Тазгодишното издание на авиосалона в парижкото предградие Льо Бурже ще се запомни като едно от най-силните в последните десетина години. И по брой показани новости, и по сключени сделки, особено що се касае цивилната авиоиндустрия.
В нашия репортаж със снимки на Огнян Стефанов, ще покажем част от най-интересните новости на салона.
Дебютът на F-35
Във военната част безспорно най-интересното беше дебютът на салона на новия американски изтребител от пето поколение F-35А, производство на американската корпорация Lockheed Martin (Локхийд Мартин). Той вече е показван на няколко други изложения по света (основно миналата година във Фарнбъроу и Феърфорд, Великобритания – вариантът F-35B), но това беше първото му появяване в Париж, след напразните очаквания в предишните две издания на салона. Двата F-35А, представени на салона, са от състава на 419-о авиокрило на ВВС на САЩ, авиабаза Хил, щата Юта и се обслужваха от военен инженерно-технически персонал. Демонстрационните полети обаче се извършваха само от заводския летец-изпитател на Lockheed Martin Били Флин.
Сегашното показване на F-35А, с участие в летателната програма на най-големия търговски авиосалон в света има две измерения – търговско и политическо. Търговското има за цел да покаже, че програмата се развива добре и трябва да убеди международните партньори в разработката, които също са сред най-важните клиенти (основно от Европа), в правотата на тяхното решение да се ангажират със самолета. Също така впечатляващото представяне на F-35А да подпомогне вземането на решение от потенциални клиенти, които все още имат колебания и обсъждат конкурентни оферти.
За първи път на шоуто беше показан и пилотаж (от фирмения летец-изпитател), с излизане на големи ъгли на атака, имащ за цел да демонстрира, че самолетът притежава добра маневреност в допълнение към ниската забележимост в радиолокационния дипазон и авангардна авионика за мисията.
Бразилският дебютант
Друг военен дебют на Бурже беше на новия военнотранспортен самолет КС-390 на бразилската компания Embraer (Eмбраер). Програмата с голямо международно участие върви добре и Embraer е впрегнал всички усилия в търсене на нови клиенти на машината, позиционирана като заместник на старите варианти и конкурент на новите на американския военнотранспортен самолет С-130. Също така Embraer предлага и създаването на нови варианти за специализирани задачи като например морско патрулиране, търсене и спасяване. След Бурже, самолетът се отправя на демонстрационно турне в Северна Африка, Средния изток и Югоизточно Азия, където ще бъде демонстриран на потенциални клиенти.
При използване за морско търсене и спасяване, специализираният вариант на КС-390 ще има продължителност на полета девет часа със стандартно гориво или до 12 часа при използване на допълнителен горивен резервоар с четири тона керосин в товарния отсек. В момента самолетите за ВВС на Бразилия ще имат външно монтирана система за наблюдение с телевизионни и инфрачервени камери, доставяна от израелската компания Rafael, която е полезна при мисии търсене и спасяване. За визуално наблюдение при полет на малка височина самолетът може да получи изпъкнал илюминатор в лявата задна част на тялото.
Базовият вариант на КС-390 за превоз на военни товари и дозареждане с гориво на други самолети във въздуха има максимален полезен товар от 26 тона. Той ще започне да се доставя на ВВС на Бразилия през 2018 г. Поръчани са общо 28 броя. Фирмата упорито работи за намиране на нови клиенти, но въпреки големия интерес, твърди договори все още няма. Засега има само писма за намерения подписани с военните министерства на Чили, Чехия и Португалия, като последните заявиха, че са готови да започнат конкретни преговори в най-скоро време. Засега от компанията са оптимисти, че до края на 2017 г. ще има подписан поне един твърд договор за доставка с експортен клиент.
Турското участие
От турска страна имаше също интересна военна новост. Това беше турбовитловият учебно-тренировъчен самолет Hurkus (Хуркуш), представен от производителя Turkish Aerospace Industries (TAI). Това е собствена конструкция, създадена на базата на корейския УТС КТ-1 (който от своя страна заимства много решение от швейцарския РС-9М). Турските ВВС имат поръчка за 15 машини от базовия учебно-тренировъчен вариант Hurkus B, който е без въоръжение. Първите три от тях се намират вече в производство, като първият от тях се очаква да започне летателни изпитания през ноември. Доставките на цялата партида трябва да завършат до края на 2018 г., а първата машина за ВВС на Турция е планирана за получаване през следващия юни. ВВС имат интерес за купуване на още 40 машини от базовия учебно-тренировъчен вариант.
През юли 2016 г. първоначалният вариант Hurkus-A с излетна маса 3650 kg беше сертифициран по правилата за летателна годност на Европейската агенция за авиационна безопасност (EASA). Подобреният Hurkus-B се отличава с по-модерна кабина с цветни дисплеи, като новото оборудване е изцяло доставяно от местната военна електронна компания Aselsan. В летателната програма на Бурже участие взе вторият прототип.
На статично изложение и в полет беше показан последният вариант на самолета – Hurkus C, който е лек щурмовик, носещ управляемо и неуправляемо въоръжение, основно турско производство и оборудван с обзорно-прицелна система, производство на Aselsan. Към него има интерес от командването на сухопътните сили и жандармерията (които разполагат със собствени авиационни части, екипирани с вертолети и леки самолети) – те планират купуване на 12 и шест броя съответно, като има и същия брой опции. И двете организации ще използват Hurkus C като противопартизански самолет. Сухопътните сили ще допълват с него ударните вертолети Т129, които използват същото въоръжение и прицелно оборудване. Първите доставки на Hurkus C се очакват през 2019 г. Също така се очакват машината да бъде поръчана от държави от арабския свят, които са традиционни клиенти на турско оръжие – както в учебен, така и в щурмови вариант.
Другата голяма програма на турска авиоиндустрия – бойният вертолет Т129 АТАК– също търси експортни клиенти. До момента има доставени 22 машини на авиацията на турските сухопътни сили и те се използват в бойни условия, срещу кюрдската съпротива в югоизточната част на страната. Турските военни планират купуване на 59 броя Т129 с опция за още 32 на по-късен етап.
Най-сериозната експортна кампания, която в момента се води от производителя на Т129 – държавната корпорация TAI – е в Полша. Там тече тръжна процедура за замяна на бойните вертолети Ми-24Д/В и турската машина се конкурира с американски и европейски модели – AH-64Е, AH-1Z и Tiger. Също така, към Т129 има сериозен интерес и от страна на Бахрейн. Засега се очаква обаче Пакистан да стане първи задграничен клиент (за замяна на еднодвигателните бойни вертолети AH-1S и AH-1F от състава на армейската авиация). Т129 вече е преминал изпитания в местни условия в Пакистан за доказване на характеристиките. Все още обаче няма съобщения за подписан договор за доставка. Ако се стигне до договор, то Т129 ще се сглобява в местни условия, от държавната компания Pakistan Aeronautical Complex (PAC) в Камра, която също ще произвежда и някои части.
М-346FA и М-345 от Leonardo Aircraft
Италианският производител Leonardo Aircraft (до миналата година носеше името AleniaAermacchi) представи на тазгодишният салон въоръжен вариант на своя добре известен реактивен УТС М-346. Носещ означение М-346FA (Fighter Attack – изтребител-щурмовик), той се промотира като способен за изпълнение на широк спектър от бойни задачи, а също така и за използване в агресорска роля. В зоната за статичен показ на Leonardo машината беше показана с целия набор въоръжение, планиран за интегриране. Общият боен товар достига два тона, на седем точки за окачване – шест под крилото и една под тялото.
Освен въоръжението самолетът ще получи модерен радиолокатор Grifo-346 (производство на електронното подразделение на Leonadro) и оборудване за самозащита. Освен това се предвижда да се внедрят решения за намаляване на радиолокационната забележимост на машината – тук влизат специални мрежи за екраниране на въздухозаборниците на двигателите, специално покритие на фанара и поглъщащо радиовълните покритие на атакуващия ръб на крилото.
Невъоръженият базов вариант на М-346 (създаден по единна конструкторска концепция с руския УТС Як-130) е на въоръжение във ВВС на Италия, Сингапур, Израел и Полша. Във всичките тези страни той се ползва за преходно към изтребител обучение, като използването на оръжие „въздух-въздух“ и „въздух-земя“ се симулира от специална система, вградена в авиониката на самолета.
На статичното изложение на Leonardo имаше още един нов УТС за военно обучение. Това е М-345 – реактивна машина за основно (базово) летателно обучение на военни пилоти. Изпълнил първи полет през декември 2016 г., той е дълбоко модернизиран S-211 (базова конструкция на лек реактивен УТС от 80-те години), като получава нов двигатели и оборудване. В новия си вид той е задвижван от един турбовентилаторен двигател FJ44-4M-34, производство на американската компания Williams International (същият, какъвто се използва и на модернизирания L-39NG) и се представя като по-ефективна алтернатива на масово използваните днес по света турбовитлови самолети от висок клас като РС-9М, РС-21, Т-6В и ЕМВ-314 – предлагайки по-добри летателни характеристики на съпоставими цени за закупуване и поддръжка. Първият клиент е ВВС на Италия с поръчка за пет самолета, като общите изисквания са за 45 машини за военновъздушното училище в Лече, където ще заменят МВ339. Първите доставки са планирани за края на 2019 г. Също така М-345 вече е бил избран от неназован клиент, който ще подпише окончателен договор за доставка до края на годината.
Мъките на А400М
Европейският военнотранспортен самолет А400М продължава да навлиза на въоръжение в основните държави, но процесът е бавен и мъчен.
Най-голяма поддръжка в момента страдащата програма получава от ВВС на Франция, които имат общо 11 доставени самолета до момента. Шест от тях се поддържат постоянно в летателна годност, а останалите пет преминават техническо обслужване или доработки, за да получат възможности за тактическо опериране (при оригиналната доставка самолетите не са имали възможности за тактически полети, а само за логистични полети – т.е. от една точка до друга с товар на борда). До края на годината ВВС на Франция ще разполагат с общо осем А400М годни за тактически операции, а до края на 2018 г. броят им ще нарасне на 15. Общата поръчка на Франция е за 50 машини.
В Германия положението с изправността и възможностите е по-зле и германските военни са по-критично настроени към А400М от френските си колеги. От своя страна днес френските ВВС използват напълно възможностите за стратегически операции на самолета. Това са логистични полети до различни места в Африка, където има развърнат френски военни контингенти. В списъка на възможностите на А400М, демонстрирани при този вид задачи, е например превозване на вертолет NH90 до Гао, Мали и връщане във Франция още същия ден. Също така един А400М е използван за поддръжка на американското турне на френската пилотажна група Patrouille de France (Патруй дьо Франс), транспортирайки 50 души и 25 тона товар до различни градове зад океана. Ако това е трябвало да се прави с по-стария, по-бавен и по-малък С-160, задача се изпълнява от четири самолета.
Новопридобитите възможности за тактическо опериране на френските А400М позволяват самолетите да използват писти без твърдо покритие, да извършват десантиране на товари и парашутисти от въздуха през задната рампа и да летят в условия на радиоелектронни смущения. Това са т.нар. начални оперативни възможности, докато пълните оперативни възможности предвиждат полети в среда със сериозни заплахи „земя-въздух“. Също така А400М все още няма разрешение за извършване на дозареждане с гориво във въздуха на вертолети и не се знае дали изобщо ще бъде сертифициран за тази роля. Освен това, пълните оперативни възможности предвиждат и допълнителни способности за десантиране – парашутистите трябва да могат да напускат самолета и през страничните врати едновременно (използва се при масови десанти). Тук също има сериозни технически проблеми предизвикани от силната турболентност, в която попадат парашутистите след напускането на машината, създаваща опасност от сблъсък между тях.
Новост от Украйна
Един друг дебютант в Париж тази година имаше подозрително познат вид. Това е Ан-132Д, на-новият вариант на добре познатия украински самолет Ан-32. Той е силно озападнена машина, без използване на руски части, задвижван от двигатели канадско производство PW150A (с шестлопатни саблевидни винтове на британската компания Dowty) и авионика на американската фирма Honeywell – комплексът Primus Epic 2.0. На световния пазар той ще се конкурира с двата тактически военнотранспортни самолета, доминиращи в класа – испанският С-295М и италианският С-27J.
Изпълнил първи полет на 31 март тази година, Ан-132Д се явява съвместен проект между украинското авиационно предприятие „Антонов“ и партньори от Саудитска Арабия – KACST и Taqnia. От оригинала Ан-32 в новата конструкция е запазена опашната рампа, а тялото е преработено, като получава изцяло нова предна част, наподобяваща тази на Ан-140. Максималната излетна маса е 31,5 тона, а полезния товар е 9,5 тона (7 тона при Ан-32). Новата силова установка има значително намалена горивна консумация, като полетът от Киев до Бурже е изисквал само 900 kg.
Перспективите за продажби на Ан-132 не са особено ясни, и са свързани основно със спекулация за очаквана поръчка от 80 броя за Саудитска Арабия, без да се пояснява за коя точно силова организация – ВВС или Националната гвардия. От страна на украинската държава все още няма съобщения за поръчки за Ан-132Д или поне за някакви по-сериозни намерения за купуване на новата машина. От страна на партньорите от Саудитска Арабия в Бурже се наблюдаваше повишена активност за търсене на експортни клиенти – те предлагаха Ан132Д както в базовия вариант за транспортни задачи, така и за специални мисии – морско патрулиране, радиоелектронна борба и борба с пожари.
В разработката на Ан-132Д освен финансиране от Саудитска Арабия има и известно техническо участие, с конструкторски екип, чиято численост се предвижда до достигне 150 души. В следващите 18 месеца трябва да полети вторият прототип на Ан-132Д, чиято конструкция ще е идентична с тази на серийните самолети. Отначало серийното производство ще се осъществява в Украйна (най-вероятно в завода в Киев), с използване на части, произведени в Украйна и Саудитска Арабия (с дял от 18% от конструкцията, основно части, изработени от композитни материали). При втората фаза на програмата, след 2021 г., окончателното сглобяване ще се пренесе в Саудитска Арабия.
Новият-стар A380
Airbus представи на Бурже своята концепция за модернизиране на гиганта А380, с готовност за постъпване в експлоатация към 2020 г.
Самолетът, носещ новото означение А380-plus трябва да има намалени с 13% оперативни разходи благодарение на промени в аеродинамиката на крилото, удължени интервали на техническо обслужване, променена схема на разполагане на креслата и други елементи от интериора за повишаване на капацитета. Модернизацията се предлага както на нови клиенти, така и на клуба на съществуващите. Те могат да избират пълен пакет или само отделни части от него. Все още няма съобщения за сериозен интерес проявен от страна на потенциални клиенти за подобренията в А380.
В резултат на аеродинамичните подобрение на крилото, горивната консумация трябва да се намали с около 4% в сравнение със сега произвежданите варианти. Крилото трябва да получи уинглети (вертикални удължавания по краищата) с обща дължина 4,7 m. Те бяха показани на прототипа MSN04, демонстриран на земята в Бурже. Това са само макети, защото производителят още не е избран. В допълнение към уинглетите, А380-plus трябва да получи също подобрен обтекател в зоната на съединяване на крилото с тялото. Освен това, конструкцията на самото крило ще бъде променена, с профил с увеличена височина между ребра 10 и 30.
Освен това А380-plus ще получи някои нови технологии, вече реализирани на А350 като например изцяло нова система за развлечения, нова система за управление на полета и нови горивни помпи. Тези подобрения ще намалят собствената маса на самолета и ще подобрят надеждността, а също ще имат отношение и към намаляване на горивната консумация.
А380-plus ще има и удължен интервал от 1000 часа при леката форма на техническо обслужване А-check (сега е 750 часа), докато при тежката форма, C-check, удължаването ще е от 24 месеца или 12 000 часа до 26 месеца и 18 000 часа. Комбинацията от тези удължавания ще осигури на А380 още шест дни в годината за полети вместо престой за техническо обслужване.
Третата част от подобренията включва нов интериор, който ще има 80 допълнителни седалки. Това ще позволи общата вместимост в четири класи да нарасне от 490 на 570 места.
Е195Е-2
Безспорно най-шареният самолет на Бурже беше новият Е195Е-2, със специална схема наречена Profit Hinter (ловец на печалби). Проект на техник от фирмата, картината, изобразена на борда на самолета е златен орел, като боядисването е станало също в Embraer след като предложенията на външни фирми са били отхвърлени. Самолетът пристига на Бурже на 13 юни след полети с обща продължителност от 11,30 часа. Самолетът излита от фирменото летище в Сао Жозе дос Кампос и прелита до френската столица с междинни кацания за зареждане с гориво в Ресифе (град на атлантическото крайбрежие на Бразилия) и Еспарагос на островите Кабо Верде.
Програмата на Embraer за създаване на регионални пътнически самолети от ново поколение Е2 с три модела – Е175Е-2, Е190Е-2 и Е195Е-2, с капацитет от 72 до 130 места съответно и задвижвани от редукторен двигател от ново поколение PW1900G – върви по график. Два от трите модела вече са в летателни изпитания, а общият брой на събраните поръчки е 233. Началните доставки на Е190Е-2, моделът от семейството Е-2, който ще достигне първи готовност за производство, са планирани за следващата година.
Цивилният Hercules
Тазгодишният авиосалон в Бурже също отбеляза дебют на най-новия граждански самолет на Lockheed Martin – товарният LM-100J, представен по-малко от месец след първия полет.
Той оригинално е създаден на базата на военнотранспортния самолет С-130J Hercules, с основната идеят да замени немногото товарни самолети L-100 (вариант на С-130Н), от които има произведени 115 броя.
До края на годината LM-100J трябва да приключи изпитателната програма и в началото на 2018 г. да получи американски типов сертификат. След това веднага ще бъде извършена доставка на първия клиент, чиято самоличност засега не се разкрива.
LM-100J ще запази някои от способностите на своя военен предшественик (който е в експлоатация от 20 години, с общо пролетяно време от 1,5 млн. часа), като например пилотска кабина и товарен отсек, съвместими с очила за нощно виждане, и възможност за десантиране от въздуха на палетизирани товари, но в началото те няма да бъдат сертифицирани. LM-100J ще се произвежда само в дълъг вариант – 34,37 m, докато за военния С-130J се предлага и скъсен вариант. Освен за превоз на товари с маса до 20 тона, Lockheed Martin предлага самолета и за специализирани мисии като например борба с пожари, търсене и спасяване и VIP транспорт.
Boeing 737MAX 
Своя дебют в Бурже направи и най-новият вариант на добрия стар Boeing 737. Известен като 737 Max 9, той изпълни първи полети преди два месеца. Той се явява конкурент на вече пуснатия в производство Airbus A320neo, докато удължения А321neo има своя конкурент в лицето на най-дългия вариант от семейството – 737 Мах 10, чието създаване беше обявено на Бурже.
В момента в глобален мащаб в сегмента на най-продаваните пътнически самолети семейството МАХ се конкурира с А320neo кой ще събере повече поръчки. До началото на салона в Бурже Airbus водеше твърдо с 5054 броя за семейството A320neo срещу 3714 за 737 МАХ.
С цел да се противопостави на Airbus, който предлага 240-местния А321neo, на авиосалона Boeing официално обяви началото на разработката на 737 Мах 10. Той ще има далечина на полета 5950 km и капацитет от 188 места при салон с две класи, докато в една класа местата може да достигнат 230. Мах 100 ще замени сега произвеждания вариант 737-900ER.
Новите технологии на SureFly
И накрая – нещо от бъдещето. Американският производител на камиони Workhorse представи своя
летателен апарат с вертикално излитане и кацане, наречен SureFly. Той се промотира като евтино лично превозно средство за къси разстояния, което се очаква да постъпи в редовна експлоатация още през 2019 г. Първият полет е планиран за по-късно тази година.
Силовата установка се състои от един бензинов двигател Honda с мощност 200 к.с., задвижващ два генератора, осигуряващи енергия за осем електрически двигателя, всеки от които задвижва двулопатен винт. Освен това, на борда има литиево-йонни батерии, служещи като авариен източник на захранване при отказ на основния двигател или генераторите, осигурявайки работа за време до пет минути, достатъчно за кацане. Освен това, апаратът е снабден със спасителен парашут. Максималната излетна маса е 680 kg, максималната скорост достига 112 km/h, а таванът е малко под 1000 m.
Конструкцията на апарата е от композити на базата на въглеродни влакна, използвани за производство на медицинска апаратура и селскостопански инвентар. Той може да превозва двама пътника или 190 kg полезен товар на разстояние до 80 km, но средната далечина на полетите ще е в границите на 16 km.
При предварителните поръчки, които започнаха да се събират от 19 юни, цената на апарата е 178 000 долара.
