Красимир ГРОЗЕВ посети базата за предно разполагане Безмер и разказва за нейните авиатори и бъдещето пред Су-25.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 59 (юли 2013 г.)
Днес авиобаза Безмер (или както официално е известна – База за предно разполагане) се намира на края на вселената, която изпълват сегашните български ВВС. В състояние, както преди няколко десетилетия бяха летищата в Добрич, Балчик, Равнец и Габровница, където в пълна сила важеше поговорката „Бог – високо, Цар – далеко”.
Днешният Безмер обаче далеч не е място, където времето е спряло и служещите там просто чакат да дойде време за пенсия. Напротив, равно окосените тревни площи, излъсканите Су-25, спретнатите техници и уверените пилоти показват, че авиационният дух е още изключително силен тук въпреки ежегодните слухове за затваряне на базата. Безмер оцелява и ще оцелява понякога и напук на обстоятелствата, понякога благодарение на тях, но базата днес се държи най-вече на силната мотивация на всеки един човек в нея.
Да оцелееш
„2013 г. бе поредната година, в която трансформацията бе отложена. Положителното е, че Съветът по отбрана, а и самият министър в своите интервюта заяви, че тази трансформация не просто се отлага, а се отменя. Това е добре за нас, защото прекратява непрекъснатите слухове, че ако не тази, то следващата година Безмер ще бъде, едва ли не, закрит. Така може да вършим нашата работа спокойно. Та това за нас е добра новина, защото си запазихме близо 200 военнослужещи и няколко десетки цивилни служители, които са при нас” – така започва разказа си за днешния ден на база Безмер нейния командир полковник Димитър Данев, който има близо 2000 часа във въздуха, от които над 1400 са на шурмовика Су-25.
Транформацията, за която говори полковник Данев, е планирана от 2010 г. насам в рамките на т.нар План 2014 и включва разформиране на ескадрилата бойни самолети (до 2013 г.), наличие на нов многоцелеви изтребител и приемане на въоръжение на ескадрила безпилотни апарати (докъм 2015 г.). Съставът на базата е трябвало да бъде намален допълнително (както при летателен, така и при инженерно-технически състав), като дори се говореше от база за предно разполагане да стане пункт за предно разполагане.
„Още тогава изразихме нашите възражения, най-вече предложихме какъв трябва да е съставът особено ако запазим Су-25 по-дълго време, като тогава предложихме състав, който е и в момента. Но основната идея бе да покажем, че може да действаме максимално ефективно дори и с намален състав” – разяснява полковник Данев.
След като министърът на отбраната Ангел Найденов имаше смелостта да каже „А и Б”, остава да каже и останалата азбука и не просто да прекрати пагубното практическо закриване на Безмер, но и да даде ясно знаци какво бъдеще чака базата и самолета Су-25.
Кадрите
Ако има един мотив, който се прокрадва в изказванията на всички офицери в базата, то това е фактът, че след реорганизациите през 2008 г. личният състав е бил сериозно намален, като обаче задачите остават практически непроменени. В Безмер се справят с това предизвикателство повече от прилично и имат ясното намерение да продължат в този дух и за в бъдеще. Един от начините за справяне с това е наличието на голям брой цивилни служители, които поемат важни длъжности в базата. Така например инженерно-техническият състав се изгражда от не малко цивилни, които допреди няколко години са били служители на Безмер.
„Още след промените през 2008 г. съставът на базата беше намален с над 40% и бе оптимизиран до краен предел – споменава полковник Данев, – по-нататъшно оптимизиране в големи мащаби не е възможно.”
Друг тежък момент за авиаторите в Безмер дойде през миналата 2012 г., когато бяха приети промени в пенсионната система на армията, което доведе до не малък брой пенсиониращи се офицери, желаещи да приключат службата при старите и по-благоприятни условия.
„Не е тайна, че промените в Кодекса за социално осигуряване доведоха до отлив на офицерски състав. Основният удар бе не само при инженерно-техническия състав, но и при офицерите в щаба. Получи се чувствителен некомплект при офицерския състав, което е проблем, защото в авиацията офицерите дават облика на базата. Опитваме се да се адаптираме към обстановката – откровен е командирът. – Заради несигурността, дали и докога ще я има базата, непрекъснато губим подготвен състав. Хората търсят възможност да се преместят в големите бази, където бъдещето уж е по-сигурно. Аз ги разбирам. Те търсят сигурност за себе си и семейството си.”
„Нямаме млади кадри, което е проблем – пък обяснява майор Кирил Димитров, командир на ескадрилата за периодично обслужване и войскови ремонт (ЕПОВР, или ТЕЧ по старо му). – Имаме само един млад старши лейтенант, което е недостатъчно. Трябва да има приемственост. Колегите ми инженери и техници имат своя таван. Колкото и да са опитни, те не са вечни и един ден ще им трябва заслужен отдих.”
Единственото, за което се надяват безмерци днес, е, че разсейването на облаците около настоящето на базата ще помогне там да започнат да се задържат млади офицерски кадри, което да влее свежа кръв в бойната база.
Ученията
Безмер и Су-25 са чести участници в практически всички учения и подготовки, които се изпълняват от българските въоръжени сили. Често усилията им остават встрани от прожекторите, но това не трябва да е повод за подценяване, защото не винаги е добре цялата пара да отива в свирката. Понякога е по-добре просто да си вършиш работата и да знаеш, че си полезен за страната си. Кредо, което е близо до душевността на безмерците.
„Участваме в различни подготовки и учения, които се струпаха накуп през лятото. Но така са планирани нещата – разказва полковник Данев. – Участието в морското учение Sea Breeze 2013 мина успешно. Имахме много приятни полети там. Сега тече „Black Sea Rotation Forces 2013”, което е много продължителна подготовка. Запознаваме се основно с методиката за непосредствена авиационна поддръжка по процедурите на Морската пехота на САЩ. Много са полезни тези полети за нас. След това идва VIP денят на учението, като тогава сме и домакини. После идва редът на „Тракийска звезда”, което в началото щеше да е българско-американска тренировка, но впоследствие се разрасна, след това американците се отказаха заради бюджетни ограничения, но дори и в сегашния си вид е нещо много интересно с участие на ВВС на България, Румъния и Гърция. В учението ще вземат участие основно пилоти от ескадрилата. Един вид, оформя се като подготовка на ПВО на цялата страна. Ще има сериозен елемент на творчество. Задават се времена кога да се атакуват ЗРВ дивизионите, но като цяло ще се проявява изобретателност от ръководителите на мисии, за да се получи по-реална натренираност на дивизионите. Нашата и гръцката авиация ще са основно в защита, а ние сме основната ударна група. И накрая, на 2 август една наша спарка излита за участие в авиошоуто в Кечкемет, Унгария. После идва затишие в мероприятията, а ние си продължаваме с подготовката. В края на месеца е на ред тактическото учение с бойни стрелби на полигона в Шабла, където ние участваме сериозно.”
Майор Пейо Дончев, началник-щаб на базата, който се слави със своя прям изказ, директно заявява:
„Основни играчи сме в тези летни учения и авиационната им част минава на нашите криле. И на този фон възстановяваме подготовката на част от летателния състав. Въвеждаме нови хора, които да придобият качествено нови подготовки. Въобще с толкова техника и ресурси направихме чудеса от храброст по въвеждането на хора в бойния строй.”
Срещу ВМС
„В Breeze 2013 основната идея бе да обозначим въздушни цели, по които да действат разчетите на системите за ПВО на бойните кораби на флота, да се сертифицират и да могат да участват в мисии. В първия ден имитирахме противник, който идва почти на траверза и в последния момент се разгръща. Работихме по три групи кораби, като основното внимание бе към третата група, в която бяха фрегатите – разяснява майор Милен Димитров, който има над 600 часа на Су-25 и днес е един от най-опитните авиатори в базата. – На следващия ден повторихме упражнението, като имитирахме въздействие от различни направления. Така на 30–40 km от предполагаемата позиция на корабите двойката се раздели, водачът ми подходи от север, а аз от юг, единият заходи от около 200 m височина, а другият от около 500 m, атакувахме корабите и се върнахме към точката, от която се бяхме разделили, за да повторим упражнението. Сложното идва от разделянето на двойката и комуникацията само по радиото. Беше ни останало гориво и както бе по разчет, повторихме и упражнението от предния ден. Задачата е важна за ВМС, защото от нея зависи сертифицирането на фрегатите ни.”
Запитан как се търси и открива боен кораб, майор Милен Димитров разказва, че на вода няма как да се скриеш, а корабите са големи цели, които, колкото и да са камуфлажирани, изпъкват добре на морския фон.
„Ако не ни ударят преди нас, ще ги ударим успешно – заявява с усмивка майор Димитров. – Фрегатата е доста голям кораб. На полигона бомбопускаме по цел с диаметър 50 m, а корабът е по-дълъг и по-висок. Корабите, разбира се, не стоят на пусия, маневрират, а и имат доста сериозна система за ПВО. Корабът се атакува или от много високо, или от много ниско.”
Челен опит от Морската пехота
В рамките на учението „Black Sea Rotation Force” българските въоръжени сили тренират със сили от корпуса на Морската пехота на САЩ. Българските предни авионасочвачи могат да черпят с пълна шепа от опита на американските морски пехотинци и авионасочвачите там, които имат реален боен опит от последните войни в Афганистан и Ирак.
„Преди точно 15 години участвахме за първи път в международно учение (Cooperative Key 1998) и днес сме на учението Black Sea Rotation Force – разказва майор Димитров. – Новото тук идва от новите участници от наша страна и някои промени в процедурите за оказването на непосредствена авиационна поддръжка заради участието на Морската пехота на САЩ. Новите процедури бяха усвоени по време на двата дни наземна теоретична подготовка. Основната полза е за предните авионасочвачи от българска страна. На полигона бяха офицери от Сухопътни войски и ВВС, които се упражняваха да насочват въздушните сили по земни цели. За нас в Безмер това също бе полезно, защото поддържаме подготовката си.”
Майор Димитров обяснява, че при работа с преден авионасочвач се спазват редица стандартизирани процедури, като те са подчинени на факта, че предният авионасочвач контролира всички бойни самолети, които се намират в района и могат да оказват огнева поддръжка на сухопътния командир. Приоритетността на целите се задава от него, като това после се дава на насочвачите, които пък в зависимост от целта и наличните огневи средства избират кой и как ще атакува.
„Влиза се през една контактна точка, която е като вход към бойното поле – разкрива част от спецификата на работата си майор Милен Димитров. – Минава се процедура по опознаване от наша страна и започваме да обикаляме около тази точка, чакайки да бъдем повикани. Насочвачите ни свеждат обстановката и когато вече има нужда от нас, ни водят към целите. Преминава се през други точки, които са над приятелска територия и са по-близо до целите, за да може да започне предаване на информация за самата цел, което става по схемата от „голямото към малкото”. Насочвачът пита, виждаш ли този хълм, а след това онази къща и накрая целта, която е до къщата.
Може да се работи и с въздушен преден авионасочвач, което на някакво ниво е по-добре, защото той е във въздуха и вижда същото, което и ти. В учението „Тракийска звезда” през 2012 г. работихме двойка Су-25 с един F-16, който играеше роля на въздушен авионасочвач.”
От нищо нещо
Когато говорим за ефективност на изразходваните средства, трябва да кажем, че Безмер е може би на челно място във ВВС по този показател. Толкова дълго време в базата се справят с голям брой и разнообразни задачи, че вече с не малка и заслужена гордост там казват, че са специалисти в това с малко да правят много. И макар че годините недофинансиране си казват думата, трябва да стане ясно, че в Безмер все пак са запазени не малко способности, както и потенциал за възстановяването на много други. Факт, който е повод за някаква радост и гордост не само в Безмер, но и в командването на ВВС.
„Лимитът на горивото е оскъден, както и всяка година, но хубавото е, че тази година се преборихме за повече, включително генерал Попов обеща допълнителни тонове, които също сме планирали – разказва за реалностите в ресурсното осигуряване полковник Данев. – Не чак толкова повече, че да ни се развържат ръцете и да действаме амбициозно, но си поставихме за цел да тръгне приемствеността в базата, защото вече няма накъде. Решихме, че подготвените пилоти ще летят само като инструктори и в рамките на ученията, а когато летят с пилоти от други формирования (т.нар „финансови полети” – бел.ред.), да си поддържат подготовката. А основната част от горивото да иде за възстановяване на подготовката на пилотите, които са при нас и имат курс за приучване. Това бе курсът за приучване от 2009 г. Ние още през миналата година възстановихме двама от тях, а през тази останалите. На част е възстановена до бойно използване денем и те участват в международните учения сега, а на друга част е възстановена до бойно използване поединично. За съжаление, за повече нямаме гориво, но поне ще имаме ресурси да си поддържат подготовката. Често досега стигахме донякъде с подготовката на новите пилоти, но нямаше гориво за поддържане.”
Курс за приучване
Без излишни фанфари в Безмер върви курс за приучване на Су-25 за нов пилот. Това е нещо, което не е ставало факт от 2009 г. насам, но е и повод за смесени чувства.
„Точно в годината, когато поех длъжността началник щаб, където работата е адска, дойде и задача за приучване на Су-25 – обяснява приучващият се майор Дончев. – От доста време не съм имал осемчасов работен ден, но аз и не вярвам в работното време. Ние не сме чиновници, заети от 9 до 5. Работим, докато има работа за вършене. Тази година сме активно ангажирани във всевъзможни задачи и на този фон минава и моето приучване. За съжаление, ще усвоя самолета само като самолет. Ще се науча да летя на него, а Су-25 е основно платформа за доставка на оръжия в определена точка в пространството.”
Майор Дончев е офицер с доста години служба зад гърба си.
„За съжаление, дълго време не стигах до бойния самолет, въпреки че почти от завършването си имам необходимите 200 часа във въздуха – споделя той. – Хубаво е, че командването на базата защити миналата година моето приучване.”
Запитан как е имал търпение да изчака дългите години, докато дойде неговият ред, майор Дончев обяснява, че той освен всичко е и спортист, който тренира спортове с дълги цикли на тренировки и състезания.
„Моите цели обикновено са зад хоризонта. Удовлетворението от летенето и изпълнените задачи е огромно. Аз не ходя на работа, аз си доставям удоволствие дори и от ежедневните задачки. Това е нещото, с което искам да се занимавам. Не съм имал терзания на какво да отдам живота си” – лаконично заявява майорът.
Попитахме го как оценя Су-25 на фона на всички останали самолети, на които е летял. Майор Дончев отговори така:
„Су-25 е уникален самолет. L-29 е самолет от ерата на истинските самолети. L-39 е сложен самолет, особено в етапа на кацане. Правил съм щурмански задачи на МиГ-23. Това е ракета. Пилатусът е болид от F1. Много палав и мощен самолет. Оригиналната му система за подготовка е отлична. Много хора, получили сериозна подготовка някога, се приучиха успешно на бойни самолети.
Но Су-25 е просто уникален. Управляем и маневрен. Единствено има особеност при кацане заради тясната база на колесника, горноплощника и големия стабилизатор го морят много при силен страничен вятър. Двигателите са чудесни. Заходите с един мотор са песен. Въобще целият полет може да се изпълни на един двигател. А и самолетът има аеродинамика и лети страхотно. Кабината е просторна и с отличен обзор. Трудът, който полага инженерно-техническият състав, дава отлична надеждност, но тук идва и марката. Сухой е име. Просто не мога да си сваля усмивката от лицето, когато сляза от моето Су”.
Премият и чистосърдечен майор се впуска и в малко по-песимистични, но и може би реалистични оценки за настоящето на ВВС. Няма как да не му отдадем дължимото за тези му думи:
„Вярвам в това, че авиацията е на лейтенантите и капитаните. Не крия мнението си. Не е работа на човек с 20 години служба да дава бойно дежурство, не е работа на майорите да се приучват тепърва. Но за съжаление, при нас буквално няма кой друг да се приучи на типа. В Безмер имаше двама старши лейтенанти, които можеха да започнат курс за приучване, но това не може да стане. Накрая те отидоха в Граф Игнатиево, защото вярват, че така имат по-голям шанс за развитие. От 10 години се говори, че Безмер ще бъде закрит. След толкова говорене и черен пиар вече не можеш да задържиш човек тук с нищо.”
Майор Дончев, макар и да е родом от пловдивския край, е изкарал по-голямата си част от службата в Безмер. Разбира се, трудно е да очакваме, че човек като него ще приема спокойно факта, че в неговата база се инвестира осезаемо по-малко в последните години:
„Всичко е национална сигурност. Не съм човекът, който ще каже кое е по-приоритетно, дали системата за интегрирана ПВО на НАТО, или изпълнение на задачи в интерес на обраната на страната. Ще кажа само, че не можеш да си хвърлиш меча, да останеш само с щит и да очакваш, че ще ти е по-лесно да си защитиш Родината. Колкото и да държиш гарда в един боксов мач, все ще мине един удар и си дотам. Спортът добре е измислен от древните и имитира войната достатъчно добре. Само дето не е нужно противникът ти да умира накрая.
Въобще, ако някой си мисли, че като изчезне Безмер, и нещата във ВВС ще цъфнат и вържат, то жестоко се лъже. Единствено се надявам да не съм последният човек, който прави курс на този самолет” – заявява, сякаш пророчески, майор Дончев. Като погледнем историята на ВВС в последните 10–15 години, ще видим, че той най-вероятно е повече от прав. Безкрайната спирала от съкращения, реформи, трансформации и пр. не са довели до кой знае какъв скок в армията. Тежък факт, който бе признат от последните двама министри на отбраната – служебният Тагарев и новият Найденов.
Су-25 на служба днес
Близо 27 години след приемането си на служба в България железният щурмовик Су-25 продължава да служи на родината ни. За съжаление, неговата история в последните 10–12 години не е от най-радостните. Хроничното недофинансиране и проблемите с логистиката бележат експлоатацията на Су-25.
„Имахме проблем с пиросредствата на самолета през миналата година – разказва за логистичните неволи в базата си полковник Данев. – Доставиха се тези средства, но изтече ресурсът на други. Тогава можеше да не летим дълго, но предложих на генерал Попов и съм му благодарен, че той прие предложението ми да вземем временно въпросните пиросредства от изтребителната авиация. Въобще логистиката е един процес, който изисква планиране години напред, иначе се стига до такива ситуации. Не искам да казвам къде е вината, но тя най-малко трябва да се търси във ВВС. Хубаво е, че в момента имаме достатъчно летящи самолети. Може да имаме и още повече, но тук идва въпросът с удължаване на ресурса на Су-25.”
Темата, която полковник Данев засяга, не е много популярна извън средите на армията, но тя вече бе извадена в светлината на общественото внимание от министър Ангел Найденов. А именно процедурата за удължаване на техническия ресурс на отбранителната техника във въоръжените сили. За какво точно става въпрос?
От доста години в армията и в частност ВВС съществува процедура за удължаване на техническия ресурс на различни типове въоръжение и техника при обективна липса на възможност това да бъде извършено от оригиналния производител. Процедурата опира до инженерно-техническата експертиза в армията и десетилетията опит от експлоатацията на въпросните оръжейни системи. През годините така е бил удължаван живота на комплексите в ЗРВ например. С идването на власт на новото политическо ръководство в Министерство на отбраната стана ясно, че настоящият правилник, по който се удължават техническите ресурси, не е издържан в своето правно измерение, което практически го прави незаконен.
„Не е тайна, има проблем с удължаване на техническите ресурси на отбранителната техника в армията. Нас това ни засяга изключително много. Знам, че генерал Попов е изнасял презентация пред политическото ръководство на армията за рисковете, които се крият, ако не може да удължаваме повече ресурсите на отбранителната си техника” – споделя полковник Данев. Още живот „При нас удължаваме така техника от 10 години, като последно работихме по правилника от 2011 г., но принципът е все същият – заповeд на министъра, изготвяне на документи и експертиза, обосновка на досегашния опит – заявява полковник Данев и продължава своето обяснение: – Процесът е дълъг и сложен. Не е просто, че някой казва, че самолетът може да лети още и това да се разпише. Су-то се разглобява и проверява, все едно че е на заводски ремонт. А и при нас ремонтираме блокове от авиониката, не просто ги подменяме с нови. И трябва да подчертая, че удължаването е в рамките на назначения междуремонтен ресурс. Всички машини, които минават през този процес, имат зад себе си заводски ремонт и наличен междуремонтен ресурс по часове. Единственото, което правим, е да удължаваме междуремонтния ресурс с по две години.”
Майор Кирил Димитров навлиза в детайли по това, как безмерските инженери успяват да дават още и още живот на самолета:
„Това се практикува от 2003 г. насам. Достигаме тавана, над който са само авиоремонтните заводи. Пипаме единствено ресурса по години на база на огромния опит, който имаме до момента. Да, годините минават, но ресурсите на самолетите са далеч от изчерпване. Правейки прегледи, виждаме, че системите и агрегатите не са претърпели износване. Може да се удължава експлоатацията на нашите Су-25, което е икономически ефективно.
Това, което правим, е т.нар. 400-часов регламентен преглед, който е заложен от конструктора. Освен това изпълняваме редица технологични карти за качествен контрол на авиационните системи. Това е най-вече неразрушаващия контрол по конструкцията. Виждаме какво е състоянието не само на конструкцията, но и на електрониката, за да сме сигурни, че може да се лети. С нашите подписи ние гарантираме, че самолетът е изправен. Летците извършват летателните изпитания и нашата компетенция е дотук.
Нито аз, нито колегите ми допускаме компромиси. Летците знаят, че ако сме подготвили техниката за полет, то гарантираме, че всичко ще бъде наред. Останалото е административна работа.
Държа да подчертая, че всичко това се извършва без каквито и да е допълнителни финансови средства. Единственото, което се дава, са едни средства, които се полагат на летателния и наземния състав при участие в изпитателен полет. Нашите възнаграждения са си същите, независимо дали изпълняваме тези мероприятия или не.”
Су-25 завинаги!
„Идва и нещо друго – разказва полковник Данев. – Су-25 в момента е с 26 години назначен технически ресурс и 2000 часа нальот. Този ресурс вече е на изчерпване при нас, но знаем, че той може да се удължи до 40 години и 4000 часа. Това се прави в Русия. Миналата година предложихме да продължим удължаването с ресурса по години и отвъд тези 26 години, пак в рамките на наличните часове след капиталния ремонт на самолетите ни. На фона на тоталната липса на финанси с едно такова малко действие ще си имаме самолети, с които да летим още, например четири години.
Трябваше да бързаме тази година, защото след август нямаше да имаме ресурсни едноместни самолети Су-25К. Но за съжаление, тези правни неразбории стопираха целия процес. Не само че не тръгна това, но и два самолета, които минаха през процедура по удължаването миналата година, така и не бяха разписани. Знаете, от началото на годината се изредиха три правителства и докато се чакаше някой все пак да разпише, накрая се оказа, че правилникът е бил в нарушение.”
Това, което чакат в Безмер, а и не само там, е приемането на промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, както и приемане на нов правилник за удължаването на ресурса на различни оръжейни системи, които са на въоръжение у нас. От страна на политическото ръководство в армията има желание това да стане факт във възможно най-кратки срокове. Кога обаче това наистина ще стане факт, е нещо, което поне засега никой не може да каже със сигурност. А дотогава в Безмер ще трябва отново да се справят с възможно най-минимални ресурси и налична техника.
У полковника обаче има твърдата увереност, че ще успее да преведе базата си и през тази буря:
„Истината е, че дори и само със спарки може да се поддържа подготовката в някакви граници на активно летящите ни пилоти. Стига да има гориво, това е възможно, но не по-късно от март 2014 г., когато и последната ни спарка Су-25УБК става на 26 години. Дотогава трябва да имаме дългосрочно решение”.
Дългосрочното решение за Су-25 в България може да дойде по две линии. Продължаване на поетапното удължаване на ресурса по години, за което споменава по-горе полковник Данев, е единият вариант. Другият е извършване на капиталновъзстановителни ремонти на няколко Су-25, което ще даде на всеки от тях по още 700 часа ресурс и поне още 10 години живот.
„Имаше хубави оферти от ТЕРЕМ „Георги Бенковски” за 2,6 млн. лева за ремонт на един самолет и два двигателя. Това бе преди две–три години – спомня си полковник Данев. – Не знам колко би струвал ремонтът днес, но това е добър вариант за даване на още доста живот на Су-25 у нас. Има вече поръчана спецификация за извършване на капитално-възстановителен ремонт. Бъдещето ще покаже.”
***
Дори да предположим, че ремонтът днес би струвал 3–4 млн. лева, то пак идва въпросът, много ли са едни 18–24 млн. лева за ремонта на поне шест щурмовика, които да могат да съхранят ударните възможности на ВВС в рамките на това десетилетие?
„Надеждността на самолетите е голяма – с гордост заявява инженерът майор Димитров. – От години летящите машини се съхраняват на закрито, което намалява неблагорпиятните атмосферни влияния. Знаем, че всеки самолет има три периода в неговата експлоатация. Първият е характерен с повече откази, докато се сработват системите на новата машина. Вторият е най-дълъг и е характерен с малко откази. Третият етап е краят на жизнения цикъл, когато отказите са повече. Мога да заявя, че нашите Су-25 са все още във втория етап. Това донякъде се дължи и на факта, че не летим много, а извършваме непрекъснато голям брой технически мероприятия по машините.”
Тежката истина днес е трудна за отричане. Новият изтребител за ВВС ще се забави, като песимистичната оценка е, че процедурата трудно би тръгнала на пълни обороти в следващите три–четири години. Като добавим и един нормален срок за изпълнение на поръчката и усвояването на новата техника, пита се кой ще изпълнява ударните задачи във ВВС до края на десетилетието? Факт е, че Су-25, който макар и като бойни възможности да е застинал в средата на 80-те години на ХХ век, може да покрива тази ниша, и то за жълти стотинки. А би било глупаво да пуснем питомното (усвоеният Су-25), преди да сме хванали дивото (новият изтребител)…
„Или трябва да придобием качествено нови бойни способности под формата на нови самолети, и то в добро количество, или си седим на празните джобове, ремонтираме си наличната техника, развиваме си способностите и чакаме страната да живне. Въпросът е икономически” – откровено завършва майор Пейо Дончев.
