80 години от първия полет на de Havilland Mosquito

378 прочитания

Преди точно 80 години, на 25 ноември 1940 г., първи полет изпълнява скоростният двудвигателен боен самолет de Havilland Mosquito – една уникална конструкция, която с пълно право може да бъде наречена многоцелева.

Сглобяването на първия прототип на бъдещия Mosquito стартира през ранната есен на 1940 г. Машината е завършена на 3 ноември, разглобена и превозена по земя до изпитателния център в Хетфийлд. Там започва нейното сглобяване и наземни тестове.

Прототипът носи борден номер E0234, което реално е заводския му номер и е боядисан в ярко жълто. Първите запуски на двата двигателя Merlin 21 са на 19 ноември, а на 24 ноември са направени и първите рулирания.

Първият полет е осъществен от главния пилот-изпитател на компанията Джефри де Хавиланд – син. В кабината е и Джон Уокър, един от инженерите проектирали самолета. Полетът преминава гладко, като се изключи лек проблем със створките на колесника. Достигната е скорост от 355 km/h.

Първият прототип току-що е излетя. Датата е 25 ноември 1940 г.

Първият прототип е оцелял до наши дни и в момента преминава през реставрация.

Историята на създаването на de Havilland Mosquito не е от най-простите. В първата половина на 30-те години на миналия век компанията de Havilland има добро име, като зад гърба си има множество успешни конструкции, произвеждани в големи количества. През 1934 г. полита състезателният самолет DH.88 Comet – иновативен и скоростен моноплан, създаден изцяло от дърво. През 1937 г. полита DH.91 Albatross – четиридвигателен транспортен самолет с дървена монококова конструкция.

Междувременно, през септември 1936 г. Въздушното министерство на Великобритания пуска спецификация P.13/36, в чийто рамки се търси създаването на среден бомбардировач с боен товар от 1400 kg. при далечина на полет от 4800 km и максимална скорост от 445 km/h на височина от 4600 m. По подразбиране, самолетът трябва да има сериозно отбранително въоръжение съставено от няколко картечни установки. В рамките на тази спецификация са приети на въоръжение сравнително големите Avro Manchester и Handley Page Halifax.

Чуват се обаче и гласове за поемане по алтернативен път – създаване на възможно най-компактен двудвигателен бомбардировач, като по възможност, при него да се прилагат минимално количество стратегически материали. Един от тези гласове е Джефри де Хавиланд – баща, който е главен конструктор и основател на едноименната компания.

Де Хавиланд – баща, стъпвайки на опита си с Comet и Albatross, пише предложение до Въздушното министерство, че по неговите калкулации всички изисквания на спецификация P.13/36 могат да бъдат отговорени със сравнително малък самолет, задвижван от два мотора Merlin и изработен почти изцяло от дърво. Де Хавиланд се аргументира, че по време на война може да се очаква огромен недостиг на стомана и алуминий, докато дървесината е по-лесна за набавяне.

От Въздушното министерство са повече от скептични и отговарят, че малък двудвигателен самолет задвижван от два Merlin не може да отговори на спецификацията в нейната пълнота и ще се наложат недопустими компромиси. Де Хавиланд, обаче не се отказва от идеята си и продължава да работи по нея, като страничен проект.

Постепенно проектът за малък двудвигателен бомбардировач започва да еволюира. Де Хавиланд зарязва изцяло отбранителното въоръжение, като по такъв начин орязва екипажа, намалява масата и опростява производството. Според него, за защита от противникови изтребители ще се използва скоростта и маневреността. В крайна сметка, конструкторът решава, че самолетът може да лети с двучленен екипаж – пилот и щурман, който изпълнява и ролята на бомбардир.

В края на септември 1939 г., когато вече Втората световна война бушува, де Хавиланд отново предлага на Въздушното министерство своя проект своят проект и отново среща хладен отговор. През октомври де Хавиланд решава, че трябва да представи практически готов проект и назначава малък екип, начело с Рон Бишъп, който да работи по него. Самолетът получава и официалния си индекс – DH.98.

В следващите месеци позицията на Въздушното министерство започва да омеква, но бомбардировъчното командване все така и не иска да чува за невъоръжен бомбардировач. Конструкцията, обаче е обещаваща и е намерен компромис – проектът ще бъде взет в ролята му на скоростен разузнавателен самолет, който ще може да се използва и за спомагателен бомбардировач.

На 1 януари 1940 г. е дадена благословията за построяването на единичен прототип, който да е задвижван от два Merlin 21, да има максимална скорост от 640 km/h на височина от 7200 m., максимална далечина на полет от 2400 km и възможност за носене на бомбов товар от 454 kg. На 1 март, още преди самолетът да е полетял, е дадена поръчка за 50 машини в разузнавателен вариант с възможност за бомбардиране. През май на неполетялата машина е намерена още една роля – тежък ескортен изтребител въоръжен с четири оръдия и четири картечници. За това е дадена поръчка за изготвянето на прототип.

През юни самолетът получава и личното си име – Mosquito (москито – комар).

Скептицизмът към проекта, обаче остава, особено на фона на военните поражения, които Великобритания търпи през лятото на 1940 г. От Въздушното министерство са готови да прекратят програмата, но от компанията de Havilland гарантират, че работата по производството на учебните самолети Tiger Moth, която е от особена важност, няма да бъде нарушена.

През зимата на 1941 г. вървят изпитанията на прототипите на Mosquito. Най-шокиращата им част е момента в който двудвигателния самолет редовно надбягва най-модерния изтребител, с който разполагат Кралските ВВС в онзи момент – Spitfire Mk II. Като цяло, изпитанията вървят по-скоро нормално.

Един от прототипите по време на изпитанията.

През юли 1941 г. е завършен първия сериен Mosquito, който е в разузнавателно изпълнение. През септември е извършен и първия разузнавателен полет над противникова територия.

В крайна сметка, на базата на Mosquito са създадени следните основни версии – разузнавателна (PR), бомбардировъчна (B), изтребителна (F), нощна изтребителна (FN), ударна (FB), торпедоносна (TB) и учебна (Т). Самолетът има дори цивилна версия, която се използва за превоз на VIP пасажери. Всички тези версии минават без да се внасят кой знае какви промени в конструкцията на Mosquito и той се доказва, като гъвкава платформа способна да изпълнява, сякаш, безкрайно много задачи.

Група Mosquito FB Mk.IV по време на боен полет.

Службата на Mosquito през Втората световна война е повече от забележителна, а машината си завоюва добро име сред екипажите.

Различни варианти на Mosquito не само, че продължават да се използват дълго след края на Втората световна война, но и неговото производство приключва чак през 1950 г. Всичко на всичко са сглобени 7781 самолета.

80 години след първия му полет, освен с необичайната (за периода) многоцелевост, Mosquito ще се запомни и с конструкцията си. Фюзелажът е монококова конструкция изработена от дървен фурнир. Той от своя страна е създаден от слепването на листи от три вида дървесина – бреза, смърч и балса. Оценките на де Хавиланд, че дървесината ще е лесна за намиране по време на война се оказва неточна. Брезата и смърча се внасят основно от Канада, а балсовото дърво – от Централна Америка. Дървена конструкция (крилото също е дървено, метал има само в мотогондолите и колесника), обаче има друго предимство – в строежа ѝ са заети основно хора, които преди войната са работили в мебелната и дърводелската индустрия, които бързо могат да бъдат обучени да сглобяват самолети, а не маси.

Свързани теми

Предишна публикация
110 години от първия полет на самолет над България
Следваща публикация
25 години от първия полет на F/A-18 Super Hornet
378 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

40 години Ми-24 в България

Ранният следобед на 17 юни 1979 г. на несъществуващото вече военно летище Пловдив – където днес се намира жилищния комплекс Тракия – е смутен от шум на необичайни вертолети. Това е денят, когато първата четворка Ми-24 пристига в България. До 1986 г. броят ще нарасне на 44, от които шест все още остават на служба в родните ВВС.

ВВС участват в „Тракийска звезда 2018”

Българските Военновъздушни сили ще вземат участие в съвместна летателна тренировка “Тракийска звезда 2018”, която започва от днес, 16 юли 2018 г. Това съобщават от ВВС.

70 години от първия полет на Ан-2

Точно преди 70 години, на 31 август 1947 г., се състои първия полет на легендарния двуплощник Ан-2. Първият полет е oсъществен от летецът-изпитател Павел Володин.

Меню