След месеци в които различни фактори от ГЕРБ пряко или косвено се изказваха в полза на покупката на F-16, най-накрая миналият петък, 14 декември 2018 г., и премиера Бойко Борисов изплю камъчето. Той заяви в прав текст, че според него F-16 е най-добър, с което фактически предреши и изхода от изтребителния конкурс.
Има ли, обаче изненадани от изказването на премиера?
„От това, което съм разговарял с пилотите-изтребители, F-16 Block 70 е значително по-добър самолет от всички останали, които ни се предлагат. От старите Eurofighter, от Gripen-ите или от другите самолети, но има комисии, които разглеждат тези оферти. По никакъв начин не се меся – дебело подчертавам. Освен, че искам за нашата изтребителна авиация да има най-добрия самолет, защото ситуацията в района се усложнява, виждате. Не ни е само „ер полисинга, дето се вика. До вчера беше само да си охраняваме небето. Трябва ни боен самолет, който да влиза във военни действия и да надделява. Към този момент мисля, че и съседите са се съсредоточили и имат такива самолети”, заяви Борисов днес в Брюксел.
Оставяме настрана въпроса дали премиерът е виждал жив пилот-изтребител в последните години, след като последната му документирана визита в авиобаза Граф Игнатиево е от началото на август 2016 г. За отбелязване обаче е друго – че изказването му е внимателно формулирано и влиза в неговия стандартен модел на работа. Хем премиерът си измива ръцете с друг (в случая, някакви неназовани пилоти), хем взима ясно отношение по дадена тема (като фактически предопределя избора) и хем се дистанцира най-накрая от процесите, като казва, че не иска да им влияе. А и може да си спомним как в началото на октомври Борисов се тросна на репортер, който го питаше за новите изтребители:
„Аз не гледам оферти. Не участвам!”
Истината, обаче е друга и тя е че процесът на избор на нов изтребител в България е практически чисто политически. И това не само, че не се крие, но се и заявява вече открито.
Премиерът Борисов назначи т.нар. „политико-военна група”, която първоначално трябваше да провежда финалните преговори с кандидатите, но след това се оказа, че тя само ще задава някакви уточняващи въпроси по офертите. Прочие, той е назначил и междуведомствената експертна комисия. Въпреки, че не е кристално ясна процедурата, от казаното от официалните лица и от това, което АЕРО научи от собствени източници, излиза че от междуведомствената експертна група ще се чака нов доклад, на база получените отговори на уточняващите въпроси.
Този доклад ще бъде предоставен на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, който формално е подчинен на премиера Борисов. Съобразявайки се с доклада, Каракачанов трябва да предложи вариант за покупка на нов изтребител на Министерски съвет, който се председателства от премиера Борисов. Така Министерски съвет трябва да одобри този избор и след това да се водят преговори с избраната страна. Финалният договор трябва да се ратифицира от Парламента, в който управляващата коалиция има мнозинство, а и където премиерът не веднъж директно е налагал волята си, напук на конституционното разделение на властите у нас.
Така, колкото и премиерът Борисов да иска да се дистанцира от избора, реално той е негов. С всички позитиви и негативи, които ще му донесе.
Вторият човек в ГЕРБ Цветан Цветанов явно е голям фен на F-16, щом е сложил макетче на самолета на рафтовете си със снимки, грамоти и сувенири, пред които той се фотографира с гостите си. Снимката е от миналата седмица
По всичко личи, че развръзката на въпроса за новия изтребител вече е близо.
През първата седмица на декември вторият човек в ГЕРБ бе на посещение в САЩ, където пред второразрядни чиновници от администрацията на Белия дом обеща бързо и политическо решение за новия изтребител. Цветанов не пропусна да използва най-модното словосъчетание в момента – „стратегическо партньорство”, което все повече заприличва на „вечната дружба” със СССР.
Всъщност, още през септември премиерът Борисов каза, че по въпроса с превъоръжаването най му било важно „стратегическото партньорство” със САЩ, а за останалото си имало комисии. Разбирайте го, както ви хареса.
Предпочитанията на Борисов към F-16 не бяха изказани в случаен момент и съвпадна с визитата на заместник-държавния секретар на САЩ Джон Съливан, който в едно телевизионно интервю се отдаде на вакханалия от полуистини с цел реклама на F-16. Но човекът си получава заплатата за да защитава интересите на САЩ, така че да му се сърдим или да сме шокирани от това е просто незряло.
Какво точно е казвал Съливан пред премиера е неизвестно, но на масата има твърде много теми – програмите за превъоръжаване, „Турски поток”, АЕЦ „Белене”. Ясно е, че каквото и да е говорено, само няколко дни по-късно държавният секретар на САЩ Майк Помпео звънна на премиера Борисов, явно с цел затвърждаване на обещаното…
Всъщност, основната грижа в момента е, че вече и малките деца знаят, че офертата за новопроизведени F-16 не влиза в българския бюджет от 1,5 млрд. лева без ДДС. А това създава една чисто правна пречка – парламентът е отпуснал тази сума.
Миналият петък от Lockheed Martin се похвалиха, че са си подобрили офертата, както по отношение на цени, така и по отношение на срокове за доставка. Вчера, обаче в ефира на „Канал 3” военният министър Каракачанов волно или не каза за какво подобрение е ставало въпрос:
„Заявено беше, че ако изберем F-16 за финални преговори, то те са готови да подобрят офертата си. Не сме говорили конкретно с колко пари, в каква посока и други”
Или с две думи, вие ни изберете, пък ще видим.
Преди почти месец, заместник-министърът на отбраната Атанас Запрянов каза следното:
„Истинското договаряне е когато се избере платформата и тогава започва да се договарят условията между българското правителство и другото правителство. Там вече всички параметри се уточняват и подписват”.
Случайност или не, още в средата на ноември Запрянов явно е знаел, че ако ще се пазарим за цени за F-16, това ще е след една формална селекция.
Но да се върнем към чисто правния проблем пред желанието на управляващите да купят F-16.
Министър Каракачанов сподели отново вчера и отново в ефира на „Канал 3” как ще се преодолее и това:
„Ние ще имаме няколко опции – или да кажем, че според нас (министрите на финансите и отбраната – бел. ред.) офертата на държавата Х е най-добра и препоръчваме да се водят преговори с нея, или да преценим, че всички оферти надхвърлят цената дадена от НС и да кажем, че тази или тези оферти са добри, но цените им са над бюджета и да се отпуснат още пари. И третата хипотеза е НС да гласува правомощия на правителството да започне директни преговори с един от кандидатите”
Или с две думи, проблемът ще бъде решен от колективното безотговорие на Народното събрание, което както винаги се къпе в рекордно ниско обществено доверие. Дали чисто формално ще бъде променен Проектът за инвестиционен разход за да се пуснат повече пари, дали Парламента ще даде картбланш на правителството да преговаря директно без да се ограничава от бюджет или пък ще се изобрети някаква друга правна рамка е въпрос, на който ще получим отговор в следващите седмици.
Въпреки, че министър Каракачанов се кълне, че ще се съобрази с военната експертиза, за сега няма индикации, че американската оферта е толкова добра и толкова високо оценена, че да се тропне по масата и да се каже, че се действа по нея. Точно обратното, абсолютното мълчание по дейността на експертната работна група е индикация, че може би цифрите не са толкова категорични.
Индикация са и истеричните думи на бившия президент Росен Плевнелиев, който в средата на октомври заяви, че „тук цифричките и екселските таблички да сравняваме, не играят съществена роля”, а по-важното било България да изрази своята политическа принадлежност.
„Аз очаквам в Народното събрание да се вземе решението, а не от някакви експерти в МО, които да се скрият зад някакви цифри”, смята бившият държавен глава.
Думите на Плевнелиев бяха като стартов сигнал за кампанията на неговите бивши служебни военни министри Тагарев и Шаламанов, както и гравитиращите около тях, които също атакуваха експертизата и фактически настояваха за чисто политическо решение, без съобразяване с финанси и необходимостите на българската военна авиация.
Няма съмнение, че същите тези лица ще се хвърлят на амбразурата да защитават и избора на F-16, когато правителството събере смелост и най-накрая го посочи.
А кога ще стане това?
Ако питаме премира Борисов – до края на годината. Или поне така бил разпоредил, похвали се той в предаването „Панорама” по БНТ1.
Но може ли наистина всичко да стане толкова бързо?
По-скоро не. До края на годината има шест работни дни, а както и самият военен министър каза, поредният доклад на експертната комисия, в който ще се отразят подобренията по офертите, ще бъде предаден този петък (21 декември 2018 г.).
Какво ще пише в този доклад може само да предполагаме, но ако до сега офертата за F-16 не е била прекрасна, едва ли с общи обещания за нейното подобрение, но след като я изберем, ще стане неустоима. Но всъщност, знаем ли човек? Хартията търпи всичко, особено в България. А и да не забравяме, че вече на няколко пъти беше казано, че докладите на експертите ще бъдат класифицирани. Така, че до обществото ще стигне някаква рафинирана версия, която няма как да не отговаря на това, което политиците заявят, че е най-добро.
А и ако ще се пипа бюджета чрез някакво решение на Народното събрание, то ще се чака 9 януари 2019 г., когато депутатите ще излязат от коледно-новогодишната си ваканция.
И така, ако правителството най-накрая посмее да посочи F-16, това вероятно ще стане през януари, когато със сигурност ще се каже, че „стратегическото партньорство” със САЩ изисква да купим F-16, който има способности, като X-Wing от Star Wars.
Трябва да го кажем в прав текст, новопроизведеният F-16V е неизмеримо по-добра опция от над 30-годишните бараки от същия тип, които определени кръгове безсрамно пробутваха до съвсем скоро. Самолетът е нов, способен и доказан. Той със сигурност ще свърши работа на българските ВВС, но дали е най-оптималният избор за България в момента? Е, това е една друга тема. Друга тема е и защо се прави имитация на конкурс, когато политическото ръководство ясно желае определен тип изтребител.
Но от сега е ясно, че изборът на F-16 няма нищо общо, нито с техническите характеристики на самолета, нито с финансовите условия на придобиването му. Идва реч за „стратегическо партньорство”, а то преведено на езика на съвремието ни, май значи нещо съвсем просто – премиерът Борисов и неговата партия искат да печелят точки пред САЩ. А причините за това може да са много, но май основните са свързани с политическото оцеляване, а не с добруването на страната. Няма нужда да припомняме комичните плонжове, които Борисов правеше в ООН за едно ръкостискане и снимка с президента Тръмп. А личната среща с американския президент, за която май работи цялата държава в момента, не се вижда на хоризонта. Освен може би ако гостът не занесе подарък на домакина – подарък за 1,5 млрд. и отгоре.
