Вчерашното изявление на Софийска градска прокуратура (СГП), че тяхната преписка не е открила данни за престъпление по твърденията на военния министър Николай Ненчев за предложен му подкуп, определено разбуди духовете.
В мотивите на СГП, обаче се съдържа, волно или не, и още една история. А именно, борбата на командването на ВВС за запазване на изтребителната авиация, която се вихри и в момента. Изложената фактология показва, че ВВС среща тежка съпротива, както от МО, така и от Началника на отбраната за отпускане на допълнителни средства за поддръжка на българските изтребители.
Ето какво може да прочетем в мотивите на Прокуратурата и което е пряко свързано с поддръжката на българските МиГ-29 и борбите около това.
След, като през февруари 2015 г. Програмния съвет на МО отпуска в единния финансов план едва 7,5 млн. лева за поддръжката на МиГ-29, командирът на ВВС генерал-майор Румен Радев уведомява съвета, че предвидените суми не са достатъчни, тъй като стигат за ремонта само на един самолет. Командирът на ВВС предложил решение чрез набавяне на допълнителни средства от възстановяването на акциз от гориво да бъдат ремонтирани още два двигателя, достатъчни за въвеждане в строя на още един МиГ-29. Допълнителният финансов ресурс бил необходим за носене на бойно от изтребителната авиация, като основен елемент от Интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО, от която неделима част е системата за ПВО, гарантираща въздушния суверенитет на Република България.
Предложението на генерал Радев не било прието, тъй като посочените по-горе допълнителни средства не били разпределени пропорционално между видовете въоръжени сили и СКС, с което не бил съгласен началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов.
На следващия Програмен съвет, видно от обясненията и на генерал Радев и на заместник министър Йосифова, командирът на ВВС предложил друго разрешение на проблема с ремонта на двигателите на МиГ-29, като предложил да се сключи договор с РСК „МиГ” за ремонт на повече двигатели, от които имало остра нужда, на обща стойност 24 млн. лева, като осигурените 7,5 млн. лева за 2015 г. да се използвали като авансово плащане – 30 %, а останалите 70% от сумата да се изплатели през 2016 г.
Направеното предложение отново не било прието. От обясненията на заместник министър Йосифова е видно, че тя също не е била съгласна с него, предвид липсващ финансов ресурс за 2016 г., от който да бъде изплатена необходимата сума по договора, както и поради необходимостта от вземане на политическо решение чрез коя държава да става инвестирането в МиГ-29, което било в прерогативите на Съвета по отбрана като най-висш консултативен орган към министъра на отбраната. По време на Програмния съвет, пред всички присъстващи в разговор с генерал Радев Йосифова заявила, че подписаните два договори с РСК „МиГ” за ремонт на два РД-33, една КСА-2 и удължаването на ресурса на други два мотора е прибрала в касата си, докато изясни в разговор с министъра позицията му във връзка с казаното от него в интервюто за вестник „Сега” от 24 април 2015 г.
В следващите дни среща между министъра и неговата заместничка не е могла да се осъществи. От разговор със съветника на министъра – Николай Василев, заместник министър Йосифова разбрала, че министърът е удовлетворен от действията ѝ и съгласен с обстоятелството, че тя е задържала договорите с РСК „МиГ”, тъй като в противен случай „щели да си навлекат неприятности”.
В обясненията си Йосифова заявява, че договорите и към настоящия момент – месец юни 2015 г. (настоящият момент към изготвяне на мотивите от прокуратурата – бел.ред.) се намират в касата ѝ, като за това е уведомила писмено и министъра с молба за вземане на отношение в тази връзка. Резолюция върху докладната записка от негова страна обаче нямало.
Междувременно с докладна записка от 23 април 2015 г. командирът на ВВС уведомил началникът на отбраната вицеадмирал Румен Николов относно проблемни въпроси и перспективи за гарантиране на въздушния суверенитет на Република България, като посочил, че от началото на 2015г. единствените останали изтребители за носене на бойно дежурство били МиГ-29. Поради липсата на достатъчно финансиране, броят на изправните самолети непрекъснато намалявал. Горното довело до прогресивно намаляване – с два пъти на разполагаемия общ нальот на изтребителната авиация, водещо след себе си редица негативни последствия върху подготовката на летателния състав и носенето на бойното дежурство. На първо място, рискът от допускане на тежки авиационни произшествия растял непрекъснато, поради опасно малкият нальот на летците, носещи дежурство, който не само бил далеч под установения в НАТО стандарт, но и в разрез с всякакви норми на безопасност на полетите.
Броят на подготвените летци за бойно дежурството непрекъснато намалявал, което водело до прекомерно натоварване на състава. Намаляващите ресурси водели до невъзможност за подготовка на млади летци, респективно до застаряване на летателния състав. Нараствала тенденцията за пенсиониране на летците, придобили това право, като съществувал риск от оставане без подготвен летателен състав, доколкото подготовката на нови летци за бойно дежурство отнемало години и значителни ресурси.
Като причини за критичното състояние, в което била изпаднала изтребителната авиация на Република България се в докладната записка на генерал Радев се посочвали намаляващото финансиране за техническата поддръжка на самолетите и непостъпването на нова техника през последните две десетилетия. За носенето на бойно дежурство по мисията „ер полисинг” били отделени само два бойни МиГ-29, които предвид останалия ресурс на двигателите в много кратки срокове следвало да бъдат спрени от полети.
В докладната записка на командира на ВВС се сочело също така, че положението щяло да продължи да се влошава и до края на 2015 г., поради недостатъчния финансов ресурс от 7,5 млн. лева, който стигал за ремонт на двигателите и кутията на самолетните агрегати само на един МиГ-29; изчерпването на възможностите за поддръжка на самолетите със собствени сили и средства, липсата на изправни бойни самолети МиГ-29 за водене на летателна подготовка през 2015г., както и голямото технологично време за ремонт и доставки.
За посочените проблеми Командването на ВВС уведомявало с докладни записки както на Съветите по отбрана, така и на срещата на 28 януари 2015 г. на висшето военно ръководство с Комисията по отбрана към Народното събрание. Въпреки това, обаче, необходимото финансиране не било осигурено. Всичко това водело до неимоверен риск от тежки летателни произшествия.
Според Командира на ВВС, отказът от поддържане и развиване на собствени способности за задачата по „ер полисинг” щяло да има редица негативни последици. Изтребителната авиация нямало да бъде в състояние да се възстанови повече като човешки потенциал, България щяла да загуби въздушния си суверенитет и да се превърне в нелоялен и ненадежден партньор, разчитащ на своята сигурност на съюзниците си от НАТО. Държавата трябвало да плаща и огромни разходи за пребиваването и подготовката на съюзническите сили на българска територия, а в случай на криза нямало да може да разчита на собствени способности за защита на въздушния суверенитет, а да се надява изцяло на чужди въоръжени сили.
Единственият възможен изход за недопускане прекратяване на бойното дежурство по „ер полисинг” бил ВВС сами да удължат ресурса на двигателите на два до четири броя МиГ-29, но това състояние можело да се задържи най-много до края на 2015 г. и ако не се вземели екстрени мерки за ремонт на двигатели и агрегати през 2016 г. дежурството щяло да стане невъзможно поради налични за полети само един боен и един учебно-боен МиГ-29, преумора на малкото на брой летци, носещи бойно дежурство и непозволяването приучването на нови летци поради броя изправни самолети.
В цитираната докладна записка от 23 април 2015 г., Командирът на ВВС заявявал, че по силата на Рамковото споразумение, посочено по-горе, сключване на договори за ремонт и доставки за МиГ-29 можело да става към момента само с РСК „МиГ”. До изтичането на срока на споразумението през месец септември 2015 г. българската страна нямала право да сключва договори с други доставчици. Едновременно с това било крайно необходимо да се търсят нови доставчици за поддръжката на МиГ-29. Дейността по подготовката на документите, сключването на договорите, ремонтите и доставките щяло да отнеме поне година и половина, през което време изтребителната авиация щяла да бъде в невъзможност да осъществява полети.
Дори и да бил сключен договор за закупуване на нов боен самолет в края на 2015 г., МиГ-29 трябвало да бъдат поддържани поне до 2019 г. С оглед на така изложените проблеми генерал-майор Румен Радев предлагал удължаване на ресурса на двигателите на два до четири изтребителя МиГ-29, незабавно сключване на договор с РСК „МиГ” за 10 млн. лева, целево отпускане на 22,4 млн. лева за ремонт на МиГ-29 за сключване на договор с РСК „МиГ” за възстановяване на летателната годност на други три броя МиГ-29, без които дежурството по „ ер полисинг” през 2016 г. било невъзможно; ускоряване на работата по подписване на междуправителствено споразумение с Полша за поддръжката на МиГ-29 и приоритетно внасяне в Министерски съвет на Проект за инвестиционен разход за придобиване на нов тип основен многофункционален самолет.
С оглед изложените проблеми, заявявани нееднократно от генерал Радев както в посочената докладна записка, така и на Програмни съвети, на 29 април 2015 г. заместник министър Йосифова предложила на министъра на отбраната Николай Ненчев, с което той се съгласил, извършването на извънпланова тематична проверка от Инспектората на Министерство на отбраната, по време на която да бъде направен анализ на разходите на ВВС за извършване на „ер полисинг” за изминалите три години и прогнозен анализ на тези разходи за следващите три години; анализ на разходите за придобитата нова техника във ВВС, анализ на нейното състояние и на възможностите за използването ѝ през следващите пет години; анализ на наличната авиационна техника от гледна точка на необходимостта от поддържането в този състав или неговото редуциране до оптимално равнище, както и определяне на кръга от летателна техника с отпаднала необходимост с цел последваща реализация за по-ефективно изпълнение на приходната част на бюджета на МО.
До 21 май 2015 г., когато се състоял Съвета по отбрана, Инспекторатът на МО бил приключил със своята проверка, от която ставало ясно, че предупрежденията на ръководството на ВВС относно състоянието на изтребителната авиация са верни.
От обясненията на заместник министър Йосифова става ясно, че на Съвета генерал Радев е изразил своето мнение, че ресурса на летателната годност може да се удължи най-много до края на 2015 г., но до месец юни 2016 г. , както бил принуден да отстъпи на Съвета, това щяло да води със себе си до риск за живота и здравето на летците.
В началото на месец май 2015 г. заместник министър Йосифова посетила Полша със задача да проведе среща с ръководството на полското МО с оглед постигане на договореност относно поемането на поддръжката на МиГ- 29 от полска страна.
На 9 май 2015 г. заместник-министър Йосифова инициирала среща с министър Ненчев, на която присъствали и началникът на отбраната вицеадмирал Николов, заместникът на командира на ВВС – бригаден генерал Анатолий Кръстев, тогавашният началник на политическия кабинет – Илия Налбантов и представител на ВВС – полковник Сергей Белкинов. На срещата уведомила министъра за проведената среща в Полша във връзка с евентуалната поддръжка на МиГ-29 там, като изразила загриженост от влиянието на резултатите от предстоящите избори в тази страна върху постигнатите договорености. Отново поставила въпроса какво да прави с договорите с РСК „МиГ”, тъй като с полската страна дори и при положително развитие, сключването на споразумения щяло да отнеме между няколко месеца и година – година и половина.
Министър Ненчев настоял да се задържат договорите с руската страна, докато станат ясни резултатите от изборите в Полша, респективно докато в България пристигне тяхна делегация, каквато договореност била постигната. Заместник-министър Йосифова го предупредила, че ако не се постигне съгласие с полската страна, договорите с руската фирма трябва да бъдат задвижени, тъй като авиацията ни ще остане на земята, но министърът отново настоял да задържи договорите с руската страна.
На 17 юни 2015 г. заместник министър Йосифова отново изготвила на вниманието на министър Ненчев докладна записка, в която за пореден път го уведомила за проблемите във ВВС, позовавайки се на писмо на генерал Радев, свързано с недопускане на прекъсване на дежурствата по „ер полисинг”.
В обясненията си пред прокуратурата заместник министър Йосифова заявява, че и до момента договорите с РСК „МиГ“ продължавали да стоят в касата ѝ.
Преговорите с полската страна вървели успешно, макар и междуправителствено споразумение между двете държави да не е сключено.
Така, благодарение на публикуваните публично мотиви на СГП, се вижда какво се е случвало по етажите на МО през април – юни 2015 г. и как тези месеци са безвъзвратно изгубени за българската изтребителна авиация. Готови договори с руската страна, които поне малко са щели да подобрят обстановката с носенето на бойно дежурство отлежават вече повече от два месеца в касата на заместник министър Йосифова. Факт, който е станал по нейна инициатива, но и с благословията на министър Ненчев.
В същото време началника на отбраната вицеадмирал Румен Николов стопира инициативите на командването на ВВС за отделянето на още пари за поддръжка на изтребителите във ВВС. Видимо е, че и МО не съдейства по въпроса, въпреки, че и там са имали ясната информация, че ситуацията във ВВС започва да става трагична.
