Точно преди 70 години, на 31 август 1947 г., се състои първия полет на легендарния двуплощник Ан-2. Първият полет е oсъществен от летецът-изпитател Павел Володин.
Машината излита от заводското летище на ОКБ-153 край Новосибирск, СССР. Тя набира около 1200 m, прави два кръга над летището и се приземява след 30 минути във въздуха. Полетът преминава нормално.
Държавните изпитания на Ан-2 започват през декември 1947 г., а на 23 август 1948 г. машината постъпва на въоръжение в съветските ВВС и гражданската авиация там. Паралелно с това стартира и серийното производство в завод 473 край Киев. Първият сериен самолет полита на 9 септември 1949 г.
Разработката на Ан-2 започва през март 1946 г. и е възложена на ОКБ-153, ръководено от Олег Антонов. Проектът е известен като СХА-1 и се цели създаването на машина, която да се използва в народното стопанство и да има военни приложения, като лек транспортен самолет.
Производството в киевския завод 473 продължава от 1949 до 1963 г. През 1959 г. е развърнато серийното производство в полския завод PZL в Мелец, а две години по-рано машинта се сглобява и в Китай под името Y-5. Между 1966 и 1971 г. леко подобрената версия Ан-2М се произвежда и в авиационния завод в Долгопрудний, край Москва.
Пълномащабното производство в Мелец приключва през 1991 г., но отделни машини се сглобяват от вече произведени части до 2001 г. Не е кристално ясно до кога Y-5 се произвежда в Китай, но има индикации, че през 2013 г. производството е продължавало в малки темпове.
Всичко на всичко са сглобени над 18 000 броя от Ан-2 и неговите варианти. Съществуват десетки негови модификации и множество опити за неговото подобряване, но машината остава абсолютна класика в множество роли – пръскане на посеви от въздуха, хвърляне на парашутисти, превоз на пътници и товари до необорудвани площадки.
В страните от бившия СССР Ан-2 е известен като „Кукурузник”, но в България машината са по-популярни названията „Антоновка” и „Баба Ана”.
Смята се, че в момента военни и цивилни оператори продължават да използват около 2000 броя от самолета.
В България започва да постъпва във втората половина на 50-те години на миналия век и се използва основно в селскостопанската авиация и в по-малки мащаби в аероклубовете на ДОСО. Едва три броя постъпват в редовете на ВВС, като един (борд 027) продължава да се експлоатира и до момента.
