Генерал-майор о.р. Александър Александров, летец-космонавт и представител на РСК „МиГ” разговаря с Красимир ГРОЗЕВ за последните развития около поддръжката на българските МиГ-29 и излага позицията на представляваната от него компания.
– Каква е официалната позиция на РСК „МиГ” за преговорите на България с Полша за поддръжката на МиГ-29? – Преди всичко корпорацията е обезпокоена за безопасността на полетите, защото всички ремонти и модернизации по всяка авиационна техника е прерогатив на завода-производител навсякъде по света. А в момента МО планира да предаде нашите МиГ-29 в полски ръце, които не са лицензирани за такава дейност. Разбирам, че решението е политическо, но в момента икономическа обстановка е такава, че трябва да използваме рационално цялата годна руска военна техника до момента, в който тя може да ни служи. В случая с изтребителите – това е 2029 година. Според изказванията на министър Ненчев, че иска да намали зависимостта на България от Русия, това няма как да стане в случай на ремонт в Полша. Резервните части, които ще се влагат пак ще идват от Русия. Тук възниква и следния въпрос – кой гарантира, че полската страна ще влага нови резервни части, а няма да слага употребявани части, които са от бракуваните МиГ-29, например от Румъния. Каква гаранция се дава за тези ремонти? Също така, РСК „МиГ” ще свали отговорността си от двигателите, които са ремонтирани от поляците . Има и една сериозна разлика при ремонтите, които ще се извършват в Полша и тези, които се правят от РСК. Конструкторското бюро на МиГ постоянно през годините внедрява нови технически решения на базата на изпитания и опит, подменя старата елементна база, която е спряна от производство с нова, което позволява ремонта в Русия да се извършва по съвременни бюлетини, а също така го гарантира с подписа на генералния конструктор. Полша не разполага с такива бюлетини – последните им документи са от началото на 90-те години. Имам чувството, че всичко се прави с цел унищожаването на българската военна авиация и реализиране на идеята други държави да пазят небето ни, което, разбира се, не е безплатно. А какво става със 103-годишната история на военната ни авиация? Това е срам и позор!
– Как Полша в момента ремонтира своите МиГ-29? – С подписа на главния инженер на полските ВВС и той носи отговорността.
– Полските заводи твърдят, че работят с Украйна и Беларус и практически не работят директно с Русия. – Това е било преди от стари складови наличности. Беларус не произвежда части, а заводът в Украйна не работи вече, освен това контролът по границата с Полша вече е сериозен и не могат да се вкарват контрабандно части, както това се правеше. По наша информация в момента Полша разполага с резервни части, за да извърши ремонтите само на два двигателя РД-33 и имат остра нужда от части и изправни двигатели. Аз не знам как те ще се захванат и с нашия ремонт. И те не го искат, но ги притискат по политически причини. Въобще –рискована авантюра.
– Кой трябва да даде лиценз на Полша да ремонтира българските МиГ-29? – Лицензът се издава от РСК „МиГ” и Полша няма такъв лиценз, което значи, че формално нямат право да ремонтират чужди самолети. Тъй като много се спекулира с въпроса има ли Полша лиценз или не, виждам, че има и кампания от страна на МО в посока да заблудят обществеността, вие журналистите питате, но никой не ви отговаря официално, но вече не е тайна, че министър Ненчев е получил официално писмо от Русия, че Полша няма лиценз за ремонт на двигатели за МиГ-29 и за удължаване на ресурса им.
– Знаехте ли, че готови договори с РСК „МиГ” за ремонт на двигатели отлежават в касата на заместник-министъра на отбраната? – Естествено, че знаех. Подготовката и разговорите бяха дълги, още по-дълго беше съгласуването от всички инстанции на МО, но бяха финализирани в края на април. Трябваше само да бъдат изведени в деловодството, с което се даваше старт на изпълнението им в рамките на шест месеца. Тоест в края на октомври нашите ВВС щяха да имат два ремонтирани двигателя, една ремонтирана КСА и два двигателя с удължен ресурс. За съжаление, това няма да стане факт, тъй като точно тогава министър Ненчев съчини поредната си лъжа. Реално това е потвърдено от българската Прокуратура, но никой не прави нищо по предвижването на подписаните договори за реализация.
– Каква причина изтъкнаха от МО за това, че бавят договорите? – Те не ги бавят, те ги спряха. Дори до скоро не се знаеше от обществеността, че съществуват. На нас ни казаха, че са задържани от министъра. Това много добре е разписано в мотивите от разследването на Прокуратурата.
– Кога разбрахте, че МО не желае да работи повече с РСК „МиГ”? – В момента, в който спряха тези договори.
– Поддържате ли официална комуникация с МО? – РСК отговаря с оферти и предложения на всички официални запитвания от страна на МО, но в последните месеци от там получаваме само мълчание.
– Ако тези договори излязат от касата на заместник-министър Йосифова и бъдат изпратени в Русия ще се работи ли по тях? – Разбира се. РСК влиза винаги в положението на България и въпреки, че сме малък клиент те биха искали са поддържат добри отношения с нас. Освен това те са компания, която носи отговорност за следпродажното си обслужване по цял свят, както е прието в авиацията.
– В мотивите на Поркуратурата се чете, че Русия е направила отстъпка в цените за ремонтите на двигателите на МиГ-29. Това така ли е? – Да. Русия много пъти е правила жестове към България, сега също. Първоначално България отправи покана за преговори за ремонт на 14 двигателя. Преговарящите от РСК пристигнаха с банкова гаранция за този брой двигатели, знаете какво означава това за фирмата. Беше постигната цена за това количество, но в последствие то бе намалено на два двигателя. Въпреки това, единичната цена за ремонт остана същата като за 14 двигателя.
– Министър Ненчев твърди, че Полша може да ремонтира двигателите РД-33 за 1,2 млн. лева по-евтино, отколкото това се прави в Русия. – Когато сключат договор с Полша, нека покажат на каква цена са се договорили. Ще е интересно да се види цената, когато Полша играе ролята на посредник между България и Русия.
– Имате ли информация за цените, които полската страна ще предложи? – Съмнявам се, че ще са по-ниски от руските. Не виждам как това ще стане, в случай че използват нови части за тези ремонти и направят ремонта в обема, в който ще го направи производителя с подписа на главния конструктор на самолета по системата, която обясних.
– От къде дойдоха тези твърдения на министър Ненчев, че руската страна завишава трикратно цените на ремонтите? – С цел лансиране на тезите си и оправдаване на свои бъдещи действия под политически натиск от „дружески“ на България страни е измислил и това, и за подкупите, и за несъществуващата сделка за 80 млн. лева. Всичко това се вижда в мотивите на Прокуратурата. Явно не е очаквал, че те ще станат публично достояние и ще опровергаят лъжите му.
– Бяхте заявили в интервю по bTV, че РСК може да предприеме съдебни действия за уронване на престижа си във връзка с твърденията на министър Ненчев за предложен му подкуп. – Може би. Изводите на Прокуратурата са видни, но за съжаление в България те не водят до търсене на отговорност за подобни приказки от човек, заемащ такава висока длъжност.
– Министър Ненчев присъствал ли е въобще на преговорите между МО и РСК? – Никога.
– На 9 септември изтича рамковото споразумение с РСК. Какво представлява то? – Рамковото споразумение е благоприятно за България. Преди неговото подписване се работеше година за година на чисто пазарни условия. С рамковото споразумение се гарантира, че цените няма да нарастват на годишна база с повече от 10%, независимо от инфлацията, промените в цените за транспорт и други. След 9 септември 2015 г. или трябва да се подпише ново рамково споразумение или отиваме на договори на чисто пазарни условия. Изтичането на рамковото споразумение не е причина за прекратяване на отношенията ни. То е само рамка, гарантираща ни сигурност, а за всяка доставка или ремонт така или иначе се подписва отделен договор, който се съгласува с много инстанции.
Имало ли е разговори за подновяване на рамковото споразумение? – Имаше такива разговори. Генерал Радев се надяваше след септември да подпишем ново рамково споразумение за поне пет години, защото то икономисва средства и дава сигурност.
– Не мислите ли, че въпросът за ремонта на МиГ-29 се изкривява от чисто техническата и икономическа плоскост в политически въпрос? Явно, че основният проблем е, че ще се работи с Русия, а не какви са цените и условията. – Това е така, но ние трябва да си гледаме интереса. Мен ме учудва това, че министър Ненчев говори за намаляването на зависимостта от Русия по отношение на военната техника, а не вижда колко руски военни самолети и вертолети се използват в Полша. Но от действията и става ясно, че във Варшава умеят да правят граница между пропагандната риторика и прагматичната политика. Имат над 140 единици руска авиационна техника. Имат и МиГ-29, и Су-22. Ние вместо да им даваме пари да си купуват нови части от Русия, които да влагат в техните МиГ-ове, а на нас да слагат свалени от стари двигатели, заради цената, по добре при вариант с нелицензиран ремонт да помислим дали не можем да дадем работа на авиоремонтния завод в Пловдив. Иначе, пак ще се работи с Русия, но не пряко, а чрез посредник.
– Какви ще са бъдещите ходове на РСК „МиГ” у нас? – Всичко зависи от това дали ще се подпише договор с Полша или не. Надявам се отговорните лица, от които зависи съдбата на българската авиация да разберат, че живота и безопасността на тези, които охраняват нашето родно небе, а заедно с тях и мирните граждани, над които летят са по-важни от политическите пристрастия.
– Ако договорът с Полша е неуспешен, възможно ли е България да работи отново с РСК? – РСК е отворена за всякакъв вид диалог. Стига двигателите да не бъдат пипани от Полша, защото след неоторизирани дейности по тях, те ще се водят бракувани за руската корпорация и тя няма да носи отговорност за тях. Такива са правилата в авиацията.
