповед на министъра на отбраната от юли 2010 г., след която е сформирана работна група за изготвяне на тактико-техническите изисквания към новия изтребител. С друга заповед от ноември 2010 г. са сформирани направляващ екип под ръководството на заместник-министър Валентин Радев, интегриран проектен екип и работна група за разработка на математически модел. Всички тези звена работят независимо едно от друго с цел обективна оценка. Изработва се методика за определянето на изискванията на база редица национални и международни документи, като в крайна сметка се стига до определянето на 333 тактико-технически изисквания към многоцелевия изтребител.
Генерал Радев обобщи свършената работа до момента, включително изпращането на запитване за информация, получаването на отговори, идването на допълнителни предложения, оглеждане на съществуващата инфраструктура, срещи и презентации, посещения в страните доставчици, фокусиране върху конкретни предложения и изпращане на допълнителни запитвания, обработка на информацията с обем над 10 000 страници и концепция за изграждане на отбранителна способност. Според генерал Радев предстоят финални преговори и изготвянето на проект за инвестиционен разход, който трябва да се представи на Народното събрание.
„Може би напрежението ще се повиши, но това са вариантите, на които сме се спрели като покриващи нашите изисквания и които се доближават в различна степен до нашите финансови способности. Това са нови самолети Gripen от Швеция, употребявани Eurofighter Typhoon Транш 1 от Италия и употребявани F-16 MLU от Португалия с логистичен пакет от САЩ. Гарантирам, че към тези три предложения сме се отнесли абсолютно еднакво” – заяви Радев.
Той обясни, че изискванията към новия боен самолет са много сериозни и те могат да се намерят в явната част на Плана за развитие на въоръжените сили, публикуван в Държавен вестник на 7 януари 2011 г. – така например самолетът трябва да може да въздейства по широк кръг заплахи и на земята, и във въздуха, и на море с високоточно оръжие, въздействие на критични по време цели, водене на разузнаване и висока степен на съвместимост. И всичко това да се прави на голямо отдалечение и във всякакви метеорологични условия.
„Има сериозен дефицит на способности в Българската армия. Използването на многоцелеви изтребител се явява в голяма степен универсално средство за преодоляване на този дефицит” – разясни Радев. Той заяви, че огромното предизвикателство пред ВВС ще е ограниченият брой многоцелеви изтребители, които в момента се ограничават до числото 9.
„За съжаление, в момента дебатът около новия изтребител се концентрира около едно нещо. Какъв да е той – нов от завода или стар от текезесето? Откъде да си го вземем. Дебатът е необходим, но не изчерпва темата. Освен самолета има и много други неща, които определят ефективността на самолета. Това са въоръжението, системите за обучение, системи за планиране и анализ. Всичко това заедно със самолета формира цената за придобиване. Тук влизат цената за експлоатация, цената за бъдещи модернизации. Само така ще получим всички измерения на цената, която плащаме. Ние имаме строги изисквания към тези компоненти. Да искаме най-новия самолет, но ако неговите разходи са високи, той ще стои на земята.”
Новият самолет трябва да може да бъде експлоатиран в продължение на 20–25 години при 150 часа на година на самолет. Това по думите на Радев трябва да гарантира, че няма да се лети на „летяща скрап”. Самият самолет трябва да има интегрирано съвременно въоръжение „въздух-въздух” за близък и далечен бой, както и тренировъчни ракети, боеприпаси за оръдието, оборудване за поддръжка на това въоръжение, контейнер за целеуказване, високоточни оръжия за удари по земни цели JDAM, JSOW, SDB, LGB, нашлемна система за целеуказване, очила за нощно виждане и контейнер за разузнаване.
„Ние няма да купим всичко това накуп и веднага, но искаме гаранции, че можем да го купим за в бъдеще. Не всички от предлаганите самолети имат всички тези неща интегрирано” – обясни Радев.
Генералът акцентира на необходимостта от система за обмен на данни по стандарта Link-16, нашлемна система за целеуказване и контейнер за целеуказване.
„Ние не искаме да купуваме самолет без нашлемна система за целеуказване, тъй като това ще даде неимоверно предимство на нашите изтребители. Целеуказващият контейнер може да се използва не само за насочване на високоточни оръжия, но и да подпомага мисията „ер полисинг”, тъй като летецът ще може да разпознава от 60–70 km визуално своите цели. Засега не сме заявили контейнер за разузнаване, защото това са скъпи неща, но ако такова нещо се вземе, то решаваме кардинално проблема за въздушното разузнаване” – заяви Радев.
Радев подчерта, че изисква също и библиотеки за заплахи и реакции, които да се зареждат в системите за самозащита не само на новия изтребител, но и на самолетите С-27J и вертолетите Cougar. Най-сериозно обаче е изискването му към наличието на симулатори – включително “desktop trainer”, “part task trainer” и “full mission simulator”.
„Казват, че това не е нужно и само ще си утежнят цената, елате на симулатор при нас. Но кога да ходим? Веднъж годишно ли? Това не е съвременната концепция, където един на всеки шест-седем полета се изпълнява на симулатор. Освен това съвременният самолет не е Су-25, който има затворена архитектура, а летецът влиза в него с това, което има в главата си. Той няма комуникация с бордния компютър. Съвременните самолети са създадени по друг начин. При него мисията се планира предварително и цялата програма се въвежда в бордния компютър. Изискали сме и такава система за пълен цикъл на планиране, подготовка, изпълнение и анализ на всяка мисия. Това не са глезотии, това е съвременната авиация!” – отново е категоричен генералът.
Като наземно техническо оборудване е заявено всичко – лаборатории, стендове и инструменти. Внимание е обърнато и върху обучението – както на летателния, така и на инженерно-техническия състав.
Според генерал Радев алтернативата е нов самолет, но без оборудване, защото то излиза от финансовата рамка или по-евтин употребяван самолет, чието пълно оборудване ще се вмести във финансовата рамка от 700 млн. лева, която вече неведнъж бе споменавана.
„Това са алтернативите – каза Радев, – но това, което ще определи бъдещето на българската бойна авиация, е системата за логистична поддръжка. В момента тази система включва три нива – оперативно обслужване, периодично обслужване и заводско обслужване. Имаме две алтернативи. Едното предложение е периодичното обслужване да изчезне от базата и да останем само с техниците на старта. Всички дейности, които извършваше ТЕЧ, се извършват навън. Инспекциите са навън и отнемат два до девет месеца. Огромна цена. Второто предложение предполага не само че няма да закриваме ТЕЧ, но и развиваме отгоре. Инвестираме в апаратура, инфраструктура и хора. Всички инспекции, модернизации и малки ремонти се правят в България. Най-лесно е да имаме договор с фирмата, да има по-малко хора и по-малко отговорности. Плащаме и абсолютно гарантирано летим. Системата е желязна и се лети гарантирано. Не само че ще имаме малко проблеми, но ще имаме и по-малки начални инвестиции. Ако правим второ ниво в базата, то имаме сериозни разходи, но погледнато на годишна база, разликата е много сериозна. За да поддържаме ТЕЧ, ще ни трябват 2 млн. на година, но това ще води до спестяването на десетки и десетки милиони годишно. Трябва да избираме между ниски първоначални разходи, но и загуба на автономност, загуба на техническа експертиза и високи годишни разходи или високи първоначални разходи, значителна степен на автономност, запазване и повишаване на нивата на техническа експертиза и по-ниски годишни разходи.”
В заключение генерал Радев каза, че в момента има сериозна технологична пропаст между българската и световната бойна авиация, като тази пропаст може да се преодолее от един нов боен самолет.
Думите на генерал Радев бяха посрещнати с интерес, но отново се видя, че изискванията и предпочитанията накланят везните към предлаганите употребявани F-16 от Португалия, тъй като само те вървят със споменатата логистична система на две нива. Също така е публична тайна, че ниската цена на самите португалски самолети позволява покупката на много съпътстващо оборудване, за което генерал Радев говори. Той се опитва да тушира това с изказването, че нищо още не е решено и предстоят още преговори, на които може да има промени в предложенията и промяна на концепциите.
Определено по-голямата част от публиката не прие перспективата за покупка на употребявани изтребители на не малко години, но това е разбираемо, най-малкото защото практически всички офицери от резерва, които присъстваха на Кръглата маса, са свикнали да експлоатират чисто нова техника във времената на Варшавския договор. Въпреки многото въпроси генерал Радев заяви, че точните параметри на офертите не могат да бъдат съобщавани в момента. Така на практика въпросът за това, доколко евтино и ефективно ще е да се експлоатира един F-16 на фона например на нов Gripen, остана в сферата на предположенията. Остава да чакаме точните числа и тяхната обосновка, които да покажат, че един избор е значително по-добър от друг.
„Много ми се ще ето тук сега да извадя графиките и сравненията и коментарите няма да са нужни. Но за съжаление, това в момента е невъзможно” – каза генерал Радев.
Особено много въпроси последваха по отношение на точното техническо състояние на португалските F-16, които са произвеждани в първата половина на 80-те години, но генерал Радев гарантира, че всички рискови фактори са взети под внимание и че самолетите могат да налетят назначения им ресурс. Той призна, че F-16 е по-взискателен към инфраструктурата, но заяви, че и тези неща са били взети под внимание и разликата в необходимите допълнителни инвестиции за инфраструктура в сравнение с други предположения е поносима.
„Все още сме отворени към абсолютно всички възможности. Ако дойде ново приемливо предложение, веднага ще го разгледаме. Имаше публикации, че ще ни дават самолети за по едно евро. Чудесно! Стане ли това, веднага започваме да празнуваме. Но нито цени от едно евро, нито политически цени има засега. Ако дойдат, са добре дошли. Но за съжаление, такива неща няма и вероятно няма да има” – сподели в заключение Радев.
Как ще оценяваме предложенията?
Последва презентацията на полковник Атанас Начев от Института по отбрана на МО, чийто екип е натоварен със създаването на математически модел за оценка на различните варианти. Той разясни точната методика, която е била използвана за изчисляване на относителната стойност на всички критерии (139 на брой) на оценка.
Крайната оценка на всеки вариант (i) ще се извършва по следната формула: Vi = 0,4Ci + 0,4Ei + 0,1Ri + 0,05Pi + 0,05Gi, където: – Vi е обобщената оценка на варианта, която може да е между 0 и 10, като 10 е максималната стойност; – Ci – относителната стойност на критерия „цена на придобиване”; – Ei – относителната стойност на критерия „оперативна ефективност”; – Ri – относителната стойност на критерия „експлоатационни разходи”; – Pi – относителната стойност на критерия „схема на плащане”; – Gi – относителната стойност на критерия „гаранция”. Както се вижда, най-голяма относителна тежест (0,55) имат финансовите аспекти на всяко предложение, тоест най-вероятно е най-евтиното предложение да получи най-висока оценка. Полковник Начев също така говори и за оценките на риска за всеки един от предлаганите варианти.
Финалното изказване
В самия край на Кръглата маса думата взе президентският съветник комодор Фиданов, който определено свали всички присъстващи на земята със своето изказване.
„Ние всички тук можем да си мечтаем за най-страхотния самолет, който някой може да произведе, но веднага идва въпросът – можем ли да си го позволим – заяви морският. – Това, което можем да си позволим, това ще вземем. Сигурно няма да е най-най-доброто, най-въоръженото и така нататък. Трябва да ви кажа, че ако бюджетът не стигне 1,5% от БВП в близките години, просто няма да стане проектът за изтребителя. Ако бюджетът стои на това ниво в следващите години, просто няма как да финансираме изтребителя. Засега е изключено централно финансиране от бюджета. Успеем ли да осигурим 1,5% от БВП, то нещата ще станат. Няма как накрая всички да са доволни. Със сигурност ще има недоволни, но трябва да се избере вариант, в който недоволните ще са най-малко.”
Избрани мисли от участниците в Кръглата маса може да намерите на този линк.
