Шведската компания Saab декларира своята готовност да започне преговори с правителството на България за доставка на изтребители Gripen C/D, въпреки че все още няма никакви ясни сигнали от наша страна. Това заяви Магнус Луис-Олсон, директор за Европа в интервю за АЕРО.
„С радост разбрахме, че нашата оферта е класирана на първо място. Знаем разбира се, че България има нужда от нови изтребители и то скоро. Затова сме тук, за да покажем, че сме готови да започнем преговори с вашата страна”, заявява Луис-Олсон.
Директорът на компанията за Европа обаче подчертава, че няма никаква комуникация с българското правителство. Нито шведското правителство, нито Saab са били официално уведомени за класирането на офертите, което те са научили от медиите. Не е имало и каквито и да е други официални контакти след предоставянето на офертите в средата на март.
„Процесът до момента е прозрачен и абсолютно перфектен. Нямаме никакви забележки към него, но чакаме сигнал, който да покаже как ще процедираме след това. Шведите не сме хора, които ще вдигат излишен шум и за това в момента изчакаме и напомняме за себе си”, обяснява Магнус Луис-Олсон.
Макар и шведската страна да отказва да коментира въпроса, в изпратеното от България през декември 2016 г. Запитване за предоставяне на оферти (RFP) има залегнали срокове, които са определени от българска страна за започване на преговори след избора на предпочитана оферта. Тези срокове вече се нарушават, поради липсата на ясно политическо решение от кабинета „Борисов 3” за това как ще се процедира с изтребителния проект.
„Единственото, което в момента искаме да е ясно, че ако наистина България иска да достигне начално ниво на оперативна готовност със своите нови изтребители към 2019 – 2020 г., то сега е време за действия. Не чуваме нищо официално от вашето правителство и затова сме тук”, обяснява Луис-Олсон.
В Инвестиционния проект за придобиване на нов боен самолет е заложено, че България трябва да го придобие до 2020 г. Предвид безнадеждното състояние на българските изтребители МиГ-29, бързата доставка на Gripen е една от неговите основни силни черти на шведската оферта.
„Мисля, че може да доставим първия изтребител в рамките на 18 месеца. Реално това зависи дали България подпише скоро договора си, защото има и други държави, с които водим преговори и които вероятно много скоро ще купят Gripen. Ако България ги изпревари, то може да говорим за 18 месеца. Ако другите страни я изпреварят, вероятно срокът ще е малко по-дълъг, но при всички случаи ние отговаряме на българските изисквания за сроковете за доставка”, разяснява директорът на шведската компания.
Въпросът за индустриалното сътрудничество и евентуалния трансфер на технологии у нас е слабо известен за българското общество, но е сред силните страни на проекта за придобиване на нов изтребител, като цяло. България официално е изискала от всички подали оферти да предложат и съответното индустриално сътрудничество.
„Всичко това е въпрос на преговори. Ние много ясно разбираме, че когато България купи нов боен самолет, тя ще има нужда от нещо насреща – не му казвайте офсет, нека го наречем нещо от полза за обществото. Това се случва навсякъде по света, където продаваме Gripen, независимо дали говорим за иновационен център в някакъв университет или за реално производство на самолети в друга държава. Ние сме много добри в това сътрудничество.
Аз самият съм пилот на Gripen, синовете ми са пилоти на Gripen, това е прекрасен самолет, който обичам и който може да се сравнява успешно с другите бойни самолета. Но ако оставим това настрани, нашата основна сила е възможността да развиваме бизнес в страните, в които стъпваме – независимо дали го наричаме офсет, индустриално сътрудничество, трансфер на технологии или какъвто и друг термин да има. Имаме много и различни примери за това – Чехия, Унгария, Южна Африка например. Всички те са доволни от сътрудничеството с нас”, разказва Магнус Луис-Олсон.
Според представителя на шведската компания, въпросното индустриално сътрудничество може да бъде в много широки граници и зависи от това, което България поиска. Може да става въпрос за реално производство на компоненти по различни отбранителни програми на Saab.
“Добър пример за това е Южна Африка. Съзнавам, че това е страна извън ЕС и там важат други правила, но ние купихме една компания там, успяхме да я развием отлично и в момента тя е един от водещите експортьори в страната. Това е Saab Grintek Defence. Унгария е също отлична успешна история, където благодарение на Gripen бяха създадени хиляди работни места”, разказва Луис-Олсон.
При проект, чиято цена може да достигне 1,5 млрд. лева въпросът с финансирането е много важен. В приетия през юни 2016 г. от Народното събрание Проект за инвестиционен разход се предвиждаше ударно изплащане на програмата в рамките на пет години.
„Финансирането на подобни сделки също е наша силна страна. Разбира се, прекрасно е да ни се даде един чек с цялата сума, но това рядко се случва. Имаме много и различни схеми, които сме използвали за продажбата на Gripen по света. В Чехия имаме оперативен лизинг, в Унгария финансов лизинг, а в Южна Африка, Тайланд и Бразилия използваме финансиране чрез шведското правителство. Свикнали сме да работим на различни условия и всичко е въпрос на преговори”, обяснява директорът на Saab за Европа.
Интересно е, че кредитите за покупка на шведско оръжие могат да се отпуснат през SEK – шведска държавна кредитна институция, която отговаря за отпускането на заеми за експортни клиенти. Благодарение на нея клиентите могат да взимат дългосрочни заеми на изгодни условия, които се гарантират от шведското правителство.
Според директорът на Saab за Европа, компанията му най-вероятно няма да има проблем да отговори на последните изразени публично желания от премиера Борисов за разсрочване на плащанията по изтребителната програма с 15 – 20 години.
Магнус Луис-Олсон разяснява, че България ще може да избере точно каква част от поддръжката на Gripen да бъде извършвана в България. Изтребителят идва стандартно с „ноу-хау” за линейната и базовата поддръжка. Всичко над това е въпрос на личен избор. Възможно е страната да усвои по-тежките форми на обслужване, включително до ниво D, както е възможно да се кооперира с други държави и примерно в България да се извършва поддръжка на двигателите, а другите страни да ремонтират други системи и агрегати.
„Gripen има в Чехия и Унгария. Надяваме се скоро и в България, освен това работим по още сделки в района. Определено има достатъчно самолети, за да е изгодно да се създаде някаква регионална система за поддръжка на изтребителя. Всичко това е въпрос на желание и на преговори”, разяснява Луис-Олсон.
Според него няма никакъв проблем от факта, че в България всички военни авиоремонтни заводи (ТЕРЕМ „Летец” и „Авионамс”) са държавна собственост и Saab може безпроблемно да сътрудничи с тях.
Магнус Луис-Олсон коментира и част от кампанията срещу Gripen, която се води от определени политически кръгове в България. Според тези твърдения Gripen C/D не е многоцелев изтребител и не е съвместим с изискванията на НАТО.
„Ако ме питате мен, в момента има само един, единствен наистина многоцелев изтребител на пазара и това е нашият Gripen. Всички останали имат силни и слаби страни. Например, може да не са много добри в разузнаването, може да имат не достатъчно добро въоръжение за далечен въздушен бой, може да не ги бива в близкия бой, може да нямат достатъчно интегрирано въоръжение. Gripen е еднакво добър във всички тези области. Вземете например F-16 MLU – какви са разузнавателните му способности? F-16 в първите му варианти е лек изтребител, едва след това започват да го правят на многоцелев изтребител. Gripen изначално е проектиран като истински многоцелев изтребител. Независимо дали говорим за стратегическо или тактическо разузнаване, близък или далечен въздушен бой и разбира се, високоточни удари по земни цели, борба с противникови кораби, обстрел на стратегически цели с крилати ракети. Да кажеш, че Gripen не е многоцелев изтребител е като да кажеш, че „Космическата совалка” не може да лети в космоса.
Що се отнася до съвместимостта с НАТО, явно чехите и унгарците трябва да са много разсърдени, че летят със самолет, който не е съвместим с изискванията на НАТО. Истината е, че сме абсолютно съвместими и отговаряме на всички стандарти на Алианса. Спомням си преди години бях на една изтребителна конференция и си говорих с американски пилот на F-15. Той беше много щастлив, защото скоро изтребителят му щял да получи ново радио и система за опознаване, всичко това по последните изисквания на НАТО. Но 10 години по-рано тези неща бяха интегрирани в Gripen”, разказва Луис-Олсон.
Освен това за България ще е възможно да получи не само абсолютно всички стандартни системи, които се изискват от НАТО, като например система за обмен на данни Link 16, но и да получи шведска система TIDLS, която е дейта линк оптимизиран за изтребителната авиация.
„Ние в Швеция изобретихме термина дейта линк. Имаме много десетилетия опит в създаването на тези система. Така, че нашите Gripen C/D идват и с Link 16, и с TIDLS. Имаш Link 16 за голямата картина, но имаш и TIDLS, който ти дава огромни възможности, когато работиш в изтребително звено”, обяснява Луис-Олсон.
Директорът на Saab вижда много възможности за продажба на Gripen в Европа. Процесите в Словакия са доста напреднали и там компанията е много оптимистично настроена. Събитията в Хърватска също започват да се ускоряват и е възможно до края на годината там да има конкурсен процес. В Европа се участва и в процеси в Белгия и Финландия. Луис-Олсон намекна и за други маркетингови кампании, които все още не са официално оповестени от компанията.
„Знаем, че всичко отнема време. В България сме от 2004 г. Това са 13 години. В другите държави процесите не са по-бързи, нито по-лесни. Имам усещането, и това не го казвам като човек, който се занимава с маркетинг на Gripen, а като човек който следи процесите, че много скоро в Европа ще има продажба на нашия изтребител. Може би това ще е България”, завършва директорът на Saab за Европа.
