Няколко дни не достигнаха на служебния кабинет да извърши основен ремонт на готвената процедура за закупуване на нов боен самолет за ВВС, като вкара процеса в някакви разумни релси на прозрачност и състезателност. Това научи АЕРО от собствени източници.
След падането от власт на кабинета „Борисов” новият изтребител увисна без скорост, загубил най-сериозния си политически мотор – военният министър Аню Ангелов. Едва ли някой очакваше кой знае какво сериозно раздвижване около проекта в няколкомесечното управление на служебния кабинет, но за добро или лошо, станахме свидетели на не малка изненада, макар че служебният министър Тагарев ясно заяви, че изтребителят не е сред неговите приоритети.
Веднага след парада за 6 май напълно изненадващо президентът Росен Плевнелиев (очевидно под влияние на мощна агитация от страна на все още неясни субекти) заяви, че е голям поддръжник на закупуването на нови бойни самолети за ВВС. Ден по-късно зад проекта застанаха и служебният премиер Марин Райков и служебният министър на финансите Калин Христов. Абсолютно безпрецедентният акт рязко контрастираше със ситуацията по време на управлението на кабинета „Борисов”, когато премиерът се изказваше изключително рядко по темата и не поемаше твърди ангажименти.
Добрите намерения
Какво се криеше зад този внезапен интерес към българската бойна авиация? Както се оказва, благородни намерения, макар и в последната възможна минута и с трайност от ден до пладне. Според източници на АЕРО основната идея на служебния кабинет по тази тема е била да вкара процедурата повече или по-малко в релси и да премахне някои от най-пагубните и порочни идеи, които министър Ангелов защитаваше със зъби и нокти.
На първо място това е поставяне на ясен състезателен момент в процедурата чрез изпращане на запитване за оферта (Request for Proposal – RfP) до трите страни (Португалия, Италия и Швеция), предлагащи ни изтребители.
Трябва да уточним, че сериозна стъпка за въвеждане на прозрачност и конкурентност в процеса бе предприета от Интегрирания проектен екип под ръководството на заместник командира на ВВС (според някои, изцяло на собствена отговорност) още през януари 2013 г. – тогава бяха разработени и изпратени до кандидатите подробни въпросници и указания за конфигурация и ценообразуване, както и детайлната методика и модела за оценка на предложенията. Необходимо е обаче инициативата да прерасне в официална позиция на българската държава чрез официално изпращане на RfP, в което да има разписана ясна процедура за оценките на офертите и стъпките, които страната ни би предприела след получаването на въпросните оферти (оценяване, одобрение от Министерски съвет, одобрение от Народното събрание и прочие). Както и президентът, и премиерът заявиха – въпросните оферти биха били са с неангажиращ характер за България, но ще имат такъв за страните, които ги предоставят. Тоест страната ни ще разполага с ясна и точна обвързваща информация по темата, но няма да е задължена да предприема каквито и да е действия.
Освен вкарването на елемента за искане на оферти вместо неясните схеми на междуправителствени договори, които Аню Ангелов всячески се опитваше да лансира, служебното правителство се бе заело с това да вкара в методиката за оценка на офертите и два финансови параметъра, които досега се избягваха – оценка на „индустриалния ефект” (известен по народному като „офсет”) и оценка на финансовите схеми за разплащане, предлагани от различните кандидати. Според информация, която МО предостави на АЕРО, през месец май са били проведени срещи между МО и Министерство на финансите и Министерство на икономиката с цел изясняване на точните методики на оценка. В информацията на МО се посочва още, че тези мерки се взимат и с цел съответствие с член 13 от Закона за обществените поръчки (именно този член бе използван от бившия министър Ангелов да заобиколи изискванията на въпросния закон с извинението, че той дава възможност за сключване на междудържавни договори).
Източници на АЕРО посочват, че в изготвяните запитвания за оферта е можело да се съдържат и други промени от следваната досега схема като например различно количество на исканите самолети (споменават се две опции – 9 или 14 машини), искане на различни варианти за интегрирана логистична поддръжка и промяна в сроковете за реализиране на проекта.
Уви…
За съжаление усилията на служебния кабинет увиснаха във въздуха, след като на 29 май бе избран нов кабинет ръководен от Пламен Орешарски и с военен министър в лицето на Ангел Найденов. Според източници на АЕРО служебният кабинет е действал с идея, че ще остане на власт и през първите една – две седмици на юни, което е щяло да направи възможно изпращане на запитванията за информация. Уви, новото правителство на БСП и ДПС беше съставено и гласувано рекордно бързо.
Единственото, което служебното политическо ръководство на МО успя да свърши е да остави на наследниците си документ наречен „Насоки за развитие на отбранителната политика на Република България”. В него се казва, че трябва реализиране на поетапна, дългосрочна програма за модернизация и технологично обновяване на Въоръжените сили, включително предприемане на спешни действия по отношение на финализиране на решението за придобиване на нов тип основен боен самолет за българските ВВС.
Безспорно усилията на служебния кабинет бяха не само морално, етично и правно верни, но и са титаничен опит за изправяне на изключително важната процедура, която при управлението на Аню Ангелов бе започнала да придобива пародийни измерения с пълния отказ от следване на законите на страната и отказ от провеждането на добра, ясна и честна състезателна процедура, която да издейства най-добрите възможни условия за България.
Сега накъде?
Новият министър на отбраната светкавично декларира позицията си по темата за новия изтребител в поне три различни интервюта дадени в края на първата седмица от неговия мандат. Министър Найденов заяви, че изтребителят е нужен, но в момента не е удачно да се мисли за него с оглед на социално-икономическата обстановка в страната.
Пред вестник „24 часа” министър Найденов даде положителна оценка на усилията на служебния кабинет на тема изтребители и вкарването на процеса в конкурсни релси, но не даде никакъв коментар дали и кога евентуално ще продължи работа в същата насока, посочвайки само, че предстои да получи доклад за напредъка по програмата.
