На 5 юли 2017 г. бе проведено първото заседание на т.нар. „Комисия „Gripen” в Народното събрание, която трябва да извърши проучване на изпълнението на процедурата по избор на нов изтребител за ВВС.
Първото заседание преминава по-скоро скучно, като дебатите първоначално обсъждат правилника за работа на комисията и се спори за предназначението на комисията. Интересен е момента, в който става ясно, че за депутатите членове на комисията е много трудно да се намери ден и час за техните заседания, поради високата им заетост.
Във втората част на заседанието депутатите бистрят как всъщност трябва да извършат своята работа, какви документи да се изискат, по какъв начин да бъдат четени те, какви официални лица да бъдат привикани пред комисията и други подобни.
Публикуваме целия текст на стенограмата от заседанието на комисията.
П Р О Т О К О Л
№ 1
На 5 юли 2017 г. се проведе първото редовно заседание на Временната комисия за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне и обсъждане на проект на Вътрешни правила за работа на Временната комисия.
2. Разни.
Списък на присъствалите народни представители – членове на Комисията, се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 16,05 ч. и ръководено от председателя на Комисията господин Емил Христов.
***
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, добре дошли на първото ни заседание! Както можеше да се очаква, то ще бъде кратко като дневен ред.
Надявам се всички да са получили на пощите си материала. Ако някъде има проблем с получаване на пощата, моля след това да се обърнете към сътрудниците на Комисията, така че да няма хора, които е необходимо да получават допълнително информацията.
Имаме кворум, можем да започнем работа. Колегите, които отсъстват, предупредиха.
Мисля, че няма необходимост да се представяме, всички се познаваме, медиите също ни познават.По първа точка материалът беше разпространен своевременно.
По втората точка бихме могли да говорим за контактите ни основно с Министерството на отбраната, както и за документите, които имаме намерения да изискаме от тях.
Имате ли въпроси?
ФИЛИП ПОПОВ: Аз не възразявам по отношение на дневния ред. Моля да получим проекта за Вътрешни правила, защото не сме го получили на електронните си пощи. Бях получил по пощата само дневния ред, но без проект на Вътрешните правила. Моля да бъде раздаден.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това имах предвид. Има ли и други колеги, които да не са получили проекта? (Шум и реплики.) Моля да осигурим четири броя от проекта.
Нещо друго по дневния ред?
Моля да го гласуваме.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет.
За тези, които са запознати с проекта по първа точка, откривам разискванията по него.
СПАС ПАНЧЕВ: Искам да направя предложение, макар да не зная дали сте го предвидили днес като за първо заседание. Ние мислим, че е по-добре заседанията ни да бъдат в четвъртък след заседанията на Комисията по отбрана. Повечето колеги са членове и на Комисията по отбрана. Мисля, че ще бъде по-удобно, защото виждам, че колегите са притеснени сега.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това беше първата реакция, която и аз направих. Обадиха ми се обаче колеги, които и за днес бяха затруднени, и предложиха заседанието да бъде от 16.00 ч. Ако сега вземем такова решение, склонен съм да го подкрепя, заседанието ни може да е веднага след заседанието на Комисията по отбрана.
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Господин Председател, тъй като има още други три временни комисии, защото аз членувам и в друга комисия, обикновено заседаваме също в четвъртък от 16.00 ч. Този вариант е удобен. Единственият вариант е да координирате действията си с председателите на другите две комисии.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Разбирам Ви.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Също от 16.00 ч. в четвъртък е заседанието на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, ще бъде ли ужасно неудобно, ако правим комисиите във вторник в късния следобед, непосредствено преди заседанията на групите?
РЕПЛИКИ: Тогава са заседанията на парламентарните групи. Те започват от 15 или 16.00 ч.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: И такъв вариант разглеждах.
РЕПЛИКА: Не можем. Пътуваме отдалеч, не можем да стигнем. Добре е сряда от 16.00 ч.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Няма да гласуваме сега. Много е сложно. Зная, че е неудобно.
Тогава искате ли да опитаме следващото заседание да бъде непосредствено след заседанието на Комисията по отбрана? Ще говоря и с колегите на другите временни комисии, за да уточня нещата.
РЕПЛИКА: В четвъртък от 14.30 ч.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: За тогава се събират много комисии.
Ще вляза в контакт с колегите от другите временни комисии и ще говорим отново.
Ще имаме много заседания, особено през септември. Мисля, че дотогава ще намерим възможност.
ФИЛИП ПОПОВ: Правя предложение в чл. 3 с оглед мандата на самата Комисия, който произтича от самото й наименование – „за проучване изпълнението на процедурата по избор на нов тип боен самолет“, в чл. 3 е записано, че „Комисията следва да се запознае с всички факти и обстоятелства относно проведената процедура“. Мисля, че тази формулировка надхвърля мандата на Комисията. Предлагам: „Комисията следва да се запознае със законосъобразността относно проведената процедура“, защото това отговаря на мандата на Комисията, за който е съставена, както и на наименованието й.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Колега Попов, мисля, че със законосъобразността се занимава прокуратурата, а не ние. Ние се занимаваме по същество, а не формално – това е моето мнение. Ако тръгнем само по законосъобразност, нищо няма да получим и нищо няма да разберем.
Все още не разбирам защо толкова сериозно се съпротивлявате да покажем на хората какво се случва около избора на нов изтребител за следващите 40-50 г. за България, пък и по-нататък, защото ако изберем „Грипен“, ще бъде 30 години, ако изберем някой друг, ще бъде доста повече. Това е по същество.
В момента в Белгия тече същата процедура. Там всичко е абсолютно явно и достъпно, няма една секретна дума или нещо скрито.
Не виждам защо трябва да променяме, както Вие казахте, мандата на Комисията, тоест смисъла на нейната работа и съществуване.
Колеги, повтарям: законосъобразността е работа на прокуратурата, а ние работим по същество.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Реплики?
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Уважаеми господин Попов, първо, искам да споделя, че не е работа на Комисията да реши кой самолет или коя оферта е по-хубава. В крайна сметка никой от нас не е виждал проектите на оферти, давани от страните.
Правя репликата на базата на чл. 3, защото той е точно копие на т. 2 от Решението на Народното събрание. Не мисля, че е коректно да променяме точката, както е записана и гласувана в Решението на пленарната зала. То е точно пренесено в нашия чл. 3. Ако искате, можем да покажем препис от Решението, за да видите, че записът е идентичен.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Дуплика?
ФИЛИП ПОПОВ: По отношение на направените реплики считам, че така предложените в Процедурните правила на Комисията: „Запознаване с всички факти и обстоятелства“ на практика ще превърнат Комисията в разследващ орган. Мандатът на тази Комисия не е такъв.
Вземам повод от казаното от колегите, че работа на прокуратурата е да следи за законосъобразността.
По отношение проучването на всички факти и обстоятелства, също е работа на прокуратурата, разбира се, и на органите за досъдебно производство. Затова направих това предложение – именно за да се впишем в мандата на Комисията, който произтича, както казах, от нейното наименование, а именно „проучване на изпълнението на самата процедура“, като такава, а не изобщо запознаването с всякакви видове факти и обстоятелства по отношение на самата процедура.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Други изказвания?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Имаше твърдения, че някой от Комисията имал опасения. Държа да кажа, че нямаме опасения. Тук имаме надежда, че наистина всички процедури, извършвани от изпълнителната власт, ще станат ясни.
За да съм сигурен, че правилно съм разбрал смисъла на чл. 3, който възпроизвежда Решението на НС, че това ще е основен предмет на нашата дейност, говорим за всичко, извършено от изпълнителната власт след вземане на Решението на 2 юни 2016 г. от Народно събрание – за процедурата за нов тип боен самолет. Там има поредица от решения от комисии, работни групи, междуведомствени групи, Съвета по отбрана, нали така, всички действия, извършени от изпълнителната власт до момента? Това ще бъде обхватът на нашето занимание.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Колеги, предлагам обхватът да бъде оттам, откъдето да получим вярна информация за старта на процеса. Нека се запознаем с колкото се може по-широк кръг от документи. Разбира се, няма да се превръщаме в разследващ орган – това не е нашата цел. Ние нямаме и мандат за такова нещо. Представете си пък комисия на Народно събрание да е разследващ орган! Целта, която мисля, че всички ще подкрепим, е да изчистим всякакви съмнения относно това какво и как се е случвало.
РЕПЛИКА: Решението на Народно събрание е от 2 юни.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Ние от ДПС по Вътрешните правила нямаме никакви забележки. Те са стандартните за времена комисия.
Молбата ми е Комисията да се съсредоточи върху работата си, защото впоследствие ставаме свидетели на изказвания от трибуната на Народно събрание, че създаваме временни комисии, за да не вършим никаква работа. Това е молба, защото Комисията ще установи дали има допуснати грешки, или не, а не кой самолет е по-подходящ за България. Нека не предпоставяме тези неща. Знаем, че има медии, но накрая да излезем с решение, за да не стане като предишната друга временна комисия, където участвам, където три месеца има едно нищоправене, защото институциите не реагират и т.н.
Вие сте председател. Нека навлезем по същество, да изискаме необходимите документи, да установим. Ако има нещо, естествено, българските граждани ще бъдат информирани, ако няма гриф.
ФИЛИП ПОПОВ: След направеното уточнение от председателя на Комисията по отношение на въпроса на колегата Бойчев относно обхвата на дейността на Комисията оттеглям своето предложение.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Относно Вашето безпокойство, убеден съм, че всеки от нас иска да работи колкото се може по-чисто и ясно в тази Комисия. Всички ние ще оценим всяка една инициатива. Затова моля всеки, който има предложения за промяна в работата, за изискване на документи, за покана на специалисти, с които да беседваме, да го направи. Мисля, че това ще бъде най-добрият начин не само да намерим общ език, но накрая да излезем със заключения и предложения, които биха могли да бъдат полезни на всички.
Ако няма други бележки, моля да гласуваме Вътрешните правила.
За – 17, против и въздържали се – няма.
Приемат се.
По втора точка бих искал да получа от Вас уверения за следното. Ние ще изпратим писмо до Министерството на отбраната, с което ще помолим да ни бъдат предоставени документи. Нека не се заблуждаваме, те няма да бъдат предоставени още утре, въпреки че ще помолим министъра да съдейства. Убеден съм, че той ще направи необходимото, но следващото заседание най-вероятно ще бъде през една седмица, така че да имаме време да получим документите и да се запознаем с тях. След това, тъй като по мои изчисления има значително количество документи, част от които са и класифицирана информация, ще се наложи да работим малко по-усилено до излизането във ваканция. Мисля, че както аз, така и всички ще оценим всяка инициатива, която би помогнала за работата на Комисията. Всички сме отворени към това да предложите какви документи да изискаме.
Не само Министерството на отбраната (МО) е институцията, ангажирана в този процес. Там е и Министерство на външните работи, както и други институции, които са били длъжни да наблюдават процеса. Ако към момента имате сведения или факти, които биха могли да ни бъдат полезни, моля, представете ги, за да можем да изискаме своевременно информация от тях.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Доколкото знам, за целта има работна група в рамките на МО, говоря за управление на проекта, има междуведомствена група, в която има представители на други ведомства, извън МО. Според мен трябва да изискаме протоколите и етапните решения от стартирането на процедурата на всички такива създадени звена и работни групи, без значение дали е междуведомствена, или е само в рамките на МО. Ако искаме да имаме цялата картина, според мен това трябва да поискаме.
Предложението за оферта става през Външно министерство. Мисля, че това е станало през месец декември.
Въобще трябва да изискаме всичко станало по процедурата. Не зная дали трябва детайлно да го изброяваме като етапи или отделни документи, или да го изпратим направо на МС. Пак казвам: различни ведомства имат касателство и отношение по процеса.
Сега се сещам, че и Съветът по отбрана има няколко заседания, които също гледат целия проект.
РЕПЛИКА: Комисията по отбрана също е гледала.
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Да, но тя не е публична.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Колеги, предлагам да работим по принцип. Тръгнем ли нещо конкретно да искаме от министъра или от МС, ще пропуснем някой документ – при всички положения. Тогава те няма да ни изпратят нещо, което биха искали, защото сме пропуснали да го искаме.
Моето предложение е, ако трябва, да дадем мандат на трима човека – не само на председателя. Трима души, които можем да решим сега, да отидат в МО и да започнем от заповедта на министъра за формиране на работна група. Оттам нещата ще тръгнат хронологически. Иначе сега ние не знаем какво да искаме. Може да изпуснем нещо. Това трябва да стане утре или в първия момент, когато министърът има възможност да ги приеме, за да се стартира първоначално от средата на 2016 г. как са протекли нещата и да се търсят конкретни документи. Не можем да ги изброим сега, не знаем какви са. Това е моето предложение.
Нека в тази група да не е само господин Христов, а да има от всички, които имат желание.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Аз съм напълно съгласен, че трябва да се започне още от приемането на Решението от Народно събрание.
Бих искал дори малко да го удължим, с оглед на това, че не всички представители в нашата Комисия са били членове на Комисията по отбрана, не са експерти, но да се направи нещо като експозе, за да могат да навлязат в предисторията, да хванат и предисторията на самия процес – за общо запознаване, за да знаят как се е развивал процесът – говоря за целия процес, не само от последната една година.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Реплика към господин Гаджев, малко да разведрим обстановката. Ако започнем да изучаваме историята на българския футбол от 2010 г., няма да знаем, че „Левски“ и ЦСКА са били десетки години наред. Нека се разберем за какво става въпрос. (Смях, оживление.)
ДЖЕЙХАН ИБРЯМОВ: Аз също подкрепям предложението на господин Тошев, тъй като има различни спекулации относно членовете на работната група, междуведомствената работна група и комисии. Аз също бих искал да видим заповедите за назначаване на тези хора, кои са тези хора, кой и кога ги е назначавал, за да няма спекулации какво се е случвало в целия процес. Мисля, че това ще е полезно за работата на Комисията.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Без да сме се срещали и разговаряли, вървим с Вас по един и същи път.
Първите няколко документа, които ще изискам от министъра на отбраната да ни изпрати, са основанията за стартирането на проекта. Оттам нататък: първоначалната организация за работа по реализацията на проекта; тактико-техническите изисквания, които са зададени в началото към новия модел самолет; искането за информация в началния етап; изискванията, критериите, коефициентите за анализ, които са използвани след това при работа на групата; вариантите за реализация и списък на кандидатите, които се доближават до изискванията (знаете, че има дълъг и къс списък); методика за избор на оптимален вариант за реализация и математически модел за оценка; резултатите от обобщаването на постъпилите отговори на искането за информация (знаете, че това беше основание за последващи действия); докладите, които са направили в съответната група, становищата и взетите по тях решения. Всеки един от потенциалните модели е бил оценяван. Нас ни интересува не кой как се е представял, а как е работила работната група с математически анализ. Накрая, когато са сравнявали, коректно ли е било сравняването? Без да сравняваме по никакъв начин – отново казвам – самолетите като такива, като тактико-технически характеристики и отговаряне на изискванията. Също да се изискат и докладите от проведените срещи и разговори от организационните структури по изпълнението на проекта с потенциалните изпълнители, защото има достатъчно документация по случая, която може да хвърли светлина върху това кой какво е предложил и доколко работната група се е съобразила с предложенията.
Мисля, че това се доближава максимално до дадения ни мандат за работа, без необосновано да разширяваме нашите правомощия или умишлено да стесняваме или да отиваме към оценка на определен самолет.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Доколкото разбирам, трима-четирима души ще отидат в МО, като започнат да се занимават, и после ще докладват на групата – това ли имате предвид, или нещо друго?
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Не
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Тези документи, които Вие ги казвате, дори ако всички започнем да се ровим, ще ни отнеме страшно много време.
Не е ли по-добре подходът всички документи – тези, които изброихте преди малко, да изслушаме ръководителите на съответните групи. Те да кажат: критериите са били от този до този. Чувал съм, че са стигнали до 300 критерия. Те ги залагат в компютър. В компютъра вкарват всеки самолет с неговите данни и той решава всичко. Тези неща да се обосноват най-обективно.
След това ще се сравнят по важните параметри, които фактически ще дадат отговор на въпроса, който търсим.
Става дума за следното: каква е била рамката, заложена от МО в офертата, какво са отговорили трите фирми, за да направим сравнението. Оттам ще излезе истината. Например: година на производство на типа самолет – нов, стар. Ако е стар самолет, колко часа остатъчен ресурс има планьорът, колко часа остатъчен ресурс има двигателят. Ако се налага пък тотален ремонт, съответно каква е калкулацията и каква сума ще струва той.
Друг много важен фактор, който цялата Комисия трябва да знае, е колко струва един летателен час за типа самолет, защото, ако стане така, че България купи скъп самолет и си позволи да даде много пари, а после няма пари, за да обслужва този самолет, това трябва да е съобразено с бюджета на МО – и това трябва да се гледа.
Много са факторите, затова тази Комисия, в която влизат специалисти от МО, от Министерството на икономиката, със съответни програми, има представители от Служба „Военна информация“ и от ДАНС, които са изпълнявали определени задачи – всеки в областта си, и от Външно министерство. Така ще стигнем най-бързо и точно до желания отговор. Говоря за обективен отговор, без намеса. Ще чуем и специалистите на каква база е отпаднал третият тип самолет F-16. Ще чуем аргументите на комисията.
Това е един от основните въпроси, казан от трибуната на Народно събрание. Целта е да открием истината, да направим своя извод и да го изведем, да се види в пленарната зала. Това имам предвид.
СПАС ПАНЧЕВ: Идеята за закупуване на многоцелеви изтребител е от много години. Трябва да тръгнем оттам – каква е била идеята, какво е решил Съветът по отбрана и на база на това какво задание е възложил министърът на колектива, изготвил техническото задание за купуване на самолета. На база на техническото задание има друг колектив, който кани и изслушва кандидатите – да видим и тяхното решение. Бяхте 90% прав в последователността на изискване на тези документи. Ние трябва да знаем какво е поискал министърът, Съветът по отбрана, как е дошло в Народно събрание и какво ние сме гласували. Какво е било и решението на колектива, провел разговорите, изпълнявайки всички указания, които има в техническото задание. Като става въпрос за пари, там са посочени всички средства, в рамките на които трябва да се вземе решение. Това са важните въпроси. Мисля, че вървим ли по този път, няма да политизираме работата на нашата Комисия, а ще си свършим коректно работата, каквото е и нашето желание.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Всъщност това е пътят, по който ще вървим. Затова помолих да допълваме непрекъснато.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Това означава, че той иска малко по-отрано. (Шум и реплики.)
Говорим за основания за стартиране на проекта. Оттам нататък документите следват един след друг. Така тези, които не са запознати с движението на един проект, могат да влязат вътре в процеса и си отговорят на много въпроси.
В това, което Вие предложихте, господин Симеонов, има рационалност, но там има и едно слабо място, защото останалите просто ще разчитат на двама или трима души да ги запознаят с един огромен материал. Те ще бъдат откъслечно запознавани и няма да могат да формират собствено мнение.
Затова бих предложил тези документи, които получаваме, да бъдат достояние на всички и всеки по собствено решение да се запознава с тях. след това да обсъждаме документите и да вземаме решение кого да поканим на разговор, за да изясним въпросите, за които Вие говорехте, тъй като ще се наложат срещи.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Точно това имах предвид: не трима-четирима човека да отиват в МО и те да се занимават, а това да стане тук пред всички. Всеки да знае обобщено какво става. Да каним необходимите или точните хора, шефове на комисии – това имах предвид, а не четирима души да отидат в МО. Те трябва да се заровят и да спрат всякаква друга дейност в парламента, защото документацията е изключително много и обемиста.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Мисля, че този метод на работа ще бъде удачен.
Колеги, други изказвания?
ЖЕЛЬО БОЙЧЕВ: Къде ще бъдат достъпни материалите, когато постъпят?
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Явните материали ще бъдат изпращани в удобна форма по пощата. Тези, които съдържат някакъв гриф, ще ги търсим в секретното деловодство. Там всеки лично ще отговаря за запознаването си със съответния материал.
ФИЛИП ПОПОВ: Ще моля, когато постъпват тези конкретни материали, да бъдем уведомявани.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Своевременно ще бъдете уведомявани за списъка постъпили материали без значение на степента на секретност или явните. Явните ще ги изпращаме на всеки.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Колеги, имайте предвид, че само един технически сътрудник ще работи с нас от голямата комисия.
Ще помоля председателя той да ни изпрати по едно „Здравей“, а ние да му върнем едно „Благодаря“, за да сме сигурни, че имейлите ни работят. (Шум и реплики.)
Генерал Симеонов, съжалявам, че не съм бил достатъчно ясен – въобще не съм имал предвид тричленка или петчленка да работи заради нас и да ни свежда умни мисли.
Имам предвид друго. Не знаем какво точно да изискаме. Тук господин Христов е написал един предварителен списък, но той може да е една трета от документите, а може и да няма общо със самия проект!
И друго, в електронен вид не ми се струва, че ще можем да получим каквото и да е. Само запитването до трите държави е 10 страници. Отговорът не зная колко страници е. Това е документ, който излезе в пространството, че го има. Какво друго има ние не знаем.
Молбата ми е, когато се получи нещо откъдето и да е – от ДАНС, от „Военна информация“, от МО, от Министерство на икономиката и т.н., просто да бъдем уведомявани: „В Комисията има еди-какво си. В секретната секция на парламента има еди-какво си“. Който както иска, така да си го обработва.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Една добавка, която не казах, защото мислех, че се подразбира. Навремето на това се казваше „интегриран програмен екип“, а сега е „междуведомствена комисия“, тъй като работят различни ведомства.
Има така наречен „алгоритъм на работа“, който от 2002 г. постоянно се е подобрявал. Спокойно можем да поканим ръководителя на програмата да ни запознае с алгоритъма. Ние ще определим кои са важните точки, които интересуват цялата Комисия, за да получим отговор на това, което търсим. Така по-лесно ще се ориентираме каквото търсим. Ако искаме от първо до последно, трябва да кажа, че ще се задълбаем в детайлите и подробностите и няма да стигнем до извода.
Като знаем алгоритъма на работа, защото това е изработвано с години, бил съм командващ ВВС, имаше такъв алгоритъм през годините. Той постоянно се е подобрявал. Сега се е стигнало до 300 критерия за оценка на всеки самолет. Това ще е в помощ на цялата Комисия. Мисля това за рационално предложение, което ще подпомогне Комисията.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Кой предлагате до дойде тук – първият или последният ръководител на екипа, те са се сменяли през годините? Да дойде сегашният ли?
СИМЕОН СИМЕМОНОВ: Да дойде последният, който е работил, да дойде и да каже етапите.
Колегите тук да преценят кой какво го интересува и е в интерес на Комисията. Ако викаме всички, през годините те са се променяли. Да се започне от Решението на Народно събрание, да се види как е цикълът. Това е по предложение на Министерския съвет, но Решението на Народно събрание е на база искане от Министерския съвет.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Много е рационално това. Само имам леко безпокойство, което ще помоля да го разсеете. Ако ние с Вас и още няколко човека разберем от движение какво ще ни каже този човек, да не би да има други, които ще искат допълнително обяснение? Материята е специфична и не всички са били вътре в нея.
СИМЕОН СИМЕОНОВ: Господин Председател, не мисля, че всеки ще се задълбава в детайли и подробности, него го интересува процесът и каква рамка е дала като изискване българската страна, интересуват го тези, които са подали оферти. Може да са подадени оферти от повече кандидати. Това става не за първи път, а за втори или трети път. Когато аз бях командващ ВВС, отговориха пет фирми. Преценката е като се види крайната цена.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Благодаря. Ще обмисля това.
Може би не точно на следващото, но по-нататък на едно от първите ни заседания ще поканим ръководителите.
СПАС ПАНЧЕВ: Това, което предложи генералът, се надявам да не се ограничим да извикаме един човек, а Вие ще приемете по предложение на членовете да идват хора, за да изясняваме въпросите.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ (говори при изключен микрофон): Като за начало – да видим общата картина.
ПРЕДС. ЕМИЛ ХРИСТОВ: Това ще бъде увод за Комисията.
Колеги, нещо друго? Няма.
Благодаря за работата днес.
Закривам заседанието.
(Закрито в 16,45 ч.)
