Националния военно-исторически музей (НВИМ) се похвали, че е бил изваден двигателя на разбилия се по време на Втората световна война изтребител Me 109, който бе открит миналата седмица край самоковското село Марица. Това бе обявено на официалния профил на музея във Facebook.
Днес работата на екипите от Българската армия и експертите на Националния военноисторически музей, които съгласно заповед на министъра на отбраната имат ангажимент към изваждането на въздухоплавателното средство, открито край село Марица, се увенча с успех. Техните усилия дадоха резултат и беше открит двигателя, заедно оръдието, се казва в съобщение на музея.
По-късно бяха показани снимки на изваден от земята двигател.
От останките, които бяха намерени до момента и най-вече патроните в калибър 13×64 mm, се съди, че е намерен изтребител Me 109G-6. Те обаче не са в добро състояние, тъй като машината се е забила в земята с голяма скорост и вероятно част от нея е била отстранена веднага след падането.
От Сухопътни войски съобщиха, че тяхна инженерна група е участвала от състава на 55-и инженерен полк – Белене, започна дейности по разузнаване и идентифициране на невзривени боеприпаси, извличане на елементи от открито в района във взаимодействие със специалисти от Военновъздушните сили.
След двудневно разузнаване и претърсване на района бяха отрити множество 13 mm и 20 mm боеприпаси в различно състояние, както и метални елементи от самолета.
Днес, 14 май 2018 г., след отводняване на изкопа, са предприети действия по разширяването му и подпомагане работата на експертите от НВИМ за анализиране на откритите отломки.
В същото време, летецът от времето на ВСВ Тодор Розев (1920 – 1990 г.) дава описание на мястото, където се е разбил неговият Me 109, след въздушен бой провел се на 24 юни 1944 г. В мемоарите на Розев, озаглавени „Спомените на летеца”, той казва, че изтребителят му е паднал край село Радуил, което е съседно от Марица и се е забил дълбоко в земята. Най-вероятно откритата машина е точно тази на летецът Розев.
Може само да се надяваме, че изкопаването на останките се прави по възможно най-професионалния начин, за да не се допусне тяхното допълнително увреждане и пропускане на важни следи. Не е ясно дали в разкопките са привлечени археолози.
