Красимир ГРОЗЕВ отново разговаря с бригаден генерал Румен Радев, ръководител на интегрирания проектен екип за придобиване на нов изтребител, относно резултатите от проведените преговори със страните, предлагащи нови бойни самолети за ВВС.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 55 (март 2013 г.)
– Как ще коментирате проведените преговори като цяло?
– Според мен решаваща бе подготовката за тези преговори. В процеса на тази подготовка разработихме важен документ, съдържащ критериите, методологията за оценка с математическия модел, изискванията към страните и времевите параметри на проекта. В документа също така подканваме всички страни да дадат крайна и най-добра цена, подробно разбити разходи и схеми за плащане. Изпратихме документа на 29 януари до трите държави и това изигра огромна роля за преговорите, защото този документ показа по категоричен начин, че те участват в един процес на избор с точни правила, с откритост, честност и ясни критерии. Този документ създаде важната за България среда на конкурентност. И всичко това пролича в постигнатите резултати. Докато последната една година мина без съществени промени в параметрите на предлаганите от страните условия за придобиване, сега само за един месец нещата прогресивно започнаха да се развиват в изгодната за България насока. Освен това ни се предоставиха технически данни, които ни трябваха за по-пълен и точен анализ на предложенията.
– Първо преговаряхте с Италия. Как минаха нещата там?
– Да, първата държава, която посетихме, бе Италия. Делегацията бе водена от заместник-министъра на отбраната Валентин Радев. Дискусиите преминаха в атмосфера на голяма откритост и с желание за пълно разбиране на изискванията и възможностите на двете страни. Получи се значителна оптимизация на предишните предложения. Говорим и като цена, и като условия и схема на плащане, и като интеграция на оборудване, за което се искаха значителни суми преди това. Въобще Италия показва едно много сериозно желание да участва активно в този процес. Все още има да уточняваме с италианската страна условията за техническа поддръжка. Това е изключително важно, защото е пряко свързано с експлоатационните разходи. Италианците поискаха да удължим срока, в който да ни предоставят тези данни. Първоначално искахме това да стане до 25 февруари – за всички кандидати, но основателно италианците желаят още време, защото тук говорим за цялостно преосмисляне и преизчисляване на техническата поддръжка на изтребителите Eurofighter. Важното е, че Италия показа желание да търси компромисен вариант по темата с цел намаляване на тези разходи и италианците ни подготвят няколко варианта за интегрирана логистична поддръжка за да подберем най-доброто за нас. Наскоро представители на Alenia Aermacchi отново бяха в България, активно разменяме писма и въобще нещата продължават да се оптимизират. Италианската страна поиска да огледа базата в Граф Игнатиево, за да се види на място каква е инфраструктурата там, с какво оборудване, подготовка и система на поддръжка разполагаме, за да може всичко това да бъде отчетено по най-добрия начин в предложението.
– Вече се появиха в пресата твърдения, че на база на тези преговори общата пакетна цена на италианските Eurofighter е паднала с 1/3. Може ли да коментирате това?
– Има чувствително намаление на цената за придобиване, но не мога да назовавам конкретни измерения. В това намаляване на цената има особености относно начина и времето на плащане. Но така или иначе, резултатите са сериозни и съм доволен от преговорите, които преминаха в атмосферата на откритост и ясна представа за конкурентния характер на проекта.
– Летели сте на Eurofighter в Италия. Какви са преките ви впечатления от самолета?
– Да, летях в авиобаза Гросето, където се запознахме с експлоатацията на изтребителя. Eurofighter определено е впечатляващ самолет. Бих го оприличил на здраво сглобен автомобил BMW, вдъхващ солидност. Италианците като цяло предлагат самолети, които можем да наречем почти нови. С много голям остатъчен ресурс, висока надеждност, модерна конструкция и нова концепция.
– Какво се случи в Португалия?
– В Португалия преговаряхме едновременно с португалската страна, от която идват самолетите и САЩ, които предоставят логистичния пакет. Португалия дава своите самолети заедно с оборудване и обучение на цена, която мога да определя като изключително изгодна. Допълнително португалците предложиха още по-добра схема на плащане. По отношение на логистичния пакет от САЩ, включващ цялото наземно оборудване и въоръжение, отново дискутирахме с американската страна всички процедури и процеси около програмата FMS (Foreign Military Sales). Изискванията са много стриктни относно времената и размера на плащане и това води до значителни начални вноски. Търсим начини да разсрочим доставките на оборудване и услуги от САЩ, така че да избегнем високи начални вноски, без да подлагаме на риск оперирането на самолетите у нас. Това е възможно в определени разумни граници. Като цяло употребяваните португалски F-16 са много добър вариант предвид съотношението цена–бойни способности. Към момента продължаваме с усилията за оптимизиране на логистичния пакет от САЩ чрез доставка на употребявано оборудване, съвместно ползване на оборудване под егидата на съвместните съоръжения и други ефективни форми, за които има потенциал.
– Последно бяхте за преговори в Швеция. Как протекоха те?
– Разговорите бяха трудни, но ползотворни. Шведската страна има свои виждания за начина си за участие в проекта, свързани с официално изпращане на предложение за оферта. Явно това е начинът, по който те работят и имат механизми за такъв процес. Друг проблем бе, че срокът 25 февруари за представяне на информацията явно се оказа недостатъчен и за шведската страна. И тук е необходимо време за пренастройване и преизчисляване на концепциите за техническа поддръжка. Определянето на точния обем наземно оборудване и съдържание на дейностите по техническата поддръжка на самолетите е сложен процес. Трябва много добре да преценим докъде можем да се разпростираме с тези оборудване и дейности, тъй като последните са пряко свързани с цената на придобиване и последващите експлоатационни разходи. За да се вземе рационално решение, материята трябва да се познава в детайли, а в случая имаме хиляди номенклатури и дейности и всичко трябва да е на масата за точна и ясна преценка, от какво се нуждаем и без какво можем да минем. Още повече различните дейности се изпълняват с различна периодичност или при достигане на определени условия. Например има дейности, които се вършат на много голям период от време. Въпросът е трябва ли да инвестираме за такива неща. Шведската страна прояви огромното желание за идване на място тук и дискутиране в детайли на логистичната поддръжка. Тоест да стигнем до някакъв разумен компромис, където да имаме ниски начални инвестиции и приемливи експлоатационни разходи. Важното е, че шведската страна демонстрира активност и сериозни намерения да участва в този процес. Има желание за оптимизиране на предложението им и все още чакаме те да излязат с конкретни параметри по отношение на цените съгласно изпратените от нас конкретни изисквания. Надяваме се това да стане в най-скоро време. Не трябва да се забравя и че Швеция и Saab предлагат сериозен офсетен пакет и програма за индустриално сътрудничество. Това желание бе демонстрирано за пореден път. Тематиката е извън нашата компетенция като военни експерти, но касае програмата в нейната цялост от политическа и икономическа гледна точка. В Швеция се срещнахме със заместник-командира на унгарската авиобаза в Кечкемет. Разбрахме как унгарците работят в системата Gripen, но интересно бе и да се види как индустриалното сътрудничество там е постигнало забележителни резултати. Въпросът с офсета трябва да се представи на вниманието на други държавни ведомства, защото проектът за новия изтребител не е само на ВВС, не е на МО, той е на цяла България. На втория ден от нашия престой в Швеция посетихме крилото F7, където се обучават всички летци на Gripen, включително и на експортните клиенти. Досега оттам са преминали чехи, унгарци и тайландци. Центърът за обучение е изключително добре изграден и обособен. Наситен е с модерни симулатори и системи за планиране и анализ на мисиите, обвързани в единен комплекс. Нещата са впечатляващи. Демонстрира ни се и програмата Fenix, която се грижи за логистиката. Желязна система, която осигурява за всички потребители навременната доставка на части и консумативи и следи състоянието на ресурсните системи и агрегати. Ако говорим за Gripen C/D, който ни се предлага, то той е самолет със сериозна степен на интеграция, предлагаща съвременно оборудване и въоръжение. Говорихме с унгарския колега, който отбеляза, че всички начални проблеми по интеграцията на НАТО оборудване, като например Link-16, отдавна са решени. С две думи, предложението на шведската страна е много балансирано и трябва да се даде шанс за неговото оптимизиране.
– Какви са изводите от проведените преговори?
– Категоричният извод е, че държавите, поставени в една среда на прозрачност и конкурентност, не само демонстрираха, но и инициираха доста сериозни промени в техните първоначални оферти. И тези промени са в наша полза. Вторият извод е, че на държавите трябва да се предостави необходимото време да преструктурират и оптимизират своите предложения, защото това несъмнено е в наш интерес.
– Тоест нямаме избран победител?
– Категорично заявявам от позицията си на ръководител на интегрирания проектен екип, че нямаме окончателен избор. Няма как точно сега, когато страните са в процес на подобряване на своите предложения, да махнем с ръка и да прекратим този изгоден за нас процес. Избор ще направим след получаване и уточняване на тези предложения и този избор трябва да бъде най-добрият за България.
– Не се ли отлага прекалено реализацията на проекта?
– Проектът не върви със скоростта, с която ни се иска и която би отговаряла на нуждите на ВВС. Трябва обаче да отчитаме, че процесите по избор на нов изтребител са сложни и в тях се преплитат не само военнотехнически, но и множество геополитически и икономически фактори. Отделно от това, всяка държава има своите сложни бюрократични механизми за финализиране на такива мащабни проекти. В Бразилия конкурсът за изтребител се превърна в истинска сага. В Индия уж има избран победител, но още няма договор и има индикации за преразглеждане. В Дания изтребителят ту влиза, ту излиза от фризера. Даже в една организирана и спретната Швейцария бюрокрацията се точи с години и всички срокове отдавна са преминати. Разликата между нас и всички тези държави обаче е, че докато те имат достатъчно налични способности и могат да си позволят да чакат, при нас реализацията на проекта не търпи отлагане. По проекта се свърши страшно много и никога досега не сме стигали толкова напред. Тази инерция не трябва да се губи.
– Какво предстои в следващите седмици и месеци?
– Очакваме нови срещи в България с представители на кандидатите за уточняване на редица технически и финансови параметри. Надявам се всичко това да стане факт до около месец. Много положително развитие от срещите в Португалия е, че португалската страна изяви желание да вземе участие с F-16 MLU на предстоящото през юли 2013 г. учение „Тракийска звезда”, което планираме заедно с Въздушната национална гвардия на щата Ню Джърси. Нашите ВВС не са тренирали заедно с F-16 MLU и това е страхотна възможност. Освен това ще се опитаме да организираме отворен ден за медии, а защо не и за приятелите на авиацията, да се запознаят с един от основните кандидати за бъдещ изтребител за България. Разбира се, сме отворени, ако и другите кандидати изявят желание за нещо подобно. Първо за да може нашите пилоти да видят възможностите на тези изтребители от първа ръка, и второ, нашите инженери ще могат да видят реално каква е експлоатацията на самолетите, и то в условия на пребазиране. Ще е чудесно и полезно кандидатите да пребазират техника у нас и да летят с нашите ВВС няколко дни или седмици. Дори не е нужно това да става в рамките на нарочно учение.
– Водили ли сте диалог с новия служебен министър на отбраната по тази тема?
– Ясно обявената позиция на министър Тагарев, че няма да финализира проекта в неговия мандат, се базира не само на правната ситуация – липса на парламент за вземане на решение, но и на детайлното му запознаване с развитието на проекта. Това предполага една прагматична и рационална позиция за максимално използване на времето до редовно избрани правителство и парламент с цел придобиване на информация и уточняване на най-добрите предложения от всеки кандидат, така че да се вземе най-доброто за България решение. Надяваме се това да стане своевременно след изборите.
– Какво представляват машините втора ръка, които ни предлагат?
– Италианското правителство предлага употребявани самолети Eurofighter 2000, вариант Транш 1, Блок 5, на въоръжение в италианските ВВС. Самолетите са произведени от италианската компания Alenia Aermacchi в периода 2004–2008 г., имат среден нальот 1100 ч. при назначен ресурс 6000 ч. с възможност за удължаване до 8000 ч. Аз летях на спарка, която е предназначена за нас. Мога да кажа, че откъдето и да го погледнеш, това е стабилен, почти нов самолет. Относно португалските F-16 MLU, то те са произведени 1982–1983 г. Средният им нальот към момента е 3500 часа при общ ресурс от 8000 часа. F-16 няма ограничение по календарен срок на експлоатация. Нальотът им след преминаване през модернизацията (едновременно изпълнение на програмата MLU, както и програмите за усилване на конструкцията и удължаването на ресурса Falcon UP и Falcon STAR) е около 500 часа.
– Очаквате ли навлизането на нови играчи на този етап на процеса?
– Подходът на Министерство на отбраната е бил да се дава шанс на всеки, който има рационално и добро предложение към нас. На този етап, ако се появи нов играч, би забавило сериозно процеса на избор на нов изтребител за ВВС, но ако предложението е достатъчно сериозно и изгодно за България, то може да го разгледаме по-подробно.
– Как, кога и защо започнахме да търсим девет изтребителя, след като в началото се търсеха осем?
– Винаги сме искали да имаме минимум 16 нови изтребителя. Осемте броя са ни наложени от Министерството на отбраната поради липсата на достатъчно финансови средства. Все пак с осем самолета може да направим някакви организационни единици. Да речем, че това са две звена. Бройката е огромен компромис за нас, като тези осем самолета самостоятелно не могат да решават задачата по „ер полисинг”, но при дилемата осем или нищо е по-добре да вземем осем. Все пак тези машини ще донесат един коренно различен модел на подготовка във ВВС. Самолетът ще доведе до дълбока трансформация за Военновъздушните сили и е важно възможно най-рано да започнем това. Деветият самолет идва оттам, че ние не сме преставали да атакуваме МО за повече самолети. Освен това по времето на „Тракийска звезда 2011” пролича окончателно, че реалистични тренировки могат да се правят най-малкото във формат „2 срещу 2”, което значи четири изправни самолета на старта ежедневно. По-малко машини са недостатъчно за реалистични тактически сценарии във въздуха и никоя уважаваща себе си страна не прави подобно нещо. И тук говорим за ежедневна и рутинна подготовка. Обстойните ни разчети показаха, че минималната бройка самолети, при които може да се носи едновременно дежурство, да е четири изправни самолета на старта и да се спазват всички изисквания за регламенти, инспекции и работа по отстраняване на откази, са девет. След нашите аргументи тази бройка бе приета и утвърдена от ръководството на МО. Ние ще продължим обаче да се борим за всеки един допълнителен изтребител, който успеем да изкопчим.
– В конкуренция ли сме с Румъния за португалските F-16? От северната ни съседка дойдоха много изказвания по темата, като и военният им министър и министър-председателят им заявиха, че Румъния се стреми към тези машини.
– Не мога да използвам думата конкуренция, но доколкото знам румънската страна също се интересува живо от португалските F-16. Причините за това са ясни – придобиват се съвременни бойни способности и гарантирана съвместимост при едни много добри финансови условия и гарантирана експлоатация за поне 20 години. По информация от страните, експлоатиращи F-16 MLU (към момента това са Норвегия, Дания, Холандия, Белгия и Португалия), португалските и вероятно белгийските ВВС ще експлоатират типа до 2035 г. След това също ще е възможна експлоатацията на типа, но има вероятност цената на поддръжката да нарасне значително поради намаляване на общата бройка самолети. Португалия няма много самолети за продажба и ако Румъния ги вземе преди нас, то това ще ни лиши от една от изгодните опции.
