Командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев заяви в четвъртък, че България остава само с два изправни изтребителя МиГ-29. Във връзка с това са била проведена среща с политическото ръководство на Министерство на отбраната. Пред телевизия бТВ генерал Радев заявява, че има гаранции от военния министър Ненчев за бъдещата поддръжка на МиГ-29.
Публикуваме цялото интервю взето от Габриела Наплатанова:
– Г-н генерал, ще се изправим ли пред избора да свалим нашите самолети на земята и да каним други държави-съюзници да поемат охраната на въздушното пространство? – Ситуацията в бойната авиация е изключително сериозна. В бюджета на Министерство на отбраната няма достатъчно средства за поддръжка на изтребители МиГ-29. През май оставаме наистина с два самолета. Това означава край на бойното дежурство.
Това е абсолютно недопустимо. Ние не можем да допуснем да загубим въздушен и национален суверенитет. Имах среща с министър Ненчев и мога да ви уверя, че имаме неговата пълна подкрепа и разбиране, че пари в Министерство на отбраната ще бъдат намерени. От утре пускаме поканата към РСК МиГ, така че другата седмица да почнем преговори с Руската федерация и очаквам февруари да имаме договор за поддръжката на МиГ-29. Така че бойното дежурство няма да спре.
– На каква стойност и за колко двигатели? – Това е предмет на допълнителни преговори. Важното е, че имаме пълната подкрепа на министерството по този важен за България проблем. Така че стабилизираме дежурството. Прекъсване няма да има. Но това е само първата стъпка за решаването на проблемите на изтребителната авиация.
– Този проблем е с много временно решение, което вие визирате. Кога ще се пристъпи към избор на многоцелеви самолет, който да върши работа за ВВС? – Както казах, има още две стъпки. Първо, да повишим количеството летателни часове на нашите летци. Те летят опасно малко. Недопустимо е с такъв малък нальот да се решават такива сложни задачи и то в системата за колективна сигурност на НАТО и най-главната стъпка за българската авиация. Второ, придобиването на нов изтребител за българските ВВС. Проектът за инвестиционен разход е готов, ние апелираме за неговото най-скорошно внасяне в МС за решение и в парламента.
Тук искам да дам малко повече информация по този въпрос за изтребителя, който явно плаши доста хора. Първото е, че този проект не изисква пари накуп – няма да се плаща с подписването на самия договор. Има опции за гратисен период, за разсрочено плащане в продължение на много години, който няма да тежи на бюджета. Такъв е примерът на Унгария, където изплащат изтребители в продължение на 20 години. Втората информация, която трябва да се знае от широката общественост, е, че този проект не е на Министерството на отбраната и не е консуматорския проект. Това е проект на България. Защото паралелно с развитието на чисто военни способности проектът, ако изтребителят е новопроизведен, може да окаже принос върху икономическото развитие на държавата с трансфер на технологии в областта на високите технологии, с инвестиции в икономиката и разкриването на нови работни места.
– Разглежда ли се вариантът придобиване на изтребител втора ръка с политическа цена, вследствие на тези засилени визити, които имахме в последните седмици? На външнополитическо ниво ние като източен фланг на НАТО ще получим ли някакъв вид помощ? – Бих желал това да стане. Нормално е да стане, но всичко това, което ми е известно до момента, а работя в екипа за новия изтребител вече четири години, че няма безплатни изтребители. Може изтребителят да бъде подарък, но неговият ремонт, модернизация, цялото наземно оборудване, летателна документация и обучение се заплаща на сериозни цени. Нашето желание е новопроизведен изтребител. Това означава по-добри способности и много по-голям ресурс във времето и сериозни ползи за обществено-икономическото развитие под формата на индустриално сътрудничество.
– Казахте, че трябва да се внесе в парламента този инвестиционен проект възможно най-скоро – това означава, че изтребителите ще дойдат след няколко години? – Права сте. Това не е проект, в който получаваш готова стока от магазина, днес плащаш – утре получаваш. Това е проект на технологии – свързан е с много тежки правни порцедури между държавата. Ще отнеме година и половина до подписване на договора и поне три години до доставката на първите самолети.
Така че спешно този проект трябва да се внесе в парламента. Трябва да има решение, за да започне същинската работа по него, избор на изпълнител и обучение на нашия състав. Това не търпи никакво отлагане. Нека не се плашат хората, че трябва веднага да дадем парите. Никой не говори, че трябва тази година. Ще ни трябват след три години и може на равни малки месечни вноски.
Но това е основният проект за ВВС. Той трябва да бъде решен в най-скоро време. Това означава, че МиГ-29 трябва да се използва до 2019 – 2020 г. поне. Трябва и за това да осигурим финансиране.
– Ген. Радев, какво ще стане с подписването на този договор за ремонт, ние пак ще сме зависими от един оръжеен доставчик – това, за което държавното ръководство неколкократно призовава да се прекрати? – Това, което съм предложил на министъра на отбраната, и това, което е нормално да стане, е диверсификация на доставките за МиГ-29. Това означава преговорни отношения с всички възможни доставчици за избиране на най-добра оферта. Намаляване на цените и повишаване на качество. Но в момента в тази високорискова ситуация да спрем дежурството единственият възможен изход е спешна покана към Руската федерация за преговори и сключването на договор максимално бързо.
Имаме подкрепата на министъра на отбраната в това отношение.
– Колко милиона ще ви отдели министърът? – Достатъчно, за да може тази година да не прекратим дежурството и тази година нашите екипажи да продължат подготовката. След това ще мислим за другите пътища.
– Предвиждат ли се съвместни маневри и тренировки с други държави от НАТО, които да ви усилват при охрана на въздушното пространство, както беше миналия септември с F-15? – Има план на НАТО за усилване на военното присъствие в източния фланг в резултат на кризата с Украйна. Ние приветстваме всички възможност и да тренираме с нашите съюзници повече. Ние високо оценяваме възможността да дежурим – но съвместно с тях. Всички варианти за разглеждане те да носят дежурство вместо нас – ние като българи разглеждаме като недопустими.
Ние имаме ангажимент към нашето въздушно пространство. Да, готови сме съвместно да дежурим, но не приемаме варианта някой друг да дежури вместо нас. Това означава край на българската авиация, загуба на въздушен суверенитет и национално достойнство. Това означава, ако един ден решим да възстановяваме тази авиация, огромни средства – плащане с кръв. Ние ще направим всичко възможно да не допуснем този вариант.
– Иначе трябва законът да се прoмени, за да се охраняват въздушните граници – защото това е национален приоритет, нали така? – Разбира се, нещата не са толкова прости. Това е правен проблем, съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили – контрол върху въздушното пространство се осъществява със силите и средствата на България. Има план в НАТО и апел към всички държави да адаптират своето законодателство, държавите да си помагат в случай на нужда за усилване на бойното дежурство. Пак казвам, нека не си правим илюзията, че членството в НАТО означава, че предоставяш своята територия и осигуряваш логистична поддръжка на бойни елементи от други държави, които ще дежурят вместо теб. Това е нелоялна политика към НАТО.
Лоялната е спрямо устава на НАТО всяка държава сама да генерира способности, така че сама да е в състояние да осигурява своя суверенитет и в случай на нужда да помага на другите държави, а не консуматорски да чакаш някой друг да дойде да ти осигурява твоя собствен суверенитет.
– Изчислявано ли е колко ще струва това усилване на мисията по еър полисинг? – Не. Но в дългосрочен план ще бъде не по-евтино от поддръжката на собствена авиация.
– Всяка година ли ще се молим на руснаците? Не е ли по- добре да поканим съюзници от чужбина да ни помагат в носенето на бойното дежурство? – Да. Възможно е, ако искаме да загубим нашия въздушен суверенитет и нашето национално достойнство. Разбира се, че можем да го направим. Разбира се, че по-добре да има присъствие на нашите съюзници да правим учения и да развиваме по-добри бойни способности. Но нашето виждане е, че ние можем да дежурим съвместно с тях. Но никога да не допускаме те да дежурят вместо нас. Да приемем, че сваляме финансирането на нашата авиация, но автоматично ще се появяват нови проблеми, по финансиране на логистичното осигуряване на съюзническите сили тук. Освен това няма гаранции кога тези сили ще напуснат България. Тогава какво правим?
