Самолети летят благодарение на ведомствени разпоредби, добра воля и доста късмет, се казва в статията на всекидневника „24 часа“ от Ганчо Каменарски и Любомир Денов. Публикуваме целият текст.
На влизане в ЕС успяхме да скърпим законодателството си и вече имаме закони за почти всяка обществено значима дейност. Със Закона за движение по пътищата е регламентирано дори как да стане регистрацията и на циганските каруци (чл. 167).
В същото време дейността на авиациите на армията и на МВР не е подчинена на никаква законова регулация и подзаконови актове. С други думи те летят незаконно.
Ситуацията е пряко наследство от тоталитарния режим, създавана е десетилетия наред в условията на копиране на структури и дейности от времето на СССР и Варшавския договор. Някога правният нихилизъм беше политика на държавата, изхождаше се от целесъобразността, а не от принципите на правовата държава.
В България сега три държавни ведомства притежават пилотирани въздухоплавателни средства: МО (ВВС и ВМС), МВР и Авиоотряд 28.
И като няма закон, всеки министър се спасява по-единично. Най-добре е Министерството на отбраната, защото то е първопроходец в авиацията у нас с над 100 г. история. ВВС си имат собствени учебни заведения за всякакви кадри, своя летищна мрежа и ремонтни бази, собствена система за управление на въздушното движение (военно РВД), органи за разследване на произшествията и всичко останало, което е необходимо за една функционираща авиационна система.
От лятото на 1970 г. МВР също получи по-значима вертолетна авиация, от която обаче останаха запазени повече спомени, отколкото традиции. Затова МВР винаги е “дърпало” военни кадри, които да пренасят опита от ВВС в организацията и нормативната база.
Авиотряд 28 притежава добра организация, заимствана от структурите и практиката на гражданската авиация. Той обаче е включен в Закон за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) и по доста неясни критерии му е предоставен статут на “авиационен оператор”.
Сега всичко се крепи на конюнктурни ведомствени разпоредби, на добра воля и на доста късмет. Но вече напират сериозни външни обстоятелства, които налагат кардинални промени.
Наши военни представители в Брюксел твърдят, че нашето МО неведнъж е критикувано в НАТО заради липса на законова регулация на дейността на ВВС. България е единствена от постсъветското пространство (извън СССР и бившите му азиатски републики) без общ и всеобхватен закон за авиацията. Дори Русия преди 18 г. прие “Воздушный кодекс РФ”.
Какви проблеми възникват заради липсата на закон за държавната авиация?
Преди всичко се блокират правомощията на премиера и министри да решават по единен начин десетки въпроси, отнасящи се до контрола и сертифицирането както на граждански, така и на военен, полицейски и митнически авиационен персонал, летателен персонал, авиационна техника и инфраструктура.
Специално внимание трябва да се обърне върху необходимостта от регулацията на държавната и частната безпилотна авиация (БЛА) – разузнавателна, ударна, експериментална и любителска. Нейното технологично развитие достигна дотам, че в Западна Европа вече e разрешено на БЛА да летят автономно по трасета дори извън съответната държава. В Москва, Париж и Токио станаха инциденти, заплашващи националната сигурност.
Военните първи направиха опит да нарушат статуквото, притиснати от перспективите за бъдещето. На дневен ред излезе предстоящата реализация на инициираната от Евроконтрол концепция Единно Европейско Небе (SES), когато ще бъдат премахнати въздушните трасета.
Липсата на всеобхватна национална нормативна база в недалечно бъдеще заплашваше да ограничи или поне да усложни процеса на координиране при изпълнение на задачите от военната авиация. При това в командването на ВВС бяха получени ясни политически указания от НАТО (АС-92-(2014)0030) за прилагане на концептуално нов подход в управление на въздушното движение.
Поради това преди около 2 г. ВВС инициираха създаване на междуведомствена работна група, която да разгледа проблемите и да предложи съответно решение. Получена бе и писмена подкрепа от ръководството на МВР. Тъй като групата нямаше конкретен мандат от правителството, преди година тя тихо и неусетно престана да работи. В дъното стоеше съпротивата на МТИТС (конкретно на Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация”) това да се случи, защото оттам се опасяваха, че приемането на всеобхватен Закон за въздухоплаването ще наложи промени в нормите на споменатия вече конюнктурен ЗГВ.
Българският ЗГВ е от 1972 г. и само след 2000 г. е променян 35 пъти. Според известен български авиационен експерт “законът по-прилича на търговски закон, а не на Закон за въздухоплаването и ако се чете внимателно от специалисти, може да се правят изводи кога кое лоби е налагало промените му: за концесиите на летищата, за РВД, за Авиоотряд 28, за ГВА и затова най-малко е Закон за въздухоплаването”.
Необяснимо заплетена е ситуацията в МО. На 12 февруари т.г. командирът на ВВС ген. Румен Радев за пореден път е предложил създаване на Закон за въздухоплаването, както и на държавна надведомствена структура, отговорна за съответната всеобхватна регулация на всички компоненти по европейски правила.
В продължение на 8 месеца генералът праща три докладни записки до Щаба по отбраната, които да привлекат вниманието на военния министър Николай Ненчев и на неговия предшественик Велизар Шаламанов. Заради чиновническа немарливост нищо не е достигнало до тях и е загубено ценно време.
По последни данни на последната записка на ген. Радев вече е даден ход, което вдъхва надежда, че най-сетне министър Ненчев ще разбере защо военната ни авиация лети незаконно. Какво решение ще вземе той, обаче е божа работа. Ако нещо е сигурно, то е, че ще получи подкрепа от МВР пред премиера Бойко Борисов за съответна законодателна инициатива на кабинета.
