Фоторепортерът на ВВС Едгар Су споделя на сайта на медията впечатленията си от полет на борда на Boeing 777 на Malaysia Airlines по маршрута Куала Лумпур – Пекин. Публикуваме неговия разказ с леки съкращения.
„Мина повече от седмица от изчезването на полет MH370 на Malaysia Airlines. Това бяха бесни дни, като се отчитат реакциите на честите обрати в развитието на историята.
Присъствах на всекидневните пресконференции и следях всичко със същия интерес, с който нашите читатели се информираха за всички развития на историята. Надявахме се, че властите ще дадат повече яснота за случилото се.
В същото това време полетите между Пекин и Куала Лумпур продължаваха. Те летяха по същия маршрут, със същите самолети, излитаха по същото време и от същото летище, както и изчезналия полет MH370. Единствената разлика е, че полетния индекс бе променен на MH318 от уважение към изчезналите хора и техните роднини.
Говорих с моя редактор и решихме да направя репортаж за това, което става на борда на полета до Пекин до 01,30 часа местно време, малко след момента в който полет MH370 изчезна от радарите на 8 март 2014 г.
На гейта имаше малко пътници, определено не достатъчно да запълнят цял 777. Някои от тях спяха по пейките, наваксвайки си съня, който ще пропуснат по време на нощния полет.
Един от тях, китайски пътник, ми каза, че не се чувства нервен. „Животът си продължава и работата трябва да се върши. Дори смятам, че това, което стана с полет MH370 ще направи моя полет по-безопасен.”, казва той.
Друг китайски пасажер се намесва в разговора. Скоро и други разбират, че съм журналист и започват да задават въпроси – „Мислите ли, че властите крият нещо?”, „Те трябва да знаят повече от нас, нали?”, „Мислите ли, че ще намерят самолета?”. Всички чакаха от мен отговори. Това беше стресиращ момент. Бях чул всякакви конспиративни теории, но моите знания за това, което е станало на борда не са по-различни от тези на всички останали. Нямах идея и всичко, което подозирахме бяха чисти спекулации.
След проверката започвам да правя снимки. Имам нужда от всеки възможен кадър преди да се кача на борда. Ето го и него – Boeing 777-200ER, който седи на перона облян от жълтеникавата светлина на лампите. Това вероятно е била последната гледка на нормалния свят, която са видели пътниците на изчезналия полет MH370.
След влизането в кабината се огледах за места, от които мога да снимам и се уверих, че пътниците около мен разбират какво правя. Не бях сигурен как ще реагира екипажа на снимането ми. Може би са под голямо напрежение от медийното внимание и може да забранят да снимам. За щастие пасажерите нямаха против да снимам.
Започнах да си водя записки на ставащото около мен от момента, в който седна на седалката си до 01,30 часа, когато е осъществен последния контакт с MH370. Ето го и тях:
00,35 – кабинният състав брои пасажерите 00,36 – кабинният състав забелязва липсващ пасажер 00,43 – вратите се затварят 00,44 – пускат видео с инструкциите за безопасност 00,45 – буксират самолета 00,49 – самолетът започва да рулира сам 00,50 – намаляват осветлението 00,56 – командирът инструктира стюардесите да заемат местата си 00,58 – Самолетът ускорява и излита 01,07 – леки турболенции, но самолетът продължава да набира 01,11 – усилват светлините. Стюардесите пускат завесите между бизнес и икономичната класа. Човекът до мен се оплаква от неудобната му седалка. 00,13 – раздават се слушалки и формуляри на китайската митница 01,18 – започват да се раздават сандвичи и сокове. Без горещи напитки заради турболенцията. 01,29 – командирът говори на пасажерите, казвайки настоящата височина, приблизителното време на полета, часът на пристигане и маршрута, по който ще минем 01,30 – командирът приключва с фразата „Приятна вечер и лека нощ”
Сърцето ми потрепва. Какво съвпадение – смята се, че последното нещо, което е чуто от борда на MH370 е била фразата „Разбрано, лека нощ”. Правя още няколко снимки.
След като проверих, че имам всички нужни снимки и информация се успокоих. Поисках малко вино от стюардесата и я заговорих.
„Разбира се, че знаем, че правиш снимки в кабината”, ми каза една от тях, когато им обясних какво правя.
Тя ми каза, че е летяла с полет MH370 многократно и познава изчезналия екипаж, въпреки, че не е била близка с тях. Изчезването на самолета е било голям шок за нея и колегите ѝ. Попитах дали се чувстват комфортно на работа след изчезването на МН370, но не получих отговор. Може би бяха заети, а може би беше време да приключа разговора.“
