Има ли база за оптимизъм след вчерашните изявления на министъра на отбраната Николай Ненчев, че има политическа воля за решаване на тежката криза, в която се намира изтребителната авиация на България? На пръв поглед да, но за съжаление думите в България често си остават приказки в пространството и не се стига до реални дела.
Министър Ненчев направи три обещания на 21 май. Първо, че бойното дежурство е гарантирано до средата на следващата година, второ, че МиГ-29 ще се поддържа и след това и трето, че до края на юни 2015 г. най-накрая проектът за придобиване на нов изтребител ще влезе за обсъждане в Министерски съвет.
Относно първото му обещание, това е изпълнимо, но под условие, както стана ясно от думите на генерал-майор Румен Радев. За да се носи дежурство до края на юни 2016 г. трябва да се пристъпи към рисковано удължаване на междуремонтния ресурс на двигателите РД-33 (на малки стъпки), което ще става у нас със сили и средства на инженерно-техническия състав на ВВС. Генерал Радев явно заяви, че начинанието носи своите рискове и че очаква споделена отговорност с министъра на отбраната под форма на заповед за извършването на тази дейност. Предстои да видим, кога и как това ще стане факт.
Второто обещание не се прави за първи път. След като в края на април министър Ненчев публично и не до там прокарваше тезата за поемане на охраната на въздушното ни пространство от страна съюзник от НАТО, в началото на май той реши да „смени плочата” и заяви, че все пак може и да се ремонтират част от наличните МиГ-29. Ненчев смята, че това ще стане в Полша, като (поне явно) и дума вече не става за работа с РСК МиГ. Проблемът тук е, че полската страна също има трудности с поддръжката на собствените си двигатели РД-33 и поне до момента не е имало официално предложение от тяхна страна за работа с нашите мотори. Наличието на РД-33 с ресурс традиционно е най-сериозната пречка за нормалната експлоатация на МиГ-29 у нас. Миналата седмица генерал Радев призова за бързи и категорични мерки за спасяване на ситуацията с изправността на МиГ-29, като той дори заяви, че тези мерки трябва да станат факт до края на месец май. Така, че дали министър Ненчев ще успее да спази това си обещание, независимо дали се работи с Полша, Русия или друга страна, ще стане ясно много скоро.
Третото обещание на министър Ненчев е и реално единствената новост за деня. Влаченият от години проект за придобиване на нов боен самолет най-после може да влезе за обсъждане в Министерски съвет. Това е първата стъпка, към претворяването на проекта в реалност. Ако мине успешно през правителството, то трябва да се обсъди и гласува в Народното събрание и чак тогава да се пристъпва към стартиране на конкурсна процедура. След провеждането на процедурата и избор на победител, договорът с него трябва да се ратифицира пак от парламента. Пътят е дълъг, но стъпката с Министерски съвет е съществена. Според министър Ненчев това ще стане до 30 юни. За съжаление, няма гаранции какво ще се случи на обсъждането в Министерски съвет и сценарии в който премиерът и/или финансовия министър отхвърлят проекта, който ще надхвърли 1,5 млрд. лева, е повече от реалистичен.
Обещанията дадени вчера от военния министър Николай Ненчев са тежки, а хоризонтът им за изпълнение доста кратък. Ако Ненчев успее да си удържи на думата, определено можем да кажем, че предстоящият апокалипсис с изтребителната ни авиация ще бъде избегнат, поне за момента. Ако обаче обещанията на Ненчев се срутят, както много подобни преди това, то смело можем да кажем, че не предстои нищо хубаво за бойната ни авиация.
