Правителството даде за обществено обсъждане промени в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), които ще отворят възможност мисията „ер полисинг” над България да се изпълнява и от други държави членуващи в НАТО.
От предложението се вижда, че се предлага промяна на три члена от ЗОВС – 28, 85 130. Основната промяна идва точно с въпросния член 130, като другите два члена наместват хипотезата за наличие на чужди изтребители в мисията „ер полисинг”.
Според предложените промени член 130, алинея 1 вече трябва да има следния вид:
„Охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия самостоятелно или съвместно с въоръжени сили на съюзнически държави.”
Добавят се и две нови алинеи към този член. Алинея 2, точка 1 гласи, че съвместните действия по алинея 1 се извършват при условия и ред, определени в международен договор, а според точка 2 при необходимост от предприемане на неотложни действия – при условия и ред, определени от Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната.
В мотивите за промяна, подписани от премиера Бойко Борисов, се чете, че промените се налагат заради решенията от Срещата на върха на НАТО в Уелс от септември 2014 г. и препотвърдена от министрите на отбраната от срещата им в Брюксел през февруари 2015 г., за необходимостта от провеждане на съвместна мисия за усилване на способностите по охрана на въздушното пространство на страните от източния фланг на НАТО, в това число и на България.
В последствие подписа на премиера бе премахнат от мотивите, а според вестник „Сега“ това се дължи на факта, че предложението не е съгласувано с всички министри.
Нито в мотивите, нито в предложените законови изменения се чете, както точно се разбира под „съвместна охрана” – дали наличие на усилващи изтребителни сили, които да подпомагат българските изтребители или директно използване на чужди изтребители, а българските ВВС ще предоставят летища, радарна картина, командни пунктове, самолети за тренировъчни цели и сили за търсене и спасяване (както това става в Балтика). Това остава широко поле за интерпретация, а явно детайлите ще се формолират в рамките на въпросните международни договори, които ще уреждат съвместната охрана.
Някак символично, обсъждането на въпросните законови промени трябва да приключи на 16 октомври 2015 г. След това предстои Министерски съвет да съгласува евентуалните предложения и да изпрати проект за въпросните промени за обсъждане и гласуване в Народното събрание.
Министерство на отбраната побърза да пусне съобщение до медиите, в което се чете:
„Промените са направени така, че да изключат възможността охраната да бъде поета само от сили и средства на чужди държави. С тях се гарантира, че няма да бъде отдаван български въздушен суверенитет на други държави. ”
Тази формулировка, обаче не присъства в публикуваните предложения от правителството, където се говори за „съвместно изпълняване” на охраната на въздушното ни пространство, при липса на точна дефиниция на задачите на България и евентуалната съюзна страна.
Министърът на отбраната Николай Ненчев в момента отсъства от България и на заседанието на Министерски съвет присъства неговия заместник Димитър Кюмюрджиев.
„Тази промяна в закона е необходима с оглед на приетите в Уелс на т.нар. мерки за осигуряване на сигурността на югоизточния фланг на НАТО. Всички страни в нашия регион – Румъния, Албания, Словения, Гърция осъществяват съвместно функцията „air policing” с оглед укрепване на сигурността на югоизточния фланг на НАТО. Единствената страна, която към този момент не осъществява съвместно тази функция е България. За това тази промяна е абсолютно необходима, с оглед на осигуряване на правните предпоставки за участие на наши съюзници съвместно, а не само на съюзнически средства в тази мисия“, каза Кюмюрджиев, цитиран от агенция „Фокус”. Интересно е, че заместник министърът дава за пример Албания и Словения, които не разполагат със собствени изтребителни сили, а ползват чужди такива, отново в рамките на т.нар. „съвместна охрана”.
„Тази непоследователна политика, която водехме по отношение на военновъздушните сили и по-специално за изтребителите ни доведе до този момент. Други натовски държави с такъв модел на пазене на въздушното пространство са прибалтийските републики, но на България това се случва за първи път. Не знам кой ще ни охранява, това не го вземаме ние като решение, но ще бъде от натовска страна при всички случаи. Може да бъде Турция или други страни – всичко е въпрос на преценка и на възможности, но трябва да бъде решение на НАТО”, каза Янко Янков от ДПС, който е и заместник-председател на Комисията по отбрана в Народното събрание, цитиран от „Фокус”.
Депутатът Валентин Радев (ГЕРБ), който по-рано се е изказвал, че няма нищо срамно или притеснително в това друга държава да поеме „ер полисинг” над България, днес заяви, че това решение се взима за всеки случай.
„БСП иска да има КСНС при президента, включително и по тези въпроси, защото става въпрос за суверенитета на страната и когато се търси законодателна промяна за включването на чужди самолети за охрана на въздушното пространство, това е въпрос, който касае всички български граждани и трябва да се обсъди с всички политически сили. Във връзка с ремонта на МиГ-29 бездействието е повече в последната година. Информацията, която получаваме, включително и за невъзможността за ремонти на нашите самолети в полската страна, е изключително притеснителна. Не мисля, че това е единственото решение, което може да бъде намерено”, посочи депутата Красимир Янков от БСП.
Целият текст на предложението за изменения в ЗОВС на Министерски съвет може да прочетете тук.
