Главният секретар на Президентството полковник (о.р.) Димитър Стоянов дава интервю за сайта „Епицентър”, в което говори за процесите по покупка на нов боен самолет за ВВС.
Стоянов е началник на щаба на ВВС до януари 2017 г. и участва в процеса на избор на нов изтребител. Публикуваме интервюто с някои съкращения и редакторски корекции.
– Полк. Стоянов, няколко пъти чух реплика към президента Радев, че до 2012 г. той е защитавал офертата за закупуването на F-16, след което странно защо е фокусирал вниманието си към Gripen. Какво се е случило през 2012 г.?
– През 2012 г. няма избор на самолет, в този смисъл не е реализиран избор на F-16. За да има такъв избор, Министерски съвет (МС) трябва да вземе решение и да се даде мандат за преговори на съответния министър на отбраната. Такова решение няма. В края на декември 2012 г. има решение на МС за водене на преговори от министъра на отбраната със страни потенциални доставчици: Италия, Франция, САЩ, Португалия или други, без да бъде определен конкретен тип самолет, без да бъде посочена и конкретна финансова рамка. Не говорим за фирма доставчик, тъй като още тогава се предвиждаше договорът да бъде правителство-правителство. Тогава се коментираше финансова рамка от порядъка на 690-700 млн. лева, в нея се включваха единствено самолети втора употреба, а по това време само F-16 отговаряха на това изискване за доставка на самолети, на въоръжение, обучение на инжинеро-техническия и летателен състав и логистично осигуряване за определен период от време. Тоест цената предопределя избора – това е и причината тогава в някаква степен везните да са клоняли към F-16.
– Как в последствие везните се накланят към шведските Gripen?
– Пак няма избор на Gripen. В момента има класация на три оферти. Те са постъпили, съгласно изискванията на нашите документи. Това са офертите от САЩ и Португалия за F-16, от Швеция за Gripen и съответно за Eurofighter от Италия. Класацията на експертната работна група, която е описана в протокол е, че на първо място е класиран Gripen от Швеция, на второ – Eurofighter от Италия, а за трето се водят спорове дали е класиран или е декласиран щатският F-16 от Португалия. Няма как да потвърдя дали това е така, защото лично не съм виждал този документ.
– Според Министерство на отбраната F-16 е декласиран. Всички се питат защо?
– На вашия въпрос има контра въпрос. Защо всички питат за F-16, а никой не пита каква е причината Eurofighter да е на второ място? Нима Eurofighter е по-лош самолет от F-16? Напротив, Eurofighter е изключително добър самолет, по нищо не отстъпва на F-16, нещо повече, по бойни възможности превъзхожда и Gripen, и F-16. Защо никой не говори за това? Относно въпроса ви, защо е декласиран F-16, мога само да правя догатки. Чух от МО, че не отговаря на финансовата рамка и на предвиденото заплащане. Има задължителни условия, гласувани от НС. Ако някой не може да отговори на условията, заложени в проекта за инвестиционен разход, гласуван от 43-тото НС, няма как това да бъде променено от работната група. Това може да направи единствено Народното събрание. Експертната работна група си е свършила перфектно работата, тя има определен набор от критерии, минава с чек-лист по него и казва: този отговаря на уславията, този – не.
– Едно от обвиненията е, че не сме направили оферта за нови F-16, тъй като в момента става дума 35-40 годишни F-16 и по този критерий те няма как да се конкурират с новия Gripen.
– През 2012 г. са изпратени оферти към девет страни. Получени са 15 оферти. На база на критериите, които тогава са изпратени от работната група, начело с тогавашния зам.-министър на отбраната Валентин Радев, е съставен един шорт-лист, където са отпаднали всички други възможни варианти, а са станали само Gripen, F-16 втора ръка от САЩ и Португалия и Eurofighter от Италия, отново втора ръка. Това са останали в късия списък.
– Защо са отхвърлени F-16 от Израел?
– Не мога да кажа, не съм бил пряк участник. Вероятно причината е, че едно от изискванията е самолетът да бъде доставен от страна членка на ЕС или НАТО. Но не мога да бъда сигурен.
– Подръжниците на F-16 казват, че ние сме обградени от страни, които имат на въоръжение именно F-16. Това аргумент ли е?
– Чудесен аргумент. Ще ви отговоря по следния начин: Да, едни такива съседни държави като Гърция и Турция си взаимодействат ежедневно над Егейско море. Знаете как – с еър полисинг и противопоставяне една на друга, нищо, че и двете са въоръжени с F-16! Това, че съседните ни страни са с Ф-16, означава ли, че и ние трябва да сме с F-16 ? Турция е купила F-16, чисто нови самолети, Гърция също е купила F-16 чисто нови самолети, само Румъния е купила втора ръка от Португалия. Това, че са F-16 не значи, че ние можем да използваме въоръжението от един F-16 на друг F-16.
– Защо?
– Много е важно да стане ясно на всички експерти, че всеки самолет, който се закупува от дадена страна, има различно софтуерно оборудване – тоест в софтуерно отношение има разлика между единия F-16 и другия F-16. Не е казано, че ако ние сега закупим F-16 от Португалия, то софруерната програма ще бъде същата като тази, която е в Румъния. За Турция и Гърция пък да не говорим. Тези програми са различни и не позволяват задължително ползване на едно въоръжение или на една ракетна. Така че да се говори, че с F-16 ще си взаимодействаме със съседните страни, че те ще ни доставят въоръжение и резервни части – това е несериозно! Аз не знам завода Hellenic Aerospace Industry в Гърция да си е взаимодействал по някакъв начин например с турския завод TAI.
– Вади се още един аргумент срещу Грипен – че при задействане на член 5 от Вашингтонския договор на НАТО, няма как въоръжение от Швеция да участва, тъй като тя е неутрална страна. Тогава България ще остане изолирана и няма кой да ѝ достави резервни части и въоръжение.
– Моля ви се, това е крайно несериозно! Ако България чака да бъде задействан член 5 и тогава да чак да ѝ бъдат докарани резервни части и въоръжение, то ние сме загубили войната – тази операция е минала и без нас, ние няма как да участваме в нея. Всичко, за което говорите, се прави в предвоенния период. Това е несъстоятелно обвинение. Нима Унгария и Чехия, които са закупили Gripen, не мислят по същия начин? Нима при тях проблемите не стоят по този начин?
– Означава ли, че ако вземем Gripen, ще се доближим до Вишеградската четворка?
– Влизаме в дебрите на политиката. Не бих казал, че ще се доближим до Вишеградската четворка, а до ЕС. Швеция е член на ЕС. Последните изказвания на лидери от ЕС по отношение на разходите за отбрана и по отношение на изискването на САЩ и Тръмп е „да”. Да, ние ще увеличим разходите за отбрана. Но добре би било добре тези разходи да останат в ЕС, тоест да се закупува въоръжение от ЕС. Бих казал, че много по-близко ще се чувстваме до ЕС.
– Цветан Цветанов категорично заяви, че всички сделки на Gripen, където и да са били по света, са белязани от корупция. Това не е ли притеснително?
– Цветанов каза и много други неща. Той каза за президента: „Крадецът вика: дръжте кардеца“, нима това е вярно?
– Откъде идват съмненията за лобизъм на президента Радев по отношение на Gripen? Крушката трябва да си има опашка.
– Не мога да коментирам, не зная каква е причината. За мен няма лобизъм. По отношение на обвиненията за евентуална корупция около Gripen – не съм видял досега приключен процес, който да каже, че тези сделки наистина са били корумпирани. Да, има статии, в които се споменава за тази възможност, но няма окончателно решение. Което ме навежда на мисълта, че нищо чудно тези статии да са подготвени от страна на конкуренти. Например, в Дания конкурса за нова техника печели F-35, а Boeing, друга американска фирма, губи. И естетствено, Boeing се закани да съди датското правителство за това, че има нарушения в провеждането на конкурса. В Австрия също има сходен скандал. Обикновенно в тези сделки, свързани с много финансови средства, има нещо неизяснено, недовършено. Но аз ще ви дам друг аргумент – по коефициент на некорупция Швеция е на 4-то място, България е на 75-то. И сега България да каже, че Швеция е корумпирана, звучи нелогично. САЩ са на 18-то място, а Италия – на 60-то. За какво говорим?
– Последното нещо, което направи ген. Радев преди да напусне Българската армия, бе именно докладът за новия изтребител на ВВС и искането за предоставяне на оферти. Възможно ли е изводите от доклада да са сочели към офертата на Gripen и оттам да идва съмнеието, че Радев лобира за Gripen?
– Абсурд! Този документ е с ниво на класификация. Надявам се, обаче да бъде декласифициран и предостаен на широката общественост. Нека да се види там дали има и капка намек за фирма, тип самолет или правителство. Да, там са изписани важни принципи, които залагаме във всеки документ: на конкурентност, на равнопоставеност, на прозрачност. Неслучайно преди да разработим този документ, изчетохме подобни документи на Норвегия, Дания, Бразилия, Индия, Швейцария, прочетохме един много хубав доклад на „Ранд Корпорейшън” за Холандия – тоест ние направихме т.н. „lesson learning”, научихме се какво са направили другите страни и ако евентуално те са допуснали някакви нередности, ние се стремяхме да ги изчистим в нашия документ. Мисля, че успяхме да направим един изключително стойностен документ, който са получили евентуалните страни доставчици.
– Колко време го готвихте и какво заложихте в доклада?
– Този процес започна през 2011-2012 г. От тогава се работи по доклада. В последните месеци модифицирахме 2/3 от него с оглед на новите реалности. А от 2 юни до 2 август 2016 г. работихме денонощно, за да спазим срока за неговото предоставяне на ръководството на МО. Ако през 2012 г. ние говорехме само за „Air policing”, през 2016 г. вече говорим за „Air defense”. Средата е съвсем различна, ние трябва да имаме не само въоръжение „въздух-въздух”, а да имаме и способности за нанасяне на точни удари „въздух-земя”. Отчетена е и промяната в технологичната среда. Например small diameter bomb, беше немислимо да се поиска от България през 2012 г. Сега спокойно може да бъде имплантирано в нашите самолети, достатъчно е само да го заявим. Отчетени са и бележки, направени от независими външни експерти, по отношение на избор, ред, начин на организиране, начин на действие и т.н. Отчетено е, че от 2014 г. беше въведено проектното управление по времето на служебния министър на отбраната Шаламанов. Това беше причината ние да минем от изисквания, заложение в Правилник П-7 към проектно управление, което влезе през 2014 година.
– Защо се създаде усещането, че бързате да вкарате документа в МО и то точно по времето на служебното правителство, избрано от президента?
– В документа сме заложили данни, гарантиращи най-бърза доставка на самолети, защото българските ВВС са на ръба на оцеляване. ВВС имат нужда от доставка на нов самолет, колкото е възможно по-бързо. Това е и причината да се чуват обвинения, че президентът атакува правителството да вземе по-бързо решение. Бързането идва от друго – от необходимостта ВВС да има нов самолет. Бих препоръчал на парламентарната комисия, която сега се създаде, да слезе долу при летците, да отиде на Граф Игнатиево, Крумово, Безмер, Враждебна и другите формирования на ВВС и да види как работят хората там, как летят авиаторите, колко часа правят, къде са нормите и къде сме ние, да видят как инженерно-техническият състав работи всяка вечер до 2-3 часа през нощта, за да осигури самолети, с които да летят нашите авиатори и да дежурят. И причината не е в това, че нямат желание или нещо друго. Тези хора правят всичко възможно, за да има техника, а не обратното. Нека депутатите да погледнат в тази посока и тогава ще разберат, защо трябва да се бърза и защо сме изостанали. Решението за закупуване на нов самолет трябваше да бъде факт много по-рано. Ако то беше взето през 2012-2013 г., щеше да е за португалските F-16 и те щяха вече да дойдат у нас, както отидоха в Румъния. В това отношение има една интересна констатация от полския зам.-министър на отбраната и от зам.-началника на отбраната ген. Шливка. В началото на 2017 г. Полша решава, че ще свали от експлоатация самолетите МИГ-29 и Су-22. Възможните алтернативи, които оценява правителството са, да закупи 120 самолета втора ръка F-16 от САЩ, нов самолет F-35 или нов F-16. Нов F-35 отпада по разбираеми причини – няма в момента страна, която може да си го позволи, извън тези, включени в програмата. Остават другите два варианта. Правят анализ. В средата на месец март в изказване на зам.-министъра на отбраната на Полша се казва, че се отказват от възможността да бъдат закупени самолети втора ръка и да бъдат ъпгрейдвани до ниво F-16 block 52, поради това, че ще излезе толкова скъпо, че по-добре да купят нови самолети. Какво казва ген. Шливка? – „Учудвам се, че Румъния е закупила 12 самолета втора ръка за такава висока цена. За тази стойност можеше да се закупят нови самолети F-16”. Не е прав, защото прави сравнение самолет със самолет без да отчита, че Румъния придобива и наземни системи за проверка, и изготвяне на инфраструктира, и обучение на състав, тоест цял логистичен пакт. Въпреки всичко, цената наистина е сериозна. Това са доводи, които не бива да бъдат прескачани, а оценени.
– Казахте, че през 2016 г. сме пропуснали възможността да закупим F-16. Защо?
– Ако правителството беше взело решение през 2012 г., ако договорите бяха подписани през 2013, то през 2016-та щяха да дойдат F-16, като се случи в Румъния. Става дума за F-16 от Португалия.
– Защо това не се случи?
– Ако си спомняте в началото на 2013 г. правителството „Борисов 1” падна и това беше причината да се забави процесът. Прекратени бяха подготовките за преговорите и всичко, което се правеще по тази тема. През 2013 г. – правителството на г-н Орешарски, тогава министър беше Ангел Найденов, почти стигна до обсъждане на решението, но стана така, че и това правителство падна. И дойде „Борисов 2”. При него след целенасочена дейност на командването на ВВС, най-вече на командира на ВВС, след среща с премиера през октомври 2015 г. беше решено, че ще има нов самолет. Не казвам нов или стар, а че вървим към закупуване и трябва да се мине през целия този процес, за да се стигне до сегашния момент.
– Кога дойде буксуването?
– Нещата тръгнаха, имаше решение на МС от 1 април 2016 г., което бе прието от Народното събрание на 2 юни 2016 г. Експертите работиха, включи се и нашата група и на 2 август 2016 г. ние приключихме процеса по подготовка на комплекта от документи, той беше готов и изпратен в МО. На 15 август 2016 г. ген. Радев беше освободен от служба по негово желание и ръководителят на проекта полк. Димитър Стоянов остана сам да движи проекта с работната група. В последствие за председател на Борда за управление на проекта беше назначен ген. Стойков.
– На базата на вашата класация на офертите, премиерът се срещна с премиера на Швеция и заяви, че е готов да обсъжда договор с Gripen като дори го обвърза с шведски инвестиции у нас, така ли?
– Тук има нещо важно, което трябва да се знае. Това, че военната експертиза е подредила оферите по 1,2,3, както е по протокол, не означава, че трябва да се закупи първият. Военната експертиза е отчела това, което е заложено за отчитане в документите. Военната експертиза обаче не коментира политическата линия, тя се решава от кабинета и от министър-председателя.
– Тогава защо премиерът Борисов направи офертата към шведския премиер?
– Може би е решил, че трябва да се опре на военната експертиза. Но за да се каже това на шведския премиер, би трябвало да има предварително решение на МС. Правителството трябва да каже: Да, ние ще водим преговори с тази страна.
– Премиерът подчерта, че той едва ли не е принуден, в следствие на решението на служебния кабинет, да води преговорите за Gripen.
– Въз основа на кое решение? Къде е записано, че се дава мандат на министъра на отбраната да води преговори с Швеция? Няма такова нещо! Затова казвам, че няма решение, то трябва да се вземе сега от кабинета. Няма проблем да е F-16, но ясно трябва да се каже: „България решава, че ще закупи F-16, защото…“. Пропуск на служебния кабинет беше, че след като обяви класацията, не даде възможност на председателя на работната група ген. Стойков, на членове от групата да излязат и да обяснят на българския народ: „Дами и господа, ние класирахме самолетите на 1,2 и 3-то място, защото…”. Не е казано, че трябва да бъде изнасяне класифицирана информация или търговска тайна – напротив. Но обществото трябваше да е информирано за решението на експертите и за мотивите им.
– Да, не се чуха експертите, всичко влезе в политическа употреба, заради влизането на ген. Радев в политиката.
– Ген. Радев беше казал – „лобисти срещи авиатори”. Време е да се чуят авиаторите, да се чуят специалистите. Досега се чуваха лаици, лобисти и какви ли още неспециалисти.
– Кои са лобистите, г-н Стоянов, авиаторите ги знаем?
– Ще ви отговоря – всички тези, които забравиха да кажат защо Eurofighter е на второ място. Поне у мен остава следното впечатление – една група лобира за F-16, друга, друга коментира Gripen, а защо никой не коментира цялото класиране. Защо никой не пита защо Eurofighter е на 2-ро място? От една страна е класирането, което за мен е обективно, от друга, са група хора, които казват да купим еди-кой-си самолет. Няма лошо, нека да купим другия, но да излязат и да кажат защо. Това са все пак милиард и половина, това са парите на тези хора.
– Допускате ли, че желанието да се закупи F-16, макар и втора употреба, макар и 40- годишни, е продуктувано от голямата геополитическа битка между САЩ и Русия и нашия стремеж да се пренасочим окончателно към Големия задокеански брат?
– Нека да бъде така. Нека да е F-16! Само нека излязат и да с обяснят на нашия народ, защо. Защото искаме да се съобразим с геополитическата обстановка, защото искаме да бъдем малкия брат на големия брат и т.н. Нека се обясни на хората и те да го приемат.
– Възможно ли е политическите скандали да отложат проекта за модернизация на армията?
– За съжаление, е възможно, и ще бъде пагубно. Тези два месеца, които бяха дадени на комисията, допълнително ще забавят проекта на ВВС и допълнително ще всеят съмнения в самите военнослужещи за желанието да бъде модернизирана българската армия. Още повече ще ги демотивира и ще искат да напускат. За мен е много притеснителен този факт.
