Министърът на отбраната Ангел Найденов даде интервю за днешния брой на вестник „24 часа”. В интервюто той говори за евентуалното придобиване на нов изтребител, състоянието на договорите за МиГ-29, както и продължаващата активност на руската военна авиация над Черно море. По-долу публикуваме част от интервюто.
– В този смисъл може ли да се очаква кабинетът най-сетне да вземе принципно решение за купуване на нов тип боен самолет?
– Да. Аз продължавам да храня надеждата, че до средата на годината ще вземем това решение.
– Какви са опциите?
– Възможностите са две – поддръжка и модернизация на старите руски мигове или придобиване на съвременни многоцелеви изтребители.
– Смятате ли, че Москва ще ни съдейства за обновлението на миговете? Като се имат предвид процедурните хватки, с които досега руснаците мотаеха изпълнението на договорите за ремонт. Всъщност ние и сега имаме в руската фирма-производител РСК МиГ цели 8 двигателя на МиГ-29 за ремонт. Чуха се мнения, че може да не ги видим повече?
– Не вярвам да се стигне до денонсиране на договори и споразумения, по които вече има плащания.
– Да се върнем към двете опции за развитието на ВВС – поддръжка на руските мигове и купуване на съвременни западни самолети. Възможно ли е да движим и двете?
– Не можем да си позволим и двете по чисто финансови причини.
– И затова трябва да изберем?
– Опцията според мен е да стартираме придобиването на нов тип боен самолет.
– Какво ви посъветва генералният секретар на НАТО?
– Той бе прекрасно запознат със ситуацията у нас и посланието му бе същото – да стартираме проекта за нов тип изтребител.
– Ако се стигне до решение за купуване на изтребители, ще има ли конкурс?
– Моето мнение е, че трябва да има елемент на състезателност. Този елемент обаче не пречи да се реализира евентуална сделка между правителства. Тъй като техническите параметри в основни линии са близки, ще се гледа най-вече финансовият пакет – цена, начин на разплащане и т.н., включително и условията за индустриално и технологично сътрудничество.
– За офсет ли става дума?
– Не, за трансфер на технологии и развитие на индустриалното партньорство с държавата, която ще ни предостави самолетите. Офсетът вече не фигурира като възможност и като условия в рамките на ЕС.
– Защо?
– Защото държавите колективно стигнаха до извода, че в повечето случаи проектите по т.нар. офсет остават нереализирани. А в крайна сметка водят до допълнително оскъпяване на сделката.
– Освен купуване разглежда ли се и вариант за лизинг на нови изтребители, който бе избран от Чехия например?
– В интерес на истината имам информацията, че чехите не са във възторг от лизинга. Въпреки това ние изучаваме опита на всички държави, които наскоро придобиха нов тип изтребители по различни схеми. Тези дни наша делегация заминава за Унгария, която пък купи същите машини, каквито Чехия взе на лизинг. Анализираме и опита на Полша и Словакия, които модернизираха старите МиГ-29.
– Военни експерти поставиха много остро необходимостта от подмяна на системите за управление на армията, както и на ПВО, които са 100% руски.
– Подмяната на системите за управление стартира още с т.нар. ПИКИС (Полева интегрирана комуникационно-информационна система). Тя има някаква степен на реализация, за съжаление, не е доведена до край, а там са вложени над 100 млн. лв. В някаква степен е изградена и нова система за управление на ПВО. Неслучайно участваме в интегрираната система за въздушен суверенитет на НАТО, чийто център се намира в Испания. Всъщност именно от този център идват командите да повишаваме степента на готовност или направо да вдигаме дежурната двойка изтребители.
– Продължават ли тези полети, г-н министър?
– Да, продължават. Буквално всеки ден идват разпореждания от НАТО в зависимост от степента на заплаха.
– Има ли резон в думите на Плевнелиев да споделяме с партньорите реакциите при тези полети?
– България има споразумения за трансгранични въздушни операции с Румъния и Гърция. С Турция обаче нямаме такова споразумение.
– След като тези полети не спират, а продължават, не е ли крайно време да повдигнем въпроса с нота пред Москва?
– Това е едно непрекъснато присъствие, макар че руските самолети не навлизат в нашето въздушно пространство. Те са не само предизвикателство, но и провокация. Нали не си мислите, че летят над Черно море за безобидни разходки или за да помахат с криле на плаващите кораби и летуващите по плажовете туристи.
