70 години от първия полет на Ан-2

175 прочитания

Точно преди 70 години, на 31 август 1947 г., се състои първия полет на легендарния двуплощник Ан-2. Първият полет е oсъществен от летецът-изпитател Павел Володин.

Машината излита от заводското летище на ОКБ-153 край Новосибирск, СССР. Тя набира около 1200 m, прави два кръга над летището и се приземява след 30 минути във въздуха. Полетът преминава нормално.

Държавните изпитания на Ан-2 започват през декември 1947 г., а на 23 август 1948 г. машината постъпва на въоръжение в съветските ВВС и гражданската авиация там. Паралелно с това стартира и серийното производство в завод 473 край Киев. Първият сериен самолет полита на 9 септември 1949 г.

Разработката на Ан-2 започва през март 1946 г. и е възложена на ОКБ-153, ръководено от Олег Антонов. Проектът е известен като СХА-1 и се цели създаването на машина, която да се използва в народното стопанство и да има военни приложения, като лек транспортен самолет.

Производството в киевския завод 473 продължава от 1949 до 1963 г. През 1959 г. е развърнато серийното производство в полския завод PZL в Мелец, а две години по-рано машинта се сглобява и в Китай под името Y-5. Между 1966 и 1971 г. леко подобрената версия Ан-2М се произвежда и в авиационния завод в Долгопрудний, край Москва.

Пълномащабното производство в Мелец приключва през 1991 г., но отделни машини се сглобяват от вече произведени части до 2001 г. Не е кристално ясно до кога Y-5 се произвежда в Китай, но има индикации, че през 2013 г. производството е продължавало в малки темпове.

Всичко на всичко са сглобени над 18 000 броя от Ан-2 и неговите варианти. Съществуват десетки негови модификации и множество опити за неговото подобряване, но машината остава абсолютна класика в множество роли – пръскане на посеви от въздуха, хвърляне на парашутисти, превоз на пътници и товари до необорудвани площадки.

В страните от бившия СССР Ан-2 е известен като „Кукурузник”, но в България машината са по-популярни названията „Антоновка” и „Баба Ана”.

Смята се, че в момента военни и цивилни оператори продължават да използват около 2000 броя от самолета.

В България започва да постъпва във втората половина на 50-те години на миналия век и се използва основно в селскостопанската авиация и в по-малки мащаби в аероклубовете на ДОСО. Едва три броя постъпват в редовете на ВВС, като един (борд 027) продължава да се експлоатира и до момента.

Свързани теми

Предишна публикация
Железният генерал
Следваща публикация
Асен Йорданов – реалният образ
175 прочитания

Най-четеното през седмицата

Прочетете още

B-17 катастрофира в САЩ

Бомбардировач-ветеран B-17G катастрофира при опит за аварийно кацане на летището Брадли Интернешънал, Кънектикът. При инцидента са загинали седем души, а други седем са ранени.

Краят на прехващача МиГ-23 – част – 2

Силвия ЖЕЛЕВА предлага втората част от разказа на полковник о.р. инженер Петър Цветков за съдбата на самолета и хората, които свързаха службата и живота си с него.

„Волга-Днепр” няма да предостaвя повече Ан-124 на страни от НАТО

Руската карго авиокомпания „Волга-Днепр” планира да спре участието си в инициативата SALIS (Strategic Airlift Interim Solution), в рамките на която се предоставят тежки транспортни самолети Ан-124 на страни от НАТО и Европейския съюз. Решението на компанията ще влезе в сила от 1 януари 2019 г.

F-20 – Изтребителят без късмет

Народът го е казал най-добре: „Роди ме, майко, с късмет, па ме хвърли на смет”. Т.е., ако си поставен в неравностойно положение, доброто стечение на нещата може да те измъкне от него. Но какво става, ако си на отлично ниво, но сякаш цялата Вселена работи срещу теб?
Нещо подобно се случва с проектa на американската компания Northrop F-20 Tigershark. Самолет, който въплъщава в себе си всичко най-добро от американската аерокосмическа индустрия, но накрая не успява да реализира дори една търговска поръчка и е безславно изпратен в историята. Факторите, които допринасят за провала на F-20, са може би дори повече от немалкото позитивни черти на проекта.

Меню