70 години от преминаването на звуковата бариера

53 прочитания

Точно преди 70 години, на 14 октомври 1947 г., капитан Чарлз „Чък” Йегър прави първото документирано преминаване на звуковата бариера и осъществява свръхзвуков полет с изпитателния ракетоплан Bell X-1.

Ракетоплана X-1 (в началото има означението XS-1) полита за първи път през януари 1946 г. и основната му цел е изпитания на полети с много висока скорост. След юли 1947 г. апаратът е задействан за изпитания под шапката на NACA (предшвественика на NASA), a 24-годишният ас от Втората световна война Чък Йегър е избран да пилотира.

На 14 октомври 1947 г. Йегър сяда в кабината на X-1 (борден номер 46-062 и име „Glamorous Glennis”), който е закачен под модифициран бомбардировач B-29, който ги издига на голяма височина и след това пуска. Йегър задейства ракетния двигател на самолета си и над пресъхналото езеро Роджърс в пустинята Мохаве, той достига скорост от M 1,07 (съответстваща на около 1300 km/h) в хоризонтален полет на височина от 13 700 m. След това Йегър приземява ракетоплана на пресъхналото езеро.

Полетът е добре документиран, но остава в тайна. Чак през декември същата година американските медии съобщават за него, но минава още близо година преди ВВС на САЩ и NACA да признаят официално за свръхзвуковия полет.

Йегър вероятно не е първия човек, който преминава звуковата бариера. Има множество съобщения, че и други летци са преминавали звуковата бариера, но това е ставало в пикиране и тези случаи не са добре документирани, а някои от тях са приключвали и с катастрофи.

Свързани теми

Предишна публикация
Първи самолети, първа война
Следваща публикация
Краят на прехващача МиГ-23 – част – 2
53 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

30 години МиГ-21бис в България

В началото на 80-те МиГ-21 вече не е най-способният български изтребител, но остава най-многобройният през цялото десетилетие, с нови попълнения на авиопарка. През 1978 г. в ПВО и ВВС постъпва първата ескадрила прехващачи МиГ-23 от варианта МФ, допълнени от варианта МЛА през 1982 и МЛД през 1984–1985 г. в 18-и иап в Доброславци. Превъоръжаването с бойни самолети от трето поколение за изтребителната авиация обаче свършва дотук, защото се оказва прекалено скъпо начинание. За да се компенсира недостигът на качеството, се налага да се заложи на количеството, при това на изключително ниска цена.

alt

Авиацията и Яно

Красимир ГРОЗЕВ се срещна с вече пенсиониралия се български пилот Янко „Яно” Янков, за да си поговори с него за живота, летенето и всичко останало. Кариерата ми на журналист, пишещ за авиация, ме е срещала със стотици истински хора, които изграждат българските ВВС днес. Без да искам да слагам каквато и да е градация между тях, трябва да отбележа, че пленителният авиационен ентусиазъм, който винаги е струил от капитан Янко Янков, или както всички го знаят – Яно, е бил нещо, с което той винаги се е отличавал. За седем години от нашето познанство станах свидетел, как той уверено и заслужено извървя пътя от новоприучен на МиГ-29 пилот през 2004 г. до един от най-опитните авиатори в Граф Игнатиево, който дори в последната година от кариерата си беше инструктор на съвсем млади пилоти, които тепърва се приучват на изтребителя. Разбира се, пилотската, а и житейската история на Яно е много по-дълга и показва, че ако човек наистина силно желае нещо и полага всички усилия да го постигне, със сигурност ще успее. Точно за това в следващите няколко страници ще разкажем за Яно и се надяваме, че историята му ще вдъхнови и следващото поколение български авиатори.

Меню