Вертолети без финансиране
Красимир ГРОЗЕВ разглежда днешното състояние на вертолетната авиация на ВВС, което е далеч от блестящото въпреки огромната доза героизъм в мирно време, който авиаторите от Крумово демонстрираха пред обществото през изминалата 2012 г.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 55 (март 2013 г.)
Tрябва да направим най-добрия избор
Красимир ГРОЗЕВ отново разговаря с бригаден генерал Румен Радев, ръководител на интегрирания проектен екип за придобиване на нов изтребител, относно резултатите от проведените преговори със страните, предлагащи нови бойни самолети за ВВС.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 55 (март 2013 г.)
21% повече нальот за 2012 г.
МиГ-21 и Су-25 ще летят до края на 2014 г. Красимир ГРОЗЕВ разговаря с полковник Анатолий Кръстев, началник-щаб на ВВС, за изводите от преминалия Анализ на подготовката и състоянието на дисциплината във Военновъздушните сили през 2012 г. и за предстоящите за тази година събития. „2012 г. бе доста динамична, напрегната и изпълнена с редица събития. Поставени бяха много задачи, които изпълнихме, и да не забравяме, че през тази година бе отбелязана и 100-годишнината от първия боен полет на нашата авиация. Важно е, че много от това, което свършихме през миналата година, бе с цел осигуряване на изпълнението на задачите и през новата година” – така започва разказа си полковник Анатолий Кръстев.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 54 (февруари 2013 г.)
Време ли е?
Александър МЛАДЕНОВ разглежда въпроса за организирането на спешна медицинска помощ с вертолети в Европа и анализира предпоставките подобна система да се създаде рано или късно в нашата страна. В последните месеци все по-често започна да се говори за въздушната бърза медицинска помощ в България. Това е част от спешната медицина, която в развитите държави в Европа се приема за даденост, но за България все още звучи като екзотика или пък като се каже спешна помощ с вертолети, се разбират съвсем други неща като планинско спасяване например.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 53 (януари 2013 г.)
За успокоение на ветераните…
Кръглата маса за новия изтребител мина и замина, но видими ефекти от нея няма „За успокоение на нас, ветераните” – това бяха едни от заключителните думи на генерал о.р. Евгени Манев в края на продължилата повече от шест часа дискусия за придобиването на нов боен самолет за ВВС на България. Волно или неволно, тези му думи точно илюстрираха провелото се на 17 януари 2013 г. в Централния военен клуб в София събитие, което сякаш по-скоро бе с цел ветераните от военната авиация и малцината представители на военната наука у нас да си кажат болката, а представителите на ВВС да се отчетат накратко какво са направили по проекта. Така или иначе, се получи интересно и информативно събитие, което за съжаление, трудно може да се каже, че ще промени нагласите по основните теми, свързани с покупката на нов изтребител.
Красимир ГРОЗЕВ посети събитието и разказва за него.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 53 (януари 2013 г.)
Ще си купим изтребители…, но друг път
Декември се оказа изненадващо наситен със събития по отношение на бъдещата покупка на нов боен самолет. Неочаквано за всички, по темата се изказаха висши офицери от ВВС, a министърът на отбраната все пак успя да внесе въпроса за обсъждане в Министерски съвет. Предколедният напън обаче, по всичко личи, е бил буря в чаша вода, а покупката на нов изтребител може да се окаже много по-далеч в бъдещето, отколкото си я представят и най-големите скептици. Красимир ГРОЗЕВ обобщава и анализира изминалите събития. Процесът за избор и покупка на нов боен самолет за родните ВВС за пореден път се засили и дори прескочи една от многото бариери по пътя на реализирането на проекта. Въпреки че проектът е неимоверно напред в своето развитие, ентусиазъм липсва както при компаниите, които са готови да предлагат нови и употребявани бойни самолети, така и в политическото ръководство на страната. А бурята си остава само в чашата с вода, наречена „ВВС и МО”, и по всичко личи, че няма скоро да я напусне.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 52 (декември 2012 г.)
Авиацията и Яно
Красимир ГРОЗЕВ се срещна с вече пенсиониралия се български пилот Янко „Яно” Янков, за да си поговори с него за живота, летенето и всичко останало. Кариерата ми на журналист, пишещ за авиация, ме е срещала със стотици истински хора, които изграждат българските ВВС днес. Без да искам да слагам каквато и да е градация между тях, трябва да отбележа, че пленителният авиационен ентусиазъм, който винаги е струил от капитан Янко Янков, или както всички го знаят – Яно, е бил нещо, с което той винаги се е отличавал. За седем години от нашето познанство станах свидетел, как той уверено и заслужено извървя пътя от новоприучен на МиГ-29 пилот през 2004 г. до един от най-опитните авиатори в Граф Игнатиево, който дори в последната година от кариерата си беше инструктор на съвсем млади пилоти, които тепърва се приучват на изтребителя. Разбира се, пилотската, а и житейската история на Яно е много по-дълга и показва, че ако човек наистина силно желае нещо и полага всички усилия да го постигне, със сигурност ще успее. Точно за това в следващите няколко страници ще разкажем за Яно и се надяваме, че историята му ще вдъхнови и следващото поколение български авиатори.
ВВС днес и утре
Красимир ГРОЗЕВ прави традиционния си анализ за днешното състояние на Военновъздушните сили на Република България и бъдещите предизвикателства пред тях.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 50 (октомври 2012 г.)
В очакване на горския
В средата на октомври Министерството на отбраната (МО) смело се е засилило да финализира проточващия се вече осем години процес на избор на нов боен самолет за ВВС, стремейки се да избегне всякакви ясни състезателни процедури. Има опасност този ход на МО не само да компрометира процеса за модернизация на ВВС, но той съдържа и потенциал за политическо самоубийство на правителството само девет месеца преди парламентарните избори. Красимир ГРОЗЕВ обобщава случилото се в последния месец.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 50 (октомври 2012 г.)
16 октомври 1912 г.
Как започна всичко преди точно 100 години? Как бе създадена българската военна авиация и кои са нейните първи герои? Как малката и бедна страна се решава да инвестира в най-модерните технологии познати тогава и къде е българския принос в утвърждаването на самолета, като най-страшното оръжие, което ще доминира бойните полета на ХХ и XXI век? Публикуваме извадка от приложението на списание АЕРО, което ще бъде публикувано с нашия следващ брой и обхващащо 100-те години история на нашата военна авиация.
Изтребителната трагикомедия
Красимир ГРОЗЕВ разглежда последните събития и новости, свързани с многострадалния процес на избор на нов боен самолет за българските ВВС и се опитва да отговори защо процесът се превръща в нещо като трагична комедия с предизвестен край. Повечето наблюдатели очакваха процесът около евентуалната покупка на нов боен самолет за ВВС на Република България да забави ход през пролетта на 2012 г. и най-ранното раздвижване като политически изказвания може да се очаква около отбранителното изложение „Хемус 2012” в края на май и началото на юни. Уви, наложи ни се да живеем в интересни времена, което, ако се вярва на популярното китайско проклятие, съвсем не е добре. Верен на типичния си стил да хвърля тихо и кротко медийни бомби, само в рамките на две седмици министърът на отбраната Аню Ангелов не само че определи насоката на страната към изтребител „втора ръка”, но и успя да назове цената, на която трябва да купим бъдещите ни изтребители, като само си спести да назове името на изтребителя, макар мнозина моментално да се досетиха какво е имал предвид той. В допълнение на това министърът директно прехвърли цялата отговорност за процеса по избор на нов боен самолет на следващото правителство, като по такъв начин си навлече тихия гняв на ВВС и компаниите производители, които вече осем години предлагат своите изтребители на България.
Статията е публикувана оригинално в сп. АЕРО бр. 44 (април 2012 г.)
