В края на май и началото на юни в небето на България определено имаше колекционерски рядкости, нетипични за нашите ширини – бойни самолети от състава на Въздушните и космически сили на Държавата Израел. Учението Collector’s Item 13 (Колекционерска рядкост) ще остане като паметно събитие в историята на родните ВВС. Екипът на АЕРО събира наличната информация за учението. Интервютата извърши Борис ЛИЛОВ.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 58 (юни 2013 г.)
Учението Collector’s Item 13 се провежда в продължение на успешното си издание от миналата година, когато Въздушните и космически сили на Държавата Израел (за краткост по-нататък ще ги наричаме просто ВВС на Израел) участваха в съвместно учение с родните ВВС. Тогава израелците работеха само от собствена територия, като отработваха удари в големи групи по симулирани цели в България, охранявани от ЗРВ и изтребителна авиация. Израелците явно са останали повече от доволни от условията тук, защото новото учение е още по-мащабно от предишното си издание.
Collector’s Item 13 се проведе на два етапа. Първият включваше пребазиране в авиобаза Граф Игнатиево на сили на израелските ВВС, които престояха на българска територия малко под две седмици. Вторият етап, който се проведе почти веднага след това, повтаряше до голяма степен миналогодишния сценарий.
С гръм и трясък
Началото на Collector’s Item 13 бе поставено на 27 май 2013 г., когато в авиобаза Граф Игнатиево се приземиха шест израелски изтребителя F-16C/D Block 40 “Barak”. Трите двуместни машини принадлежаха на 105-а ескадрила Ha’ Akrav (Скорпион), а трите едноместни бяха част от 101-ва ескадрила Hakrav Ha’ Rishona (Първите изтребители). И двете ескадрили са базирани в авиобаза Хацор. Израелските пилоти, които участват на учението, са не само от активната част на техните ВВС, но и млади пенсионери резервисти, които са напуснали армията и имат работа в цивилната сфера, но поддържат редовна подготовка на F-16 с един летателвн ден седмично. На идване към България изтребителите бяха придружавани от два танкера KC-707 “Saknai”. Трети танкер от същия тип кацна на летище Пловдив, явно превозвайки някакви товари. По-късно през деня в Граф Игнатиево кацнаха и два транспортни самолета C-130H “Qarnaf”, докарали техническия персонал и самолетообслужваща техника.
Снимка: О. Стефанов / ВВС на Р България
Идването на израелските ВВС у нас можеше някак си да остане сравнително незабелязано за общата публика, ако не бяха полетите на пределно малка височина, които израелските летящи цистерни извършиха над Централна България (явно екипажите им са тренирали полети под радарното поле на вероятния противник). Гледката на огромните KC-707, преминаващи само на височина под 300 метра над терена над множество градчета и села в Пловдивския и Старозагорския край стреснаха местните жители. За капак старите реактивни двигатели JT3D на израелските цистерни оставят доста видима димна следа във въздуха, които допълнително уплашиха местните жители и ги накараха да затрупат телефон 112 с обаждания за аварирал пътнически самолет.
По настояване на израелската страна обаче учението не бе обявено предварително от съображение за сигурност. Предвид паниката в Централна България, от МО се принудиха да пуснат кратко съобщение, но отвъд това не се даваше никаква друга информация за протичащото учение, което рязко контрастираше с широката публичност, която се дава покрай други международни учения, провеждани в България. Причините за това са ясни – израелският военен контингент у нас може да стане цел на терористични атаки и от такава гледна точка секретността може да е била оправдана, но пък тя води до трагикомични ефекти, като паника от нископрелитащите KC-707 и параноя във военните органи за сигурност.
Първият етап
Първият етап на Collector’s Item протече от 27 май до 7 юни 2013 г. За разлика от ученията с ВВС на САЩ, където често се лети в смесени формации, тук израелските и българските ВВС са летели стриктно един срещу друг, най-вече при сценарии двама срещу двама или звено срещу звено. Основната цел на израелците е била преодоляване на изтребително и ЗРВ прикритие и нанасяне на условен удар по обект (като например стената на язовир Кърджали). Въздушните боеве са само под формата на тактически прехвати с ограничено маневриране при разминаването на групите – един завой на 180 или два на 90 градуса. В поне част от задачите израелските изтребители са били насочвани от израелски летящ радар Nahshon-Eitam (на базата на бизнес джета Gulfstream 550 с радарен комплекс EL/W-2085). Българските изтребители са разчитали на насочване от наземните щурмани.
Снимка: О. Стефанов / ВВС на Р България
Интересно е да се отбележи, че израелската страна е положила доста сериозни усилия за смущаване на наземното насочване, което са получавали нашите изтребители, най-вече чрез използване на диполни отражатели (пасивни смущения от ленти метализирано фолио, създаващи петна с ралична форма на радарните екрани). Според някои източници израелците дори са се престаравали на момент, вкарвайки краен реализъм в учението чрез изключване на транспондерите си, но след забележка от наша страна са престанали да правят това, защото е заплашвало безопасността на полетите.
Българските пилоти определено са останали изненадани (понякога и неприятно) от изключително високата тактическа култура на израелските си колеги, които са прилагали широк спектър от тактически прийоми за спечелване на превес във въздуха. Изключително модерното оборудване на израелските F-16 “Barak” също е правило много сериозно впечатление. Българите обаче също са изненадвали „противника” си, като например в случай, в който наш екипаж се е дебнал с израелците от двете страни на сферата на поразяване на ЗРК. Изключително изненадващо на израелците българските изтребители смело са прегазили през нея и са влезли в атака. Традиционно за тези учения, победи в тактическите прехвати отбелязват и двете страни, като в крайна сметка нещата често опират до това, кой кого ще надхитри в тази партия шах в небесата, но определено превъзходството е било на израелска страна през по-голямата част от време. Или както се изрази един информиран източник: „Това, което правеха, беше да имитират ракетните пускови извън зоната за визуално откритие по нашите самолети, без изобщо да разчитат на визуален контакт и маневриране, и го правеха с успех на 100%”.
От страна на ЗРВ в учението са взели участие комплексите 2К12 „Куб” и 9К33 „Оса”, тъй като първият етап е бил съсредоточен в по-скоро тактически сценарии. По-тежките зенитни комплекси се включват във втория етап.
Вторият етап
Вторият етап на учението протече между 10 и 18 юни 2013 г., като при него вече говорим за доста по-мащабни действия както от израелска, така и от наша страна, но задачите остават сходни – преодоляване на противниковите изтребители и ЗРВ и нанасяне на условен удар.
Израелските ВВС вече действат от домашните си летища и действат в големи групи от по 16–20 бойни самолета, включително F-15 и F-16, придружавани от самолети цистерни и летящи радари. От наша страна в учението се включва и перлата в короната на ЗРВ – комплексът С-300.
Снимка: О. Стефанов / ВВС на Р България
Добрите отношения
Определено между българските и израелските ВВС възникнаха доста добри отношения. За изненада на нашите авиатори, израелските им колеги се оказват изключително отворени към обмен на информация и дори на следполетните дебрифинги споделят информация директно от техния обективен контрол (а израелците имат супермодерни технологии за запис на всичко, което правят във въздуха, и възпроизвеждането му след задачата). Нещо, което след десетките съвместни учения с ВВС на САЩ все още не се прави поради съображения за секретност, наложени от американската страна.
Отличните отношения между ВВС на двете страни се затвърждава и от визита на командващия израелските ВВС генерал Амир Ешел, проведена в рамките на Collector’s Item.
Летенето над България определено са е харесало на израелците, които високо са оценили възможността за полети на малка и пределно малка височина над сложен терен (израелците с радост са показвали видеоклипове с постиженията си в областта на пределно ниското летене над България например в района на Сливен), както и сравнително голямото въздушно пространство, което е било отделяно за учението – нещо, което не се прави никъде другаде в Европа и е напълно безплатно за тях. Друго интересно за израелците се оказва променливото време, което се различава рязко от полупустинните условия на Израел. Достъпът до изтребителите МиГ-29 също е бил сред основните „атракции” за израелците. Те, както и ВВС на САЩ, използват пълноценно възможността да запознаят младите си пилоти отблизо с един от основните изтребители, който заплашва Израел и който би защитавал обекти на потенциални израелски въздушни удари (Сирия и Иран са основни оператори на МиГ-29 в региона).
От израелска страна има твърдо желание тези учения да станат традиция. Сходно е и желанието от българската страна, която има възможност да черпи с пълни шепи опит от едни от най-добре тренираните и обучени въздушни сили в света. Офицери от българските ВВС не крият възхищението си от нивото на реализъм в учението и възможността да се черпи безценен опит. Единственият по-сериозен минус са били липсата на достатъчно изправни МиГ-29 и тоталната липса на МиГ-21, което е попречило на по-мащабното участие на нашите изтребители в двата етапа на учението.
Дали Collector’s Item ще стане традиция, ще разберем в следващите години, но пречки за това на пръв поглед няма. Влияние обаче може да окаже възможната промяна в геополитическата ориентация на България спрямо региона на Близкия изток с ограничаване на топлите отношения с Израел, наложени от кабинета Борисов по понятни причини.
Снимка: О. Стефанов / ВВС на Р България
Бригаден генерал Цанко Стайков, командир на 3-а авиобаза Граф Игнатиево
– Каква беше основната цел на съвместната тренировка и защо израелците избраха България като локация на провеждането й?
– Още от етап планиране стана ясно, че ВВС на Израел имат голямо желание през 2013 г. учението Collector’s Item да бъде проведено, поне в първия си етап, с пребазиране на самолети на ВВС на летище Граф Игнатиево. Основната цел на нашите партньори беше да се извърши съвместна тренировка с нашите МиГ-29, както и с подчинените на ВВС зенито-ракетни комплекси, изведени на „бойни“ позиции. Основната разлика с учението, осъществено през 2012 г., е, че сега първата фаза на тренировката беше планирана за провеждане от летище Граф Игнатиево, което дава възможност да бъде усъвършенствана подготовката на всички звена, които осигуряват бойните полети на един самолет – технически, логистични и т.н. В рамките на две седмици бяха извършени изключително интензивни полети, изпълняваха се по две или три излитания на израелски групи, като българските екипажи участваха в по-голямата част от тези задачи. От наша страна ние извършвахме излитане, заемане на условна зона в пространството, осигуряване и прикритие на определен рубеж чрез дежурство във въздуха, откриване на въздушния противник, който влиташе от различно посоки и направления, с различни скорости и на различни височини. Тук пролича нашата сериозна работа по предварителната подготовка за тази съвместна тренировка, видя се и прекрасното взаимодействие между летателния състав и щурман-насочвачите, които водеха нашите изтребители към откритите цели. Задачите на българските екипажи включваха откриване на противника на голямо разстояние, атака от голяма дистанция, след това визуално откриване, последвано от близък въздушен бой, позволяващ излизане на удобна за стрелба с оръдие и ракети позиция. Задачите на израелските ВВС включваха пробив през изтребително прикритие, пробив през рубеж, отбраняван от зенитно-ракетни комплекси, удар по наземни цели, получаване на заповед за поразяване на втора цел още във въздуха, отново пробив на ПВО и т.н. През втория етап на съвместната тренировка бяха извършвани същите задачи, но вече с директни полети от Израел.
– Успяха ли да ни изненадат с нещо израелците и имаше ли разлика в тактиките, които използват те, в сравнение с американските им колеги, които са доста често гости в Граф Игнатиево? Успяхме ли да научим нещо ново от ВВС на Израел?
– Новото в тази съвместна тренировка беше, че трябваше да проявим много по-голяма гъвкавост в сравнение с предишните учения. Всяка една задача беше различна, липсваше повторяемост при полетите, които изпълняваха нашите и техните летци. Точно това беше най-характерно за това учение. При всички досегашни учения имаше яснота в кой район ще бъдат изпълнявани задачите, какво ще включват, как ще бъдат изпълнявани, по какъв маршрут и т.н. Тук за първи път, за да се противопоставим на израелците, трябваше постоянно да сменяме отбранителните рубежи в зависимост от посоката на влитане на противника. Тук отново искам да кажа колко голяма роля изиграха щурман-насочвачите от нашия пункт за управление, които реагираха изключително гъвкаво и навременно на променящата се въздушна обстановка. Най-важното е, че се научихме да бъдем много по-гъвкави, за да можем да отговаряме на един изключително агресивен противник, който винаги се възползваше от много по-доброто си информационно осигуряване. Успяхме благодарение на прекрасното взаимодействие във въздуха между водачи и водени, както и на групите с наземните насочвачи. За нас важно бе да успеем да заемем добри позиции за откриване на стрелба по противника, в предна или задна полусфера, както и да успеем да се приближим максимално скрито до „вражеските“ самолети с цел постигане на максимална внезапност на атаката.
– Имаше ли предварително уговорени сценарии, или всичко беше напълно изненадващо и за двете страни?
– Това, което беше известно, бяха предварително определените с цел безопасност височинни блокове, които се спазваха от нашите изтребители и техните съперници от Израел. Също така се знаеше общият район, в който ще се състоят тактическите прехвати. Липсваше каквато и да е яснота по отношение на направленията на влитане и маньоврите, които ще се изпълняват от тяхна страна. Това е първото подобно учение и то се приближава максимално до динамиката на реалните бойни действия. Отново искам да подчертая, че всеки полет беше уникален. Абсолютно всеки полет беше различен, тъй като и тяхната, и нашата цел беше да прилагаме различни тактики и да се намери съответното противодействие. Така и двете страни извлякоха максимална ползва от кратката, но доста интензивна тренировка.
– В състав на двойка ли летяха нашите изтребители, или имаше и въздушни боеве с по-големи групи?
– Да, от наша страна тактическите прехвати бяха изпълнявани само в състав на двойки. Може да се каже, че всички наши участници показаха много добра слетяност, изпълнение на предварително замисления план, прекрасно изпълнение на заповедите от наземните пунктове. Определено мога да кажа, че от тази тренировка излязохме с много положителен опит и с ръст в подготовката на всички участници, а това бяха абсолютно всички летци, които носят бойно дежурство в базата.
– Какво беше впечатлението на израелците от България? Останаха ли доволни от предоставените условия, от въздушните тренировки и дали ще ги видим отново над България?
– Една от характерните черти на израелците е, че те са много директни и откровени. Когато нещо не им харесва, те го казват веднага и няма да скрият някакви недостатъци, ако ги срещнат. За наша радост случаят не беше такъв. От командването и от летците, които отговаряха за планирането на това учение, аз чух изключително и само положителни отзиви. Ние бяхме доста добре информирани какви ще бъдат изискванията към нас, какво очакват от нас като страна домакин и съответно изпълнихме всичко, което се очакваше от нас. Израелците останаха много доволни от подготовката на нашите летци, инженери, техници, логистици, защото една от характерните черти на тази тренировка беше, че имаше много близо сътрудничество между тези различни специалисти , които от наша страна бяха въвлечени по една или друга причина да оказват помощ и да изпълняват съвместни задачи не само във въздуха, но и на земята. По предварителна информация беше ясно, че нашата подготовка не е на нивото, което имат те, предвид много по-ограничените часове във въздуха, но независимо от това в съвместните полети пролича огромното желание на българските летци да научим нещо ново и веднага да го приложим в следващите боеве. Това впечатли изключително много всички израелски участници. Силно се надявам отново да видим други израелски представители в нашето небе, тъй като от тях можем да научим наистина много.
Снимка: О. Стефанов / ВВС на Р България
***
Срещнахме се и с майор Методи Орлов, командир на изтребителна ескадрила в 3-та авиобаза, който е отговарял за планирането на самата тренировка от българска страна. Той също е останал очарован от съвместната тренировка. Непредвидимостта, изключителното разнообразие от тактики, които са прилагани и от двете страни, са спомогнали много за развитието на българските пилоти. Според майора никога преди не са осъществявани толкова сериозни следполетни брифинги, на които да се споделя информацията от изминалия полет. Нивото на споделяне на информация е било безпрецедентно, като според него израелците не са крили абсолютно нищо. Това е продължило и във втория етап на учението, когато е имало представители на израелските ВВС, които да предават данните от протеклите боеве. Майор Орлов сподели, че шестима български пилоти за първи път са участвали в международно учение, но въпреки това са успели да се изпълнят поставените задачи и да не допуснат съществени грешки.
