За пореден месец Красимир ГРОЗЕВ разглежда последните развития около изтерзания процес по придобиване на нов боен самолет за ВВС на Република България.
В последния месец процесите около избора и евентуалното закупуване на нов боен самолет за ВВС се превърнаха в надприказване на министъра на отбраната Аню Ангелов сам със себе си с откъслечно включване на премиера Бойко Борисов. Само в рамките на 30 дни (от началото на май до началото на юни) България излъчи по темата огромно количество разнородни знаци и сигнали – от „политическо решение” до „може и да не купим изтребители”, като се мина и през етап за обща покупка на бойни самолети със съседни, която всъщност излиза не толкова обща по думите на министър Ангелов. Така за съжаление един от най-важните процеси за модернизация на Българската армия се изопачава до пародийни измерения.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 34 (юни 2011 г.)
Лъжливото овчарче
Българският народ отдавна е създал стотици поговорки и пословици, с които да описва често срещани житейски ситуации и психологически типажи. Една от тях е за лъжливото овчарче, което многокртно симулирало, че то и стадото му са нападнати от вълк, за да се наслаждава на това, как съселяните му се втурват да помагат. Накрая, когато наистина дошъл вълк, никой не дошъл да помогне на овчарчето, защото никой не му вярвал вече. Горе-долу в такава ситуация скоро ще изпаднат България и нейното Министерство на отбраната, които вече повече от седем години ту стартират, ту спират, ту почват отначало процедурата за избор и закупуване на нови бойни самолети за ВВС. Всичко това е гарнирано с доста безотговорно говорене в последните месеци. Така един ден, когато такава процедура наистина стартира (това може да стане през пролетта на 2012 г., а може и да се забави с няколко месеца – бел. авт.), може големите фирми производителки на изтребители да проявят минимален интерес, което ще доведе до надпревара с един-двама кандидати, където определено страната ни няма да получи най-конкурентните оферти и условия. От тази гледна точка вероятно ще бъде добре за делото, ако МО намали приказките и увеличи работата по въпроса. В последния месец обаче се смениха няколко тези, които впоследствие бяха отречени. Първо, министърът на отбраната неколкократно заяви, че изборът ще бъде „по-скоро политически”, а не толкова плод на търговски конкурс. След това при други изказвания заяви, че всъщност политическото в избора ще е гласуването в Народното събрание, което трябва да одобри отпускането на пари за проекта. След това станахме свидетели на смело включване от страна на премиера Бойко Борисов, който под зоркото око на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен заяви, че България трябва да има „интелигентна отбрана” и затова нов боен самолет ще бъде закупен в кооперация с Хърватска, Румъния и Турция. Думите му предизвикаха фурор в световните новинарски агенции и изказването му бързо обиколи света. Ден по-късно обаче министър Ангелов заяви, че под „общо закупуване” не трябва да се разбира, че самолетите ще са общи, а че държавите ще си поделят определени разходи по тренинг на екипажите и при закупуването на оборудване, което може да бъде използвано от всички, като например тренажорен комплекс. Най-важното изказване за месеца отново принадлежи на министър Ангелов, който заяви на 31 май 2011 г.: „Аз съм казвал нееднократно, че ако не можем да направим баланса между ресурсите, с които ще разполагаме през следващите години, и цената, която ни се предлага, естествено, че стои и опцията да се откажем въобще от купуване на нов тип многоцелеви изтребител”. Всъщност това изказване е първият случай, в който министър Ангелов заявява публично, че има вариант, при който няма да се купят нови бойни самолети за ВВС. На какво всъщност се дължи това отстъпление от позициите?
Крачка назад, даже две
От пролетта на 2010 г. на министър Ангелов се приписваха думите, че нови (или по-точно нов тип, както често уточняват от МО с цел да се остави вратичка за купуване на самолети втора ръка – бел. ред.) бойни самолети за армията могат да се купят за около 500 млн. лева. Със сигурност обаче МО бе крайно ревниво по отношение цените на евентуалния проект за придобиване на осем многоцелеви изтребителя. Не веднъж предположения, че цената на проекта ще надхвърли 1 млрд. лева, бяха определяни като спекулативни. Според изключително добре информирани източници в МО е настанал „шок и ужас” от библейски размери, след като са били отворени пликовете с приблизителна информация за цените на осем изтребителя, предоставени от самолетостроителните компании, във връзка с българското запитване за информация. Какво точно са прочели експертите в МО, не е съвсем ясно и най-вероятно няма да се обяви публично. Вестник „Труд” излезе с информация, че осем нови F-16C/D са предложени за $1,3 млрд., осем нови F/A-18 Super Hornet за $1,85 млрд, а осем нови Gripen C/D ще струват 450 млн. евро. Източник, близък до процесите, спомена, че по принцип тези суми са достатъчно близки до цените в информацията за изтребителите, получена в МО от поканените държави. Уплахата от тези числа е разбираема, а възможността да се пласира голям военен проект, чиято стойност надхвърля 1 млрд. лева, и то в предизборни времена, е нулева. Не е толкова трудно да свържем внезапния отбой, който министър Ангелов даде с гореизложените цени, с които се е запознал през май. Според някои мнения предложените цени са раздути и включват в себе си ненужно голямо количество логистика, тренинг и оборудване (тук обаче можем да възразим, след като точно логистиката е ахилесовата пета на всяка военна сделка в последните години – бел. авт.). За сравнение през септември 2008 г. на България беше предоставена информация, че осем нови F-16C/D Блок 50/52 ще струват $882 млн. Всъщност отговорите на самолетостроителите следват въпросите в българското запитване, които вече бяха определени като прекалено мащабни и включващи в себе си всевъзможни неща, които най-вероятно никога няма да закупим. Засега не е публично известно каква ще е цената на предложените F-16C/D Блок 25 втора ръка. Може да предположим (на база предходна информация, давана от страната на САЩ), че тя ще излезе около 50–60% от цената на новите самолети или $650 – $780 млн. Шведите от Saab отказаха да предоставят информация за цените на употребявани Gripen. Такава информация не е давана от американците и за употребявани F/A-18 Super Hornet. Не са известни и финансовите параметри около покупката на нови Eurofighter, но хора, близки до процесите, определиха финансовите и офсетните предложения на европейците от Cassidian като „изкушаващи”. Все още се чака и информация от страна на Италия за употребяваните Eurofighter, които тази страна може да предостави. Не по-малък шок в МО е предизвикал и фактът, че САЩ са предложили само едноместни употребявани изтребители F-16. Използването на двуместни бойни самолети (т.нар. спарки) при обучението и поддържането на подготовката на летците е дълбоко заложено в концепцията за използване на бойната авиация у нас. Така офертата на американската страна става почти безсмислена за България. Теориите, защо САЩ са постъпили така, са три. Първата е, че евентуалните двуместни F-16 ще са в Румъния в рамките на съвместната експлоатация на самолета между двете страни. Втората теория е, че САЩ просто нямат подходящи употребявани спарки, които да са с достатъчно остатъчен технически ресурс (повечето F-16D от по-старите блокове са на 6–7000 часа при общ ресурс на типа от 8000 часа). Третата теория е, че САЩ така се опитват да спънат процеса, тъй като желаят България да насочи военните си усилия в съвсем друга посока. Причините за отбоя в МО обаче може да са още по-комплексни от изложените дотук.
Батальонът се строява…
Когато в края на април 2011 г. МО обяви инвестиционния си план до 2020 г., бе ясно, че в следващите девет години едва ли ще се намерят пари, за да се осъществят всички заложени 13 проекта. Тъхомълком се заформиха лобита в МО, които се обособиха зад всеки един приоритетен проект за видовете въоръжени сили. ВМС застанаха зад проекта за модернизация на старите белгийски фрегати, Сухопътни войски настояваха най-вече за осъществяване на проекта за батальонна бойна група, а ВВС съвсем логично настояваше най-вече за покупката на нови многоцелеви изтребители. Трудно е да се каже какви процеси са протекли в последните месеци в МО, но придобиването на многоцелеви изтребител явно започва да се превръща във второстепенна задача. В същото време желанието е всички усилия и средства да се вложат в бързото изграждане на мобилна батальонна бойна група в състав 1000 души, която да може да участва в мироопазващи и мироналагащи операции под егидата на НАТО и ООН. Източници от ВВС потвърдиха, че изграждането на батальонната бойна група е вече приоритет в МО, а за да стане това факт, е упражнен сериозен натиск отвън (най-вероятно от САЩ – бел.ред.). Засега никой не е заявил колко ще струва изграждането на тази бойна група, нито каква ще е цената на издръжката по време на шестмесечните ротации в мисии, в които трябва да участва. Ясно е, че цялата програма ще е на цена над 100 млн. лева, защото одобрение за нея трябва да дойде от Народното събрание. Според някои оценки оборудването на батальона с бойни и транспортни машини, оръжия, снаряжение, комуникация, безпилотни летателни апарати и всичко останало може да достигне до 500 млн. лева, но дори и това предположение да е завишено, издръжката на такъв батальон зад граница ще изисква, меко казано, значителни средства. В същото време предназначението на този батальон е основно и само да участва в експедиционни операции, като реалните операции по териториална отбрана ще останат в задълженията на двете механизирани бригади. Хвърлянето на толкова средства в батальонна бойна група, специализирана в задгранични мисии, определено оправдава оценките, че българските въоръжени сили се превръщат в „армия за износ”. За сравнение многоцелевият боен самолет, дори и по-скъп от оборудването на въпросния батальон, е много по-универсален и безалтернативен инструмент. Той спокойно може да извършва задачи по „ер полисинг”, да извършва разузнавателни задачи, да се бори с противникови кораби, да нанася високоточни удари по стратегически обекти на противника и да оказва непосредствена авиационна поддръжка на сухопътните войски. Многоцелевият изтребител може да защитава територията на България и в същото време да се бори с противник далеч извън обхвата на което и да е оръжие, притежание на сухопътните войски или ВМС.
Нашето си е наше, чуждото – общо
След като премиерът Бойко Борисов смело хвърли на масата изказването, че България може да се обедини със съседните си страни при закупуването на новия боен самолет, мнозина се запитаха доколко това е възможно. Особено на Балканите, където вековните вражди, неуредените конфликти и вроденото недоверие към съседите допринасят за една атмосфера, лишена от ентусиазъм за кооперация. В началото на юни посланикът на САЩ в Румъния потвърди, че между Хърватска, България и Румъния се водят начални разговори по темата за обединение на силите при експлоатацията на изтребители. Към тази група може да се добави и Словения, която има споразумение със съседката си Хърватска за сътрудничество в тази област. Вече е публична тайна, че основният натиск за подобен Балкански изтребителен съюз идва от САЩ, които смятат, че това ще е най-ефективната маркетингова схема за пласиране на изтребители F-16, най-вероятно употребявани. За да стане факт тя, е необходимо да се синхронизират процесите по избор и покупка в тези страни и най-важното, всички трябва да бъдат убедени, че изборът на американското е най-добър за тях. Сложно е да се каже дали тази схема ще проработи, предвид че дори Румъния, която формално избра опцията за покупката на 24 употребявани F-16C/D Блок 25 още през пролетта на 2010 г., все още не е подписала окончателен договор, а финансовите условия са все така „препъни камък”. Факт е, че военните в тези страни са изключително консервативни по душа и не желаят излишни и екзотични кооперации. АЕРО многократно е писало, че в неофициални разговори офицери от ВВС са изказвали крайния си скептицизъм, че подобна схема на кооперация с комшиите може да проработи реално. В същото време при наличието на някаква кооперация между различни страни, които имат различен брой самолети и различни финансови възможности, но извършват експлоатацията на бойната си техника съвместно, съществуват някои основни опасения. Като например, че страните с по-голям брой изтребители ще изнасят основната тежест на работата, а страните с по-малко самолети ще се опасяват, че в случай на прекратяване на кооперацията ще се лишат от основни способности да експлоатират изтребителите си самостоятелно. Този сценарий с взаимно недоверие и пазарлъци, в коя страна да е разположен например тренажорният комплекс, може би ще се окаже непреодолимата пречка за осъществяването на замисъла. Не трябва да се мисли, че кооперацията с други страни е запазена марка само на САЩ и предлаганите от тях изтребители. При шведския Gripen също има т.нар. „потребителска група” между страните, които ползват самолета. В нейните рамки те се кооперират при техническата поддръжка, обучението и бъдещите модернизации. А нивото на кооперация между различните държави, клиентки на Eurofighter, е дори още по-дълбоко.
Старите кучета остават на мода?
Ако се върнем към думите на министър Ангелов, че ако няма пари, няма да се купува изтребител, то веднага възниква въпросът, какво ще правят ВВС тогава. Отговорът според Ангелов е прост – продължаваме да летим с МиГ-29. Това заявление на министъра на отбраната е, меко казано, лицемерно, след като самият той обясняваше непрекъснато, и то съвсем доскоро, че МиГ-29 е стар и негоден самолет, който е изключително скъп за експлоатация. Оказва се обаче, че колкото и да е скъп МиГ-29, то той ще е значително по-евтин от всякаква нова алтернатива – позиция, която АЕРО не веднъж е излагало на страниците си. Между впрочем, в българските ръце МиГ-29 се оказва рекордно евтин и издръжлив с оглед на това, че за последните три години за него не е дадена и една стотинка за логистика, прегледи и резервни части, но продължава да лети – най-вече благодарение на уменията на инженерно-техническия състав в Граф Игнатиево. За сравнение МО планира да даде 91 млн. лева за техническо обслужване за трите транспортни C-27J в следващите 10 години, а в последните години ежегодно се инвестираха почти 2 млн. лева за техническа поддръжка на шепа PC-9M. В някои кръгове на ВВС вече се изказват мнения, че след като няма да има нов изтребител, е най-добре да се съсредоточат всички усилия в оптималната експлоатация на наличните МиГ-29. Говори се дори и за необходимостта от модернизация на машината. И ако запазването на въоръжение на 16-те МиГ-29 за максимално дълъг период от време е повече от добра идея, която е заложена дори в Инвестиционния план на МО до 2020 г., то надеждите за модернизация на изтребителя са повече от напразни в настоящата конюнктура в МО и правителството като цяло. Предвид крайно негативния опит с напъните за модернизация на Ми-24 е ясно, че дори скромна по обем програма за модернизация на изтребителя (комуникация, навигация и опознаване) ще среща непреодолими пречки, освен ако няма твърда политическа решимост на правителствено ниво. МиГ-29 спокойно може да служи до 2029–2030 г. (когато изтича 40-годишния му технически ресурс), като по-добре или по-зле ще осигурява задачите по „ер полисинг” и ще служи като перфектен спаринг партньор за съюзниците в НАТО. През 2013 г. предстои изваждането от експлоатация на последните щурмови самолети Су-25. С тяхното пенсиониране България ще загуби единствената си възможност за сериозно нанасяне на удари по земни цели. Преди това, в края на 2011 или началото на 2012 г. ще бъде свален от въоръжение и ветеранът МиГ-21. Добре е да напомним и че от 2004 г. насам с пенсионирането на Су-22М4 България няма никаква възможност за водене на въздушно разузнаване освен по визуалния способ, което ни връща във времената на пионерите Продан Таракчиев и Радул Милков. Въпреки безспорните си качества МиГ-29 едва ли ще може да решава ефективно задачи, свързани с борба със земни цели и въздушно разузнаване. В същото време българските авиатори ще останат приклещени в технологичното ниво от края на 80-те, откогато са и технологиите, вложени в изтребителя. Технологии като модерни системи за РЕБ, целеуказващи контейнери, дейта линкове, модерен интерфейс, високоточни оръжия и прочие ще останат недосегаеми за тях, а това ще доведе до непростимо изоставане в интелектуалното и концептуалното развитие на ВВС. Но както се казва, всеки се простира според чергата, а при нашите ВВС тя се оказва отчайващо малка…
Планове, умножени по нула
Когато бе приета Бялата книга за Българските въоръжени сили, от МО побързаха да се похвалят, че тези реформи ще са последни и след това за дълги години няма да се налага сериозна реорганизация в армията. За да се стигне до самата Бяла книга, са създадени множество кризисни сценарии, в рамките на които се търси възможно най-оптималният отговор от страна на Българската армия. Точно чрез разиграване на подобни сценарии се стига до изводите, с какви въоръжени сили трябва да разполага страната. А тези изводи залягат в Бялата книга и другите нормативни документи, приети наскоро. Според запознати с естеството на тези сценарии за решаването на значителна част от тях се разчита на прилагането на модерна въздушна мощ, като според някои оценки 70% от тези сценарии могат да се покрият изцяло или частично от модерен многоцелеви боен самолет. Какво ще стане с тези планове при липсата на многоцелеви изтребител, е трудно да се каже, но е възможно всички концепции и стратегии, които министър Ангелов ударно въведе в последните години, да се обезсмислят, както подобните документи на предходните правителства. А основната грижа на армията е да поддържа експедиционни сили в далечни горещи точки на света, защитавайки неясни каузи, като сигурността на страната остане на втори план. И ако някои генерали от командването на армията живеят с мисълта, че никога повече българската войска няма да е въвлечена в конвенционален конфликт, то те трябва да се запитат дали някой от тях успя да предвиди вълната нестабилност, въстания и граждански войни в Близкият изток, която се разиграва на един хвърлей от България? Факт е и друго. Никога до момента пътят по избиране и закупуване на нов изтребител не е бил извървяван дотолкова далеч. Факт е, че закупуването на новия изтребител е записано в редица нормативни документи, факт е и наличието на организация и структура, която трябва да избере самолетът, факт е и че има заложени някакви графици. Ако това правителство се отдръпне или отложи придобиването на новия изтребител и моментната натрупана инерция бъде изгубена, то спокойно можем да кажем, че процедурата ще се отложи с поне три години, до влизането на власт на следващото правителство. Така вместо към 2014–2015 г. ВВС ще имат нов изтребител най-рано към 2017–2018 г. Дали МиГ-29 ще успее да устиска дотогава и да осигурява всички необходими възможности на Българската армия, е въпрос, който остава открит. Трябва да отбележим и друг прост факт. Кризата в отбранителния бранш не е преминала, а сътресенията в Близкия изток лишават повечето компании от традиционни и платежоспособни пазари. Затова и основните кандидати у нас – Gripen, F-16 и Eurofighter, се нуждаят от нови клиенти, за да спасят производствените си линии от преждевременно затваряне. Това налага техните производители да предлагат все по-изгодни условия за покупка, по-добри заеми, по-голямо ниво на технологичен трансфер и не на последно място офсетни споразумения, които могат да вкарат (поне на теория – бел. ред.) свежи пари в българската икономика. Всичко това показва, че времената на криза са най-изгодните да се инвестира в нова техника… Стига държавата да може да си го позволи.
***
Точно след написването на горната статия до екипа на АЕРО достигна информацията, че военните отново трябва да плащат акциз върху горивата, които закупуват. А това автоматично значи, че ако не се осигурят повече пари, догодина ВВС ще получи около 30% по-малко керосин и ще има сериозно сътресение при осигуряване на горивото. Така стигаме до болезнения извод, че макар и въздушните ни сили да се нуждаят от по-модерни бойни самолети, то още по-важен е проблемът с осигуряването на базови консумативи, които никога не достигат.
*********************************************
Два дни след като горната статия, публикувана в брой 34 на списание АЕРО, излезе от печат, министър Аню Ангелов каза, че не е оптимист за изтребителната програма, защото цените (между $600 млн. и $1,4 млрд. по думите на Ангелов) били прекалено високи…
