Целта на България да премине от конкурентен търг за покупка на изтребители към договаряне с един единствен доставчик чрез междуправителствена сделка за употребявани F-16 може да влезе в конфликт с правилата на ЕС за конкуренцията. Въпреки че директивата на ЕС за придобиване на военна техника допуска подобен тип сделки. Източници на авторитетния седмичник в областта на отбраната Jane’s Defense Weekly (JDW) потвърдиха, че може да предстои конфликт с България по този въпрос. Това съобщава JDW в броя си от 14 февруари.
Дали ще бъдат предприети съдебни мерки срещу България зависи от това дали София ще реши да наруши духа на директивата, допълниха източниците.
„Ако решат да подпишат такава сделка, дори Европейската комисия не може веднага да я спре”, каза представител на Европейската агенция по отбрана. „Въпросът ще трябва да се отнесе до Европейския съд в Люксембург, който следва да се произнесе.”
Представител на европейския парламент, който работи с комисията по отбрана каза: „Изключението относно поръчките в отбраната е потенциален пропуск в директивата. Но за нас основното е, че в крайна сметка всичко опира до това дали е даден шанс за конкуренция. Междуправителствена сделка е възможна, но се превръща в проблем, когато има и други конкуренти. В този случай е точно така,” каза източникът.
През декември 2012 г. беше даден мандат за преговори за покупка на осем изтребителя за българските ВВС. Проблемът с придобиването на изтребители чрез междуправителствена сделка, изключваща конкуренция, влияе и на други подобни придобивания на военна техника, например в Румъния.
През януари 2011 г. България изпрати запитване за информация (RFI) до няколко страни, които могат да доставят нови и употребявани изтребители, като се очакваше до края на 2011 или началото на 2012 г. да бъде пуснато запитване за оферта (RFP), което практически значи старт на тръжна процедура. Това обаче не стана факт и се изясни намерението на българското Министерство на отбраната да избере нов изтребител без конкурс.
Тези намерения накараха европейския комисар, отговорен за вътрешния пазар – Мишел Барние, да изпрати писмо до България и други страни от ЕС през май 2012 г. В тях той предупреждава за нуждата от прозрачност и за това, че процедурите за придобиване трябва да са достъпни за всички потенциални доставчици.
Европейската директива 2009/81 от юли 2009 г., която либерализира придобиването на военна техника сред 27-те страни членки на ЕС, позволява някои изключения от правилата. Това е член 13-ти от директивата, според който тя не се прилага при междуправителствени договори, отнасящи се до доставката на военно или друго чувствително оборудване.
Директивата може да се тълкува многозначно, освен това терминът „чувствително” оборудване косвено насочва към друго изключение, с което държави членки могат да си послужат, а именно член 346 от Лисабонския договор. Според него дадена държава може да не се съобрази с правилата за конкуренция на ЕС при покупка на военна техника, ако покупката се счита за значима за запазването на националната сигурност.
Българският министър на отбраната Аню Ангелов многократно се опита да принизи тези предупреждения на Европейската комисия и продължава да държи на своята теза, че покупката на употребявана техника налага избягването на конкурсна процедура.
На въпрос дали дадено министерство на отбраната може да направи връзка между двете, за да купи военна техника без търг, членът на ЕП каза, че това ще бъде доста трудно постижимо.
„Първо Комисията вече е затегнала правилата относно прилагането на член 346. Второ, въведени са правила за изключенията и тези правила съставляват основните принципи. Това е станало преди случаите с F-16 и много ясно се казва, че изключенията не трябва да нарушават духа на директивата.”
Освен това фактът, че има няколко европейски доставчика на изтребители, работи срещу използването на „картата” с изключенията, каза източникът от ЕП.
„Сделките за F-16 са от значение, защото са наистина големи и са много очевидни. Не можем да отнемем правото на двете страни членки да приложат изключението от директивата, но ще трябва да докажем какви са границите за употребата му. Това е единственият ни коз, но той е ефективен,” каза източникът.
Изключението при междуправителствените сделки повдига въпроси за бъдещи тактики, които страните членки могат да използват, за да предпазят дадена местна фирма от конкуренцията. Например – възможно ли е дадено министерство на отбраната да закупи оръжейна система местно производство, да я използва за кратък период, да й сложи етикет „употребявано оборудване” и след това да я продаде като „излишък” на друго правителство по силата на клаузата, позволяваща изключения?
„Междуправителствените сделки за военна техника не са нещо ново в Европа,” каза представител на Европейската агенция по отбрана. „Те се прилагат от години и нашата система „E-quip” насърчава страните членки да продават или купуват излишно оборудване помежду си.”
„Но да разходиш един нов танк например няколко пъти и да го продаваш като излишък със сигурност ще се тълкува като заобикаляне на принципите на директивата. Това може да е първото, заради което Комисията може да предприеме съдебни действия срещу дадена държава.”
Комисията подготвя официално комюнике, което ще бъде пуснато преди срещата на върха на европейските лидери през декември 2013 г., на която ще се преразгледат теми, свързани с отбраната и индустрията. „Едно от действията, упоменати в комюникето, е по-добра интерпретация на директивата и особено междуправителствените сделки. Комисията осъзнава, че този въпрос има нужда от доизясняване,” каза източникът.
Линк към публикацията на сайта на JDW тук.
