Публикуваме статия писана от депутата от ГЕРБ Красимир Велчев. Статията е публикувана на портала vevesti.bg. Редакцията на АЕРО не се ангажира с точността на изнесените факти.
Няма да им дам „Божурище”.Битката за летището се превърна в моя лична кауза Казах още преди години, ще направя всичко възможно в памет на баща ми и всички, отдадени на авиацията да запазя това свято място за тях. Вероятно много хора няма да ме разберат. Българите – казваме сега – сме много бедни, за да имаме авиация. А преди 100 години сме били седмата авиационна сила в света.
Битката за съхранение на летището всъщност е и от уважение към достойнството на дедите ни. На тези, които се изправиха срещу великите сили и не го дадоха.
Защото през 1919 г. по силата на Ньойския договор сме лишени от авиация и летището трябва да бъде унищожено. Тогава българската общественост три години воюва и успява да запази го запази, след което прави там авиационно училище. Какво да им отговорим сега, ако можеха да ни попитат? Че без никой да ни принуждава, сами унищожаваме това, което сме имали десетилетия? Не искам да се случи.
А тази година летище „Божурище” навършва 100 години…В чест на юбилея – да го закрием?
За тези 100 години десетки, може би стотици хиляди са свързани с летището. Защото това не са само летци и парашутисти, а техните семейства, инженери, техници, свързали живота си с авиацията. „Божурище” е свято място за тях.
В поведението ми няма нищо политическо. Но от безотговорното политическо и особено чиновническо поведение досега съм изумен.
Корупционната машина „Войтех”
Всъщност откъде тръгва целия проблем със собствеността върху летището и защо се наложи да създадем временната анкетна комисия по случая?
Проблемът тръгва от последното заседание на кабинета Сакскобургготски през лятото на 2005 г., една седмица преди правителството да се разпусне. А последните заседания по традиция се използват, за да се сключи в суматохата някоя и друга лобистка сделка. Това се превърна в практика. Само ние не дочакахме последното си заседание заради предсрочната оставка.
Та тогава сделката за продажба на летище „Божурище” е вкарана като пета извънредна точка, и набързо е приета. Тогава условието е било земята на Божурище да бъде заменена срещу 50 апартамента. Като – забележете – никъде, ама никъде не се упоменава квадратури, райони от града и т.н.
Сделката е между италианска компания и българската държавна фирма „Войтех”, чиято собственост е летището.
Мисля, че чрез това дружество се извърши един от най-мащабните грабежи на България. В него са прехвърлени имотите на бившето ДОСО. Там попада и летище „Божурище”.
Всъщност, ако се говори за собственост на Министерство на отбраната, логично е човек да си зададе въпроса: „А чия е тази собственост”? Не е ли създавана 45 години с данъците на хората? Още като бяхме Сдружение ГЕРБ, предлагахме 50% от това, което се продава като имущество, да отива в Сребърния фонд, защото е създавано от хора, които тогава излизаха в пенсия. А какво става?
Споменавам само груби цифри: Във Войтех отиват към 200 леки самолета, над 400 плавателни съда – и лодки и яхти, огромен парк с хиляди автомобили и камиони. Морски бази, летища…всичко това беше придобито и впоследствие продадено на безценица от тази фирма. Когато дойдохме на власт видяхме документите. Леки самолети, над 450 кг. са продавани за по 2000 лева, на килограм. А с тях са се извършвали парашутни скокове, обучавали са се военни пилоти в началото. Яхтите са се продавали за по 5000 лева. Сгради, имоти са давани на цена по 6 лв. на кв. м. Земята – по 30 ст. И като казвам „земята”, нямам предвид поляни, а бази на първа линия на морето. И когато се стигна до тези далавери за ограбване на държавата всичко някъде потъна.
Симеон и царедворците
Вижте кое е обидно в случая. Летище „Божурище” е било подарено от Фердинанд на армията за да се създаде първата българска авиационна база. Години, години след това идва неговият внук и я продава за жълти стотинки. Мисля, че вината не е толкова в Сакскобургготски, аз уважавам този човек като личност. Но царедворците са най-лошото нещо, което може да съществува. Те се престараха да му върнат и гори и имоти…По това време царедворецът Олимпи Кътев, е областен на област София, на чиято територия е и летище „Божурище”. А отбраната също е тяхна. Забележете – и при първото и второто правителство с участието на НДСВ, те не пускат и за миг Министерството на отбраната. Публично известно е, че през това време най-много пари за сделки са минали през МО. Армията се преоборудваше за НАТО, купуваха се нови оръжия, помните Кугър-ите. Оттам са минавали милиарди.
Там са големите апетити, там са големите хапки. Но защо трябваше да се стигне до люлката на авиацията, до един паметник, който е светиня за поколения летци и механици. Няма професионален пилот, който да не е свързан с това летище. Да не говорим, че в целия свят, като се каже „Божурище”, се разбира летището,а не някакво населено място.
БСП се включи формално в играта
След като решението за замяна на терена на „Божурище” за апартаменти минава на Министерски съвет, БСП реагират негативно, защото дотогава са били в опозиция и дават сделката на Военна прокуратура. След това социалистите влизат в Тройната коалиция и изведнъж се оказва, че всичко около сделката било нормално, само че апартаментите, срещу които италианците ще получат терена на „Божурище”, не трябвало да бъдат 50, а 106! Как ги определиха – никой не може да ви каже, но пак не се упоменава квадратура и други условия.
Реална ли е цената на сделката?
Да, в момента летище „Божурище” е собственост на италиански консорциум, който иска да строи на негово място индустриален парк. Цената на сделката за тези над 1000 дка. заедно със сгради и хангари е била за 13 милиона лева. Те са изплатени с въпросните апартаменти, оценени на 12 400 000 лева и 600 000 лева кеш. Или 13 лева на кв. м. урегулиран имот с инфраструктура и всичко останало.
Аз задавам и въпроса: защо никъде в оценката не се упоменава пистата и рульожките? Изграждането им е по-скъпо и по-сложно от автомагистрала. А полосата грубо е около 12 000 кв.м. бетон и 16 000 кв.м. заедно с рульожките и другите стоянки. Това прави около 8000 куб.м. бетон. Пистата е строена през 1976 г. и аз твърдя, че цената и е колкото на цялото останало място. Може би заради това не е спомената?
Гафовете на администрацията
Слушайки в анкетната комисия отношението на различни чиновници и институции с които разговаряхме по проблема с „Божурище”, имах чувството, че седя срещу адвокатите на собствениците. Защото и МО и Министерство на културата и областната управа, включително и кмета на Божурище, на практика защитаваха техните интереси. Може би се държат така в стремежа си да внушат, че в тая сделка няма нищо нередно.
Всъщност основният проблем около това, дали „Божурище” е паметник на културата или не идва от чиновническа немарливост. Като министър на културата проф. Стефан Данаилов одобрява решението на 26-членна комисия към НИПК (Национален институт за паметниците на културата) професори, учени, експерти, историци, които казват, че това е паметник на културата. Но заповед незнайно защо, не се издава. И аз искам да разбера кой не си е свършил работата. По-късно, при министър Вежди Рашидов такава заповед се издава, и отново някой не си е свършил работата и са пропуснали както да уведомят собствениците, че това е паметник на културата, така и да публикуват заповедта в Държавен вестник. На базата на тези пропуски ВАС постановява, че заповедта не е издадена по надлежния ред. А, че летището е паметник на културата е факт.
Ако притежавате като физическо лице къща, обявена за паметник на културата от местно значение, и избиете един прозорец, чиновниците от института ще ви направят живота черен. В същото време паметник от национално значение, какъвто е „Божурище” (посетихме го преди дни) тотално се руши. Всичко е занемарено и разграбено.
Изход има. Даже два.
Изход има. Държавата трябва да компенсира собствениците. Или да им върне парите или да им предостави друг подходящ терен. До летището има едно поделение, което е с т.нар. отпаднала необходимост, което може да се замени и така да се запази полосата. А теренът е в съседство с другия индустриален парк, който държавата изгражда върху 2000 дка. с инвеститори от целия свят. Така една огромна индустриална зона ще има и свое летище.
Ще кажа и още нещо – за безмоторното летене и парапланеризма. В Европа има само три такива зони, където с безмоторен самолет можете да достигнете до 16 000 метра височина. Съществуват термични комини, които създават такива течения, че да се набере огромни височини. Това е природен феномен. А когато над цяла София има мъгла, там е чисто. Без летището практически няма възможност за тези спортове.
Даже италианците да останат собственици, да направят индустриалния парк , добре, но оставете летището. София има само едно летище, има нужда от летище за малката авиация и за спорт. Пак повтарям – в България няма толкова чисти и добри полоса и подходи.
И най-важното – паметта на поколения не се парцелира и не се продава. Или поне не трябва.
