В интервю за седмичника „Капитал” служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов взима отношение по въпросите за придобиване на нов боен самолет за ВВС и бъдещето на българската бойна авиация. И по двата въпроса министър Шаламанов дава уклончиви отговори, но и лансира нови идеи, включително поемането на охраната на въздушното пространство на България от други страни от НАТО до намирането на дългосрочно решение по темата.
По въпросът със 100% зависимостта на България от Русия по отношение на бойната авиация и настоящата политическа криза свързана с Украйна, министър Шаламанов заявява, че има механизми за гарантиране на въздушния суверенитет от други страни от НАТО, като това е един от вариантите за намаляване на зависимостта от руската страна, който би дал време за спокойно решение на въпроса. Ето и точните думи на министър Шаламанов:
„Ще бъда много директен – въпросът с въздушната сигурност е естествено национален приоритет, но в рамките на НАТО тя е основна задача на върховния главнокомандващ на обединените въоръжени сили в Европа. Това означава, че ако поради една или друга причина една нация не може да гарантира въздушния си суверенитет, има добре работещи механизми във временен план той да бъде гарантиран по линия на евроатлантическата солидарност. Това е една опция да намалим зависимостта от Русия и да дадем възможност за намиране на дългосрочно решение за българската бойна авиация, без да сме под натиска, свързан с недостиг на резервни части, скъпа поддръжка и други, ако щете психологически фактори, които не създават добра среда за обсъждане на проблема.”
На въпросът за належащите инвестиционни проекти в сферата на отбраната и факта, че второ редовно правителство не успява да стартира процедурата за закупуването на нов изтребител, министър Шаламанов отговаря, че се преглежда отново това, което е подготвено от министър Ангелов и допълва:
„Ясно е, че критично важни за нас са способностите, свързани с въздушната сигурност, с морската сигурност, с киберсигурността, с възможността за подпомагане на гражданските власти при бедствия, аварии и катастрофи, както и ефективно участие в силите за реагиране на НАТО и в операциите в сферата на нашата специализация. Много от тях вече много ясно са дефинирани в приетите от България цели в процеса на планиране в НАТО през лятото на миналата година. Просто сега искаме да направим това експлицитно и да видим кои от тези проекти могат да се реализират в рамките на агенциите на НАТО и ЕС на двустранна или многостранна основа, така че с минимални средства да получим максимален ефект и той да бъде оперативно съвместим.”
