Трябват спешни мерки за стабилизация на изтребителната авиация. Това заяви днес, 11 май 2015 г., генерал-майор Румен Радев пред журналисти по време на откриването на съвместната летателна тренировка „Тракийски орел 2015-2” в авиобаза Граф Игнатиево.
Публичната поява на генерал Радев се чакаше с огромен интерес, защото в последните дни се появиха съобщения, че Министерство на отбраната му е наложила забрана за изявления пред медиите поради разминаване на мнението му с това на военния министър Николай Ненчев.
В последните дни на април и началото на май тази година министър Ненчев хвърли в публичното пространство огромно количество изказвания, свързани с изтребителната ни авиация, от които в обществото остана впечатление, че предстои отказ от поддръжката на изтребителите МиГ-29 и преминаване към „Балтийския модел” за охрана на въздушното ни пространство.
Пред събралите се журналисти генерал-майор Радев представи своето виждане за днешния и утрешен ден на българските изтребители. Думите му бяха премерени и дипломатични, като видимо той не целеше никаква излишна и публична конфронтация. И все пак, генералът много ясно и точно посочи тежките проблеми, пред които днес са изправени ВВС – не само изтъкна намаляващата изправна техника, но наблегна на свиващия се човешки потенциал.
Според командира на ВВС поддръжката на МиГ-29 в момента е безалтернативна, като са нужни спешни мерки за да може да се стабилизира ситуацията. Той категорично заяви, че тези спешни мерки трябва да се вземат днес, а не някога в бъдещето, иначе саможертвата на авиаторите във ВВС е безсмислена. Генералът обаче заяви ясно, че само с кърпене на МиГ-29 не може да има ВВС и трябва сериозно да се мисли за придобиването на нов боен самолет за българската военна авиация.
По-долу публикуваме по-важните моменти от изказването на генерал-майор Румен Радев:
„Тревожи ме състоянието на ВВС. Особено в тази една година, която предстои. За да имаме адекватни способности, трябва да имаме адекватни ресурси. Много се изговори за това имаме ли или нямаме ресурси да поддържаме бойното дежурство. Трябва да ви кажа, че в момента единствения ресурс, с който реално разполагаме, са нашите хора. Само с тях разполагаме!
Друго, което убягва, не е колко самолета имаме – два, три, пет или десет, а с колко летци разполагаме, които могат да носят дежурство и да дадат реален отпор на някаква сериозна заплаха. Тук трябва да се правят анализите и тук трябва да се вземат решенията. Аз не мога да ви кажа колко са, но бройката на летците за мен е много тревожна. И бройката намалява, защото състава, който носи дежурство, в болшинството си има право на пенсия, а ние нямаме ресурс да готвим друг млад състав. Това е голямото ни предизвикателство.
Що се касае до това, дали ще имаме или нямаме самолети, мога да ви кажа, че времето, в което трябваше да се вземат решения по въпроса изтече отдавна. И трябва да кажа, че това е не само отговорност на министър Ненчев, но и на правителствата преди него. От тук нататък, каквито и средства да се вложат в рамките на следващата една година, няма как да повишим изправността на техниката. Това значи преговори, договори, ремонти, доставки, което според нашия опит ще отнеме поне една година. В тази една година ще разчитаме на нашият инженерно-технически състав.
По инициатива на Командването на ВВС ще удължим сами ресурса на част от техниката. Трябва да направим това и да носим отговорността за едно такова удължаване или да спрем да носим бойно дежурство. В момента 90% от бойната авиация лети с удължен ресурс вътре във ВВС. Това не е наша работа. Нашата работа е да готвим летци, инженери и да генерираме способности. За ресурсите отговарят други структури и тези неща трябва да си дойдат на мястото, но ние нямаме друг изход.
Има ли риск? Има! Трябва да удължим ресурса на двигателите на МиГ-21 и МиГ-29, което никога не сме правили. Така, че ние поемаме този риск, за да избутаме някак си максимум една година. Ние ще го направим, ако знаем, че имаме подкрепата на държавното ръководство. Трябва да знаем, че след тази година трябва да има на какво да летят нашите пилоти и да има с какво да готвим млади летци.
Ако това не стане последствието е, че няма да може да охраняваме въздушното си пространство. Алиансът за това е Алианс, защото ще ни се притече на помощ и ние може да разчитаме на нашите съюзници. Ние сме „За” да тренираме заедно, ние сме „За” да има усилване на нашето бойно дежурство, но искаме това да става съвместно с нас, а не вместо нас. Веднъж загубили тези способности, ние няма да може да ги възстановим и ще загубим нашите летци и инженери.
На всички е ясно, че скоро нови изтребители няма да имаме. Дори сега да се изсипят пари от някъде, по-бързо от три години няма как да започнем да носим дежурство с едни нови самолети. Трябва време за производство, за обучение. Нашата най-важна задача днес е да стабилизираме това, което имаме във възможно най-кратки срокове, за да може нашите летци да летят и да изпълняват своите задачи.
МиГ-21 няма как да носи бойно дежурство. За да стане това, трябват минимум брой самолети и минимум брой подготвени летци. В момента нито имаме бройка самолети, нито летци. Второ, за да носим дежурство, трябва да им се удължи ресурса и трето, ресурсът им изтича в края на годината. Летците на МиГ-21 са с прекъсната подготовка, защото не летят, защото много месеци няма елементарни доставки по самолета. Докато те възстановят подготовката си, ще дойде края на годината.
Ние от ВВС подкрепяме министъра на отбраната за бързо предвижване на проекта за нов изтребител, за програмата за развитие на способностите на въоръжените сили, за спешна диверсификация на доставката на стоки и услуги, свързани с МиГ-29, но ние настояваме да се вземат спешни мерки за стабилизирането на МиГ-29 сега. Този месец, а не някога!
Ако сега няма действия, просто няма смисъл. И в това отношения има енергични действия в МО. Другата седмица ще бъде проведен извънреден съвет по отбрана, на който ще бъде поставени тези въпроси и ние ще изложим цялата ситуация. Ще има изслушване в Парламента и силно се надявам да бъде взето най-разумното решение.
На мен вече ми е неудобно да казвам, че трябват средства, средства и пак средства. Пари трябват и в Сухопътните войки. Там ситуацията е тежка. Пари трябват и във ВМС. Там ситуацията също е тежка. За съжаление спецификата на труда във ВВС е, че подготовката на военния летец е най-скъпата подготовка на специалист в държавата. Да, трябват ни много средства! И ние искаме минималното необходимо, за да може България да не губи национално доствойнство и да не губим контрола над собственото ни небе.
Това, което предлагаме на МО е в бюджетните рамки на тази година да направим авансово плащане, а след това с плащания в следващата и по-следващата година ние да осигурим минимално необходимата бройка техника и да имаме минимална бройка летци, за да носим дежурството.
Аз искам да използвам възможността, за да изразя моята благодарност и признателност към инженерно-техническия състав, благодарение на които лети МиГ-21, Су-25 и повечето от МиГ-29. Ако не бяха те ние отдавна да сме спрели полетите. Това е истината.
Дължим и огромна благодарност на стоицизма на летателния състав. Няма държава в НАТО, която да носи непрекъснато 24-часово дежурство с толкова малко подготвени летци. Може да си представите какво натоварване е това за тях. И да не забравяме риска, който те поемат летейки на удължена техника.
Ако не се вземат съответните спешни мерки ще дойде момента да обявим „Ние бяхме дотук!” и ще бъдем първата държава в НАТО, която е загубила изтребителната си авиация и е загубила въздушния си суверенитет. Да, НАТО полага екстремни усилия да охранява небето на тези свои членки, които нямат изтребители. Но ние имаме 103 години история зад гърба си и не искаме да предаваме тази история!
И не трябва само да се кърпи положението с МиГ-29 трябва да мислим за сериозни неща, като проекта за нов изтребител!”
След края на изказването на генерал-майор Радев двадесетината пилоти и инженери, които го слушаха, започнаха бурно да го аплодират. Един от тях по-късно сподели с екипа на АЕРО, че всички в авиобазата се радват за това, че генералът е имал мъжеството публично да постави тежките проблеми, които днес стоят пред изтребителната авиация.
Сега остава и да видим подобаващата реакция на политическото ръководство на армията и страната.
