След дълго неофициално медийно ембарго командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев даде сериозно и пространно интервю за предаването „Още от деня” по БНТ1. Публикуваме с някои съкращения текста на интервюто взето от водещия Димитър Цонев днес, 7 октомври 2015 г.
– Г-н генерал, историята ли е това, което ще ни топли в бъдеще по отношение на военната ни авиация? – Добър вечер на вашите зрители и поздравления за анкетата, която сте направили. Наистина сме в едни сложни и тежки времена, но мисля, че в дебатите и благодарение на общественото ще се вземе национално отговорно решение за българската военна авиация. Няма да се впускам в нашата богата авиационна история, но искам да припомня нещо, което се знае от малко хора. Когато се решава България да има военна авиация през 1911 г. българското правителство излиза с декрет в който пише, че българските въздушни войски трябва да се създадат и развиват устремно, решително и силно. Това е посланието, което тогавашните държавници дават на нас и ние в никакъв случай не трябва да го загърбваме.
– Устремно, решително и силно. Казахте ли това на премиера Борисов, когато се видяхте с него днес? – Благодаря за тази среща. И двамата изпълнихме поетите ангажименти. Представих ясни разчети на първо място за стабилизиране на ВВС и на второ място, визия за тяхното по-нататъшно развитие.
– Имате ли право да кажете какво е съдържанието на тези предложения? – По думите на премиера въпросите са от изключително значение за националната ни сигурност и за икономическото ни развитие. Още днес започват задълбочени финансови разчети, така че в скоро време да има ясно решение как ще продължаваме от тук нататък.
– Какво ви обеща миналата седмица премиера за да ви разубеди да не подавате оставка? – Премиерът се ангажира с ясна държавна позиция и отговорност по проблемите на българската военна авиация.
– Искате ли преоборудване на ВВС с нови изтребители? – Това е най-важният въпрос. Това е стратегически въпрос. Не само за ВВС и МО, но най-вече за България. Тук трябва много ясно решение – дали ние ще инвестираме в изтребителите МиГ-29 и ще ги използваме до края на жизнения им цикъл през 2030 г. или ще преминем към нов тип боен самолет.
– Какво е вашето мнение? – Моето мнение е категорично – изходът е нов боен самолет по много причини. Първо, както виждате МиГ-29 е заложник на политически интереси. Не трябва авиацията да бъде такъв заложник.
– Заложник на политически интереси? – Най-вече. МиГ-29 попада във виждате каква среда.
– Защото е руско/съветско производство? – Не искам да изпадам в детайли по санкции и така нататък, но летците, които сядат в този самолет трябва да бъдат осигурени. За това иде реч. Бих разсея някои мита за МиГ-29. Първо, че има съвременни бойни способности. Това е прекрасен самолет и аз летя на него от 1990 г., но с изключение на високата му маневреност, той няма други съвременни способности. Другият мит е, че МиГ-29 ще ни излезе без пари до 2030 г., понеже неговият ресурс е удължен до тогава. Това не е вярно. Да, той има ресурс, но само на обшивката му. Но всички блокове, агрегати, системи, двигатели искат периодичен ремонт и подмяна. След две – три години ние наближаваме един страшно критичен момент, защото говорим за авиация и тя има жестоки правила на експлоатация на техниката. На всеки 350 часа двигателя на МиГ-29 трябва да се ремонтира. Станат ли му 1200 часовете, този двигател трябва да се бракува и замени с нов. Други скъпи и важни агрегати в самолета са на същия принцип. Това значи, че след 2019 – 2021 г. ние трябва да закупим нови двигатели, нови кутии на самолетните агрегати и така нататък. И от къде мислите, че ще ги купим? От Русия.
– Това няма ли да ни излезе малко скъпичко? Все едно да купим нови изтребители? – Да, точно това имам предвид. Парите, които ще дадем за МиГ-29 до 2030 г. са съизмерими с разходите за придобиването на нов тип изтребител. Разликата, обаче е съществена. Новият тип изтребител ще има много по-големи способности, ще има оптимизирана поддръжка, ще има пълна съвместимост със съюзниците от НАТО и ще има положителен икономически ефект върху страната.
– Необходимо ли е да купуваме чисто нови самолети? – Това трябва да е въпрос на много внимателна преценка. Не трябва да се подвеждаме само по цената. Трябва да се гледат и други много важни фактори. Например, колко време ще може да експлоатираме този самолет. Един нов изтребител ще се експлоатира 40 и повече години. В зависимост на колко години е, един употребяван самолет ще се експлоатира много по-малко. Второ, каквото и да си говорим, новият самолет е много по-надежден и има много по-високи способности. И друго много важно. Когато има нов самолет и при определени обстоятелства, могат да се разгърнат мощни програми за стратегическо партньорство, индустриално сътрудничество и офсети. Така постъпват много държави и то близо до нас в Европа. Давам само един пример с Унгария. С придобиването на новопроизведен самолет, тя се сдоби с една много мощна офсетна програма, която доведе до сериозни инвестиции в унгарската икономика, разкриването на хиляди работни места, трансфер на високи технологии. Днес заводите на „Електролукс” и други производства във връзка с този офсет, дават 5% от БВП на Унгария. Затова казвам, че решението за закупуването на такъв самолет не е само на ВВС и МО. Това е държавно решение.
– Да ви разбирам ли, че сте привърженик на чисто нови самолети? – Това го решава друг. Аз съм длъжен да излагам моите аргументи – точно и ясно. Най-важното е нашите летци да летят на надеждна и боеспособна техника.
– В какво състояние на духа са нашите летци? Имат ли възможности да се обучават и квалифицират или са изпаднали в една летаргия, както са ВВС? – Не мога да кажа, че ВВС са изпаднали в летаргия. Категорично това не е така. Във ВВС работят млади и енергични хора, които дават всичко от себе си всеки ден, така че ние да имаме способности, въпреки недостига на ресурси и старата техника. Тези хора правят всичко възможно, така че България да има чисто небе. Докато ние говори, радарите се въртят, работят много хора в системата за командване и управление, дежурят и двама летци, които са готови да полетят във всеки момент.
– Има готови самолети? – Разбира се, че има. И като казваме готови самолети искам да благодаря на нашия инженерно-технически състав, който успя сам по инициатива на командването на ВВС и със своята експертиза да удължи ресурса на нашите изтребители МиГ-21 и МиГ-29. Ако те не го бяха направили това и ние не си бяхме сложили подписа, че удължаваме ресурса, въпреки че това се прави от завода производител или оторизирана от него организация, нямаше как да летим.
– Казвате МиГ-21? – Да, МиГ-21 все още лети, защото нямаме друг избор. Но той е абсолютно на предела си и декември ще го пенсионираме.
– Вие говорите добре, като експерт, но дали политиците разбират, това, което казвате? – Определено политиците се вслушват, но и те имат приоритети. Знаете какво е положението в социалната сфера, образованите, здравеопазването и така нататък. Не са само ВВС. В Сухопътните войски и Военноморските сили има множество проблеми и там също има нужда от неотложни мерки. Тук е въпрос на една сериозна преценка, защото в авиацията, за разлика от други сфери, не може като ти изтече ресурса да кажеш, ето давам ви 80 млн. и продължавайте. Необходими са процедури, договори и дълго време, докато се извърши такъв ремонт. Ще мине година, година и половина, докато до нас стигне някакво отремонтирано оборудване или резервни части. Още повече, че авиацията работи със стратегически хоризонти. На етап сме, който отдаван бе минат от Полша, Чехия, Унгария, Румъния. Те взеха категорични мерки за развитие на военната си авиация и преминаха на друго ниво.
– Имате ли разнобой с министъра на отбраната по отношение на бъдещето на военната ни авиация? – Нямаме разнобой. Имаме пълно единомислие с министъра на отбраната по отношение на стабилизирането на МиГ-29 и пълна подкрепа за придобиването на нов самолет.
– Тоест не ви притеснява това, че МиГ-29 ще се ремонтират в Полша? – Аз приветствам усилията, които полага МО да се намери решение. Полша е един страхотен пример. Това ще е глътка въздух за нас, но този договор, който очакваме да се подпише, не е панацея за нашата изтребителна авиация. Той не може да ни реши напълно проблемите. И аз съм разтревожил, защото Полша има ограничен капацитет за ремонт на двигатели. По този договор се предвижда от сега до края на 2016 г. да се получат шест ремонтирани двигателя за МиГ-29. И то във времето. А ние имаме остра нужда от шест отремонтирани самолета още следващата година. И друго, шест двигателя не са равни на три изправни самолета. Освен това ние имаме остра нужда от много други агрегати, блокове и резерни части. Този договор няма нищо за тези неща. Тепърва ще се готви следващ договор, за който в МО се работи усилено. Но по-рано от края на следващата година не виждам как това ще стане.
– Може ли инфраструктурата на нашите летища да поеме модерни бойни самолети? – Заповядайте в авиобаза Граф Игнатиево. Всяка година правим по няколко международни учения. От там са летели и F-16, и Eurofighter, и Gripen е идвал. Няма проблем. Естествено трябват подобрения, но това нито е най-важното, нито най-скъпото.
– Какво е отношението ви към случилото се с летището в Божурище? – Това е родовата памет на нашата авиация. Не искам да използвам силни думи, но се надявам тази вандалщина с нашата авиационна история да спре. Но нека не отиваме в историята имаме много важни задачи в бъдещето. Искам да добавя още нещо. ВВС не са само авиация. Те са пет рода войски – авиация, ЗРВ, РТВ, КИНС и логистика. Тези хора ежедневно изпълняват своите задължения. Всички имат проблеми, но те са най-остри, където е най-скъпо, най-натоварено и най-рисково. Това е изтребителната авиация. Нека стане ясно, че няма страна в света, която да носи бойно дежурство с налични шест самолета. Не е проблема, колко са самолетите на дежурство. Те са два, плюс един резервен. Проблемът е че ние трябва да имаме достатъчно самолети за да водим подготовка на летците. Затова трябват спешни мерки да възстановим летателната годност, включително и чрез алтернативни източници на части и ремонти, на възможно най-много изтребители МиГ-29. Защото нашите летци летят опасно малко и в целия този процес на броене на самолети забравяме за хората. Това беше един от моите мотиви за оставка.
– Възможно ли е да се случи така, че в близко бъдеще самолети на НАТО да охраняват нашето въздушно пространство? – Ако не вземе спешни мерки и то сега, ние догодина ще стигнем до положение, въпреки този начален договор с Полша, ние ще прекратим носенето на бойното дежурство. Спасихме тази година, като сами удължихме ресурса и канибализирахме всички налични самолети. България, като лоялен член на НАТО, наистина трябва да отвори своето законодателство за подобна хипотеза. Така направиха Полша, Унгария и Румъния. Между нас и тях, обаче има огромна разлика. Ако отворим нашето законодателство с думичките „съвместна охрана” без да е ясно какво точно значат тези думи, то има два варианта. Единият е от нас радарите, командните пунктове, летищата, а от някой друг самолетите или наши самолети, заедно със съюзнически самолети. Мисля, че ще е странно след 103-годишна славна история ние да не сме в състояние сами да гарантираме за своя въздушен суверенитет. Нека видим какво е записано в устава на НАТО – всяка държава трябва да може да гарантира сама своята сигурност и да допринася за сигурността на другите.
– Тоест да генерира сигурност, а нас ни обвиняват, че консумираме сигурност. – Точно така.
