Красимир ГРОЗЕВ анализира и коментира най-новото развитие около предстоящия конкурс за придобиване на нов многоцелеви боен самолет за ВВС на Република България.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 30 (февруари 2011 г.)
Придобиването на нов боен самолет за ВВС няма алтернатива!
С това просто на пръв поглед изречение сме длъжни да започнем тази статия. След няколко години размотавания, липса на визия, пари и най-вече политическа воля България е изправена пред пълната липса на алтернативи на закупуването на нов боен самолет за нашите Военновъздушни сили. Отдавна е минало времето, в което е могло да се мисли за сериозна модернизация на наличните бойни самолети съветско производство, тъй като за това няма реална политическа воля, нито пък каквато и да е сериозна защита на идеята от страна на военните. Да не забравяме, че в последните шест години се провалиха цели две процедури за модернизация на щурмовите ни вертолети Ми-24 къде поради външни фактори, къде поради липсата на елементарна компетентност във военното министерство. Поради тази липса на компетентност се оказва невъзможно да се направи сериозна модернизация на МиГ-29, съчетана с надеждна програма за дългосрочна поддръжка, която би била неимоверно по-сложна и политически чувствителна от тази на Ми-24 особено след разкритията на WikiLeaks за американския натиск да не се работи по големи военни проекти с Русия. И така реално България може да разчита единствено на трите си съществуващи ескадрили (на хартия!). Те обаче са по-скоро теоретично понятие, отколкото реална бойна сила. Ветеранът МиГ-21 е на доизживяване и последният полет на типа може да се очаква в края на 2011 или началото на 2012 г.
Отличните финансови условия и много добрите бойни възможности правят Gripen един от кандидатите с най-големи шансове за победа (сн. Saab)
Иначе страхотният щурмовикът Су-25 отдавна не се осигурява с достатъчни ресурси и бавната агонията на екипажите му и него самия ще приключи към 2013 г., когато ще изтече удълженият му календарен ресурс. След тази дата ВВС ще разчита да се бори с наземен и въздушен противник единствено с помощта на 16-те изтребителя МиГ-29 (12 едноместни и четири спарки), които имат удължен ресурс до 2030 г. (или налитането на 4000 часа). Няма да сме кой знае какви лоши пророци, ако предвидим, че експлоатацията на МиГ-29 ще остане крайно проблематична и за в бъдеще. Дали ще се отнася за дребни бюрократични неразбории или за лични търговски интереси, които ще забавят доставката на елементарни резервни части и консумативи като например спирачни парашути, акумулатори, пиропатрони или спирт за охладителната система (проблеми, които съществуваха през последната година и никой не се наема да гарантира, че ще бъдат решени веднъж и завинаги в обозримо бъдеще), дали ще се отнася за спъване на процедура за техническата им поддръжка, както се случи в края на септември 2010 г. (тогава КЗК спря процедурата поради жалба от страна на приватизираната фирма ТЕРЕМ „Георги Бенковски”, контролирана от частни собственици – „Телеком холдинг”), дали ще става въпрос за груб външен натиск до дипломатическа линия за отказ от експлоатацията на бойни самолети съветско производство, резултатът ще е един и същ – летящи ще са шепа самолети, а пилотите просто няма да получават адекватна подготовка, но въпреки това ще трябва стоически да дават дежурства по „ер полисинг”.
Eufoghter е един от кандидатите с най-сериозни тактико-технически характеристики (сн. Eurofighter)
Вариантът с отказването от военна авиация
Разбира се, за да сме напълно честни, трябва да напишем, че все пак има алтернатива на програмата за закупуване на нов боен самолет и тази алтернатива се нарича отказ от поддържане на бойна авиация. Този акт не само че може да се определи като абсурден, но води със себе си и отказ от държавен суверенитет, да не говорим, че така България ще се окаже може би единствената развита държава (след Нова Зеландия), която в най-новата си история се отказва от поддръжката на бойна авиация. За съжаление се чуват и такива гласове на висшите етажи от властта, според които ще е по-лесно и евтино някой друг да пази небето над България, докато Българската армия се свие до една организация с жандармерийски функции за участие в международни мисии. Надяваме се, че днешното правителство няма да се реши на подобно национално престъпление, лишавайки армията от най-универсалното оръжие, създавано някога – бойният самолет. Сто години след изобретяването си той е толкова вездесъщ инструмент, че негови жертви може да станат цели от всякакво естество, като се изключи космическият кораб на орбита и дълбоко потопилата се подводница. Модерният боен самолет може да патрулира над морето, може да осигурява противовъздушната отбрана на страната, способен е да разузнава или да оказва непосредствена поддръжка при мисии зад граница, както и да участва в антитерористични операции на територията на страната. Така пред ВВС на България в момента едва ли има друга алтернатива, освен да са започне програмата за придобиване, а за национално отговорните политици няма друго достойно решение, освен да се постараят да осигурят тези способности на нашата армия. Защото ако това не се случи, може спокойно да кажем, че ВВС на България до края на десетилетието ще се окажат със затихващи функции, а страната ни ще се откаже от един от малкото си останали инструменти за упражняване на независима политика. За щастие, към началото на 2011 г. се виждат някакви начални конкретни стъпки към провеждането на конкурсна процедура за покупката на нов боен самолет за ВВС.
F/A-18 Super Hornet бе сериозно предлаган в България през 2005 – 2006 г., като в момента се очаква неговото маркетингово завръщане у нас (сн. ВМС на САЩ)
Първият етап
Въпреки че програмата за закупуване на нов боен самолет за ВВС е запланувана още от май 2004 г., каквито и да е сериозно конкретни стъпки по този въпрос не са правени (като се изключи запитванията за информация от 2005 – 2006 г.). С встъпването на власт на правителството на ГЕРБ беше декларирано, че една от основните точки на новото правителство ще е закупуване на нов изтребител и това се възприе като добро намерение, защото, така или иначе, официално обявена програма нямаше до есента на 2010 г.. На 1 септември 2009 г. в речта си при започване на учебната година във Военна академия „Г. С. Раковски” тогавашният министър на отбраната Николай Младенов каза, че трябва да се намери решение за придобиване на основен боен самолет, защото иначе България няма да може да гарантира въздушния си суверенитет. През следващите месеци следващият министър на отбраната, Аню Ангелов, многократно заяви, че ще се търси закупуване на нов изтребител, а всички тези думи бяха официализирани в приетия от Министерски съвет на 29 декември 2010 г. „План за развитие на Въоръжените сили на Република България”. В плана изрично се казва, че след 2014 г. трябва да се придобият до 20 бойни самолета от нов тип. В документа се предвижда и придобиването на ред способности във втората половина на десетилетието, които могат да се осигурят само от нов многоцелеви изтребител. A междувременно през ноември 2010 г. в МО бяха сформирани Направляващ комитет и Интегриран проектен екип, които вече са изготвили начални оперативни, тактико-технически и други специфични изисквания към новия модел основен боен самолет и техническата спецификация. Първата реална стъпка към стартирането на конкурсна процедура идва в края на януари 2011 г., когато Министерството на отбраната разпрати по дипломатически път запитвания за информация (т.нар. Request for Information – RfI) до правителствата на всички страни от Европейския съюз или НАТО, производители на модерни многоцелеви изтребители. В конкретния случай това са Германия, Швеция, Франция и САЩ. Изисква се и информация за възможностите за логистична поддръжка, въоръжение, обучение, финансови схеми, период на експлоатация, офсет и др., като търсената информация е за осем самолета (шест едноместни и два двуместни). Търси се опция както за новопроизведени самолети, така и за машини втора ръка. Крайният срок за предаването на тази информация е краят на месец март 2011 г. Важно е да се отбележи, че запитването за информация е отправено до правителствата на съответните страни, тъй като България ще търси междуправителствена сделка. Така чуждите правителства заедно с частните компании производителки ще предлагат изтребителите у нас. Тази практика не е прецедент в световен мащаб.
F-16 е най-настойчиво предлагания кандидат, който има своите сериозни шансове предвид политическата подкрепа зад него (сн. ВВС на САЩ)
Конкурентите
Изпращайки запитвания до Франция, Германия, Швеция и САЩ, на практика ограничаваме потенциалния кръг от кандидати до пет компании – Boeing, Lockheed Martin, Dassault, EADS и Saab, a извън поканените да дадат информация остават китайските и руските производители. И ако първите едва ли имат мераци към скромния български пазар, то руснаците в лицето на РСК МиГ и експортната компания „Рособоронэкспорт” в края на ноември 2010 г. изразиха формално желание да участват в бъдещия конкурс с МиГ-29М/М2. Запитване към тях засега няма (благодарение на крайно проамериканските кръгове във военното министерство, които гледат да не допускат руско участие, въпреки уверенията на производителя, че може да достави самолети с НАТО-съвместимост), а коментар от официалния представител на РСК МиГ за България Александър Александров четете на страница 23 в броя. Не може да не изключваме и сериозна политическа намеса от руска страна, която с пълни основания има право да запита военното министерство защо нейна фирма (добре позната в България, с добри позиции и радваща се на големи симпатии не само от страна на ВВС) е пренебрегната при подобна прозрачна тръжна процедура. Що се отнася до компаниите, към които има отправено запитване за информация, не е трудно да предположим евентуалните продукти, които те биха предложили. Нека да изброяваме по азбучен ред. Корпорацията Boeing произвежда два типа изтребители – F/A-18 Super Hornet и F-15 Eagle. На практика абсурдно е да се смята, че на България може да се предложи тежкият и изключително скъп F-15. От друга страна палубният Super Hornet беше активно промоциран у нас в периода 2005 – 2006 г. Самолетът остава в пълномащабно производство и с него са въоръжени около 30 ескадрили от авиацията на американските ВМС. Така че има вариант да ни бъдат предложени както новопостроени F/A-18E/F, така и машини втора ръка (най-вероятно от базовия Block 1). Французите от корпорацията Dassault (Дасо) могат да предложат два продукта – новите изтребители Rafale (Рафал) или употребявани Mirage 2000 (производствената линия за този тип е спряна през 2007 г.). Едва ли може да се очаква на България да се предложат употребявани Rafale, но по-старите Mirage 2000 могат да се набавят както от флота на френските ВВС, така и от арабски страни, където Dassault предлага схема за изкупуване на стари Mirage 2000 срещу продажба на нови Rafale. Европейският аерокосмически гигант EADS (или по-точно отделът им за военни летателни апарати Cassidian Air Systems) ще участва от името на консорциума Eurofighter, като водещата страна ще бъде Германия. Опциите там са или нови Eurofighter Typhoon, или употребявани самолети от Tranche 1, основно от тези, които в момента се ползват от ВВС на Италия. Американският аерокосмически гигант Lockheed Martin може да предложи новопроизведени F-16C/D Block 50/52, както и употребявани машини от C/D от ранните блокове, произвеждани през 80-те години. Участието на американската страна ще е чрез Агенцията за сътрудничество в отбраната и сигурността (DSCA) на Пентагона (военното ведомство на САЩ). Шведите от компанията Saab разполагат в портфолиото си с еднодвигателните многоцелеви бойни самолети Gripen C/D, като също на теория биха могли да предложат машини втора ръка, въпреки че това не им е особено по сърце. Реално у нас водеща в продажбата ще е Агенция за експорт на техника за отбрана и сигурност (FXM) към военното министерство на Швеция. Големият въпрос в случая е кои от изброените по-горе фирми ще отговорят на запитването за информация, като демонстрират желание за по-сериозно участие в същинската част на избора на нов боен самолет за България. Най-малко вероятно е френското правителство да заяви желание за участие. Маркетинговите усилия на Dassault в България на практика са нулеви (има една-единствена презентация пред МО и ВВС, датираща от септември 2005 г.) и не се дочува френската фирма да проявява сериозен интерес към България. Доскоро се смяташе, че по подобен начин стоят нещата и с Boeing, които имат скромни усилия у нас за последните няколко години. Не е за пренебрегване и фактът, че е малко вероятно американското правителство да желае да разфокусира усилията си върху два конкуриращи се американски продукта на малкия ни пазар. От края на миналата година обаче има някои косвени индикации, че от Boeing все още не са загубили интерес към България. Участието на Lockheed Martin с флагмана F-16 е на практика сигурно. Целенасочените усилия на фирмата и американското правителство у нас едва ли ще останат напразни точно в най-решаващия етап от процеса. Участието и на EADS е 100% сигурно. Специално за АЕРО мениджърът Комуникации на Cassidian Air Systems Кристиян Алберт заяви, че компанията със сигурност ще предаде информация по запитването в срок, възнамерява да участва в бъдещия конкурс и те са горди, че могат да предложат изтребителя Eurofighter на България. Швеция също със сигурност ще отговори на запитването. „FXM получи искането за информация за многоцелеви изтребител и в момента подготвя отговор, който ще бъде предаден съобразно изискванията на българското министерство на отбраната” – спомена пред АЕРО Маркус Халберг, програмен мениджър на FXM за България.
Министърът на отбраната Аню Ангелов се запознава с възможностите на Gripen по време на визитата си в завода на Saab в Линчопинг, Швеция (сн. Saab)
Две напред, една назад
Няма как да не отбележим, че министърът на отбраната Аню Ангелов е може би единственият член на кабинета, който открито говори и поддържа идеята за покупка на нови бойни самолети за ВВС. В същото време обаче на министър Ангелов често му се налага да обяснява (когато е в защитна позиция пред представители на медиите), че конкурсът не е започнал, че няма да се касае за много пари, а заявените бройки са едва осем. Предпазливостта на министъра е разбираема. Перспективата да се вложат няколкостотин милиона лева в оръжейна програма във времена на финансова криза и политически сътресения едва ли ще се радва на широка обществена подкрепа. В същото време от МО не се и хабят да разясняват излишно на българската общественост точната необходимост, която налага закупуването на нови бойни самолети (отвъд мъглявите обяснения, че руските изтребители са били стари и скъпи, но това пък твърдение почти не е подкрепено с реални цифри и оценки), нито пък евентуалните ползи от подобна сделка. Командването на ВВС, от друга страна, се опитва добросъвестно да защити тази необходимост и често посочва плюсовете от подобна сделка, но то определено не се радва на медийно внимание, съизмеримо с това на министър Ангелов. Подобна липса на подготовка на общественото мнение може да изиграе лоша шега в периода преди самото стартиране на конкурса, още повече че дори и най-консервативните оценки показват, че цената на осем новопроизведени изтребителя ще се движи в рамките на 600–800 млн. лева (предположението се прави на база наличните презентации и предложения, отправяни към България в последните години – бел. ред.). Цената на осем самолета втора ръка също няма да е значително по-ниска. Така че необходимостта от ясна и прозрачна процедура, точни критерии за избор и перфектна обосновка ще се превърнат в нещо жизненоважно за проекта. Друг факт, който трябва да се посочи ясно пред обществото, е, че е съвсем малко вероятно тези осем нови бойни самолета да са цялото количество, от което ще се нуждае България в средносрочен план. Осемте самолета, които сега се планират съвсем механично, могат да заменят днес използваните МиГ-21, чиято реална бройка в последните шест–седем години рядко е надхвърляла осем летящи машини. Така ще се запази до някаква степен статуквото в Граф Игнатиево за наличието на два типа бойни самолета и две изтребителни ескадрили. Това, което е трудно да се предвиди, е колко време ще може да се запази едно подобно положение. Новият боен самолет (какъвто и да е той) ще е значително по-скъп за експлоатация от МиГ-21. В същото време МиГ-29 едва ли ще стане по-евтин (в момента той се определя като скъп от политическото ръководство на армията, което след изтичането на договора от 2006 г. за възстановяването на 16 самолета не е вложило и стотинка в нови дългосрочни договори за поддръжка, но въпреки всичко част от самолетите продължават някак си да летят). Това логично ще доведе до простия факт, че ресурси ще има само за единия тип, като не е трудно да се досетим кой ще е той. Това неминуемо ще доведе до унгарски вариант – пенсионирането на МиГ-29 към края на десетилетието (когато новия самолет вече е напълно усвоен, поел е на 100% бойното дежурство и всички резерви за поддръжката на руските самолети вече са изчерпани безвъзвратно). Тогава ще излезе на дневен ред и необходимостта от покупката на още изтребители, защото осем машини просто няма да са достатъчни дори за поддържането на „еър полисинг” и осигуряването на достатъчно на брой и добре подготвени летец-изтребители. Ако погледнем страни в Източна Европа с подобна големина (Чехия, Словакия, Унгария), то спокойно можем да спекулираме, че България ще се нуждае от една ескадрила модерни многоцелеви изтребители в размер 12–16 машини. Тоест по пътя на логиката, че ако първите осем самолета (оптимистично) дойдат в България през 2014–2015 г., то спокойно може да очакваме и допълнителна поръчка за още четири–осем машини с доставка за 2017–2018 г. Не малко въпроси могат да се поставят и за това, че все още няма ясна концепция, дали ще се търсят нови изтребители, или ще се уважи втората ръка. Не са единични мненията, че България просто ще вземе това, което може да се побере в дадени финансови параметри (чийто размер едва ли е ясен в момента), но факт е и че има съществена разлика между времевата рамка, в която могат да се използват новопроизведените изтребители или тези втора ръка. В първия случай спокойно можеш да разчиташ на тези машини за 30 или повече години, а във втория решаваш проблемите си за 10–20 години в зависимост от това, колко употребявани са те. Така че решението „нови” или „втора ръка” ще се окаже решаващо за отбранителната политика на България в периода 2025–2045 г., но ако трябва да сме откровени, едва ли някой мисли толкова напред в бъдещето.
Френският Rafale е изключително сериозен и модерен боен самолет, но шансът да се предложи сериозно за България е минимален (сн. Dassault)
Предстоящото
До края на март 2011 г. държавите и фирмите, които са решили да гледат сериозно на бъдещия български изтребителен конкурс, ще предадат своите официални отговори на Министерството на отбраната. Анализирането на получената информация може да отнеме месеци, след което трябва да се пристъпи към оформяне на инвестиционен проект, който съгласно Закона за отбраната и въоръжените сили следва да премине одобрение от Народното събрание. Всичко това може да стане до края на 2011 г. Едва след това може да се обяви запояване на конкурсна процедура чрез отправяне на запитване за оферта (т.нар. Request for Proposal – RfP). Според настоящите разчети на МО това може да стане факт в началото на 2012 г., а победител в конкурса може да бъде избран към средата на годината. Междувременно може да очакваме министър Ангелов да продължи с близкото си запознаване с потенциалните кандидати за нов български изтребител. След като през юни 2010 г. посети САЩ, а през февруари 2011 г. Швеция, може да очакваме и негова визита в Германия, а защо не и във Франция. Разбира се, по-горе изложената постановка е предвиждане за най-доброто развитие на нещата. Факт е, че може би най-тънкият момент в процедурата по закупуването на нов изтребител ще е одобрението, което трябва да се получи от Народното събрание (НС). Макар че в момента управляващите от ГЕРБ, плътно следвани от безпрекословно преданата парламентарна група на „Атака”, могат да прекарат всякакво решение през НС, не трябва да забравяме, че наесен предстоят президентски и местни избори, като резултатите от тях са трудно предвидими и това може да доведе до разместване на пластовете на политическата конфигурация със съответните сфери на влияние във външната и вътрешната политика, както и приоритетите в сферата на отбраната. Сигурно е, че ако управляващите от ГЕРБ загубят значителна част от политическите си позиции (на фона на течащите скандали с обвинения в налагане на тотална полицейщина в обществото), то прокарването на подобен крупен проект през Народното събрание може да стане проблематично, което няма как да не доведе до нови забавяния в и без това влачещия се процес. Не бива да се забравя и факторът „Дянков”, защото финансовият министър също може да се окаже решаващия човек, който финално да определи ще го бъде, или не проектът и ако ще го бъде, тогава колко пари могат да се заделят (и това автоматично решава дилемата „нов или втора ръка”).
