Първото учение от серията Red Flag Alaska 16-1 (Ред Флаг Аляска 16-1) се провежда в периода 28 април – 13 май 2016 г., със самолети базирани на летищата Ейлсон и Елмендорф. Забележителното при него е силното международно участие в лицето на ВВС на Индия с общо 12 самолета.
Четири от тях са тежките изтребители Су-30МКИ от 15-а ескадрила от фронтовата авиобаза Сисра, разположена в близост до пакистанската граница. Четирите ударни самолета Jaguar DARIN II са от 14-а ескадрила ‘Bulls’ от Амбала. Поддръжката на бойните самолети се осигуряваше от два самолета-цистерни Ил-78МКИ от 78-а ескадрила ‘Battle-Cry’ от Агра и два тежки транспортни самолета С-17А Globemasterот 81-а ескадрила ‘Skylords’ от Хиндон, превозващи наземно оборудване, резервни части и инженерно-технически състав.
По време на учението Су-30МКИ изпълняваха само мисии „въздух-въздух“ в състав на звено (от четири машини всеки дени летях всичките), а Jaguar – ударни задачи с имитация на използване на високоточно оръжие (реално използваха тренировъчни свободнопадащи бомби). Един самолет Ил-78МКИ осигуряваше дозареждане във въздуха на Су-30МКИ и Jaguar по време на мисиите в същинската част на учението с продължителност между 2 и 2,5 часа. Четирите Су-30МКИ имаха общо 16 пилоти и оператори, а Jaguar – осем (по два екипажа на машина за двата типа). При летателния състав на Су-30МКИ преобладаваха младите пилоти и оператори (на видима възраст около и под 30 години), докато пилотите на ударните самолети Jaguar бяха видимо по-възрастни. Самолетите Су-30МКИ бяха от последните серии, произведени изцяло в Индия. Ударните Jaguar, модернизирани с прицелно-навигационно оборудване и система за самозащита по стандарта DARIN II,също са от последното производство, отново по лиценз в Индия от компанията HAL.
Общо по време на учението индийските ВВС преминаха подготовка за срок от две седмици (за запознаване с района, правилата за провеждане на полетите и специфичната авиационна терминология, използвана от ВВС на САЩ). След това в основната фаза те изпълниха общо 10 планирани мисии (по една във всеки ден) в големи групи с американските участници, основно действайки от страната на „сините“, срещу които противодействаха „червените“. Те бяха представени основно от изтребители F-16С от местната 18-а ескадрила „Агресори“ от авиобаза Ейлсон, която осигури участие на повече от 10 самолета при всяка от мисиите. От американска страна основните участници, идващи традиционно от състава на Тихоокеанското командване на ВВС на САЩ, включваха изтребители F-15С (10 броя, осем от които участваха в мисиите, разпределени в две звена по четири машини) от 18-о изтребително авиокрило, базирано в Кадена Япония, както и F-22 (10 до 12 броя) от двете ескадрили на 3-о изтребително крило от Елмендорф в Аляска.
Ударните задачи за „сините“ бяха поверени на изтребители F-16С Блок 40 от Кунсан, Корея (също 10 броя). От страна на ВМС на САЩ участие взеха четири самолета за радиоелектронна борба EA-18G Growler от няколко специализирани ескадрили за РЕБ, базирани в Уайдбей Айлънд, като например VAQ-138, изпълняващи задачи по смущения на противниковите радари и тяхното огнево подаване с имитация на използване на противарадарни ракетиAGM-88 HARM. Участваха и вертолети за търсене и спасяване НН-60 от Елмендорф, както и транспортни самолети НН-130J, поддържащи действията на силите за специални операции. Дозареждането във въздуха на американските участници се осигуряваше от цистерни КС-135F от няколко ескадрили на редовните ВВС и Въздушната национална гвардия на САЩ, действащи от Ейлесон. Управлението на бойните действия се извършваше от самолет за далечно радиолокационно откриване и предупреждение E-3A AWACS на НАТО с международен екипаж, също работещ от Ейлесон, осигуряващ и двете страни.
Основната идея на индийското участие е придобиване на опит и обмяна на идеи при големи въздушни операции в динамично променяща се обстановка, където се постига висока степен на реализъм (т.е. напълно имитиране на реална бойна обстановка), когато във въздуха има едновременно 50 до 60 самолета и вертолета на протиовоборстващите страни. Също така една от основните цели на индийското участие е и детайлното изучаване на възможностите за близък и далечен въздушен бой на F-16 (представен основно от домакините – 18-а агресорска ескадрила), защото той е основен изтребител на Пакистан, дългогодишен стратегически противник на Индия в региона.
Индийският контингент наброяваше 202 души, включително 71 офицери. Групата е прелетяла до Ейлесон в Аляска по дългия маршрут, в западна посока, с прелитане на Арабско море, Персийския залив, цялата дължина на Средиземно море и най-накрая на Атлантическия океан. Стартовата точка на 3 април е базата Джагнпур в Индия, с междинни кацания в Бахрейн, Египет, Франция, Португалия (на две места – в Бежа и Ладжес) и Канада (три места – в Гандер, Трентон и КолдЛейк). Кацането на групата в Ейлсон стана факт на 16 април. Връщането ще се извърши по същия маршрут, с начало на прелитането на 16 май и очаквано пристигане в Индия в началото на юни.
Това е второто участие на ВВС на Индия в учение от серията Red Flag в САЩ. Първото беше през 2008 г., на „класическото“ издание на учението, провеждано в авиобаза Нелис, щата Невада. Поради високата цена на участието е взето решение това да става на всеки пет години. През 2013 г. обаче учението Red Flag с планирано индийско участие е било отменено поради бюджетни затруднения на ВВС на САЩ, които водят до съкращаване на годишния брой учения.
Според оценки на индийските медии, разходите за участие на индийската група в Red Flag Alaska 16-1са около 100 млн. рупии – това е еквивалентно на около $1,5 млн. и включва разходите по прелитането и престоя в Ейлсон, както и цената на горивото.
Учението се провежда на огромния полигон Pacific Alaska Range Complex в щата Аляска, над разнообразен терен в слабонаселена местност. Общата площ е 65 хил. квадратни мили, което е сравнимо с площта на България. Подробна статия за Red Flag 16-1 очаквайте в брой 90 на АЕРО.
