Днес, 19 март 2013 г., на 97-годишна възраст след кратко боледуване почина о.з. полковник Петър Манолев. Доайенът на изтребителната ни авиация, небесният рицар, пилотът-изтребител, кавалерът на на ордена “За храброст” IV стeпен, II клас, героят от отбраната на българското небе в годините на Втората световна война.
Поклон пред светлата му памет!
Погребението ще се състои на 22 март, петък на Централните софийски гробища. Църковното опело ще се проведе от 11,00 часа в църквата на гробищата, а гражданската церемония е от 11,30 часа в ритуалната зала.
Петър Манолев е роден на 18 септември 1915 г. в село Каракьой (Манастир), Драмско, Беломорска Тракия. След гимназията, през 1936 г., постъпва във Военното училище като юнкер. На следващата година е сред 22-мата, одобрени да учат за военни летци. През 1938-1939 г. завършва последователно два курса за летци изтребители в Полша. В родината подпоручикът е изпратен да довърши своята подготовка в Изтребителната школа на Шести въздушен полк, където през лятото на 1940 г. Петър Манолев след това е инструктор. Пилотите, обучени от Манолев, са 29.
Назначен е за командир на 682-о бойно изтребително ято от 3/6 орляк, базиран на летище Божурище. Заедно със своите другари до началото на септември 1944 г. той изпълнява 18 бойни задачи и участва в осем въздушни схватки с американската авиация. Паметен за него остава 17 август 1944 г., тогава сваля четиримоторна бомбардировач Boeing B-17F.
До 1949 г., когато каца на земята за последен път, полковникът летец Петър Манолев е усвоил 27 полски, български, германски, чехословашки и съветски самолета, сред които са Messerschmitt Me 109 и Як-9. С тях има 2505 полета и 1463,55 часа във въздуха.
През юли 1953 г., като началник-щаб на изтребителния полк в Доброславци е арестуван с неясни обвинения, а през септември освободен и след това уволнен от ВВС. Манолев става една от последните жертви на политическата чистка в армията след 9 септември 1944 г.
Петър Манолев като юнкер в средата на 30-те години.
Подпоручик Манолев пред любимия си Ме 109G. Лятото на 1944 г.
Петър Манолев като майор от ВВС със съпругата си Нина и дъщеря си Мария. Май 1952 г.
Петър Манолев в последната година от своя земен път.