Сайтът на влиятелната британска издателска компания в областта на авиацията и отбраната IHS Jane’s публикува на 18 март новината, че изтребители на ВВС на Гърция ще започнат изпълнение на задачи по „ер полисинг“ в българското въздушно пространство от средата на тази година.
Новината предизвика сериозни вълнения в публичното пространство и това е разбираемо и обяснимо предвид нейния неособено точен характер и общественото мнение беше справедливо разгневено, че вече е договорено чужди самолети да пазят българското небе.
Какво все пак беше написано от IHS Jane’s?
Според дописката на гръцкия кореспондент на IHS Jane’s, Теодор Л. Валмас, изпълнението на „ер полисинг“ в българското въздушно пространство става става възможно благодарение на знаковото споразумение, подписано от двете страни на 18 март 2014 г. Под него стоят подписите на командващия ВВС на Гърция, генерал Евангелос Турнас и неговия български колега, генерал майор Константин Попов. Техническото споразумение определя рамката за трансграничните (наричани също презгранични) операции по „ер полисинг“, които ВВС на Гърция може да изпълняват в българското въздушно пространство.
ВВС на Гърция очакват да започнат изпълнението на задачи по „ер полисинг“ в българското въздушно пространство от средата на 2014 г., 120 дни след датата на подписване на споразумението.
В дописката се споменава, че българските ВВС имат ограничен и остарял флот от изтребители, съставен от МиГ-29 и МиГ-21. Така, според изданието, споразумението с ВВС на Гърция е логична стъпка, базирана на подобните ангажименти на НАТО с Босна и Словения, както и с трите балтийски републики – Естония, Латвия и Литва.
Първоначално е бил подписан меморандум за разбирателство между двете страни през ноември 2010 г., но в Гърция този документ е ратифициран от парламента през 2013 г., което отваря път за финализиране на техническото споразумение.
В допълнение към другите елементи, новото споразумение определя ролята на бойното дежурство на гръцките изтребители, техните запасни летища за кацане в България, процедурите за комуникация и ангажиментите по зареждане с гориво.
Какво беше договорено и подписано в действителност?
На 18 март 2014 г. в Атина е подписано „Техническо споразумение между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на националната отбрана на Република Гърция относно презгранични операции за Аir Policing“, което очертава модалностите и техническите параметри за прилагане и изпълнение на „Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция относно презгранични операции за Аir Policing“, подписано в Атина на 1 ноември 2010 г. С по-прости думи, въпросното споразумение дава възможност на български изтребители да навлизат над гръцка територия в рамките на операции по „ер полисинг”, както и гръцки изтребители да летят над наша територия ако това се налага. По никакъв начин обаче не става въпрос за делегиране на задачата по „ер полисинг” към Гърция.
Споразумението още не е влязло в сила и подлежи на ратифициране от правителството, като влиза в действие с публикуването му в Държавен вестник. Подобно и вече действащо споразумение имаме с Румъния.
Въпросното споразумение се различава коренно от междудържавните договори, които ратифицират делегирането на контрола на въздушното пространство на дадена страна да се извършва от друга държава. Подобно споразумение беше подписано наскоро между Унгария и Словения.
Какво казва МО?
АЕРО се обърна с молба към Министерство на отбраната за официален коментар по повод публикацията на IHS Jane’s. Запитването бе изпратено вчера (20 март) около 16,30 часа, с молба да получим отговор до края на днешния ден (21 март). До 18,30 часа такъв отговор не бе получен, въпреки, че по наша информация официален отговор се пак е планиран.
АЕРО ще публикува отговора веднага щом го получи от МО.
Защо се появи тази новина?
Въпросът, защо авторитетен източник, като IHS Jane’s публикува тази новина, която не отговаря на фактическата обстановка, е интересен. През годините нейният автор Тео Валмас има чести публикации по въпроси, свързани с гръцките въоръжени сили, показващи задълбочени познания върху процесите в гръцката армия и Министерство на отбраната. Теориите за произхода на некорктната новина в случая са две.
Първата е, че авторът прави предположение за бъдещо развитие на отношенията между България и Гърция на база на познанията му за текущото състояние на нашите ВВС през последните години.
Втората теория гласи, че авторът просто преразказва това, което източник в гръцките въоръжени сили му е споделил и като това може да илюстрира неофициалните очаквания на гръцката страна България да не бъде в състояние да се справя сама с изпълнението на задачите по „ер полисинг” в обозримо бъдеще.
АЕРО в момента прави опит да се свърже с Тео Валмас чрез редакцията на IHS Jane’s и ще публикуваме всякаква допълнителна информация, която получим чрез него.
А може ли това да стане факт?
Не по-малко обезпокоителен е въпроса дали публикацията на Тео Валмас може да се окаже пророческа и в обозримо бъдеще България наистина да не е способна да осигурява самостоятелно изпълнението на задачата по „ер полисинг”.
Днес българските ВВС разчитат на изтребителите МиГ-29 за осигуряването на бойното дежурство над България. Към март 2014 г. с достатъчен ресурс на двигателите са около половината от наличните 15 броя МиГ-29. В същото време лети и един МиГ-21УМ, като се очаква в близките дни да бъдат върнати в стоя и два МиГ-21бис, които също да носят бойно дежурство по „ер полисинг“, редувайки се с МиГ-29.
Незавидното количество изправни изтребители е силно притеснителен фактор. Очаква се през втората половина на годината от Русия да се доставят четири комплекта ремонтирани двигатели РД-33, което би осигурило някакво количество изправни самолети до края на годината, за да се води нормална подготовката на пилотите, носещи дежурство по „ер полисинг“.
Опасенията, че кризата в Украйна и Крим ще се отрази на поддръжката на изтребителите МиГ-29, обаче се засилват. Ситуацията ще се влоши още повече, ако отношенията между Русия и ЕС/НАТО продължат да охладняват, а взаимните санкции се засилят и разнообразяват. Дори и преди кризата, логистиката, която предоставяше РСК МиГ (доставки на резервни части и ремонти) по рамковото споразумение от 2011 г. е бавна и проблематична.
Ако се стигне до там, че в един момент Русия реши да „врътне кранчето“ и спре поддръжката за военната техника съветско/руско производство, която се експлоатира в страните-членки на НАТО, може да предположим, че наличните часове по ресурс на двигатели и ресурс на други важни агрегати за нашите МиГ-29 ще стигнат за не повече от година. Ще бъде ли възможно да се измисли вариант, в който експлоатацията да продължи и след това е трудно да се каже.
В същото време, за да се продължи експлоатацията на МиГ-21 отвъд настоящото удължаване на календарния ресурс, трябва да се извърши капитално-възстановителен ремонт на самолетите. Подобен ремонт, ако се осигурят резервни части, може да се извърши в България („Авионамс“ в Пловдив), Украйна (завода в Одеса) или Румъния (Aerostar в Бъкау), но засега остава в рамките на теоретичните опции.
Определено декларирането на невъзможност за извършване на операциите по „ер полисинг” над родината ни от българските ВВС би бил апокалиптичен сценарии, който е кошмарен не само за офицерите от въздушните ни войски, но и за обикновения гражданин. „Ер полисинг”-ът е едва ли не свещена мисия за въоръжените сили и ВВС и усилията за нейното поддържане ще продължават в пълна сила и до изчерпване на абсолютно всички мислими и немислими опции. Единственото, за което може да се молим е, след няколко години да не си спомним за една пророческа публикация в IHS Jane’s. Защото никой не е пророк в собствената си страна!
В тези условия вече е крайно наложително да се мисли за стартиране на програмата за купуване на нови бойни самолети. В това е убеден и военният министър Ангел Найденов, като той подчертава, че трябва да се мисли дългосрочно, а не за днешния или утрешен ден и твърди, че всички решения за бъдещето на изтребителната авиация трябва да се вземат през 2014 г. Найденов поддържа проекта и според него всички необходими документи с информация и финансови разчети за стартиране процеса на придобиването на новия боен самолет вече са внесени за разглеждане в Министерския съвет и може да очакваме новини оттам в близките няколко месеца.
