Полковник Петър Цолов е началник на сектор „Тактическа оценка и регламентиращи документи“ в щаба на ВВС и бе командир на европейския курс за усъвършенстване на тактическата подготовка на екипажите от военно-транспортната авиация, който се проведе на летище Пловдив. Полковник Цолов дава интервю за вестник „Българска армия” във връзка с тренировката, което публикуваме.
– Господин полковник, бихте ли припомнили какви задачи бяха изпълнени по време на курса и срещнахте ли трудности, породени от метеорологичните условия? – Задачите бяха по основните тактически умения на военнотранспортната авиация – операции на изнесено летище, кацане на нестандартни полоси, на грунтови полоси, полети на малка височина, полети в планина, полети за преодоляване на ПВО, полети за избягване на изтребители, десанти на парашутисти и хвърляне на товари, извършване на товарно-разтоварителни работи без гасене на двигателите. Метеорологичните условия не ни затрудниха. Единствено силният вятър повлия на парашутистите, които не можаха да тренират достатъчно, както и при хвърлянето на товари от въздуха. На останалите операции не бе повлияно.
– През миналата година, пак в Пловдив, се състоя тренировка на Европейската транспортна авиация. Признание за нас ли е провеждането на този курс и може ли да се приеме, че той е като своеобразно продължение на тренировката? – Признанието успяхме да го постигнем с много труд, със страхотни усилия и висока мотивация от ВВС. Държавите оцениха възможностите на България за предоставяне на тренировка на екипажите на военнотранспортната авиация. И това най-вече надделя. По време на разбора на тренировката представителите на страните гласуваха и напълно, на 100 процента, ни определиха като постоянна локация и валидираха нашите способности. Следващата стъпка, която направихме, това бе да домакинстваме на този Европейски курс за усъвършенстване на тактическата подготовка на екипажите от военно-транспортната авиация.
– Може ли да обясните с какво този курс се различава от миналогодишната тренировка? – При тренировка всяка една държава заявява какво иска да тренира. Събират се всичките желания, подреждат се, гледат се кои са общи, кои са индивидуални и се преценяват възможностите на страната, където ще се проведе тренировката. Решава се доколко ще се осъществят желанията на отделните държави. Докато в курса има методология, програма с академична и летателна част. Върви се по стъпаловидния подход, където се тръгва от едни полети към следващи и по-следващи. Определени бяха 9 летателни дни с 9 полета. Всеки полет съдържаше различен вид упражнение в него. И всички екипажи летяха по една и съща програма – едни и същи цели и задачи. Летяха с тактически инструктори, които водиха подготовката на екипажите.
– Как протичаха летателните дни по време на курса? – Естествено, курсът започна първо с изпит на екипажите по техниките, тактиките и разработените процедури, за да бъдат допуснати до обучението. Защото няма смисъл да преподаваш на някого, когато той не е научил базите. Това, което инструкторите трябваше да преподават допълнително като лекции и като опит, тръгваше оттам нагоре. Всеки ден започваше с общи лекции. След което екипажите се разделяха, за да планират предстоящата мисия. Стремяхме се да им предоставим време за осмисляне на лекциите и тогава те да летят. След всеки полет се правеше всеобхватен разбор на всички действия на участниците.
– Какво беше натоварването на екипажите? – Риск е да летиш на 50-100 метра височина, в планина, над водна повърхност, над полетата и отново да срещнеш планина, да кацаш, да излиташ, да хвърляш парашутисти… Просто разнообразието на задачите, които се изпълняваха в един двучасов полет, буквално изтискваха екипажите. Смело мога да кажа, че задачите бяха изключително трудни и много динамични.
– Доколко бе полезен този курс за нашите екипажи? – Нашите представители ни казаха – за седем дни научихме повече, отколкото за пет години. Те научиха способности на самолет „Спартан“, които не са знаели, че съществуват. Научиха способности на авиониката, на оборудването. И научиха начини на летене, които не смееха да си представят.
– Каква е Вашата оценка за преминалото обучение? – Въпреки голямото натоварване курсът протече много по-спокойно, отколкото учението през миналата година. Тогава бяха 10 самолета с 20 екипажа и имаше 20 полета на ден. Друго е с 6 екипажа, както беше планирано на курса, с 6 полета на ден. Сега беше много по-спокойно, много по-приемливо и много по-добре. Изключителен курс – изключителна подготовка. Инструкторите желаеха да предадат знанията и уменията си на останалите. Бяха невероятни, със страхотни познания и умения.
– Какво следва от тук нататък за екипажите от военно-транспортната авиация? – Оттук нататък започваме всяка година да домакинстваме на поне един такъв курс. Най-вероятно поради голямото желание на държавите ще се наложи да приемем поне два курса. Всяко едно домакинство струва средства, които трябва да бъдат осигурени. Те не са много и са напълно постижими. Замисляме как да предложим нови модели на подготовка в рамките на програмата, да развием и да предложим уникални за Европа способности, които засега не искам да коментирам, но, може би, до края на есента ще успеем да ги реализираме.
