След вчерашното правителствено заседание министърът на транспорта обяви, че разсъждава над темата за покупка на нов правителствен самолет. Министър Ивайло Московски заяви пред журналисти, че това са негови размисли на глас, но източници на АЕРО посочиха, че такива идеи наистина битуват в „Авиоотряд 28” и Министерството на транспорта. Как и дали подобни неща могат да станат факт в обозримо бъдеще?
Московски заяви вчера, че обмисля държавата да купи нов по-малък самолет за полетите на властта. Това може да стане след продажбата на наличния Airbus A319. „Използването му е нерентабилно. По-добре да се махне и да се вземе една 25-30-местна машина с три двигателя, за да може да се правят и презокеански полети. Местата трябва да стигат за един министерски съвет“, аргументира идеята си транспортният министър.
Правителственият Airbus A319 (LZ-AOB) е произведен през 2007 г. и беше купен в началото на 2009 г. с идентичния му събрат с регистрация LZ-AOA. За двата самолета тогава бяха платени общо $88,4 млн., но при идването на власт на кабинета „Борисов” през втората половина на 2009 г. едната машина беше върната на лизингодателя.
Осемгодишният А319 е летял сравнително малко за разлика от машини от същия тип, които летят по редовни пътнически линии. Така днес, при късмет и добър търговец могат да му се вземат около $30 млн. Идеята е тези пари да се използват за покупка на нов правителствен самолет.
Това, обаче, е по-скоро добро пожелание, отколкото реалистичен план.
В момента на пазара няма тридвигателни самолети, които да изпълняват презокеански полети и да возят 25 – 30 човека, за каквито говори министър Московски. Френската компания Dassault (Дасо) е единствената, която все още произвежда бизнесджетове с три двигателя. В портфолиото на компанията се намират два тридвигателни джетове – Falcon 900 и Falcon 7X. По-големият модел 7Х може да превозва максимум 19 пасажери, а цената на нова машина надхвърля $55 млн.
На пазара има и други големи бизнеджетове с много голяма далечина на полета и възможност да превозват над 20 пасажери в не чак толкова луксозна обстановка, като Gulfstream 550/650, Bombardier Global Express и Embraer Lineage 1000 – всичките с два двигателя. Проблемът е, че цената на тези самолети е твърдо над $50 – 60 млн и за тяхната доставка се чака по две – три години. Факти, които вероятно не са известни на тези, които са родили идеята за „тридвигателен самолет за един министерски съвет”.
Разбира се, е възможно да се търси употребяван самолет, като в такъв случай цените могат да паднат доста (в рамките на $30 – 40 млн.) и в последствие купената машина да се конфигурира за 20 – 25 пасажери, тъй като подобни конфигурации са нетипични за повечето частни самолети, където идеята е да се возят малцина при изключително луксозна обстановка.
Трудно е да се каже, дали плановете, които днес витаят няма да прераснат в конкретни стъпки. Има, обаче поне още два проблема, освен разминаването между очакваните приходи от продажбата на А319 и реалните цени на бизнесджетовете от висок клас.
Първият проблем е, че екипажите на правителствения А319 трупаха достатъчно нальот за да достигат нивата на безопасност в гражданската авиация чрез полети в български авиокомпании (основно „България Ер“), които експлоатират машини от семейството A320. Тъй като правителствените полети не са достатъчни е неясно къде ще летят пилотите на един Gulfstream, например.
Вторият проблем е как ще бъде „продадена” идеята за нов правителствен самолет, насред поредната финансова, политическа и социална криза, която тресе България. Със сигурност премиерът с неговите откровения, че е отървал кожата след баналния инцидент с неговия Falcon 2000, няма да помогне.
Въпросът около „Авиоотряд 28” не е дали трябва нов правителствен самолет, а дали въобще на страна от калибъра на България ѝ трябва подобно звено предназначено само и единствено за транспорт на малцина властимащи или поне дали това звено не може да се оптимизира максимално, защото 6 млн. лева, които отиват за няколкостотин полета годишно, не са никак малко.
