Днес, 27 ноември 2015 г., след бурен двучасов дебат българските депутати със сериозно мнозинство подкрепиха проектозакона за ратификация на споразумението за ремонт на шест двигателя РД-33 с Полша.
Дълго отлаганата точка за гласуването на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на а България и Полша относно осигуряване на логистична подкрепа за самолети МиГ-29 най-накрая стигна до обсъждане от народните представители.
В началото на обсъждането военният министър Николай Ненчев защити договора, като заяви, че Полша е единствената държава, която притежава икономически и технологични способности за поддръжка и ремонт на самолети МиГ-29.
Споразумението с Полша предвижда договорености за ремонт на шест двигателя, като ремонтът на един от тях ще излезе €1,023 млн. Общата стойност на споразумението е €6,138, като всички транспортни разходи се поемат от полската страна.
Министерството на отбраната ще заплаща всеки един ремонт, след като двигателят бъде върнат обратно и приет от българска страна.
Според подписания от Николай Ненчев договор, до 20 дни след ратифициране на споразумението полската страна трябва да предостави два двигателя РД-33, които българските ВВС ще ползват 24 месеца или до изтичането на ресурса им от 200 часа. В замяна на това Полша ще ползва два ремонтирани наши за същите часове.
В същото време България ще изпрати в полски завод шест двигателя. Първите четири от тях трябва да бъдат ремонтирани в рамките на шест месеца, а следващите два след още четири месеца. Удължаването на ресурса им ще бъде с 350 летателни часа или осем години. Гаранцията, която поляците дават, е 24 месеца или 200 летателни часа.
По време на дебатите част от опозицията атакуваха остро споразумението.
Независимият депутат Велизар Енчев заяви, че според негова информация 10 пилота от българските ВВС са заявили, че няма да летят, ако ремонтите на изтребители бъде извършен в Полша. „Вие ще отговаряте за живота на тези български пилоти“, обърна се той към депутатите от управляващото мнозинство.
Атанас Зафиров (БСП) от своя страна обяви, че по-рано този месец поляците са поискали Русия да им изпрати резервни части за изтребители МиГ-29, но от Москва отказали. „Знаете ли, че Полша се е оправдала с този договор, който ние сега ратифицираме“, запита той министърът на отбраната.
В продължението на спора той дори стигна по-далеч, като призова министър Ненчев и депутатът от РБ Корман Исмаилов да са първите, които ще летят с ремонтираните изтребители. Депутатът заяви още, че при ремонтите на нашите двигатели няма да се влагат нови резервни части.
Социалистът Румен Гечев пък нарече сделката с Полша „криминална“.
Депутатът от БСП Атанас Мерджанов заяви от трибуната на Народното събрание, че по негова информация Полша е молила България да забави ратификацията на договора за да изчисти различни въпроси с руската страна. По-рано през седмицата точката бе отложена с оправданието за „технически причини”.
Радан Кънев от РБ и Лютви Местан от ДПС заявиха подкрепата си към договора, като изказаха най-вече политически аргументи за скъсване на зависимостта с Русия и ангажименти към НАТО.
Валери Симеонов от ПФ заяви, че подкрепя договора, защото от търговска гледна точка той бил изгоден.
Валентин Радев от ГЕРБ показа графика, според която МиГ-29 трябва да бъде поддържан до 2018 г., когато вече ще бъде заменен с нов изтребител. Той призова депутатите да подкрепят договора, защото само така България може да продължи да охранява небето си.
От АБВ изчетоха декларация, според която от правна гледна точка Народното събрания няма юрисдикция над подобен род търговски споразумения. Парламентарната им група не участва повече в дебата и в гласуванията.
Междувременно депутатите отказаха предложението дебатите да се излъчват пряко по националното радио и телевизия.
На първо четене предложението мина с 133 гласа „за”, 42 „против” и нито един въздържал се. За бяха депутатите на ГЕРБ, РБ, ДПС и ПФ, а против тези на Атака и БСП.
Между първо и второ четене от БСП предложиха да отпадне член 2 от проектозакона, според който договорът между България и Полша не се публикува в Държавен вестник. Депутатите, обаче отхвърлиха това предложение и текстът на споразумението остава скрит за обществеността.
Веднага след това стартира второто гласуване на ратификацията. При него 130 бяха „за”, 41 „против” и отново нямаше въздържали се.
Законът влиза в сила от момента на публикуването му в Държавен вестник.
