На 10 ноември 2016 г. бригаден генерал Димитър Иванов пое командването на 24-та авиобаза. Официалното издание на МО вестник „Българска армия” публикува интервю с него, което публикуваме с минимална редакторска намеса.
– Господин бригаден генерал, как приемате назначаването ви за командир на 24-та авиобаза и повишаването ви в звание?
– Приемам го като висока оценка за дейността ми до момента. За всяко военно формирование е от значение какъв командир има. Работата няма да спре при смяната на командирите, но по начина и метода на работа на всеки от тях си личи дали тя е ефективна. За мен командирът трябва да е задължително лидер, и то неформален лидер. Това е много важно. Затова контактите с подчинените и в предишната ми работа като командир на авиобаза „Враждебна,“ винаги са били близки. Искал съм да знам това, което се заповядва на подчинените, как се отразява на тяхната дейност, по какъв начин е довело до постигането на даден резултат – дали с трудности, или не. Целта е била да изчистим процесите на организиране и провеждане на всякакви дейности,, независимо дали са полети или наземна работа. Приех длъжността с чувство на увереност. Бях и заместник-командир на 24-та авиобаза малко повече от една година, което не е малко. Видях как работят като цяло авиобазата и хората в нея. И аз съм уверен, че във всякакви ситуации те ще се справят. Ще се справим заедно, защото не може да се отдели командирът от подчинените му.
– Как преминаха първите ви дни като командир? Какви бяха първите ви задачи?
– Първото – да се организирам сам. При вълнението около това, което се случва, да наредя приоритетите си. Хората да разберат, че имат нов командир, на когото могат да вярват. Същевременно трябва и да извършвам полети в 16-та транспортна група, която е в състава на авиобазата, и дейността ми се разкъсва. Така времето ми се разделя, а то е ограничено. И основно, стремя се да обхвана всички неща, които смятам, че искат постепенна промяна, за да се подобри дейността в авиобазата.
– Ако се върнем в началото на службата ви като офицер, кои са най-ярките Ви спомени от 25-ти авиополк „Чешнегирово“?
– Спомени имам много. Тогава като лейтенанти летяхме интензивно. Още като лейтенант водих четворка в група. Дадоха ни подготовка много бързо и поехме отговорността да участваме в учения. Всички полигони, които тогава съществуваха в България, ние ги бяхме обиколили. Като старши лейтенанти вече бяхме със самочувствие, бяхме присвоили 2-ри клас. И се напредваше много повече.
– Имахте ли по-особени случаи във въздуха?
– Всеки летец има такива случаи, които по негова вина или отказ на техниката са застрашавали безопасността на полетите. Да припомня все пак, че изтребително-бомбардировъчната авиация беше предназначена да лети на пределно малка височина, да извърши бомбопускане и стрелба на набелязани цели и пак да се връща на ниска височина. На едно учение, толкова ниско бях слязъл, че видях жици пред мен. И естествената ми реакция бе да бягам нагоре…И краката ми трепереха. Това е много ясен спомен. Тогава си казах – трябва много да се внимава, да се изучат много добре препятствията и своеволия да няма. Имали сме преодоляване на противовъздушната отбрана. Тогава се летеше на 30 метра височина с противозенитни маньоври. Задачите бяха изключително интересни и същевременно много рисковани, като всичките инструктори са залагали авторитета си, че можем да изпълним това, което ни е възложено.
– Като лейтенант колко летателни часа имахте на година?
– На година постигахме по 100-120 часа и може да се каже, че ние бяхме последният випуск, който летеше достатъчно. И след нас започна спускането надолу. От военното училище в Долна Митрополия аз излязох с около 220 часа нальот. Оттам, на МиГ-23 станаха общо 680 часа. И след това летях на самолет Су-25. Продължих в транспортната авиация, а тя лети на дълги разстояния, и часовете нараснаха на около 1200 общо.
– В корпус и след това командване „Тактическа авиация“ сте били в няколко отдела. Този опит от службата на различни длъжности помагаше ли ви в дейността в 16-та авиобаза?
– Винаги съм изтъквал, че корпус „Тактическа авиация“ за мен е най-голямата школа, през която съм преминал. Когато отидох в корпуса, кръгозорът ми се разшири. Обхватът на отговорност и задълженията бяха много по-големи. Започнах да работя с учебната, с транспортната и вертолетна авиация. В авиобаза „Безмер“ бе ударната и там летях на Су-25. И навсякъде има различни задачи. Всичко това увеличава кръгозора на човек, защото научаваш процесите как се извършват във всяка отделна база. Те не са идентични, работата е различна, както и редът за изпълнението на задачите. Това много ми помогна в дейността ми като началник-щаб и командир на Транспортната авиобаза. А тези длъжности и работата там също ме обогатиха много. Неслучайно е изискването за ротация в длъжностите и месторабота. Организирането на учение с участието на четири авиобази не е никак лесно. Добре, че имах такива „учители“ като генералите Казаков и Спасов, полковник Сандев, полковник Альоша Стоянов и други…
– Какво е сегашното положение с транспортните самолети във „Враждебна“?
– Самолетите C-27J Spartan са три на брой. От тях два са изправни. Проблемът е с изтичането на договора за логистичната поддръжка. Ако не бъде сключен договор, това ще затрудни доста работата с този самолет. А той се очерта като гръбнака на Транспортната авиогрупа, защото и в учения, и в задачи в интерес на населението Spartan има място и действа. Ан-30 е в изправност с още една година удължен ресурс. За Ан-2 в момента се чака двигател. Основно той се използва за скокове на парашутисти. Самолетът PC-12, след почти една година прекъсване вече е при нас и започваме полети с него. Той е много важен за обучението на младия състав. Дава началото на полетите в екипаж – взаимодействие и координация. Оборудването на този самолет е много близо до оборудването на C-27J. И преходът от малък самолет на голям се осъществява с преминаването на пилотите през Pilatus.
– Какво искате да се промени в 24-а авиобаза – в Крумово и във Враждебна?
– Основното е броят на летателните часовете. Да има за всички и техника, и гориво. И осигуреност, която да позволява да се правят повече и повече летателни часове. Но знаем, че ресурсите са ограничени и сега са времената, в които задачата на командира е да обясни на тези, които нямат възможност, да им се дадат повече полети, защо това се получава, защо в даден момент има приоритет за други. Това са най-голямото предизвикателство и най-голямата болка за всеки командир, че няма достатъчна ресурсна осигуреност.
– До края на годината какво предстои на авиобазата?
– Да изпълним поставените цели и задачи в летателната подготовка. И започва процесът на планиране за следващата година. А какво искаме да постигнем, зависи от отпуснатите ни ресурси.
Бригаден генерал Димитър Иванов е роден на 12 септември 1966 г. Завършил е ВНВВУ „Георги Бенковски“ през 1989 г., ВА „Георги Ст. Раковски“ през 1997 г. и „Стратегическо ръководство на отбраната и въоръжените сили“ на същата академия през 2009 г. Служил е в 25-ти изтребително-бомбардировъчен авиополк, Командване „Тактическа авиация“ и 16-та транспортна авиобаза „Враждебна“. Бил е старши пилот, командир на звено, заместник-командир на ескадрила и командир на ескадрила, заемал е различни длъжности в Командване „Тактическа авиация“, служил е като началник-щаб и командир на 16-а транспортна авиобаза „Враждебна“, а на 1 юли 2015 г. бе назначен за заместник-командир на 24-та авиобаза. Летец-пилот І клас. Летял е на самолети L-29, L-39, МиГ-23, Су-25, Ан-26, Ан-30, Ан-2 и Pilatus PC-12. Владее английски език. Обявен е за „Летец №1“ в България през 1998 г.,след спечеленото първо място в авиационните състезания „Висини-98“ и награден с „Кристална купа“ на президента на България. На 10 ноември 2016 г. бригаден генерал Димитър Иванов прие длъжността командир на 24-та авиационна база след издаден указ на президента на България и заповед на министъра на отбраната.
