Преди четвърт век България изживя своето космическо лято. Не само че на орбита бе изведен вторият български космонавт Александър Александров с научната апаратура по проекта „Шипка”, но и към Марс полетя сонда с българско оборудване на борда. Как всичко това стана факт? За събитията през българското космическо лято от първо лице разказва професор Борис БОНЕВ, който във втората половина на 80-те години е водеща фигура в българската космонавтика.
Визитка
Професор Борис Иванов Бонев, доктор на техническите науки, генерал-майор от авиацията (р). Директор на Централната лаборатория за космически изследвания (ЦЛКИ) – БАН (1986–1987 г.); Директор на Института за космически изследвания (ИКИ) – БАН (от основаването му през 1987 г. до 1996 г.); Ръководител на космическият проект “Шипка”, свързан с полета на втория български космонавт (1986–1988 г.); Ръководител на българската част на международния космически проект “Фобос” (1986–1989 г.); Председател на Българската аерокосмическа агенция (от основаването й през 1993 г.).
Постиженията през 1988 г. не дойдоха просто така, а бяха предшествани от не малко събития и история. През декември 1959 г. със създаването на Българското астронавтическо дружество България слага началото на своето участие в космическите изследвания в рамките на програмата “Интеркосмос”. Тази програма е формирана с цел приобщаване на тогавашните социалистически страни към космическите изследвания, използвайки потенциала на СССР като един от лидерите в световната космонавтика. На шест от 25-те спътника от типа “Интеркосмос” са проведени експерименти с българско участие (изстрелвани между 1969 и 1991 г. – бел. ред.).
През 1981 г. са изведени в орбита спътниците “Интеркосмос-България 1300” и “Метеор-природа”, за които е създадена комплексна научна апаратура. Български изследователи участват в седем от десетте старта на геофизичните ракети “Вертикал”.
В рамките на програмата “Интеркосмос” България става 18 космическа страна сред държавите, членки на ООН, шестата страна, която има свой космонавт, и третата, която изготвя космически храни.
По онова време ръководството на космическите изследвания в България е възложено на създадения през 1967 г. Национален комитет за изследване и използване на космическото пространство.
Под ръководството на Националния комитет, по програмата “Интеркосмос” през април 1979 г. бе стартът на първия български космонавт Георги Иванов на борда на космическия кораб “Союз 33” с командир Николай Рукавишников. Стиковката с орбиталната станция “Салют 6” не се получи поради отказ на основния двигател на кораба, но полетът на Рукавишников и Иванов влезе в историята на космонавтиката като нещатна ситуация, дала възможност да бъдат усъвършенствани космическите двигателни установки.
Затишие пред буря
През 1985 г. България не участва в големи космически проекти, като изключим известна ангажираност по проекта “ВEГА” (Венера – Халеевата комета). В структурното звено, занимаващо се с космически изследвания, през този период възникват редица проблеми и през юни 1986 г. на държавно равнище е взето решение за закриване на Централната лаборатория за космически изследвания (ЦЛКИ) към Единния център по науките за земята и на нейно място да се създаде Институт за космически изследвания (ИКИ) към Единния център по физика при БАН. Същото решение задължава председателя на БАН да внесе съответен проект в Министерския съвет относно създаването на ИКИ.
По това време бях професор, доктор на техническите науки, заместник началник по учебната и научната част на Висшето народно военновъздушно училище (ВНВВУ) “Георги Бенковски” и ръководител на научно-изследователския му сектор (НИС). Училището тогава бе в своя разцвет. По степента на компютъризация на учебната и летателната дейност бяхме водещо ВУЗ в страната. В НИС на училището имахме актив с успешно създадени пилотируеми и безпилотни летателни апарати. Работата ми със способни млади хора, посветили живота си на авиацията, носеше удовлетворение.
Преди това в периода 1970 – 1973 г. имах щастието да бъда редовен аспирант в Катедра 15 на Военновъздушната инженерна академия “Професор Н. Е. Жуковский”, Москва, СССР. Освен че бе създадена от самия професор Жуковский и ръководена след него от плеяда световно известни учени, тази катедра беше известна като Център за обучение на първите космонавти в света – Юрий Гагарин, Герман Титов, Андриан Николаев, Алексей Леонов и др. Бях защитил дисертация по аеродинамика на свръхзвукови летателни апарати, изучавал проблемите на космическите полети, които се моделираха в катедрата, с което получих сериозна научна и професионална подготовка в областта на авиацията и космонавтиката.
Споменавам това, тъй като бях специалист в тази област и предложението да бъда избран от президиума на БАН за директор на ЦЛКИ и да поема отговорната задача по създаване на ИКИ бе едно признание, макар и неочаквано.
Давах си сметка, че поемам ново предизвикателство. А обстановката, която заварих се оказа сложна. Трябваше да се успее. Беше лятото на 1986 г.
Вторият космонавт
Точно в този период, когато се запознавах със звената на ЦЛКИ в София, Стара Загора и др. места и трябваше да се работи по проекта за създаване на новия Институт за космически изследвания, се получи нова информация. Постигната е договореност за полет на български космонавт в състава на съветски космически кораб и орбиталната станция (ОС) “Мир”.
Наложи се срочно заминаване за Москва за среща с ръководството на „Главкосмос-СССР”, нова структура, оглавяваща космическата дейност на Съветския съюз с други страни. Това бе първата съветска структура, имаща функциите на космическа агенция.
На 22 август 1986 г. се подписа Протокол между съветската и българската делегация относно организационните и научно-технически въпроси, свързани с подготовката и полета на втория български космонавт.
Съветската делегация се ръководеше лично от началника на „Главкосмос” Александър Дунаев. В нея бяха включени главният конструктор на ракетно-космически системи Юрий Семьонов и ръководители на основните научни и производствени космически звена.
Българската делегация се водеше от председателя на Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство заместник-председателя на БАН академик Мако Даков и в нея бяха включени генерал-лейтенант Желязко Желязков, заместник-командващ ПВО и ВВС, и аз, директора на ЦЛКИ, БАН. Съветската страна ни уведоми, че съвместният полет се планира през първата половина на 1988 г. и ще бъде с продължителност до 10 денонощия в зависимост от българската научно-техническа програма. Сроковете бяха изключително кратки, като още на 15 септември 1986 г. трябваше да се решат редица въпроси, а до 15 октомври да се разгледат предложенията за включване в научно-техническата програма.
Ракетата носител „Союз-У” с космическия кораб Союз ТМ-5 на стартова площадка 1 (архив)
Полетът на българския космонавт бе на компенсационна основа (може да се използва и терминът „бартер”; замяна за стоки срещу услуги – бел. ред.), като създадената от България апаратура оставаше да се използва и в бъдеще от съветската космонавтика. Програма със списъка на приборния състав и експериментите се реши да бъде утвърдена окончателно през февруари 1987 г. в Москва.
Обстановката се усложни. Проблемите около закриването на ЦЛКИ и създаване на новия ИКИ бяха изместени от важността и срочността на новата програма, свързана с втори български космонавт. Това изискваше пълна мобилизация по всички направления.
Следвайки кратките срокове за следващите срещи в Москва и София, бяха създадени експертни комисии, които приемаха предложения за разработване на апаратури и провеждане на експерименти практически от всички желаещи да участват в научно-техническата програма – тоест тя бе отворена за всички. Бяха оформени пет научни направления: космическа физика, дистанционно изследване на Земята от Космоса, космическа биология и медицина, космическо материалознание и космическа техника.
Кандидатите за космонавт
Започна и подборът на кандидатите за космонавт, в който водеща роля имаше командването на ПВО и ВВС. С „Главкосмос” бяха обсъдени въпросите за медицинско изследване на кандидатите. Бе съгласувано, че по тези въпроси страните ще се ръководят основно от положенията и методиките, които са използвани при подготовката на първия съвместен българо-съветски полет. Съветската страна предаде консултативни материали по медицинската експертиза на кандидатите. Бе постигнато съгласие, че във връзка с ограничените срокове за подготовка на полета при подбора на кандидатите за космонавти с предпочитание да се ползват лицата, владеещи достатъчно добре руски език и притежаващи знания по практическо използване на изчислителна техника.
Отчитайки ускорената подготовка към полета, бе проведен предварителен курс във ВНВВУ “Георги Бенковски” с кандидат космонавтите по учебен план, съгласуван с Центъра за подготовка на космонавти (ЦПК) “Юрий Гагарин”. В този курс освен руски език се преминаваше и специална програма, също водена на руски език от опитни преподаватели на училището.
Такъв курс се провеждаше за първи път извън Съветския съюз. В него бяха включени 10 души летци, преминали успешно медицинските изпитания. В този курс бяха: Александър Александров, дубльор от първия космически полет, и летците от ВВС Владимир Маринов, Иван Грапльов, Иван Иванов, Косьо Славов, Красимир Стоянов, Любо Куминков, Николай Райков, Пенко Андреев и Пламен Александров. Това бяха основно пилоти на свръхзвукови самолети МиГ-21, МиГ-23 и Су-22М. Имаше и двама летци инструктори от ВНВВУ “Георги Бенковски”. След втория кръг на медицинския подбор за Москва заминаха четирима от тях – Александър Александров, Красимир Стоянов, Николай Райков и Пламен Александров. Там летателна годност бе дадена на първите трима.
Цялата дейност по изпълнението на космическия проект, свързан с полет на втори български космонавт, бе поставена под постоянен държавен контрол в лицето на създадената партийно-правителствена комисия (ППК). Тази комисия бе председателствана от армейски генерал Добри Джуров, член на Политбюро и министър на народната отбрана на НРБ. В нея влизаха министри и дейци, които бяха фактори в управлението на държавата, включително и на добре развитата за онова време военна промишленост, без която не можеха да бъдат изпълнени, реализирани и изпитани най-сложните апаратури, подготвени за работа в космически условия. Такива бяха изискванията към този тип изделия.
Армейски генерал Добри Джуров разговаря с космонавтите по време на пресконференцията преди полета. На заден план виждаме академик Балевски и генерал-полковник Любчо Благоев (архив Б. Бонев)
Изненадата на „Фобос”
Оказа се, че в ЦЛКИ БАН бяха поели сериозен ангажимент за участие в международния космически проект (МКП) “Фобос”. Това беше новата поредна сериозна изненада. По време на честването на 30 години от изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята (4 октомври 1987 г.) в Москва бяха се събрали учени и изследователи на Космоса от цял свят. Там бях попитан докъде е стигнала България в реализацията на българската част от МКП “Фобос”, която е изключително отговорна.
В този проект участваха САЩ, Европейската космическа агенция, СССР и др държави. Неизпълнението на българската част проваляше проект със световно значение и водеше до катастрофални последствия за България като страна.
В края на 1986 г. от Москва беше изпратена на инспекция по проекта “Фобос” група водещи специалисти от ИКИ АН СССР и Центъра за междупланетни станции “Г. Бабакин”. Оказа се, че България няма какво да представи. Бе решено да се снеме от длъжност главният конструктор на видеоспектрометричния комплекс (ВСК) “Фрегат” проф. Димитър Мишев и на негово място бе назначен проф. Генрих Аванесов от ИКИ, Москва.
По-късно пристигна директорът на ИКИ АН СССР академик Роалд Сагдеев, съветник на Михаил Горбачов по въпросите на Космоса. Неговата визита бе свързана със срещи на високо равнище, включително в Държавния комитет за изследване и технологии (ДКИТ), който стана водеща организация по проекта “Фобос”. Преди заминаването си от България академик Сагдеев имаше среща с колектива на ЦЛКИ, на която заяви, че сега не е време да създаваме ИКИ, а да изпълним важната задача по проекта “Фобос”. На това решително се противопоставих. Това не биваше да се допуска.
В резултат на писмо до генералният секретар на БКП, насочено към партийно-правителствената комисия, проектът “Фобос”, имащ висок приоритет в световната космическа общност, бе включен под контрола на тази комисия. Освен “Шипка” се появи и нов, спешен, изключително труден и отговорен проект, в който България трябваше да участва в срок и качествено. Алтернатива нямаше. Но нямаше и специалисти с необходимата подготовка по съвременни и перспективни системи за летателни апарати. Донякъде тази празнота се компенсира с привличане на група млади специалисти, чието ядро бяха току- що завършили випускници на ВНВВУ „Г.Бенковски”.
Екипажите по време на пресконференцията. От ляво на дясно – Александър Александров, Анатолий Соловьов, Виктор Савиних, Владимир Ляхов, Красимир Стоянов и Александър Серебров (архив Б. Бонев)
„Шипка”
В тези условия утвърдените двама кандидат-космонавти Александров и Стоянов започнаха своята подготовка в ЦПК “Юрий Гагарин” през януари 1987 г. През февруари същата година бе утвърден и космическият проект “Шипка” съдържащ научно-техническата програма и цялата дейност по подготовка и провеждане на втория българо-съветски космически полет. На съвместно съвещание на двете страни по мое предложение проектът получи името “Шипка”. Име, символ на историческата дружба между нашите два народа.
А на 3 март 1987 г., дата, също символ, излезе Постановление на Министерския съвет за създаване на Института за космически изследвания при БАН. Независимо от натовареността на колективите, които работеха на двусменен режим и почасов график, за да успеят, създаването на ИКИ, въпреки съпротивлението, беше определен успех и гарант за реализирането на всички програми. Имахме нов институт.
ИКИ-БАН бе водеща организация по проекта “Шипка” от българска страна. В подготовката на някои от експериментите и апаратурите взеха участие и специалисти от други институти, лаборатории и висши училища. В производството и изпитанията бяха включени предприятия на българската промишленост. В продължение на една година се изготвиха по пет екземпляра от всяко едно изделие, които преминаха през всички изпитания и бяха допуснати до експлоатация в космически условия.
Подготовката към финала на „Шипка” бе в пълен ход по всички направления. И в двете страни. Нужна бе изключителна координация. Тук не мога да не отбележа компетентната работа на двамата координатори по проекта „Шипка” доцент д-р Димитър Йорданов и доцент д-р Виктор Пътов. Освен работните срещи на колективите, автори на научните апаратури и експерименти, с техните колеги от Москва, се провеждаше и обучение на екипажите за работа по научната програма на борда на ОС „Мир”. В ход беше планът за популяризиране на космическия полет, за съгласуване със средствата за масова информация, всичко, което се прави и което предстои. Изготвяха се сувенири, паметни флагчета, плакети, значки, реликви, които да бъдат заедно с нашия космонавт в орбита. Изпълнен бе и ритуалът по вземане на свещена земя от родните места. В един ден проведохме тази изключително вълнуваща церемония във Варна и Омуртаг, родните места на двамата кандидат-космонавти.
Полетът
След няколко отсрочвания времето на старта бе определено за 7 юни 1988 г., вторник 18,03 часа московско време.
Официалната делегация на НРБ за полета на втория български космонавт бе решено да пътува през Москва за космодрума „Байконур” на 5 юни. Делегацията се водеше от члена на политбюро армейски генерал Добри Джуров. В нейния състав бяха включени още членът на политбюро Йордан Йотов, председателят на БАН академик Ангел Балевски, командващият ПВО и ВВС генерал-полковник Любчо Благоев и аз, ръководителят на проекта „Шипка”. В Москва към делегацията се присъедини и извънредният и пълномощен посланик на НРБ в СССР Георги Панков. За Байконур летяха и представители на ръководството на Академията на науките на СССР. В космодрума по програма на „Главкосмос” се предвиждаше да се проведат дните 5 и 6 юни. Беше направено разглеждане на мащабния полигон, провеждане на пресконференция, заседание на Държавната комисия по определяне на основния и дублиращ екипаж и връчване на паметни знаци и сувенири на отговорния персонал, свързан с подготовката и провеждането на полета. Направено бе и традиционното засаждане на дръвчета от страна на членовете на ППК.
Струва си да отбележа пресконференцията. В условията на перестройката залата бе пълна с журналисти, в това число и чуждестранни. Имаше много въпроси. Един от тях може би не бе задаван по-рано: „Колко струват на България проектът „Шипка” и полетът на космонавта?”. Седящите пред мен генерал Джуров и академик Балевски се погледнаха един друг и на задаващия въпроса, водещ журналист на вестник „Известия”, Борис Коновалов му бе казано: „Професор Бонев е ръководител на проекта „Шипка”, той ще отговори на този въпрос”. И аз отговорих, че струва 7 млн. валутни лева, което по тогавашния официален курс бе равно на $14 млн.
Вълнуващ бе ритуалът по съобщаване на решението на Държавната комисия за определяне на екипажите за космическият полет. Председателят на тази комисия генерал-лейтенант Керим Керимов прочете заповедта за определяне на основния екипаж в състав: командир Анатолий Соловьов, борден инженер Виктор Савиных и космонавт-изследовател Александър Александров. Дублиращият екипаж бе в състав: командир Владимир Ляхов, борден инженер Александър Серебров и космонавт-изследовател Красимир Стоянов.
Екипажите бяха зад стъклената стена в специалната зала за общуване с официалните лица, служители от космодрума и част от колективите, участници в научно-техническата програма „Шипка”. В същата вечер, 6 юни, бе предвидено посещение на площадката за изстрелване на ракетата. Тя бе с номер 1 и имаше обелиск в памет на първия космонавт Юрий Гагарин, изстрелян от същата тази площадка. Помня, че ракетата беше внушително зрелище и по фермите за обслужване до височина над 50 метра работеха голяма група войници от военнокосмическите сили. Завършвайки операциите, те слязоха в подножието на ракетата, строиха се и техният командир рапортува на нашия министър на отбраната. Генерал Джуров ги поздрави, на което последва строен отговор. Беше приятно, че нашият министър бе уважен от такова квалифицирано поделение, готвещо ракетата за утрешния старт, чрез който в космоса ще полети наш съотечественик.
Александър Александров оставя своя автограф върху капсулата на Союз ТМ-4, с който той и колегите му се приземяват след мисия на станцията „Мир” (архив)
И ето че дойде очакваният 7 юни. Времето беше хубаво. На почетно разстояние от готовата за старт ракета бе фургон радиокола, от която Българската национална телевизия заедно с Централната съветска телевизия излъчваха репортажи на живо. Последваха изпращане на екипажите, ритуалните подписи на дървената врата на старта и обявяване на готовност. После телевизионен мост с екипажа, заел местата си, поздрави от дубльорите и т.н. На специална трибуна бяхме ние, изпращачите. Стартът бе най-вълнуващият момент. На секундата се появиха огнените кълба под двигателите и ракетата бавно тръгна към Космоса. Силно впечатление направи изпълнителят на старта генерал Шумилин, който се обърна към ракетата като към живо същество. Помня тази реплика: „Пошла! Пошла родимая” (Хайде! Потегляй, милата ми!). Ракетата се движеше устойчиво нагоре и все по-нависоко. Със затаен дъх следяхме този полет, докато не се изгуби от очите ни. Брояхме секундите и когато влязоха в орбита, всички започнаха да се прегръщат, обзети от неописуемо чувство на радост. Помня, че до мен беше генерал В.Шаталов, началник на Звездното градче, с когото спонтанно се прегърнахме. Това бяха възторжени мигове с пожелание „на добър час” на космонавтите.
Съгласно тогавашния график стиковката със станция „Мир” бе предвидена за 9 юни, т.е. след две денонощия.
На другия ден летяхме към Москва и стиковката я очаквахме вече в залата на Центъра за управление на полетите (ЦУП). Също вълнуващ и отговорен момент. Домакините на станция „Мир” Владимир Титов и Муса Манаров бяха готови за гостите от Союз ТМ-5. Пръв от стиковъчния възел се появи Александров, след него командирът Соловьов и накрая най-опитният Виктор Савиних. Стиковката беше факт. Български космонавт бе на борда на Орбиталната станция „Мир”. По-нататък екипажът работи съгласно циклограмата на полета.
Отговорен бе моментът на свързване със София, НДК, откъдето държавният глава на НРБ Тодор Живков проведе разговор с екипажа.
Разбира се, с нетърпение очаквахме отделянето на космическия кораб „Союз ТМ-4” и приземяването. Всичко мина благополучно.
За този полет бе направен телевизионен филм, който е запечатал най-важните моменти. Настроението бе приповдигнато, всички се радваха. Имахме вече и втори космонавт и девет апаратури, българско производство, които работеха на борда на станция „Мир” без никакви забележки.
По-нататък – приеми в Москва, възторжени срещи в България, в София, в Стара Загора, на Шипка и в Плевен, във Варна и Омуртаг. Награждавания. Беше празник. Беше горещо лятно време…
Но „горещото” време продължаваше. Трябваше да се заминава отново за Москва. Само след няколко дни тежката ракета „Протон” щеше да изведе по трасето автоматичната междупланетна станция „Фобос 1” в дългия път към Марс и нейният спътник Фобос, водена от ВСК „Фрегат”, произведен в България.
Награждаване след полета. От двете страни на първия партиен и държавен ръководител Тодор Живков са основния (от ляво) и дублиращия (от дясно) екипаж. Професор Бонев е в крайно дясно, като току що произведен генерал-майор (архив Б. Бонев)
