Временната комисия проучване на процедурата по избор на нов тип боен самолет към Народното събрания изслуша днес, 19 юли 2017 г., трима бивши редовни министри на отбраната – Аню Ангелов, Ангел Найденов и Николай Ненчев.
В изказванията на тримата пред т.нар. „Комисия „Gripen” нямаше фундаментално нови моменти. Изразената от тях позиция и факти са относително добре известни.
„Всичко по работата на Министерството на отбраната във връзка с инвестиционния проект беше явно и всички документи са явни. Не сме държали нищо скрито”, това заяви Аню Ангелов – министър на отбраната в периода 2010 – 2013 г.
Според него той е бил на ръба да купи нов изтребител за ВВС, но кабинета „Борисов 1” е подал оставка преди това да стане факт. Той намекна още, че големите заварени дългове в областта на отбраната и финансовите рестрикции след 2010 г., направили покупката на чисто нови изтребители невъзможно.
„Това е една огромна стратегическа инвестиция за нашата страна, каквато не е правена в скоро време. Моето мнение е, че не трябва да се бърза. Моето мнение е, че има други възможности, които трябва да се изследват. Екипът, който сега работи е стъпил на това, което е работено преди това. Хубаво е това, като приемственост, но имаме една нова обстановка. Сега имаме 1,5 млрд. лева, а преди имахме 700 млн. Могат да се запитат фирмите, които произвеждат F-16, дали ще е Блок 50, 60 или 70, Rafale, който е също много надежден самолет. Не трябва да се бърза и защото трябва да се вземе стратегическото решение. Трябва да се помисли какво правим със самолетите 5-то и 6-то поколение, които вече влизат на въоръжение. Дали се отказваме от тях. Инвестиционният проект не е свещенна крава, той винаги може да бъде променен”, каза още военният министър от кабинета „Борисов 1”.
Аню Ангелов изказа и виждането си, че България не може да развива паралелно трите си вида въоръжени сили и трите големи модернизационни проекта няма как да се движат заедно.
„Моите отговорности като министър бяха свързани с това дали вървим в посока на необходимата пълна модернизация за пълна оперативна съвместимост с МиГ-29 и осигуряване на ресурсите за експлоатацията му до края на жизнения му цикъл или вървим към модернизация със старт на проекта на придобиване на нов боен самолет. Моето мнение беше – отделяне на средства за летателната годност на МиГ-29 и стартиране на проекта за нов боен самолет”, това каза Ангел Найденов – министър на отбраната в периода 2013 – 2014 г.
Найденов, който бе военен министър в кабинета „Орешарски” каза, че процесът е продължен оттам откъдето били стигнали предишните екипи през втората половина на 2013 г. Били организирани срещи с представителите на тримата участници – Италия, Швеция и САЩ и Португалия с искане за подновяване на предложенията им и стремеж към създаване на основа за по нататъшно стартиране на процедура.
„В края на 2013 началото на 2014 г. имаше нови обстоятелства- предложение от Израел след посещение на българска делегация за продажба на употребявани F-16 със идеи за модернизация. Подчертано е, че биха дали подробности и цени при изпратено писмо за намерение. В началото на 2014 г. беше проведена среща със секретари на САЩ, в резултат на която беше изпратена делегация от ВВС на САЩ, които предложиха употребявани F-16. $800 млн. е била стойността на пакета, който е бил предложен. В началото на 2014 г. окончателно беше завършен проектът за придобиване на нов боен самолет и беше внесен след обсъждане в Министерството на финансите и МС“, поясни Ангел Найденов.
По думите му изпращането на проекта е било с основната идея той да влезе в списък за финансиране чрез държавен заем или заем с държавна гаранция.
„За мен най-нежеланият вариант е отказ от реализацията на проекта, независимо от причините, които биха могли да бъдат изтъкнати. За мен е критично важно тази процедура да бъде завършена. Негативно ще е и отлагането на взимане на решение за това. Ако ми позволите тъжната ирония – проблем явно не е само като няма пари, проблем е и когато има осигурени средства“, каза още Найденов.
Николай Ненчев, министър на отбраната в кабинета „Борисов 2” в периода 2014 – 2017 г., се опита да вкара интрига, като заяви, че в проекта е имало забавяне, заради конфликт между комисията за избор на нов изтребител и тогавашният директор на Института по отбрана Тодор Тагарев.
Емблематичният депутат от ГЕРБ Антон Тодоров попита Ненчев, какви са били противоречията между работната група и Института по отбрана и дали това е можело да доведе до уволнението на Тагарев. „Отговорът ми е положителен“, каза Ненчев, но не обясни, какви точно са били противоречията. Професор Тагарев може да ви обясни, каза Ненчев.
Той няколко пъти избегна споменаването на името на президентът Румен Радев, но веднъж каза, че не е зле да бъде извикан заедно с Тагарев. По времето на Ненчев е премахнат борда, който е трябвало да контролира работата на комисията и тя е оставена в ръцете на тогавашния командира на ВВС, защото имал доверие в експертизата на ВВС.
Ненчев каза, че е искал максимално бързо да стигне до решение за избор на изпълнител, но процедурата първоначално била забавена с месец от Народното събрание, а е трябвало да има подпис и от Института по отбрана.
Николай Ненчев вече на няколко пъти се опитва да забърка името на Тодор Тагарев в процесите от миналата есен, когато се оформяше окончателният вид на проекта за придобиване на нов изтребител. Самият Тагарев отрича да е променял изискванията към новия изтребител, въпреки че бе отстранен от Института по отбрана с такива мотиви.
От изказването на Ненчев не става кристално ясно и кога се е състоял въпросния конфликт и как е бил разрешен той. През миналата есен имаше съмнения, че се подменят военно-техническите изисквания към изтребителя с такива от чисто политически характер. Тогава мнозина, включително командирът на ВВС, министър и заместник-министър на отбраната, отрекоха да се правят такива промени.
„Проектът е изключително чувствителен. Стремяхме се да придобием самолет, който да е съвместим с партньорите ни в НАТО. Още веднъж, доколкото разбирам целта на тази комисия да установи защо проектът се е забавил, защо е взето това решение, вие знаете, че това решение всъщност беше заето от служебния кабинет, още веднъж акцентирам върху тази дума – прозрачността. Периодично да се дават пресконференции, включително и на заседания, които не изискват ниво на секретност, да бъдат канени както представители на медии, така и на обществеността. Така или иначе не успях да завърша този проект, но пък надеждата остава”, каза още Ненчев.
