70 години от първия полет на Ан-2

12 прочитания

Точно преди 70 години, на 31 август 1947 г., се състои първия полет на легендарния двуплощник Ан-2. Първият полет е oсъществен от летецът-изпитател Павел Володин.

Машината излита от заводското летище на ОКБ-153 край Новосибирск, СССР. Тя набира около 1200 m, прави два кръга над летището и се приземява след 30 минути във въздуха. Полетът преминава нормално.

Държавните изпитания на Ан-2 започват през декември 1947 г., а на 23 август 1948 г. машината постъпва на въоръжение в съветските ВВС и гражданската авиация там. Паралелно с това стартира и серийното производство в завод 473 край Киев. Първият сериен самолет полита на 9 септември 1949 г.

Разработката на Ан-2 започва през март 1946 г. и е възложена на ОКБ-153, ръководено от Олег Антонов. Проектът е известен като СХА-1 и се цели създаването на машина, която да се използва в народното стопанство и да има военни приложения, като лек транспортен самолет.

Производството в киевския завод 473 продължава от 1949 до 1963 г. През 1959 г. е развърнато серийното производство в полския завод PZL в Мелец, а две години по-рано машинта се сглобява и в Китай под името Y-5. Между 1966 и 1971 г. леко подобрената версия Ан-2М се произвежда и в авиационния завод в Долгопрудний, край Москва.

Пълномащабното производство в Мелец приключва през 1991 г., но отделни машини се сглобяват от вече произведени части до 2001 г. Не е кристално ясно до кога Y-5 се произвежда в Китай, но има индикации, че през 2013 г. производството е продължавало в малки темпове.

Всичко на всичко са сглобени над 18 000 броя от Ан-2 и неговите варианти. Съществуват десетки негови модификации и множество опити за неговото подобряване, но машината остава абсолютна класика в множество роли – пръскане на посеви от въздуха, хвърляне на парашутисти, превоз на пътници и товари до необорудвани площадки.

В страните от бившия СССР Ан-2 е известен като „Кукурузник”, но в България машината са по-популярни названията „Антоновка” и „Баба Ана”.

Смята се, че в момента военни и цивилни оператори продължават да използват около 2000 броя от самолета.

В България започва да постъпва във втората половина на 50-те години на миналия век и се използва основно в селскостопанската авиация и в по-малки мащаби в аероклубовете на ДОСО. Едва три броя постъпват в редовете на ВВС, като един (борд 027) продължава да се експлоатира и до момента.

Свързани теми

Предишна публикация
Останките от изтребителя на Тодор Розев бяха превозени до НВИМ
Следваща публикация
40 години от първия редовен пътнически полет на Ту-144
12 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

Изгубен и намерен

Вече повече от седмица Въоръжените сили на България провеждат една уникална операция – изваждането на останките на изтребител Messerschmitt Bf 109 (популярно известен и като Me 109) от състава на Въздушните на Негово Величество войски (ВНВВ). Какво беше намерено под ливадите на самоковското село Марица, чий е бил самолетът и какво ще се случи с намерените останки?
На тези и други въпроси търсим отговор в настоящия материал.

Останките от изтребителя на Тодор Розев бяха превозени до НВИМ

Останките от изтребителя Bf 109G-6, намерени в землището на село Марица, бяха предадени на Националния военноисторически музей (НВИМ) съгласно заповед на министъра на отбраната. Това съобщи музея на профила си във Facebook.

Меню