Защо няма кандидати за пилоти?

МО има все по-голям проблем с набирането на кандидати за пилоти

3K прочитания

Преди няколко дни, на 21 юли 2020 г., без много шум и със заповед на министъра на отбраната Красимир Каракачанов бе намалена драстично бройката на местата за най-престижната специалност във Висшето военновъздушно училище (ВВВУ) – „летец – пилот”. Защо стана това и какви ще са последиците?

Министерство на отбраната се надяваше, че тази година 14 души ще влязат за да се обучават по специалността „летец – пилот”, като още две бройки бяха заделени за нуждите на Министерство на вътрешните работи, и по-точно, авиационния отряд в структурата на Гранична полиция. Вместо това, на 21 юли 2020 г. със заповед № ОХ-554 бройките за специалността се намаляват с повече от 1/3 и стават общо 10.

Причината?

Няма достатъчно желаещи да се насочат към пилотската кариера във ВВС. По информация на АЕРО, на предварителния прием са били приети седем човека, а след това на редовния – още трима. При това, от въпросните десет кандидата, никой не е пожелал да се насочи към МВР.

На запитване на АЕРО от МО признаха за проблема и го обясниха по следния начин:

„Подборът на кандидатите за курсанти се извършва след проверка на няколко етапа: решаване на два теста (общообразователен и чуждоезиков), изпит за физическа годност, психологическа оценка, медицинско освидетелстване. Впечатление прави отпадането от класирането за курсанти по медицински причини (особено за специализацията „летец-пилот“).

Проблем, който стои години наред е, че етапът – решаване на общообразователен и чуждоезиков тест – се отчита само за инженерните специализации. За специализацията „летец-пилот“ тези тестове на практика не влияят върху класирането, защото по-малко от заявените бройки преминават успешно през Централната военномедицинска комисия. Това не позволява да се включи в класирането интелектуалният потенциал на кандидатите за специализацията „летец-пилот“.

С други думи, желаещите да бъдат пилоти във българската военна авиация са малко, ситото на авиолекарската комисия е много сериозно и в крайна сметка, изборът се прави не на база интелектуални способности на кандидатите, а това база кой е обявен за медицински годен за пилотската професия. Така и приетите тази година са всъщност всички, които са преминали успешно през медицинските прегледи.

Както се казва в отговорът на МО, проблемът не е от вчера и днес, а от доста години, но явно сега от военното ведомство най-накрая се отказаха да попълват бройките за военни пилоти на всяка цена. Тази тенденция се забелязваше напоследък, особено след публичното фиаско с кампанията през 2018 г., когато бе обявен допълнителен прием, след като в рамките на редовната кампания бяха запълнени едва седем от наличните 13 места.

Защо се получава така, че бройките в специалност „летец – пилот” се попълват трудно?

Въпросът има много отговори и за да се види цялостната картина, трябва да се отчетат всички фактори.

Първият фактор е здравословният. Според източници, запознати с процесите на прием, с които АЕРО разговаря, по принцип, кандидатите за военни пилоти не са малко и обикновено са два до три пъти повече от обявените места. На теория, тази база от кандидати би трябвало да е достатъчна за отсяване. На практика, обаче между 60 и 80% от тези хора отпадат по здравословни причини. Това не е проблем само за специалността „летец – пилот”, но и за другите специалности от висшите военни училища в България, че дори и при кандидатстващите за професионални войници (макар там процентът на отпадащи да е значително по-малък). Причините са ясни – лошо работеща здравна система и масово практикуване на нездравословен начин на живот сред младите хора.

Вторият фактор е свързан с големите випуски пилоти, които МО се опитва да набира в последните години. Както вече казахме, тази година трябваше да има 14 човека за МО и двама за МВР. През миналата година числото също беше сериозно – 15 места за специалността „летец – пилот”, а през 2018 г. местата бяха 13. В периода 2015 – 2017 г. випуските бяха значително по-малки – по петима души за „летец – пилот” и тогава съществени проблеми с приема на кандидати е нямало.

Третият и може би, най-важен фактор, е спадането на престижа на пилотската професия и кариерата в армията, като цяло. Ако през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век професията на военния пилот се е считала за една от най-престижните и желаните в България, като за едно пилотско място в Долна Митрополия са се борили 10, 20, че дори и повече кандидати, то днес кариерата на военния пилот остава все повече призвание за малцина ентусиасти.

Подобен отлив има не само в България, но и в повечето страни от НАТО и като цяло, по целия свят. Причините за това са много. Например факта, че други професии, например тези в информационния сектор (IT-индустрията), обират сериозна част от интелектуалния потенциал сред завършващите средно образование млади хора. Не е за пренебрегване, че днес стартовата заплата на лейтенант е около 1300 лв. и макар към нея да има различни добавки, възнаграждението е достатъчно скромно, за да откаже част от потенциалните кандидати.

Добре известен факт е и че във военната ни авиация сериозна част от техниката е стара, лети се малко, има трудности в кариерното развитие и всичко това също допринася за разколебаване на потенциалните кандидати. Да не забравяме и че вратите в гражданската авиация са широко отворени за всеки, който прояви смелост по отношение на финансовата част на обучението, а и там здравните бариери не са толкова високи.

Трябва да се отбележи, че от страна на Министерство на отбраната има известно старание да се осигуряват колкото се може повече кандидати за военни пилоти (и офицери, като цяло). През миналата година се провеждаше кампанията „Бъди войник”, беше възстановено Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия, дори бе повишена максималната възраст за кандидатстване до 31 години (тази мярка, обаче е повече от спорна). Взимат се и мерки за улесняване на кандидатстването.

Всичко това обаче не се оказва достатъчно, за да има достатъчен брой годни кандидати за военни летци, особено, когато местата са повече от пет – шест.

Ако има добра новина, то тя е, че тази година всички места за наземни специалности във ВВВУ са напълнени, като поради наличието на много кандидати са били отворени бройки в специалността „Радиоелектронно оборудване на летателни апарати“. Една от причините за това е, че известна част от кандидатите, които са били обявени за негодни за специалността „летец – пилот” са насочени към наземните специалности. Разбира се, при наземните специалности, особено инженерните такива, нещата далеч не са розови, но това е тема за един друг текст.

Може би, най-сериозният проблем, който МО трябва спешно да реши, е модернизацията на самото ВВВУ. Публична тайна е, че материалната база там е в ужасно състояние, преподавателският състав е застарял и като цяло, има тежък културен шок, който изживяват кандидатите прекрачвайки портала на училището (да не забравяме, че днес там влиза поколение, което въобще не помни времената без интернет, персонални компютри, смартфони и прочие). За съжаление, това води до очаквани резултати, като случаите на приети, но отказали се в последствие, не са единични. Тази година например, приетият кандидат с най-висок бал по специалност „летец – пилот” се е отказал за сметка на реализация в Софийския университет, в специалност свързана с информационните технологии.

Проблемът с липсата на пилоти не се изчерпва само до приема във ВВВУ. По информация на АЕРО, в последните години, ежегодно редовете на ВВС се напускат от поне половин дузина млади пилоти – лейтенанти и старши лейтенанти. А това само задълбочава проблема.

Прости решения пред МО няма и е видно, че правещото се в момента за набиране на достатъчно кандидати във ВВВУ е недостатъчно. От военното ведомство се очаква по-агресивна реклама за набиране на кандидати и спешно обновяване на военновъздушното училище. А правителството, което и да е то, може да допринесе с повишаване на парите в сектора „Отбрана” (и за заплати, и за обновяване на материалната база). Иначе, просто няма да има кой да пилотира и поддържа многомилиардните инвестиции за военната ни авиация.

Свързани теми

Предишна публикация
В транспортната авиогрупа посрещнаха новите лейтенанти
Следваща публикация
Стартира съвместната подготовка „Тракийско лято”
3K прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Първи полети в Граф Игнатиево за годината

Първият полет за 2019 г. бе изпълнен от командира на авиобаза Граф Игнатиево бригаден генерал Димитър Петров съвместно с капитан Борис Масларов на учебно-боен самолет МиГ-29 днес, 8 януари 2019 г. Това съобщиха от ВВС.

12 прочитания

Когато някога авиацията ни беше пропита от романтика

На 10 октомври 2019 г. в ЦВК-София бе представена антологията „Поети, родени да летят”. Организатори бяха Командването на ВВС, Българско Астронавтическо дружество – Пловдив и Издателство „Вион“.

1K прочитания

Стрелби на Графа

Малко, но от сърце! Това е може би най-точното определение за тазгодишните стрелби с управляеми…
1K прочитания

ELTA представи наземните си радари в София

Израелската компания Elta, част от държавната корпорация IAI (Israel Aerospace Industries), представи днес, 16 април 2019 г., своето портфолио от наземно базирани 3D радари.

1K прочитания

Представят антология с поезия писана от авиатори

На 10 октомври 2019 г. (четвъртък), от 18:30 ч., в Зала 1 на Централния военен клуб – София, ще бъде представена антологията „Поети, родени да летят“. Организатори са Командването на ВВС, Българското астронавтическо дружество – Пловдив и Издателство „Вион“.

1K прочитания

Какво пише и какво не в проекта за нов боен самолет?

На 16 май 2018 г. Министерски съвет (МС) прие проектът за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет”. Той бе внесен в Народното събрание (НС), където трябва да мине през одобрението на комисиите по отбрана и финанси, а след това ще бъде гласуван в пленарна зала.
Както пише в проекта и какво липсва в него?

4K прочитания
Меню