Полската военноморска авиация изпадна в сложно положение след прекратяване на преговорите на правителството с европейския производител на вертолети Airbus Helicopters на 5 октомври 2016 г. Причината е, че с избора на модела H225M Caracal през април 2015 г. се считаше, че проблемът с обновяване на флота от морски вертолети е решен.
Ветераните Ми-14 трябваше да бъдат заменени от осем броя Н225М във вариант за борба с подводници и други бойни задачи над море, както и шест броя във вариант за бойно търсене и спасяване, способни да изпълняват мисии над вода и суша.
Сега това вече е в историята, защото със спирането на преговорите за купуване на Н225М възможността да има договор пропадна, а флотът от общо шест Ми-14 в оперативна готовност е пред пенсия поради изчерпване на общия технически ресурс, който е бил удължен в периода 2007-2014 г. от авиремонтния завод WZL-1 в Лодз. Вертолетът-амфибия е на служба в една ескадрила от състава на 44-а Морска авиационна база на летище Дарлово на брега на Балтийско море, но след удължаването на ресурса губи амфибийните си възможности (по-точно е може би да се каже, че ги запазва само за аварийни случаи). Както заявяват екипажи на Ми-14ПЛ, техните модернизирани машини в момента остават най-способните машини в Балтийско море за борба с подводници. Същото твърдят и екипажите на варианта за търсене и спасяване, според които той е идеален за сложните условия на работа в Балтика.
Оригинално флотът Ми-14 се състои от осем модернизирани машини от варианта ПЛ (с бордни номера 1001, 1002, 1003, 1005, 1007, 1008, 1010 и 1011). Има и два модернизирани ПЛ, носещи новото означение Ми-14ПЛ/Р (1009 и 1012), използвани за задачи за търсене и спасяване от 2010 г. насам (въведени са, след като специализираните Ми-14ПС изчерпват своя ресурс). Освен това в Дарлово се базират и два вертолета W-3RM Anakonda, предназначени за морско търсене и спасяване, и произведени от местната компания PZL-Swidnik (морски вариант на 6-тонния модел W-3 Sokol).
Първата си модернизация полските Ми-14ПЛ получават още през втората половина на 90-те години. Тя има за цел да повиши възможностите на спускаемата хидроакустична станция (сонара) „Ока-2“, и е изпълнена от Техническия университет в Гданск, заедно с Военновъздушния технологичен институт във Варшава. Основната цел на модернизацията е увеличаването на далечината на откриването на сонара, като за целта е въведена подобрена оптимизационна система, отчитаща промените в околната среда, като например промяната в температурата на морската вода. Изпитанията показват, че модернизираната станция има значително по-добри характеристики от оригинала, като в активен режим може да открива както подводници, така и потънали кораби на морското дъно. При друга модернизационна програма, отново проведена от същите изпълнители, са подобрени характеристиките на магнитометъра АПМ-60, отново с цел да се постигне по-голяма далечина на откриване на подводници. На по-късен етап всичките полски Ми-14ПЛ са оборудвани със западни системи за навигация, допълнителна радиостанция и полска система за радиолокационно опознаване. В началото на 2000-те години въоръжението на Ми-14ПЛ се обогатява с добавянето на малогабаритното управляемо торпедо MU90, произвеждано от италиано-френския консорциум EuroTorp.Също така няколко от модернизираните машините получават допълнително работно място в задната кабина. В допълнение към щатното място за щурман-оператор, зад него е обособено още едно работно място за сензорен оператор, който отговаря за работа със системите за търсене на подводници.
Двата Ми-14ПЛ са преоборудвани през 2010 г. във вариант за търсене и спасяване в завод WZL-1 с техническата помощ на украинската компания „Алфа“. От тях е свалено цялото оборудване за борба с подводници и е монтирана нова странична врата с увеличена широчина и външна лебедка СПГ-300 с товароподемонст 300 kg, снабдена с кошче за вдигане на пострадали от морска повърхност. Добавени са допълнителни фарове, изцяло ново комуникационно и навигационно оборудване и радар „Буран-А“ с режими за метеообзор и навигация, способен да открива морски цели. Добавен е и климатик с две обособени зони – пилотската и товарната кабина. Монтирани са носилки и са обособени места за спасители, доктори и спасително оборудване.
От осемте Ми-14ПЛ, четири са вече на земята за постоянно и се ползват за резервни части – това са бордове 1001, 1003, 1002 и 1005, чиито удължен общ технически ресурс вече е изчерпан. Други два ще бъдат изведени от служба през 2017, още един през 2018, а последният може да остане на служба, поне на теория, до 2021 (борд 1008 е постъпил в Дарлово след основен ремонт и удължаване на общия ресурс през 2014 г.). Двата Ми-14ПЛ/Р ще бъдат изведени от експлоатация към края на 2017 г., като за тях не се планира удължаване на ресурса. (повече за полските Ми-14 – в следващия брой на АЕРО).
