Три дни преди президентските избори, Министерство на отбраната сключи договор за доставка на четири нови и шест употребявани двигатели РД-33 на обща стойност 42,7 млн. лева.
Договорът бе сключен с българската компания „Авиостарт” ООД, с която се водеше пряко договаряне за доставката на 10-те двигателя РД-33 серия 2. Първите два мотора ще бъдат доставени до 30 април 2017 г., а останалите по двойки ще се получават във всеки следващ месец, което значи че цялата поръчка ще бъде изпълнена до 30 август следващата година.
Според официалното съобщение на МО това е „в резултат на последователната политика на министъра на отбраната Николай Ненчев по отношение на Военновъздушните сили”.
Всъщност, думите „последователна политика” и „Николай Ненчев”, поне що се отнася до поддръжката на МиГ-29, са недопустими. Струва си да се припомни, че само преди година и половина министър Ненчев не желаеше да има каквото и да е общо с РСК МиГ, като обвиняваше компанията във всевъзможни грехове, но ето че днес той се хвали със сключен договор именно с тази компания. Вярно, чрез българския ѝ посредник.
Министър Ненчев многократно се кле, че полската авиационна индустрия е перфектна за поддръжката на българските МиГ-29, но ето, че днес той сякаш е забравил за това. А трябва да припомним, че преди три месеца премиерът Бойко Борисов директно нарече договора с Полша „глупост”.
Днес министър Ненчев заявява, че двигателите, които ще бъдат доставени са с „ всички необходими гаранции и лицензи”, след като пламенно отхвърляше всякакви такива необходимости, що се касае до ремонтите в Полша. Нека не забравяме и обясненията му, че към Русия има санкции, които пречат на сключването на каквито и да е договори с РСК МиГ. Днес и това е забравено.
Всички тези „последователни” решения и изказвания на политическото ръководство на армията и най-вече министър Ненчев, доведоха до там, че бяха загубени почти две години за поддръжката на МиГ-29, което постави в опасност живота на летците опериращи с тази техника, но и застраши националната ни сигурност.
Може би, най-абсурдната част от официалното съобщение на МО е тази:
„Въпреки пропагандните внушения, че българската бойна авиация ще бъде приземена, Министерството на отбраната не допусна това да се случи.”
Тежката истина е, че наличните в момента изтребители МиГ-29 са с изтекъл технически ресурс и летят единствено благодарение на подписите на офицерите от ВВС, които гарантират, че те ще продължат да бъдат относително безопасни за полети, въпреки неспазването на назначените от конструкторите ресурси. Съвсем отделен е въпроса, че министър Ненчев нито публично признава това, нито благодари на пилотите и инженерите, които експлоатират тази техника, въпреки изтеклия ѝ ресурс.
Механичният сбор на толкова и толкова двигатели, плюс сега наличните изтребители (според министър Ненчев те са девет), не води до нищо. Само до достигане на някакво число, което вероятно ще надхвърли наличните въобще МиГ-29. Точно това и се случи вчера с премиера Бойко Борисов, който заяви, че скоро ще имаме 16 изправни изтребителя. Но истината е, че разполагаме с 15 машини от този тип.
Ако трябва да изпаднем в подобни бакалски сметки, обаче ще видим, че някъде във втората половина на 2017 г. ще имаме осем изправни МиГ-29. Защото двигателите с ресурс ще са толкова (10 купени от Русия, плюс шест ремонтирани в Полша).
Но МиГ-29 далеч не е само двигатели и много тежък остава въпроса и с доставката на КСА-2, като процедурата за пряко договаряне в момента тече. Там се търси доставката на седем такива агрегата, което и ще е реално по-тежкия ограничаващ фактор и ще сложи тавана на бройките МиГ-29 на седем.
Съвсем отделен е въпроса, че в момента ВВС изпитват истинска жажда за керосин, поради провалена обществена поръчка и сега летенето е на санитарния минимум.
А може би това е идеята? Няма летене, не се хаби мизерния останал ресурс по самолетите, бройките на изправните самолети излизат. Или поне излизат в сметките на министър Ненчев.
