Красимир ГРОЗЕВ прави анализ на факторите, които могат да допринесат за спечелването или загубата на бъдещия изтребителен конкурс в България.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 37 (септември 2011 г.)
В последните месеци на страниците на АЕРО многократно сме излагали причините, поради които или въпреки които България рано или късно ще се сдобие с много модерен многоцелеви боен самолет и защо развитието на ВВС трябва да бъде приоритет на Министерството на отбраната. Изписали сме доста мастило за това, колко универсален инструмент е бойният самолет и как военната авиация може едновременно да е стабилен гарант за националната сигурност и в същото време да проектира военна мощ в далечни места по света. И ако конкурс все някога ще има (надяваме се да тръгне по-скоро), то въпросът, кой, как и защо ще спечели, е друга интересна тема, която засега не сме засягали.
Формулата на успеха
Осъществяването на мащабна военна сделка като тази за изтребителя е сложна задача с много неизвестни и променливи величини. Наивно е да се смята, че само един фактор като например ниската цена или високите технически характеристики ще са достатъчни, за да спечелят конкурса. Най-точно е да кажем, че комбинацията от няколко доста комплексни фактора би спечелила изтребителния конкурс у нас. А те спокойно могат да се навържат в едно уравнение, което е уникално за България и до значителна степен описва нужната за успех комбинация. „Финансови условия + лоби + геополитическа приемливост + одобрение от страна на военните = успех в изтребителния конкурс”. Според нашата оценка, това би била работеща формула, която ще разгледаме по-подробно.
Въпрос на пари
Финансовите условия около бъдещия български многоцелеви изтребител са първият сериозен ключ към успешната сделка. Под „финансови условия” тук трябва да разбираме няколко отделни неща. Първо това е първоначалната цена за придобиване на самолета, необходимото оборудване към него, стойността на обучението и някои допълнителни разходи като например покупката на оръжие. Второто са условията на банковия заем, който България ще трябва да изтегли, за да може да си позволи подобна скъпа покупка, и третото е цената за експлоатацията на машината за целият й жизнен цикъл от 30–40 години. На пръв поглед нещата тук са прости – най-ниските цени печелят. Опасността тук се крие от това, да не би „евтиното да излезе скъпо”. Тоест изтребител, който на пръв поглед е имал ниска цена за придобиване, да се окаже не чак толкова евтин за последващата експлоатация и бъдещи модернизации. Разбира се, тук трябва да се правят изключително сложни и комплексни оценки, които дори и в световен мащаб будят не малко полемики (като например цената за експлоатацията на F-35 за целия му жизнен цикъл). Не по-маловажен е и фактът, че високата цена на даден изтребител може да се оправдае с по-високите му бойни възможности (ако разбира се, такива се търсят въобще). Но може би най-важен ще бъде банковият заем, който България трябва да търси, за да може да си позволи покупка, надхвърляща 1 млрд. лева. Точно тук могат да се очакват най-сериозните наддавания и пак тук има достатъчно място за отстъпки. И шведското правителство, и Cassidian заявиха, че са готови да предоставят изгодни заеми с ниски лихви и гратисни периоди. Не е за пренебрегване и фактът, че точно както обикновеният човек може да бъде подведен при взимане на кредит, така и държавата може да се окаже в сложно положение около взимането и връщането на пари назаем. Прецеденти не липсват – може само да припомним, че значителна част от проблемите, свързани със сделката с Eurocopter, се дължат на кредитиращата институция в лицето на френската банка Societe Generale, включително и обвинения за огромни банкови такси, които банката е удържала. Може би точно затова шведското правителство, предлагащо Saab Gripen, предложи директен държавен заем.
Лобито трябва да е желязно
Лоби, лобиране, лобист определено са думи, които имат почти мръсно значение в съвременния български език. И наистина процесът, при който някакви външни за военната система фактори се опитват да влияят на взимането на конкретни политически решения, понякога може да се движи на ръба на закона и морално-етичните норми, че и да преминава отвъд тях. Но все пак няма как да си затворим очите и да пропуснем този изключително важен процес предвид факта, че правителството на ГЕРБ засега дава признаци, че е лесно податливо на лобистки натиск (в други области на бизнеса) и при правилен подход може да действа изключително бързо, дори без да дава някакви логични обяснения за действията си. Най-пресен пример за това е летище Балчик, което за отрицателно време бе отнето от МО и в момента се готвят неговата ударна модернизация и отдаване на концесия. Основната причина за това бързо развитие трябва да се търси в развиващата се голф-индустрия в региона и огромния потенциал за медийна подкрепа на партията, което не е за изпускане при предстоящите избори. Вече има ясни индикации, че част от компаниите, които ще предложат изтребителите си в България, са започнали да събират сериозно индустриално лоби сред българската индустрия. Морковът в случая е огромният офсет, който трябва да се разпредели в рамките на покупката на нов боен самолет за ВВС. Saab и Cassidian вече изразиха ясното си желание да вложат сериозни усилия в офсетните споразумения, като и двете компании виждат офсета като основен аргумент за покупката на нов изтребител. Въпросът в момента е коя компания ще успее да събере по-голямо и добре мотивирано лоби от потенциални индустриални партньори, добре поставени пред правителството и управляващата партия, които на първо място ще лобират за наличието на изтребителен конкурс и на второ – ще лобират за точно определен тип самолет. Не бива да се забравя и чисто идеологическото лобиране, като например това на президента на Атлантическия клуб Соломон Паси, който вече няколко години абсолютно открито лобира за покупката на F-16. При това зад тези му действия е трудно да се открият явни и особено големи финансови изгоди, като това е по-скоро демонстративно поддържане на политиката на САЩ у нас със съответните дългосрочни персонални ползи за господин Паси и семейство при успешен краен резултат на усилието. Игрите в тази област безспорно не са най-ясните, но без тях в големия бизнес не може навсякъде по света. Тук определено ще изиграе решаваща роля упоритостта на всеки от потенциалните продавачи на бойни самолети у нас да събира и поддържа сериозно лоби. Действие, което може да се окаже и скъпо удоволствие в прекия и преносния смисъл на думата, но без него просто не може. В същото време в никакъв случай не трябва лобистките действия да бъдат абсолютизирани. Дори и някоя от компаниите да има желязно лоби, то това в никакъв случай не може да гарантира успешна продажба особено ако офертата няма приемливи финансови параметри например. Точно такъв бе случаят в Румъния, където въпреки че почти цялото военнополитическо ръководство на страната искаше сделка за употребявани F-16, се оказа, че финансовите условия за подобна покупка излизат почти абсурдни и като резултат нищо не се случва вече повече от година.
Голямата политика
Колкото и на някои експерти, продавачи и военни да не им се иска, въпросът за покупката на скъпа военна техника е не просто въпрос на баланс между цена и качество, но определено е свързан и с поддържането на определена геополитическа линия, на която трябва да отговаря всеки един кандидат. Точно голямата геополитика пролича, когато МО изпрати запитвания за информация само до страни, които са членки на НАТО или ЕС. Така по категоричен и еднозначен начин бе демонстрирано, че какъвто и да е новият боен самолет, то той определено няма да дойде от Русия. Разбира се, едно такова развитие далеч не бе невъзможно предвид факта, че руските интереси в България все още са огромни и такива ще останат за десетилетия напред, а броят на симпатизантите от Руската федерация въобще не са малко. РСК МиГ изяви желание да продава у нас модерния изтребител МиГ-29М/М2, но засега това остава само в зоната на далечните намерения. МО може би са намерили известен геополитически баланс, като заявяват твърдото желание да поддържат експлоатацията на руския МиГ-29 поне още няколко години. Точно по линията на геополитическата несъвместимост „в кошчето за боклук” отиват и всички израелски предложения, включително и това за модернизирания Kfir Блок 60, който ни се предлага „за жълти стотинки” на фона на цените на другите оферти. Макар и отношенията между България и еврейската държава да стават все по-близки в последните години, поканата за участие на израелски компании би била прецедент в системата „само за държави от НАТО и ЕС”. Прецедент, от който Русия най-вероятно ще се възползва, и първите признаци на това ще наблюдаваме на БИАФ-2011. При останали претенденти само от страни от НАТО и ЕС можем смело да очакваме, че с решаваща роля ще е принципът, че всички са равни (тоест отговарят на условията), но някои са по-равни от другите. Точно по тази линия може да се очаква, че страни, които имат по-голямо икономическо и политическо влияние у нас, както и по-развито военно сътрудничество, ще получават бонус точки на фона на други държави, които имат традиционно по-слаби контакти с България.
Не забравяйте за военните!
Ако някой очаква, че нов изтребител за ВВС може да бъде купен, без да бъде отчетено мнението на офицерите от военновъздушните сили, то той е изпаднал в сериозна заблуда. Едни от хубавите неща, които дойдоха във ВВС след края на срамната за войските ера „Симеонов”, е, че настоящото командване категорично държи неговото мнение да бъде чувано и отчитано. Именно ВВС и МО формират в момента базовите изисквания, по които ще бъдат оценявани участниците в един бъдещ изтребителен конкурс. От една страна, предвид наличието на сериозен кръг от потенциални участници с доста разнообразни бойни възможности, е почти невероятно да се очаква, че изискванията на военните ще бъдат крайно рестриктивни и директно ще оставят някои от основните кандидати извън конкурса (каквото може да е едно изискване за наличие на два двигателя например). В същото време от бъдещия изтребител се очаква най-малкото да не буди протести във военните среди и той да е приемлив за тях. Не може да се очаква, че във ВВС нямат фаворит или фаворити, и спокойно може да се предполага, че там желаят възможно най-модерния самолет с възможно най-големите бойни възможности. Доколко такива желания ще бъдат реалистични от най-вече финансова гледна точка, е прекалено рано да се каже. Но намирането на баланса между високите технически изисквания и тънкия портфейл ще се окаже сложна задача. И в никакъв случай не може да се очаква, че покупката на изтребителя ще мине без благословията на военните, които най-малкото трябва да сложат подписите си под решението на комисията, без да се опасяват, че след време ще станат „клиенти” на учреждението, намиращо се на улица „Майор Векилски” в София.
Кой ще изпълни успешно формулата?
Кои ще са страната, компанията и изтребителят, които ще успеят най-точно да се нагодят към тази формула, е сложно да се каже в този момент. Предвид големия залог, който седи на масата (сделка за осем и потенциал за още толкова изтребителя на фона на постоянно свиващ се отбранителен пазар в западния свят), е пределно ясно, че всеки от сериозните участници ще вземе мерки да се адаптира най-точно към желанията и възможностите на българската страна. Точно тук идва и ролята на военното министерство, което трябва да влезе в ролята си на достатъчно претенциозен и компетентен клиент, за да извоюва възможно най-добрите условия за покупка и експлоатация. Нещо, което откровено казано, рядко се случва до момента с другите военни покупки на България. Авиошоуто по случай 100-годишнината на българската авиация определено може да даде някои отговори на въпросите, дали, кога и как ще бъдат купувани нови бойни самолети за ВВС. Подобно откровение най-вероятно ще дойде от премиера Бойко Борисов, който се очаква да присъства на шоуто, на което ще се представят и трите основни конкурента – F-16, Eurofighter и Gripen. Дали Борисов ще попари надеждите за скорошен старт на процедурата, дали ще изкаже предпочитание към някои от кандидатите, или ще даде ясен сигнал за това, кога ще стартира конкурсът, ще стане ясно на 3 септември на летище Пловдив. Сигурно е едно: при настоящото състояние на държавата, за добро или лошо, личното отношение на премиера Борисов може да се окаже петият елемент във формулата на успеха.
