„След нашия разговор, вчера е дошло писмо до ръководството на „Авионамс” от руския държавен консорциум, че ни канят да идем там за да водим разговори с цел да си върнем лицензите и да може да си ремонтираме и МиГ-овете и Су-тата”, това съобщи премиерът Бойко Борисов в интервю за Нова телевизия, дадено днес, 12 август 2016 г.
Министър-председателя директно определи решението за ремонт на МиГ-29 (по-точно двигателите му) в Полша, като глупост.
„Това е толкова прагматично решение, да не пращаш самолетите в Полша, да харчиш пари за транспорт, а те след това да отиват да ги правят в Русия или да взимат части оттам и после да ни ги връщат. Решението е да се правят тук”, отбелязва Борисов.
Премиерът още каза, че двигателите на американските вертолети руско производство (реално това са Ми-17 на афганистанските въоръжени сили, но ремонтът им се финансира от американското правителство), които се ремонтират в „Авионамс” се пращат в Русия, а двигателите на българските МиГ-29 се пращат в Полша.
„Е, това се казва глупост!”, каза той и обясни, че приватизацията на „Авионамс” е принудила държавата да сключи договор с Полша за ремонт на изтребителите ни. Това далеч не отговаря на истината, защото в последните 10 и повече години не се е разчитало на „Авионамс“ за ремонт на МиГ-29, а имаше действащо рамково споразумение с РСК МиГ (2011 – 2015 г.), а преди това се работеше пак по договор с руската страна за възстановяване на летателната годност (2006 – 2009 г.)
Борисов не даде други детайли по прехвърлянето на ремонтните дейности около МиГ-29 в авиоремонтното предприятие „Авионамс” (до преди няколко години ТЕРЕМ „Георги Бенковски”), но даде мъгляво и половинчато изказване за новите бойни самолети за ВВС, които според него също могат да се ремонтират там, след като МО ги купят „когато му дойде времето”.
Изказването на премиера Борисов не идва от нищото и вече многократно се е казвало, че се търси възможност за ремонт на наличните ни бойни самолети в „Авионамс”, който съвсем наскоро бе фактически национализиран.
Новото е, че Борисов определи договорът с Полша за „глупост” и съобщи, че се взимат конкретни мерки за започване на ремонтите в „Авионамс”.
Няма смисъл да се впускаме в обяснение на това, какво се случваше около българските МиГ-29 в последните две години. Нека само да си спомним как военният министър (който, заедно с политическия си кабинет бе основна движеща сила в прекарването на „глупостта“) твърдеше, че са му предлагали подкупи за сключване на договор за МиГ-29, как се целеше скъсване със зависимостта от Русия, как Полша можеше да свърши всичко и цените бяха по-добри от руските, как договорът с полските заводи бяха безалтернативни и прочие, и прочие.
В исторически план „Авионамс” никога не са усвоявали ремонта на МиГ-29 в пълния му обем, въпреки един печален опит от 90-те. Реално в завода са ремонтирани няколко броя РД-33 в края на 90-те, а преди 8 – 10 години там се извършваха мероприятията по преминаване на експлоатация по техническо състояние и възстановяване на летателната годност на 16 машини, но заводът бе подизпълнител, предоставящ хангари и определена техническа помощ.
Заводът вероятно ще може да поеме ремонта на двигатели, КСА и други системи и агрегати. От Русия ще трябва да се купуват лицензи, бюлетини, възможно е и оборудване и някакво обучение за персонала на завода. Колко ще струва това за сега е неясно, нито колко време ще отнеме тази процедура. Но няма как да очакваме нито това да стане бързо, нито да бъде евтино.
Нормално е държавата да се опитва да намери работа на собствения си завод, но е неясно до колко оправдана е инвестицията в ремонта на МиГ-29, предвид официалните планове в момента, според които типа ще бъде пенсиониран след около шест години.
Според инвестиционния проект за покупка на нов боен самолет, който Народното събрание одобри на 2 юни 2016 г., около 2018 г., паралелно с доставката на първите нови изтребители, броя на МиГ-29 в експлоатация трябва да се намали до осем, а останалите седем самолета да се канибализират. А тези руски изтребители ще се пенсионират окончателно през 2022 – 2023 г.
Трябва да се чака евентуално официално обяснение от страна на МО на това, как ще бъдат оползотворени капацитетите на „Авионамс”, колко ще струва това и как всичко ще кореспондира с плановете за покупка на нов изтребител. Затова всичко, което беше казано от премиера пред Нова телевизия на 12 август може да се характеризира на този етап като безотговорно политическо говорене, без никаква експертна оценка на бъдещи необходимости от поддържка на МиГ-29 и реални възможности това да се изпълнява с местни сили и средства.
Впрочем, целия шум и действия на държавата по национализацията на „Авионамс“, с които Борисов се хвали и което се оказва едно скъпо начинание, с цена 28 млн. лв., се правят от съображения, които може да се каже, че не са продиктувани от желание за защита на родната военна авиация. С тази национализация на първо място се защитава американския интерес – а именно, да не се провали договорът за ремонт на Ми-17 за армията на Афганистан, спонсориран със средства от САЩ. Ако трябва да сме напълно обективни, трябва да отбележим, че това все пак носи и ползи на българския завод, защото той ще има гарантирана дългорсрочно работа, примерно повече от 30 машини за основен ремонт за три или повече години години. Относно двигателите по тази сделка – въпреки всички усилия в миналато, когато заводът е бил държавен, ремонтът на двигателите на Ми-17 (ТВ3-117 и подобрени варианти ), така и не е бил усвоен и това нищо общо няма с приватизацията и прочие нерадостни развития след това.
Едно е ясно, с клетвите на военния министър за скъсване на зависимостта от Русия във военната сфера е свършено. Не само лицензите и бюлетините ще дойдат от руските държавни компании, но и резервните части, ремонтните комплекти, консумативите и прочие, които са нужни за поддръжка на МиГ-29.
Факт е и други, бяха загубени нови две години за военната ни авиация. Докато военно-политическото ръководство се мяташе в политическата си ориентация, флотът от българските МиГ-29 практически изпадна в безтегловност. А това, че все още имаме някакви изтребители се дължи на усилието на инженерно-техническия състав на ВВС и куража на командването на войските да удължава ресурсите. Но тези неща никой не може да гарантира, че ще продължат в бъдещето.
