Представителят на РСК “МиГ” за България генерал-майор о.р. Александър Александров дава интервю пред всекидневника “Труд” във връзка с предстоящия договор за поддръжката на изтребителите МиГ-29 в Полша. Публикуваме интервюто с някои съкращения.
– Г-н Александров, шест месеца стигат ли за ремонт на един двигател за МиГ-29? – Да, това е срокът за ремонт на завода производител. Военният министър твърдеше, че поляците щели да го направят по-бързо, което е силно притеснително, би било за сметка на качеството.
– Нормално ли е да бъдат ремонтирани само двигателите? – Изтребителят е сложен комплекс от хиляди агрегати и части, които в определен момент също трябва да бъдат ремонтирани. За да стане ясно, самолетът е едно, а двигателите и всички останали системи са друго. РСК „МиГ“ ремонтира самолетите през 2009 г. и ресурсът им е удължен до 2030 г. Двигателите и останалите агрегати и системи се ремонтират съобразно експлоатацията. При „МиГ-29“ понятието основен ремонт не съществува, а ремонт се прави по техническо състояние.
– Как ще коментирате обяснението на поляците, че ще ремонтират двигателите по тяхна документация и с техни преправени части? – С една дума: необяснимо. Документация могат законно да имат само от производителя, а за частите даже не искам да коментирам. Има такива, които е абсолютно невъзможно те да произведат, като лопатки и куп други. КСА (кутията на самолетните агрегати) – най-важната част на един двигател, я ремонтира само Русия. Поляците говорят грандомански. Спомням си на откриването на конгреса на космонавтите в Полша те обявиха, че цялата ракетна индустрия е измислена от тях. Обвързаха нещата с Коперник и Галилей. И руснаци, и американци не вярваха на ушите си.
– Откъде поляците ще намерят части за нашите изтребители? – Единствено от Русия могат да купят нови официално. Но те изкупуват и стари части, и двигатели от Румъния и Украйна. A това е черен пазар на военна продукция, в който като европейска правова страна ще се включи и България. Цялата военна продукция, готови изделия и резервни части, в цял свят се контролира от правителствата. Имаме Закон за контрол на външнотърговската дейност с оръжие и със стоки и технологии с възможна двойна употреба. Най-важният документ при търговия с такива стоки е end user, т.е. сертификат за крайния ползвател на даденото изделие. Без съгласието на държателя на end user такива изделия не могат да се препродават легално. Случаят с корабите „Мистрал“ е най-скорошният пример. Франция ги продава със съгласие и на страна, посочена от Русия, като държател на end user. Няма начин да ги продаде на когото си иска. Така аналогия с използването на личен автомобил и военен самолет няма как да се направи. А Полша и Русия имат договор, съгласно който Полша не може да ползва частите за трети страни. Така отиваме на черния пазар. Министър Ненчев говори, че щели да вземат части от Словакия. Словакия е на абонаментно обслужване от РСК „МиГ“ и не се занимава с такива схеми.
– България искала ли е някога да купи лиценз за ремонт на МиГ-29? – РСК „МиГ“ искаха да направят в Пловдив регионален център за ремонт на този вид изтребители, не само нашите. Това беше преди около 10 г. и тогава правителството отказа. В този случай щяхме да получим лиценз. По-късно, когато се заговори за покупка на нови изтребители, РСК„МиГ“, заедно с изкупуването на старите ни изтребители, отново предложиха като офсетна програма да направят такъв център.
– Защо поляците дават гаранция само за 200 часа на двигател? – Те нямат документация от създателя на самолетите с всички изменения и бюлетини. Те реално не правят детайлни ремонти, а само повърхностни. Ако нещо се счупи в даден агрегат, те или го изпращат за ремонт в РСК „МиГ“, или свалят от друг използван самолет.
– България има ли лиценз за ремонт на МиГ-21? – Да, има лиценз и пълна документация за ремонт на всички модификации, включително и последната МиГ-21бис. Обикновено за изпълнение на договорите си РСК „МиГ“ привлича авиоремонтния завод „ТЕРЕМ“ („Георги Бенковски“) в Пловдив, където за щастие работят все още уникални авиационни специалисти – около 300 души. В него са ремонтирани 144 самолета на Румъния, Полша, Унгария, Алжир, Ирак, Сирия, Либия и Мали, а също 441 двигателя на Германия, Чехия, Полша, Словакия, Румъния, Унгария, Алжир, Ирак, Сирия, Либия, Нигерия, Малайзия и Етиопия. Заводът и сега притежава абсолютно законно пълен комплект документация и „стендово“ оборудване за ремонта на двигателите МиГ-29, с изключение на най-новите бюлетини. С тази документация, и ако имахме разумна политика спрямо Москва, можехме да получим лиценз и законно да си ремонтираме двигателите тук, а не пиратски в Полша. Как мислите, ще разреши ли американският производител на самолети тип „F” неоторизиран ремонт от когото и да е? В този случай ние, заедно с поляците проявяваме тотално незачитане на интелектуалната собственост.
– Политическо ли е според вас решението за ремонта в Полша? – Съгласно приетото от българското МО Решение 2014/512/ОВППС от 31.07.2014 г., член 2, ал.4, забраните не се отнасят за „предоставянето на резервни части и услуги, които са необходими за поддръжката и безопасността на наличния капацитет в рамките на Съюза“. Ето защо са спекулативни твърденията, че съгласно този документ ние нямаме право да продължим да си поддържаме МиГ-29, използвайки услугите на производителя РСК „МиГ“. А неподдържайки техниката, с която разполагаме, ние нарушаваме изискванията на НАТО всяка страна да поддържа боеготовността си, като с това да допринася за колективната сигурност. България взема такова решение изключително от съображение за политическата конюнктура и в резултат на външен натиск. И друг немаловажен момент: Досега МО е работило директно с руския поизводител на изтребителите МиГ-29, а именно с РСК „МиГ“, която е 100% държавна фирма. Договорите бяха сключвани след договаряне по заявки от МО. Полската схема обаче е „по-различна“. Там стои частна полска фирма, която има сключен договор с РСК „МиГ“ и съответно с полските авиоремонтни заводи, които също са частни и получават поръчките си от МО на Полша. Така при поляците е „прекъсната“ зависимостта от Русия, и в която схема се включваме и ние с подписването на споразумението. Само че схемата ще продължи да работи не само за ремонта на двигателите, а и при следващо споразумение за доставката на блокове, агрегати и всички други необходими резервни части. Така частни фирми ще ни правят доставките. А този, който трябва да носи отговорност, с ратифицирането на „Споразумението“ от Народното събрание се измъква от нея. Най-жалкото е, че от всичко страдат нашите пилоти, които, за да са на поста си в такава обстановка, със сигурност са много влюбени в авиацията. Те летят опасно малко, застрашавайки не по тяхна вина своя живот и живота на другите. След спиране на подписаните договори за ремонта на двигателите в началото на тази година поддръжката се осъществява с неимоверния труд на инженерно-техническия състав, който трябва да поддържа в летателна годност тези самолети, с подписа и отговорността на главния инженер.
– Можеше ли да се извършат тези ремонти на друго място? – Единствения вариант, който е възможен, това е ремонт в завода производител в Русия. Има международни принципи във военната авиация, които трябва да се спазват, и най-вече в Европа. Това, че Полша в момента си ремонтира своите самолети, е един жест от страна на РСК „МиГ”, имайки предвид, че поляците разполагат с 32 броя. РСК „МиГ”, доставяйки резервните части, не е против поляците да изпълняват ремонта на собствените им двигатели, но не и на трети страни, каквато в случая е България. Получените в Полша резервни части (групови комплекти) не могат да се влагат в двигатели на трети страни. По този въпрос бе уведомено ръководството на страната ни преди подписване на договора с Полша.
– И няма никакви шансове руснаците да признаят тези ремонти? – Категорично не! Давайки тези двигатели в ръцете на Полша, ние фактически ги бракуваме. Тоест след време, ако се обърнем към РСК „МиГ” за помощ и ремонт на тези двигатели, те ще ни откажат, тъй като вече е имало неоторизирана намеса.
