Красимир ГРОЗЕВ разговаря с министъра на отбраната Ангел Найденов по актуални теми, свързани с българската военна авиация.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 60 (август 2013 г.)
– Да започнем с един въпрос, който е от голямо значение и интерес за ВВС и армията като цяло. Кога ще бъдат върнати старите условия за пенсиониране?
– Силно се надявам да станат факт от 2014 г. Тоест да имаме в рамките на настоящата година одобрени промени от страна на Министерски съвет и да имаме инициатива от народни представители, за да може в рамките на Народното събрание да имаме одобрени промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО). Онова, което е направено от моя страна, респективно Министерство на отбраната, е да изпратим тези предложения до Министерство на труда и социалната политика, които са водещи по отношение на промените в КСО. Очаква се да има и инициатива в Министерски съвет за тяхното одобрение и съответно, както това е регламентирано, тези промени да влязат за разглеждане в Народното събрание. Ако не се получи тази посока на развитие, тогава имам пълната подкрепа на народни представители, които по силата на Конституцията имат законодателна инициатива и ще направят предложение за такива изменения в Народното събрание. В по-общия контекст трябва едновременно да се внесат предложения за промени в КСО, които предвиждат замразяване на общата възраст за пенсиониране. Това е част от промените, които Парламентарната група на „Коалиция за България” смята, че трябва да бъдат направени в т.нар. „пенсионна реформа”, стартирана от предишното управление. В контекста на тези промени моите очаквания са съответно да бъдат гледани и промените за отмяна на допълнително въведеното условие за пенсиониране за военнослужещите. Нека да припомним за вашите читатели, че всъщност от 10 категории, имащи право на по-различен ред за пенсиониране, само военнослужещите бяха „възнаградени” с допълнително въведено условие под формата на минимална възраст. И това беше в резултат на една, нямам колебание да кажа, срамна сделка между предишните министри на отбраната и финансите.
– Нямате ли опасения, че това може да доведе до нова вълна на напускащи армията? Хора, които биха се възползвали от променените условия, и притесняващите се, че едни следващи промени ще ги ощетят.
– По-общият отговор на един такъв въпрос е, че реакциите и поведението на военнослужещите по отношение на пенсионирането, а и не само се определят от тази атмосфера на несигурност и непредвидимост, което е в резултат на непрекъснатите промени, които се осъществяват в МО. Бързам да добавя, че един от ангажиментите, които поех при приемане на функциите на министър на отбраната, бе да се създаде една стабилна и предвидима работна среда. В този смисъл военнослужещите, за разлика от обстановката при други управления на МО, няма да бъдат изненадвани от промени в последната минута, които не са консултирани с тях под някаква форма. На конкретния ваш въпрос не очаквам някаква вълна от напускащи. Отпадането на тази допълнително въведена възраст за пенсиониране става и в резултат на огромното единодушие, което се среща по отношение на тези промени, които вече съм представил пред военнослужещите и работещите в администрацията на МО. Това е и резултат от едно голямо социологическо проучване, което направихме. Един от въпросите в него бе за отношението към допълнително въведената възраст. Мога да добавя, че ние сме направили съответното проучване и се видя, че около 1100 души биха придобили право на пенсия през тази година, и очакванията са, че по-малко от 10% ще се възползват от това право. Тук натоварването е поносимо както по отношение на брой освобождаващи се от военна служба, така и по отношение обезщетенията, които трябва да бъдат изплатени. Като казва обезщетения, искам да добавя за пореден път, че не съм имал, нямам и никакви намерения да предлагам премахване на обезщетенията, които военнослужещият получава при пенсиониране в размер до 20 работни заплати.
– Една тема, която вкара ВВС в светлината на не много позитивното обществено внимание. Нерегламентираните полети, извършвани от предишното правителство за протоколни цели. Каква е общата финансова тежест, която е поета от ВВС в рамките на тези полети? Колко са тези полети и какви средства са изразходвани?
– Не толкова ВВС са представени в негативна светлина, тъй като те са изпълнявали разпореждания. Негативното внимание трябва да е към политическото ръководство на армията и тези, които са се възползвали от възможността да ползват военни въздухоплавателни средства като таксита. Веднага искам да кажа, че ползването на военни въздухоплавателни средства за протоколни цели не е регламентирано никъде. Следователно имаме едно възползване в противоречие с нормативната уредба. Нормативно е уредено ползването на военни самолети и вертолети само в четири хипотези – бедствия и аварии, транспортиране на органи за трансплантация, търсене и спасяване и при медицинска евакуация. Във всички останали случаи няма нормативно основание за ползване на военни въздухоплавателни средства. Има една-единствена заповед от 2009 г. на бившия министър Николай Цонев, която дава право извън изброените случаи на ведомства да ползват военни самолети и вертолети при ред и условия, определени в договор. Но аз не намерих такива договори, които да определят ползването за протоколни събития на самолети и вертолети. Относно колко струват тези полети, на база на това, което сме определили от справките, сме открили, че има 67 от тези т.нар. „специални задачи”. Тези задачи са равни на 166 летателни часа, като е посочена една сума от 812 000 лв. Сам разбирате, че това е една малка част от действителните разходи, защото в случая говорим само за изразходваното гориво. Нищо извън това като обслужване, такси, амортизации не се включва в тази сума. Следователно можем да говорим за разходи в рамките на поне 1,6 млн. лева. Ако не и повече. Възстановени от тях са само около 150 000 лв. Факт е, че с тази сума в периода 2009–2012 г. е ощетен основно бюджетът на ВВС. Тези средства не може да бъдат възстановени, тъй като са бюджетни разходи в рамките на календарната година. Аз съм поискал съответното възстановяване и съм получил отказ от Министерство на финансите – той е напълно разбираем, тъй като това е трябвало да става в рамките на съответната календарна година. По-голямата драма е, че с изразходването на тези средства ВВС ощетява подготовката на пилотите. Тук няма как да има компенсация с обяснения, че с тези „специални задачи” се постигала съответната степен на натренираност. Не мисля, че има нещо специфично и специално в това да осъществиш полет от точка А до точка Б. Това е по силите на начинаещи пилоти и очевидно тези полети влизат в разрез с плановете за бойна подготовка.
– Кой е давал заповеди за ползване на самолети и вертолети на ВВС за изпълнение на такива специални задачи?
– Това е една доста неясна и понякога излишно усложнявана система, при която към момента трудно може да се дефинира отговорността. Още повече че аз не искам да търся виновните и отговорните, тъй като това е предмет на досъдебно производство на Военна прокуратура, която е сезирана и има съответното изясняване на ситуацията. В случая не бих коментирал кой какви заповеди и разпореждания е издавал. Коментирам това, на което съм се натъкнал до момента, а то е отсъствие на нормативна основа за ползването на военни вертолети и самолети за протоколни цели. Очаквам съответните отговори да се получат от досъдебното производство. Този въпрос има и друга страна, а именно дейността на парламентарната анкетна комисия, където също чакам приключване на нейната дейност и излизане със заключителен доклад.
– Да минем на темата за модернизацията на МиГ-29. Многократно бе спомената сумата от 30 млн. лв., която се чака от актуализирания бюджет. Какво точно ще покрие тази сума?
– Ще покрие частична модернизация, и то на част от авиониката на изтребителите МиГ-29. Повтарям това, което съм видял в експертните становища от 2012 г. От тук нататък е въпрос на конкретно договаряне с производителите, както и изясняване на сроковете, в които може да бъде осъществена тази частична модернизация и съответно компонентите, които подлежат на такава модернизация. Ясно е, че тук става въпрос за средства, необходими, за да се избегне конфликтът между честотите, на които работят навигационните системи на изтребителите, и честотите, на които работят системите за контрол и безопасност на скоростните влакове, които трябва да се пуснат от есента на тази година. Това е трябвало да бъде направено доста преди 2013 г., но за съжаление, не е. Така както и една значителна част от честотите, които е следвало да бъдат освободени от Министерство на отбраната и които трябва да се ползват за цивилни цели, включително и цифровата телевизия. Това са ангажименти, които стоят пред МО от близо 10 години. Връщайки се на въпроса за 30-те милиона, проблемът е, че тази модернизация ще отнеме много повече от месеците, които остават до края на 2013 г. В зависимост от договореностите говорим за време от девет до 24 месеца. Но отнякъде трябва да се почне. И тези 30 млн. са фактически средства, с които започваме модернизация на авиониката на изтребителите.
– Казвате, че с тези 30 млн. започвате работата. Това значи ли, че ще са необходими повече пари?
– Необходими са повече, и то в пъти повече пари. И тук говорим наистина само за авиониката. Това, което е необходимо, е от порядъка на минимум 150 млн. лв. Всеки може да направи преценка, каква част са тези 30 млн. от нужната сума, които се надяваме да получим в резултат на актуализацията на бюджета.
– Как ще работи изтребителната авиация, след като през септември стартира използването на въпросната жп отсечка?
– Надявам се, че със стартирането ще започнем и работа по модернизацията и няма да допуснем конфликта между честотите, на които работят двете системи.
– При МиГ-29, който е основният ни изтребител, има и други проблеми като например липсата на достатъчно на брой изправни самолети. Ще се вземат ли категорични мерки за осигуряване на липсващата логистика?
– Казвате „категорични мерки за логистиката”. Нека да кажа, че за да имаме пълната гарантираност за наличните изтребители, трябва да се върви към договор за абонаментно поддържане, което да включва всичко – обслужване, доставка на резервни части, преглед на двигатели, поддържане на летателна годност. Това обаче струва много пари. Към момента не мога да кажа, че имаме тази степен на финансова сигурност, за да идем на този вариант. Разбирам очакванията и нагласите на ВВС, но към момента не мога да се ангажирам с гарантирането на такъв договор. Онова, което правим, е в рамките на разполагаемите средства да имаме договори за доставка на резервни части и инспекции на двигатели. Имаме вече частично такива договори. Следователно сме направили и някакви крачки в поддържането на летателната годност на изтребителите. Това е доста повече, отколкото това, което е имало преди няколко месеца. В началото на септември ми предстои среща с представители на РСК МиГ. Надявам се, че след нея ще имам по-висока степен на яснота по горните въпроси.
– Да преминем на въпроса за летателната годност на останалите самолети и вертолети от състава на ВВС, където положението не е розово. Кога ще има в строя повече вертолети AS532 Cougar от наличния един в момента?
– До края на годината, като очакванията са да имаме до четири.
– Това на база на договорите за извършване на 500-часовите прегледи и осигуряване на логистиката ли е?
– Точно така. Това са четири броя Cougar, които ще са летателно годни. Впрочем нека кажа, че запознавайки се със състоянието на ВВС, се видя, че те се намират в най-тежкото състояние от гледна точка на техниката. Трябва да кажа, че съм разпоредел на администрацията на МО, включително и на финансистите, целенасочени действия по възстановяването на летателната годност на военните въздухоплавателни средства. Включително на вертолетите Cougar и Bell 206 и на самолетите Pilatus РС-9М. И преодоляването на всякакви административни пречки от гледна точка на процедури по обществени поръчки, съответно и насочване на средства, за да имаме някаква увереност и яснота, че ще имаме изправни самолети и вертолети. Хайде не всички, ясно е, че няма как, но нека да са повече, отколкото заварихме.
– Ситуацията с учебните вертолети Bell 206 беше почти комична. В скорошно ваше интервю (вестник „Монитор” от 15 август – бел.ред.) дори говорихте за конфликт на интереси, които са пречели на осъществяването на тази програма, въпреки че е имало финанси за нея. Какъв е точно проблемът там?
– Това е другата страна на проблема. От едната страна са, разбира се, постоянното орязване на финансови средства и техният недостиг. Другата страна е, че когато има финансови средства, се проявяват някакви административни пречки. Мисля, че използвах израза „безхаберие” и няма как по друг начин да го определя, защото две години не се стига до доставката на резервни части, защото например има погрешно попълнени заявки, липсващи реквизити в документите за провеждане на конкурси. В крайна сметка се стига до ситуацията, в която всички вертолети Bell 206 са на земята. От което страда летателната подготовка както на курсантите, така и на младите офицери. Не виждам за какво друго може да се говори освен за безхаберие. Ако имаме основание да говорим за друго, то това трябва да е обект на интерес от други органи.
– При посещението ви в авиобаза Крумово в началото на юни казахте, че ще се работи за щурмовите вертолети Ми-24. Те не летят от повече от три години.
– До края на годината очаквам да имаме поне един възстановен и вдигнат във въздуха Ми-24.
– Каква дейност продължава от страна на МО по отношение на придобиването на нови изтребители за ВВС?
– Към момента от онова, което трябва да бъде изпълнено, за да стигнем до старта на процедурата по закупуване, е направено 50%. Тоест предстои още много работа на работната група и проектния екип. И като административна, и като техническа работа. Говорим за изясняване на параметрите, на които трябва да отговаря новият боен самолет, съответно изискванията към него и определяне на финансовия пакет, който може да е по силите на българската страна, включително условия за изплащане, гратисен период, годишни вноски, какво може да бъде предложено като индустриално сътрудничество от страна на доставчиците, въобще какво може да очакваме и да поискаме като страна, която ще купува бойни самолети. Аз вече изслушах доклада на работната група и мога да изразя удовлетворение и да кажа, че се прилагат съвременни методи за подготовката на тези критерии. Това, което поисках, е, първо, да продължи дейността със съответна актуализация на екипите и второ, да се добави елементът на състезателност в цялата процедура, тъй като онова, което бе подготвяно, бе ориентирано към едно договаряне, което не ни гарантираше най-доброто съотношение „цена-качество”.
– Пряко договаряне без конкурс?
– Пряко договаряне без конкурс, което предизвика до някаква степен и негативна реакция на Европейската комисия, която изрично посочи, че трябва да става дума за конкурс.
– Ще има ли преразглеждане на количествените параметри на тази програма, защото досега се говореше за осем–девет самолета, което едва ли е достатъчно?
– До този момент това не е коментирано, съответно не е променяно. Така както не е променена например предварителната стойност, която е до 700 млн. лева. Но това са параметри, които предстои да бъдат финализирани, когато окончателно бъде утвърден крайният проект.
– Кога може да стартира реално процесът на покупка на нов изтребител?
– Тогава, когато имаме увереността, че може да разчитаме на необходимите ни финансови средства.
– Само за пари ли става въпрос, когато говорим за липсващото в този процес?
– В случая единствено за пари.
– Да преминем на темата за процедурите за удължаване на ресурса на отбранителните изделия, която изникна наскоро. Какво не беше наред на съществуващия правилник, по който се работеше до момента?
– Въпросът може би трябва да е какво беше наред на този правилник и да ви отговоря, че нищо не беше наред. Оказва се, че няма правното основание за издаване на въпросния правилник, който е бил приет при предишното политическо ръководство. За липсващото правно основание говори и фактът, че този правилник не е бил съгласуван с дирекция „Правно-нормативна дейност”. Имало е практическо абстрахиране от цялата процедура и съгласувателните действия покрай нея. Това бе основната причина да отменя този правилник и да идем на подготовката на нови и правно издържани процедури, които да ни дадат възможността да удължаваме жизнения цикъл на отбранителните изделия, включително и летателната техника.
– Кога ще е готов този правилник и не се ли затруднява през това време работата на ВВС?
– През това време действат „ад хок” процедури, които са на базата на съответна заповед, която не влиза в противоречие на съществуващата законова уредба. Цялостното уреждане на този въпрос може да очаквате през есента, когато завърши и дейността на работната група, която е създадена с тази цел.
– С какъв бюджет очаквате, че ще работите в следващите години?
– Надявам се да бъде минимум в рамките на 1,5% от БВП. Доверявам се на тези разчети, които бяха правени преди и които говорят, че да бъдат реализирани необходимите дейности в МО и въоръжените сили, то трябва да разполагаме с минимум 1,5% от БВП. И този процент да бъде истински, а не плод на някакви финансови гимнастики.
– Този 1,5% ще позволи ли в рамките на вашия мандат да се стартира процесът за покупка на нов изтребител и да се осигурят повече летателна техника и повече часове във въздуха?
– Ако имаме гарантиран 1,5% от БВП, то най-вероятно да. Лаконично казано, но ако трябва да разширим отговора, трябва да кажем, че освен този процент от БВП трябва да се върви и в посока на подобряване на структурата на разходите. В момента имаме една изкривена структура, при която 74% от разходите са за издръжка на личния състав, 21% отиват за текуща издръжка и само 5% са за капиталови разходи. Това, което трябва да направим, е да променим тази структура и тя да е в съотношение съответно 60:25:15. При тези параметри може да имаме много по-висока степен на увереност по отношение на проекта за бойните самолети и по отношение на техниката.
