55 години от първия полет на Ту-134

604 прочитания

Преди точно 55 години, на 29 юли 1963 г., полита първия прототип на двудвигателния регионален реактивен пътнически самолет Туполев Ту-134.

Първият прототип, който носи гражданска регистрация СССР-45075 полита от летателния изпитателен институт Громов в Жуковский, край Москва. Машината е управлявана от екипаж с командир Александър Калина. Полетът преминава без забележки.

По онова време самолетът все още е известен като Ту-124А. Разработката му стартира през август 1960 г. и както показва означението му, той се базира на двудвигателния Ту-124, който от своя страна е мащабно умален Ту-104.

Легендата твърди, че новият пътнически самолет се ражда по личната заръка на съветския лидер Никита Хрушчов, който е бил впечатлен от френския самолет Sud Aviation Caravelle и ниското ниво на шум в пътническата кабина. Поради това, той заповядва създаване на пътнически самолет с двигатели в опашната част, както при френската машина, което да направи пътуванията по въздух по-комфортни.

Вторият прототип, също означен Ту-124А, полита на 9 септември 1964 г. Той има удължен фюзелаж и по-голям горивен запас. Малко след това проектът получава индекса Ту-134.

Решението за стартиране на серийно производство е взето през декември 1964 г., но доработката на самолета продължава, като са построени още четири предсерийни машини. Първият сериен Ту-134 прави дебютния си полет през 1966 г., а сертификационните изпитания са приключени през 1967 г.

Аерофлот получава своя първи Ту-134 през август 1967 г., а първият редовен търговски полет е извършен на 9 септември същата година между Москва и Сочи.

Ту-134 се строи в три основни варианта – Ту-134 (без буквени означения), Ту-134А и Ту-134Б. Отделно са строени и различни специални варианти. До края на серийното производство през 1989 г. (реално производството спира през 1984 г., но в следващите години са довършени няколко вече готови корпуса) са сглобени 854 самолета.

Ту-134 продължава да лети, като десетки бройки се експлоатират от въоръжените сили на Русия, където се използва за учебен самолети и за превози. Няколко бройки летят и в цивилната авиация в Русия. Има отделни летящи самолети в Сирия, Казахстан и Северна Корея.

Ту-134 е неизменно свързан и с българската гражданска авиация. Първият Ту-134, с регистрация LZ-TUA, пристига в България в края на септември 1968 г. и така става първия реактивен самолет за БГА „Балкан”.

LZ-TUA на лондонското летище Гетуик през май 1969 г. (сн. Кен Филдинг / CC BY-SA 3.0)

Впоследствие през България преминават 21 броя Ту-134 (седем Ту-134, 13 Ту-134А и един Ту-134Б), като те летят за БГА „Балкан”, Хемус ер, правителственият Авиоотряд 28 и българските ВВС. Хемус ер лети с типа до август 2005 г., когато е извършен последния търговски полет.

В България са запазени пет цели Ту-134 (LZ-TUO в Силистра, LZ-TUN на летище София, LZ-TUD в Пордим, всички те като паметници и LZ-TUC в Разград и LZ-TUZ на летище София).

Свързани теми

Предишна публикация
Окончателният доклад около изчезването на MH370 дава малко нова информация
Следваща публикация
Израел ще сключи договор с Boeing за $11 млрд.
604 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

F-20 – Изтребителят без късмет

Народът го е казал най-добре: „Роди ме, майко, с късмет, па ме хвърли на смет”. Т.е., ако си поставен в неравностойно положение, доброто стечение на нещата може да те измъкне от него. Но какво става, ако си на отлично ниво, но сякаш цялата Вселена работи срещу теб?
Нещо подобно се случва с проектa на американската компания Northrop F-20 Tigershark. Самолет, който въплъщава в себе си всичко най-добро от американската аерокосмическа индустрия, но накрая не успява да реализира дори една търговска поръчка и е безславно изпратен в историята. Факторите, които допринасят за провала на F-20, са може би дори повече от немалкото позитивни черти на проекта.

Изгубен и намерен

Вече повече от седмица Въоръжените сили на България провеждат една уникална операция – изваждането на останките на изтребител Messerschmitt Bf 109 (популярно известен и като Me 109) от състава на Въздушните на Негово Величество войски (ВНВВ). Какво беше намерено под ливадите на самоковското село Марица, чий е бил самолетът и какво ще се случи с намерените останки?
На тези и други въпроси търсим отговор в настоящия материал.

Меню