От десет години насам руско-украинска фирма помага на НАТО да транспортира тежките си въоръжения. Засега проектът SALIS надживя дори украинската криза, бъдещето му обаче е несигурно, съобщава Дойче Веле.
В неделя (20 септември) завърши най-голямата маневра на руската армия през тази година. Малко преди това НАТО проведе най-голямото си десантно обучение от края на Студената война насам. От началото на украинската криза и двете страни не спират да демонстрират сила. Новата военна доктрина на Русия, която влезе в сила през декември 2014 г., обявява подсилването на НАТО за опасност. През август пък украинската военна доктрина набеляза Русия като противник. Западният алианс разширява военното си присъствие в Източна Европа, защото се чувства застрашен от Русия. На този фон е твърде учудващо, че и трите страни – Русия, Украйна и НАТО – продължават тясно да си сътрудничат в сферата на въздушния транспорт.
От Лайпциг излитат руски и украински транспортни самолети Ан-124 Руслан, които превозват по поръчка на НАТО свръхтежка и обемиста военна техника по цял свят. От десет години насам Лайпциг е база за изпълнението на проекта „Ruslan SALIS”. Това е джойнт-венчър на частната руска товарно-транспортна фирма „Волга-Днепър“ и на държавния украински самолетостроител „Антонов”.
SALIS (Strategic Airlift Interim Solution) предлага временно решение за изпълнението на стратегически важни въздушни превози. Навремето, когато старите самолети C-160 вече бяха станали недостатъчни, а новият модел A400M още не беше разработен, НАТО потърси помощ от Русия и Украйна за превоза на свои хеликоптери, танкове и товарни камиони. Договорът беше подписан в края на 2005 г. Два транспортни самолета „Антонов” са постоянно на разположение в Лайпциг, четири други – могат да бъдат допълнително повикани. ЕС също използва този проект за граждански цели. Ruslan SALIS се използва от общо 13 държави от НАТО. САЩ не са сред тях, а основен клиент е Германия.
След руската анексия на Крим през 2014 г. политическата ситуация около SALIS се усложни значително. Германското правителство обаче продължава да стои зад проекта. Германия обяснява това с факта, че е подписала договор с Ruslan SALIS, а не с някоя руска фирма. Освен това руският партньор бил уверил писмено, че „събитията в Украйна няма да дадат никакво отражение” върху съвместния бизнес.
Всъщност обаче конфликтният потенциал нарасна значително от началото на украинската криза. Киев прекрати всякакво сътрудничество с Москва във военната област. Украинската самолетостроителна фирма „Антонов” беше поставена през април 2015 на подчинение на държавния военен концерн „Укроборонпром”. Междувременно се появиха и първите последствия от това действие. В средата на септември правителството реши, че „Антонов” излиза от състава на съвместната фирма с руската държавна самолетостроителна компания ОАК.
Партньорите в проекта SALIS – т.е. „Волга-Днепър“ от Уляновск и киевската „Антонов” са зависими помежду си. Медиите твърдят, че руската фирма се нуждае от украинския си партньор, за да модернизира и пласира самолетите си в чужбина, защото „Антонов” държи лиценза за разработените от него самолети. Украинците на свой ред се нуждаят от руските връзки на световния пазар, както и от резервни части и логистични центрове.
След прекратяването на контактите с клиенти от Русия SALIS се превърна в един от малкото останали източници на финанси за „Антонов”. Медиите писаха, че дори и след анексията на полуостров Крим, „Антонов” е удължил срока на производствените разрешителни за руски самолети, без да вдига много шум около този факт.
Волфганг Рихтер от берлинската фондация „Наука и политика” обръща внимание на това, че основополагащият документ за отношенията между НАТО и Русия от 1997 година все още е в сила. В него се казва: „ НАТО и Русия вече не гледат едни на други като на врагове”.
